Решение
10-08-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 37

                                

                            гр.София, 10 август 2017 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. ЦАНЬО  АНГЕЛО

                                                   полк. ХРИСТО  СТРАНДЖАНСКИ

                                                 

при секретар Емилия С.

и с участието на прокурора    полк. КРАСИМИР КОЛЕВ

разгледа наказателно общ характер дело № 35 по описа за 2017г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по въззивна жалба на подсъдимия мичман Н.В.Н. от в. ф. .... – гр. В., чрез неговия защитник адвокат Красимир Иванов от АК – гр. Д., срещу присъда № 10/15.05.2017г. по нохд № 1/2017г. по описа на Сливенския военен съд.

 

         С присъда № 10/15.05.2017г. по нохд № 1/2017г. състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия мичман Н.В.Н. от в. ф. .... – гр. В., за виновен в това, че на 19.06.2016 година в 22.00 часа, по ул. „Г.С.Раковски“ пред кафе „....“ в гр. Г.Т., област Д., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Воксхол“ модел „Фронтиера“, с рег. № ……, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,8 на хиляда, установено по надлежния ред – със съдебно медицинска експертиза № 308-2016 на МБАЛ „….“ АД, поради което и на основание чл. 343б ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на сумата  от 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление. С присъдата съдът е признал подсъдимия Н. и за виновен в това, че по същото време и място умишлено предизвикал пътно-транспортно произшествие като блъснал с предната част на управлявания от него автомобил  марка „Воксхол“ модел „Фронтиера“ с рег. № ….. задната лява част на лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган“ с рег. № ……, управляван от гр. лице Т.Я.А. от гр. Г.Т., област Д., с което повредил противозаконно чужда движима вещ – лекия автомобил марка „Рено“ собственост на гр. лице Я. П. А. от гр. Г.Т., област Д., като причинил щета всичко на обща стойност 1127.20 лева /хиляда сто двадесет и седем лева и двадесет стотинки/, поради което и на основание чл. 216 ал.1 пр. 2 и чл.54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия Н. едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, на основание чл.23 ал.2 от НК към това наказание лишаване от свобода съдът е присъединил и наложеното на подсъдимия Н. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление, а на основание чл. 23 ал.3 от НК към това наказание лишаване от свобода съдът е присъединил и наложеното на подсъдимия Н. наказание глоба в размер на сумата от петстотин лева. На основание чл. 66 ал.1 от НК с присъдата си съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия Н. по съвкупност наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца като му е определил изпитателен срок три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата си съдът се е произнесъл и по въпроса за съдебните разноски  и веществените доказателства по делото.

         В подадената въззивна жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна без да се излагат конкретни съображения в подкрепа на тези твърдения. Иска се да бъде постановена присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен в извършването на престъпленията, които са му вменени. В допълнително изложение към жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна  и необоснована като е не са се събрали доказателства, че подсъдимият е извършил вменените му престъпления, а напротив събрали са се доказателства сочещи точно обратното. Иска се да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.

         Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че обжалваната присъда е правилна и поради това следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

  Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на Сливенския военен съд на основание чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

