Решение-1-ва част
06-12-2017

Р Е Ш Е Н И Е

 

49

 

Гр. София, 17 ноември 2017 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Военно–апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание, на 18 октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Цанко Грозев

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: полк. Георги Георгиев

                                                                                         полк. Асен Шопов

 

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. Нивелин Начев

разгледа наказателно дело от общ характер № 38, по описа за 2017г., докладвано от съдията полк. Цанко Грозев, образувано по протест Военноокръжна прокуратура–София, и по жалби на подсъдимата Е. И. и  Министерството на отбраната, срещу присъда № 100/07.04.2015г. по НОХД № 100/2014г. на Софийски военен съд.

 

         За да се произнесе Военно–апелативният съд взе предвид следното:

С присъда № 100/07.04. Софийският военен съд е признал

Подсъдимата Е. К. И. за виновна в това, че на 20.01.2004 година за времето от 08.00 часа до 17.00 часа в служебно помещение на пункт за продажба на движими вещи в град С., ул. ***, като „изпълнител-продавач в пункт за продажба на движими вещи към ИА „УЧДС” МО, съставила документи с невярно съдържание –данъчна фактура № *** /20.01.2004 г. и стокова разписка №***/20.01.04 г. за получени стоково-материални ценности, като основание за продажбата, чрез които документи съзнателно дала възможност на друго физическо лице – гр.л. Р. Л. Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество собственост на Министерство на отбраната - 1 бр.комплект ел.агрегат 3х270 ВД съдържащ 3 бр.дизелови агрегати модел 6 VD 18/15-А-2-SRW с №№ *** за стойността от 110 лв. /без ДДС/, при ликвидационна стойност на движимото имущество от 6 000 / шест хиляди / лева без ДДС, като документната измама е в размер на 5 890 / пет хиляди осемстотин и деветдесет/ лева без ДДС, поради което и на основание  чл.212, ал.2, вр.ал.1 от НК / редакция на текста към момента на деянието, като по-благоприятен закон/ и я осъдил  на 2 / две / години лишаване от свобода.

         На основание чл.66 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 4  /четири/ години.

         Признал подсъдимата Е. К.  И.  за невинна за това, че документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и я оправдал по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.212, ал.5 от НК - за разликата от 5 890 лв. до 26 538,52 лв. като настъпили вредни последици за МО.

         Осъдил подсъдимата Е. К. И. да заплати на гражданския ищец – Министерство на отбраната, сумата от 5 890 /пет хиляди осемстотин и деветдесет/ лева  - причинени имуществени вреди,  ведно със законната лихва от датата на деянието 21.01.2004 г.  до окончателното изплащане на сумата, като предявения граждански иск в останалата част за сумата до 26 538,52 лв. отхвърлил като недоказан.  Осъдил И. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 235,60 /двеста тридесет и пет лева и 0,60 ст./.

         Осъдил подсъдимата И. да заплати направените съдебно-деловодни разноски в размер на 419 /четиристотин и деветнадесет/лева.

Със същата присъда СВС е признал подсъдимия В. К. Г. за невинен в това, че за времето от 20.01.2004 година до 31.01.2004 година в неустановен час в село Г. , област С., в качеството си на длъжностно лице не е изпълнил служебните си задължения, като не спазил изискванията за търговската реализация на материалните средства намиращи се в поверения му склад и предал на гражданско лице Р. Л. Д. движимо имущество – 1 бр.комплект ел.агрегат 3х270 ВД съдържащ 3 бр.дизелови агрегати модел 6 VD 18/15-А-2-SRW с №№ ***, собственост на МО, срещу представените от Д. данъчна фактура № *** от 20.01.2004 година и стокова разписка № *** от 20.01.2004 година, с цел да набави за гр.л.Р. Л. Д. облага в размер на 26 538,52 лева / двадесет и шест хиляди петстотин тридесет и осем лева и 0,52 ст. без ДДС/, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за МО и случаят е особено тежък, поради което  го оправдал  по обвинението за престъпление по чл. 382, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Предявеният граждански иск солидарно и срещу подсъдимия В. К. Г. отхвърлил като недоказан по основание и размер.

По протест на прокурор от ВОП–София,  по жалба на подсъдимата Е. И. и по жалба на гражданския ищец –  Министерството на отбраната, във Военно–апелативния съд на РБ било образувано ВНОХД № 15/2015г.

С Решение № 29 от 03.12.2015г., постановено по ВНОХД № 15/2015г., по описа на ВоАпС, състав на същия съд е изменил присъда № 100/07.04.2014г. на СВС, както следва:

В наказателно–осъдителната й част, като увеличил размера на полученото без правно основание чуждо движимо имущество от 589,00 лева на 25 856,70 лева;

В гражданско–осъдителната й част, като осъдил подсъдимата И. да заплати на Министерството на отбраната разликата в размера на полученото без правно основание чужда движимо имущество от 5 890,00 лева да 25 856,70 лева, представляващи причинени имуществени вреди;

В гражданско–осъдителната й част, като осъдил подсъдимата И. да заплати държавна такса върху уважената част на гражданския иск за разликата от 235,60 лева до 1034,27 лева

В гражданско–осъдителната й част, като отхвърлил предявения граждански иск за разликата от 25 856,70 лева до 26 538, 52 лева като недоказан по размер.

Със същото решение присъда № 100/07.04.2014г. била потвърдена в останалата част, а И. била осъдена да заплати направените по делото във въззивното му производство разноски в размер на 468,00 лева.

По касационен протест на прокурор от Военно–апелативна прокуратура и по касационна жалба на Е. К. И. във ВКС било образувано  н.д. 220/2016г.

С Решение № 65 от 01юни2016г. ВКС, трето наказателно отделение, е отменил решение № 29 от 03.12.2015г. по внохд №15/2015г. на ВоАпС и е върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

Във Военно–апелативния съд било образувано ВНОХД № 47/2016г.

С  Присъда № 1 от 16 януари 2016г./ годината е сгрешена, вярната е 2017г. виж и сравни л. 25 и л. 40 н.д/, постановена по посоченото дело, състав на ВоАпС е отменил присъда № 100/07.04.2015г на СВС и вместо нея е постановил нова, с която:

Признал В. К. Г. за виновен в това, че за времето от 20.01.2004г. до31.01.2004г., в неустановен час, в с Г. обл. С., в качеството си на длъжностно лице, умишлено не положил достатъчно грижи за запазване на повереното му имущество, а именно – 1 брой комплект от 3 броя дизелови агрегати, 3х270-Д 18х18 6 VD 18/15А –2SRW на стойност 25 856,70 лева без ДДС, като не изпълнил служебните си задължения, регламентирани в т.1 от длъжностната му характеристика и от това е последвала значителна щета за Министерството на отбраната в размер на 25 860,70 лева без ДДС , поради което и на основание чл. 219 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 ичл. 54 от НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, като го признал за невиновен и го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 282 