         С обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият мичман Н.В.Н. е на служба в Българската армия от 26.07.2002 година. По време на службата си е охарактеризиран положително, награждаван е за постигнати отлични резултати при изпълнение на функционалните си задължения, не е наказван по дисциплинарен ред.  На 19.06.2016 година преди обяд подсъдимият мичман Н. не бил служебно ангажиран и заедно с приятели посетил събор – надсвирване, което се състояло край язовир „Дрян“, област Д.. Подсъдимият управлявал лекия автомобил на баща си свидетеля В. М. марка „Воксхол“, модел „Фронтиера“, рег. № ….. Край язовира подсъдимият и свидетелите А. и Т. употребили алкохол – бира. По-късно, същия ден подсъдимият и неговия приятел свидетелят И. А. посетили с. К, област Д.. Същия ден, около 21.00 часа двамата отишли в питейно заведение „….“ в гр. Г.Т., област Д.. Там се намирали свидетелите граждански лица Н. Д. С., А. . Ю., Т. Д. С., Д. Я.ов А. и Н. Е. Н., които били седнали в сепаре около една маса на терасата на заведението. При тях без да бъдат поканени седнали подсъдимият мичман Н. и гр. лице И. А. и си поръчали бира. Подсъдимият Н. бил във видимо нетрезво състояние – трудно успявал да запази равновесие, трудно говорел и произнасял думи. Подсъдимият започнал да се „заяжда“ със свидетеля Д. А., с който се познавали като поведението му било провокативно. Двамата се скарали в заведението като отношенията им ескалирали до дърпане и бутане. При спречкването се намесил и Т.Я.А., брат на Д., който казал на брат си и на свидетелката Н.Н. да тръгват и че ще ги прибере с автомобила си. Тръгнали към автомобила Рено Меган „Сценик“ с рег. №...., който бил паркиран на паркинг до заведението. Веднага след тях около 22.00 часа, подсъдимият Н. и свидетелят И. А. също напуснали заведението като подсъдимият отишъл до лекия автомобил марка „Воксхол“ модел „Фронтиера“ рег. № ......, който бил с дясна дирекция, паркиран в близост до автомобила на Т.Я.А. и се качил в него. Подсъдимият стартирал двигателя на автомобила като до него след малко отляво седнал свидетелят А. и автомобилът потеглил управляван от подсъдимия Н.. На паркинга в близост до автомобила „Воксхол“ модел „Фронтиера“ с рег. № ...... управляван от подсъдимия Н., били с лек автомобил свидетелите М.К. и С.С., автомобилът бил управляван от свидетеля К.. След като подсъдимият напуснал паркинга, управлявайки лекия автомобил „Фронтиера“, след него потеглил свидетелят М.К., а след тях тръгнали и свидетелите Н.Н., Я.К. и Д. А. с управлявания от Т.Я.А. автомобил Рено Меган „Сценик“ с рег. №  …….. При излизането си на ул. „….“, пред заведението „....“, свидетелите които се возили в автомобила с водач М.К. видели, че перпендикулярно на тяхното движение, на пътното платно на пътя с предимство в посока на ЖП гарата бил спрял автомобилът на подсъдимия Н.. Автомобилът привлякъл вниманието им, тъй като бил на близко разстояние от кръстовището с пуснати светлини и включени аварийни. След като водачът К. изчакал известно време и видял, че Н. не потегля тръгнал в посока центъра. Свидетелят Т.Я.А., който се движел след автомобила управляван от М.К. също разбрал, че Н. няма да тръгне от мястото, където бил спрял, също потеглил. В същия момент подсъдимият мичман Н. внезапно привел автомобила си в движение, насочил го срещу този на Т.Я.А., блъснал го в задната лява врата, след което продължил в посока ЖП гарата на града, а след това в посока с. К., община Г.Т.. Пострадалите от лекия автомобил Рено Меган „Сценик“ незабавно уведомили по мобилен телефон служители на авто-патрул от ПУ – Г.Т., за настъпилото произшествие, като на място пристигнал свидетелят младши автоконтрольор В.С.Д., пред когото свидетелите заявили, че подсъдимият мичман Н. с управлявания от него автомобил „Опел Фронтиера“ ги блъснал. Свидетелят В.С.Д. уведомил дежурния служител на разположение към РУ – Г.Т., Ж. Х. Д. за настъпилото произшествие и били предприети действия за установяване на местонахождението на Н. и на управлявания от него автомобил. След получения сигнал за ПТП, свидетелят Ж. Д. при обход из града забелязъл подсъдимия Н., който вървял пеша и бил във видимо нетрезво състояние, на около 150 метра от дома му. Подсъдимият Н. бил отведен в полицейското управление, където отказал да дава сведения за случилото се, отказвал да съобщи къде се намира управлявания от него  автомобил и да даде проба за наличие на алкохол. По-късно в 01:18:51 часа на 20.06.2016 г., Н. се съгласил да бъде тестван за употреба на алкохол като цифровата индикация на Дрегера отчела 2,39 промила алкохол в кръвта, измерена в издишания от него въздух. В 02.00 часа на същия ден подсъдимият Н. бил отведен в МБАЛ – Д., където му била взета и кръвна проба. В полицейското управление Н. се обадил на баща си – свидетеля В. М., който отишъл в районното управление и между тях се провел разговор относно настъпилото ПТП.  Двамата разговаряли относно това къде се намират ключовете и автомобилът, като свидетелят В. М. се опитвал да убеди Н. да съдейства на полицейските служители. Същата вечер била сформирана полицейска група, която установила местонахождението на автомобила – в рамките на града между две С.нски постройки в близост до двора на ПГЗ „…..“. От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че към 22.00 часа на 19.06.2016 г., когато Н. е управлявал МПС, концентрацията на алкохол в кръвта му е била не по-малка от 1,8 промила, което съответства на средна степен на алкохолно повлияване, при която са били налице значителни нарушения в координацията на движението, рефлексите, критичната оценка на собствените постъпки, адекватното възприемане на околната среда и пр. От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на удара водачът на лекия автомобил свидетелят Т.Я.А. е получил травматични увреждания, които са обусловили чувство на  болка и страдание. Свидетелят на задна дясна седалка Д. Я.ов А. е получил травматични увреждания, които са обусловили чувство на болка и страдание. Свидетелката на задна седалка вляво Н. Е. Н. е получила травматични увреждания, които са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Всички телесни повреди са извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. представляват леки телесни повреди по смисъла на закона. От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза е видно, че повреждането на врата задна лява е на стойност 331.80 лева, панел заден ляв /калник/ е на стойност  412.60 лева, праг ляв е на стойност 175.20 лева, рог заден ляв е на стойност 51.60 лева, под купе ляв е на стойност 108 лева и включващо  бояджийска дейност и боя, тониране и камена е на стойност 48 лева, всичко на обща стойност 1127.20 /хиляда сто двадесет и седем лева и двадесет стотинки/ лева. От заключението на назначената по делото техническа експертиза се установява, че намерените на местопроизшествието стъклени парчета са от едно цяло и са принадлежали  на левия счупен фар на автомобила, който бил управляван от Н., което доказва по безспорен и категоричен начин, че автомобилът, с който е бил блъснат автомобила на пострадалите марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. №  ……., е именно този – марка „Воксхол“ модел „Фронтиера“ с рег. №  .......

         Тази така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Д. А., Т. А., С. С.С., Н. Н., Я. Я.К., Т. С., А. Ю., Н. С., В. Д., Ж. Д., М. К., Й. и др., а така също и от съответните съдебни експертизи – медицински, оценителна, техническа, химическа, експертна справка, протоколи за оглед и следствен експеримент и приложените към тях фотоалбуми, а така също и заповеди, справки, писма, характеристики и другите писмени доказателства по делото, както и от частичните обясненията на подсъдимия, които частични обяснения се подкрепят от събраните съобразно изискванията на процесуалния закон доказателства и за които правилно съдът е приел, че освен средство за защита същите са и доказателствено средство. При тази правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и относно правната квалификация на извършените от подсъдимия деяния, а именно, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343б ал.1 от НК, тъй като на 19.06.2016 г. в 22.00 часа по ул. „….“ пред кафе „....“ в гр. Г.Т., област Д., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Воксхол“ модел „Фронтиера“ с рег. № ...... с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,8 на хиляда, установено по надлежния ред  - със съдебно медицинска експертиза № 308 -2016, изготвена от доктор Д. И.Г. – лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „…“ АД, а така също е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 216 ал.1 пр. 2 от НК, тъй като по същото време и място умишлено предизвикал ПТП като блъснал с предната част на управлявания от него автомобил марка „Воксхол“ модел „Фронтиера“ рег. № ...... задната лява част на лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган“ с рег. № …., управляван от гр. лице Т.Я.А. от гр. Г.Т., област Д., с което повредил противозаконно чужда движима вещ – лекия автомобил марка „Рено“, собственост на гр. лице Я. П. А. от гр. Г.Т., област Д., изразяващо се в повреждане на задна лява врата на стойност 331.80 лв., панел заден ляв /калник/ на стойност 412 лв., праг ляв на стойност 175.20 лв., рог заден ляв на стойност 51.60 лв., под купе ляв на стойност 108 лв., бояджийска дейност и боя, тониране и камера на стойност 48 лв., всичко на обща стойност 1127.20 лева. Съставът на въззивния съд намира, че както фактическите, така и правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, тъй като съответстват изцяло на събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства. Първоинстанционният съд е анализирал показанията на всички посочени по-горе и разпитани от него свидетели, обсъдил е тези показания, включително и противоречията между тях, изяснявайки ги с множество процесуално-следствени действия като очни ставки, като ги е съпоставил и с писмените и веществени доказателства по делото и аргументирано е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъпленията, които са му предявени с обвинителния акт. При анализа на доказателствата първоинстанционният съд е проявил правилен подход като за изясняване на фактическата обстановка е изходил основно от показанията на свидетелите-очевидци Д. А., Т. А., Н. Н., Я. Я.К., С. С.С., М. К., чийто показания се подкрепят и от останалите събрани по съответния процесуален ред доказателства по делото и е изяснил съвсем точно фактите по делото имащи значение към предмета на доказване, а именно управление на МПС след употреба на алкохол от страна на подсъдимия с концентрация над 1,2 промила алкохол в кръвта установено по надлежния ред и умишлено противозаконно повреждане на чужда движима вещ. Тези свидетели са категорични, последователни и непротиворечиви още в показанията си на досъдебното производство, в показанията си пред съда в съдебното заседание, а така също и в показанията си при поставянето им в очна ставка със свидетелите М. и А., че непосредствено преди произшествието са видели, че подсъдимият Н. е привел в движение лекия автомобил „Фронтиера“ и при него в автомобила се е качил само свидетеля А., че са видели движещия се автомобил и са видели, че същия е управляван от подсъдимия Н., който е бил със свидетеля А. до него в автомобила и че свидетелят В. М. не само не се е намирал в автомобила по време на произшествието, но не се е намирал и в района на паркинга при потеглянето на автомобилите от там. Така свидетелят Д. А. е категоричен в показанията си пред първоинстанционния съд /вж. пр-л от с.з. от 23.03.2017г./, че: „ Видях колата на Н. на паркинга. В нея се качиха Н. и И.. Н. се качи зад волана, колата е с дясна дирекция. ... Ние спряхме на С.. М. беше пред нас. М. изчака на С. и след това тръгна. След това, като тръгнахме ние Н. се засили с джипа и блъсна нашия автомобил отзад от лявата страна. Като бяхме на С. видях, че джипът се управляваше от Н.. Той е марка „Опел Фронтиера“. ... Автомобилът е с дясно управление и Н. седеше там, а от ляво до него беше И.. ... След като ни блъсна Н. избяга. Брат ми Т. се обади в полицията. ...“, които показания потвърждава по категоричен начин и в проведената от съда очна ставка между  този свидетел и свидетеля М. /вж. пр-л от с.з. от 15.05.2017г./, а именно, че: „ ... Зад заведението на паркинга Н. първо се качи, дойде да вземе И., който беше до колата на М. и тръгнаха от паркинга, като Н. управляваше автомобила. ... В момента на сблъсъка видях, че Н. управляваше автомобила. В. М. не съм го виждал по време на сблъсъка да управлява автомобила. ... Не, не съм го виждал на паркинга. Видях го в полицията. ...“, а така също и в проведената от съда очна ставка между този свидетел и свидетеля И. А., че: „ ... От паркинга тръгна Н.. И. седна до него. Опела е с дясна дирекция. И. беше отляво. По време на произшествието Н. управляваше. ...“. Тези показания на свидетеля Д. А. се подкрепят изцяло от показанията на свидетеля Т. А., който установява пред първоинстанционния съд / вж. пр-л от с.з. от 23.03.2017г./, че: „ ... Отидохме отстрани на магазина, зад „…..“ има паркинг, където бяхме паркирали. ... Н. и И. се качиха в джипа „Опел Фронтиера“. Н. се качи отдясно, а И. отляво. Н. управляваше автомобила, той е с дясна дирекция. ... Н. се качи както казах и седна зад волана. Той управляваше автомобила. ... М. беше първа кола, аз бях зад него. Н. тръгна преди нас от паркинга. На кръстовището има знак Стоп. ... Аз чаках на С. и след като тръгнах видях джипа „Опел фронтиера“, Н. го караше, И. беше от лявата страна. Завъртя гуми, блъсна ни някъде по средата на колата, ние спряхме, стреснахме се, а той продължи в посока К. ... Само двамата бяха във „Фронтиерата“. ... На мястото на сблъсъка,, аз заявих на полицейските служители, че Н. ни е блъснал. ...“, които показания този свидетел потвърждава по категоричен начин при проведената му очна ставка от съда със свидетеля В. М. /вж. пр-л от с.з. от 15.05.2017г./, а именно, че: „ ... Автомобилът се управляваше от дясно.  Лицето беше синът на господин В. М. – Н.. Той се качи от паркинга да го управлява. При него се качи И.. На самото произшествие Н. управляваше автомобила, който ни блъсна. Не съм виждал свидетеля В. М. на паркинга, когато И. и Н. се качиха във „Фронтиерата“. Не съм го виждал и след това в автомобила, който ни блъсна на кръстовището. ...“, а така също и при проведената му от съда очна ставка със свидетеля И. А., че: „ ... Н. караше колата. И. се качи от лявата страна. ... В. М. не съм го виждал изобщо там. От паркинга тръгнаха в наше присъствие Н. и И. ...“. Тези показания на свидетелите Д. А. и Т. А. се подкрепят по категоричен начин от показанията на свидетелката Н. Н., която установява пред първоинстанционния съд /вж. пр-л от с.з. от 23.03.2017г./, че: „ ... Н. и И. ги видях на паркинга. Те се качиха в колата на Н. „Опел Фронтиера“,  тъмна на цвят. Тази кола е с обратна дирекция. Н. се качи на шофьорското място. Тогава ми направи впечатление, че е с обратна дирекция. След това до него се качи И.. Не видях кога Н. излезе от паркинга. ... Спряхме на един С.. Първо спря М., след това потегли. Пуснахме наляво мигач и видяхме в лявата страна пред заведението кола на аварийни и я изчакахме да видим дали ще тръгне. Но колата не тръгна и тогава потеглихме. В този момент видях, че тази кола беше на Н..  Този автомобил се блъсна в нашата кола от моята страна. Автомобилът се управляваше от Н.. И. беше от другата страна до него. След като ни блъсна, автомобила се оттегли малко назад и много бързо потегли напред посока към ЖП гарата. Видях много добре двете лица Н., който управляваше и И., който седеше до него. ... Полицаите дойдоха на мястото. Ние всички казахме на полицаите, че Н. ни е ударил и след това ме разпитваха и давахме показания. ... Видях Н. и И. в автомобила, който ни удари, до нас след удара. ...“, които показания тази свидетелка потвърждава по категоричен начин при проведената от първоинстанционния съд очна ставка със свидетеля В. М. /вж. пр-л от с.з. от 15.05.2017г./, а именно, че: „ ... Н. се качи да кара и И. беше до него. Н. тръгна с автомобила. По време на произшествието управляваше Н.. Видях М. за първи път в полицията. ...“, а така също и при проведената й очна ставка със свидетеля А., че: „ ... Първо се качи Н.. След това И. и тръгнаха двамата. Н. управляваше автомобила по време на произшествието. След това видях В. М. в полицията. Не го видях там на паркинга. ...“. Тези ясни и непротиворечиви  показания на посочените свидетели се потвърждават по категоричен начин и от показанията на свидетелите – очевидци Я. Я.К., М. К. и С. С.С., които установяват пред първоинстанционния съд, включително и при проведените между тях и свидетелите А. и М. очни ставки, че на паркинга в автомобила „Фронтиера“ са се качили подсъдимият Н. като шофьор и свидетелят А., при произшествието автомобилът „Фронтиера“ е бил управляван от подсъдимия Н., а свидетелят В. М. не е бил нито на паркинга при потеглянето на автомобила, нито в автомобила по време на произшествието. Всички тези категорични и безпротиворечиви показания на свидетелите – очевидци се потвърждават и от свидетелите В. Д. и Ж. Д., полицейски служители, които са получили сигнала за пътнотранспортното произшествие и незабавно са посетили местопроизшествието, а така също са извършили и оперативно – издирвателните мероприятия по издирване и задържане на подсъдимия Н.. Така свидетелят В. Д. установява пред първоинстанционния съд /вж. пр-л от с.з. от 24.03.2017г./, че: „ ... бях дежурен в Областна дирекция на МВР на град Д.. Постъпи сигнал за настъпило ПТП по улица „….“ в Г.Т.. Аз и колегата П. Я.К. отидохме на място ... Колата, която беше претърпяла ПТП имаше следи по задната лява част. ... Попитахме какво се е случило и водачът и останалите лица, които бяха в този автомобил обясниха, че  лек автомобил с дясна дирекция марка „Опел Фронтиера“ ги е блъснал в задната лява част. Казаха, че ... са видели кой го е управлявал и кой е бил с него. Казаха, че Н. „сладкия“ е водачът и И. А. е бил пътник. След като ги е блъснал автомобилът заминал в посока охраняемия жп прелез. ... Уведомих Ж. Д., дежурен по произшествия след което тръгнахме да търсим водача на въпросния автомобил. След 10 – 15 минути по улица „…“ засякохме посочения водач Н.. Познавам Н.. ... Същият беше в нетрезво състояние. Помолихме го да се качи в патрулния автомобил и го отведохме за доизясняване на случая. След може би час, час и половина се съгласи да надуе дрегера и му показа 2,39 промила алкохол. Взета му беше кръв. Колеги го заведоха до Д. за кръвна проба. След това извършихме обход и установихме автомобила. ... По един черен път беше спрян между две стопански постройки. Беше заключен, имаше счупен фар, капак и калник от предна лява част. ... Баща му дойде в управлението около 20 минути след като го доведохме. ...“, а свидетелят Ж. Д. установява пред първоинстанционния съд, че: „ ... Вечерта бях дежурен по произшествие. ... Около 22.00 часа ми се обади колегата, който е на смяна – В., и  ми съобщи за ПТП, на което ПТП единият участник е напуснал произшествието и имат нужда от мен, за да установят напусналия произшествието. ... Разбрах от тези момчета, които са претърпели ПТП, че автомобилът е управляван от Н. ...  Някъде на около 100 метра от бивш ресторант „Спортна среща“ видяхме Н. да се движи по пътното  платно, като видимо леко криволичеше.  Спряхме до него. Беше почерпан. Разговаряхме и му обясних, че трябва да дойде до РУ. Съгласи се да дойде с нас. Качи се в полицейската кола. ... Стараеше се да не ни съдейства за установяване на автомобила ... Отказваше да бъде извършена алкохолна проба, но в последствие се съгласи. Беше тестван и се отчете над 1,2 положителен резултат. Беше отведен до МБАЛ – Д., където да му се даде възможност да даде кръв ... Баща му дойде в полицията. Казва се В. Н. по телефона му се обади като каза: „Ела при мен в районното. Задържаха ме. Искат да ме набутат.“  Като дойде  баща му  каза:“Какво става тук? Защо си тук? ... Баща му казваше да съдейства, да не върши глупости, да обясни какво е станало. Казахме на В., че е станал инцидент с колата, той каза: „С коя кола?“ Н. му каза: „С джипа.“ И баща му каза: „Къде е джипът сега?“ ... Баща му постоянно му казваше да каже къде е колата, искаше му ключовете. ... Минахме с патрулния автомобил край мястото на инцидента. Имаше стъкла и части от пластмаса. ... Аз видях останалите участници в ПТП-то в РУ. Разговарях с тях. Обясниха ми, че Н. В.в по прякор „Сладкия“ ги е блъснал с джипа  си с марка „Опел“. ... В рамките на 15 минути – 20  след като получих сигнала  установихме Н. на 150 метра от тях. Намерихме Н., а колата на около 200 метра от там, две, три пресечки, не мога да кажа точно може и повече от 200 метра да е. ...“. Достоверността на всички тези показания на посочените по-горе свидетели се потвърждават по категоричен начин от заключението на назначените експертизи относно мястото и механизма на удара между двата автомобила, а именно лекия автомобил „Опел Фронтиера“ е ударил с предната си лява част задната лява част на автомобила „Рено“. В подкрепа на тези показания са и показанията на свидетелите В., В., които са от персонала на заведението и свидетелите Ю., С., Й., С., присъствали в заведението по времето, когато подсъдимият Н. и свидетелят А. са влезли в същото и във видимо нетрезво състояние са предизвикали скандал със свидетеля Т. А., което е наложило управителят на заведението да ги покани да напуснат, след което се осъществява и произшествието. Аргументирано първоинстанционният съд е отхвърлил като необоснована защитна позиция направените пред съда основни възражения на подсъдимия, че друго лице – а именно, че неговият баща свидетелят В. М. е управлявало автомобила, тъй като тези възражения се опровергават категорично и недвусмислено от показанията на посочените по-горе свидетели Д. А., Т. А., Н. Н., С. С.С., Я. Я.К., М. К., очевидци на произшествието. Следва да се отбележи и обстоятелството, което се установява от служителя на полицията свидетеля Д., че бащата на подсъдимия Н. се е появил в полицейското управление след произшествието и то след като е бил повикан по телефона от вече задържания от органите на полицията подсъдим като неговия баща не е знаел за произшествието и дори е убеждавал подсъдимия да съдейства на органите на полицията. Крайно неубедителни са доведените от бащата на подсъдимия свидетели като Й., който заявява пред първоинстанционния съд /вж. пр-л от с.з. от 24.03.2017г./: „ ... Аз се върнах да погледна и видях, че е станала катастрофа. Даже не разбрах, че джипът е ударил колата. 10 минути се забавих до магазина. Качих се до нас да занеса покупките и се върнах. Бяха се събрали много хора и полицаите бяха дошли. ...“, а също и С., който заявява пред съда: „ ... Чу се трясък и след секунди джипът дойде. Намали на С. и продължи. Аз си минах по пешеходната пътека, като минах покрай завоя продължих нагоре. Видях колата на 30 – 40 – 50 метра да е била тази кола, катастрофиралата. Продължих си и си отидох. След време срещнах В. Питах го, какво е станало, а той ми каза, че ще чуя. Мина се известно време и В. дойде и ми каза: „Ще дойдеш и ще кажеш, че аз съм карал“. ... Не обърнах внимание дали имаше други хора в автомобила. ... Не съм видял колата. ... Имена на улици не помня. ...“, и свидетелката Г., която живее на съпружески начала с подсъдимия и която установява пред съда: „ ... Не знам подробности. Знам, че Н. беше задържан в полицията. Ходих там на другия ден. Задържали са го на пътя. Защо, не знам. ...На другия ден имаше наранявания. Дрехите бяха скъсани. Имаше синини по лицето. Ходихме на лекар да го прегледат, до съдебна медицина. Имаше наранявания по ръката, по крака и мисля, че имаше одраскване около врата. Имаше синини около окото, около скулата. ...“. Не само противоречиви и неубедителни, но и нелогични са обясненията на бащата на подсъдимия свидетеля В. М., който твърдейки, че е управлявал автомобила не обяснява защо не е спрял след произшествието за евентуално оказване на помощ на пострадалите, нито защо е не е откарал сина си в дома му или да му бъде оказана медицинска помощ – видно от показанията на посочената по-горе свидетелка Г. , а го е оставил късно вечерта сам на улицата видимо употребил алкохол и след като е бил уведомен за станалия скандал в заведението. Първоинстанционният съд подробно и внимателно е обсъдил всички тези обстоятелства и аргументирано е обосновал извода си, че защитната теза на подсъдимия Н., че не е управлявал МПС-то по време на произшествието, а това е сторил неговия баща свидетелят В. М., е неоснователна, тъй като се опровергава категорично от посочените вече събрани по делото гласни, писмени  и веществени доказателства. Всички тези възражения се правят и пред въззивния съд, който поради изложеното по-горе намира, че същите аргументирано са отхвърлени като неоснователни от първоинстанционния съд и поради това следва да бъдат оставени отново без уважение и че правилно първоинстанционният съд е приел наличие на съставомерно поведение от страна на подсъдимия и законосъобразно го е признал за виновен по предявеното му обвинение. Неоснователно е и като такова следва да бъде оставено без уважение и оплакването по въззивната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство със съображения, че при разпитите на свидетелите от разследващите полицаи имало разминаване в часовете отразени в протоколите за разпити и поради това тези показания не следвало да се вземат под внимание при решаването на делото по същество. Съставът на въззивния съд намира, че тези допуснати нарушения не са съществени, тъй като разпитът на свидетелите е бил извършен и пред съдия, а освен това на практика са санирани от законосъобразните процесуално следствени действия, извършени от първоинстанционния съд, който много подробно и много внимателно е разпитал всички участници в наказателния процес, като съобразно изискванията на закона е изяснил и противоречията в показанията на свидетелите изпълнявайки по този начин задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.

         Същевременно съставът на въззивния съд констатира, че с извършените от подсъдимия умишления деяния, които са му предявени по съответния процесуален ред, са причинени телесни повреди на повече от едно лице – на свидетелите Т. А., Д. А. и Н. Н., при това по начин и със средство опасни за живота на мнозина, което сочи и на данни и за други престъпления, осъществени от подсъдимия, но тъй като повдигането и предявяването на обвинение е изцяло в прерогативите на обвинителната власт, посоченото следва само да бъде отбелязано като констатация.

         При определянето на вида и размера на наложените наказания лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, първоинстанционният съд е събрал в съответствие с изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието необходимите доказателства относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца, преценил ги е правилно поотделно и в съвкупност и е наложил справедливи дори снизходителни по вид и размер при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на сумата от петстотин лева и лишаване от право да се управлява моторно превозно средства за срок от една година и шест месеца за престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, а така също и наказанието лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца за престъплението по чл. 216 ал.1 пр.2 от НК, като съдът законосъобразно е приложил разпоредбите на чл. 23 от НК относно групирането на наложените наказания лишаване от свобода с определяне и налагане на най-тежкото от тях, а така също и присъединяването към това наказание на наложените наказания глоба в размер на сумата от петстотин лева и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. Законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл. 66 ал.1 от НК с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, вида и размера на наложеното наказание лишаване от свобода и сравнително добрата му характеристика.

         При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че посочената присъда на Сливенския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

         По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/15.05.2017г. по нохд № 1/2017г. по описа на Сливенския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна.

         РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg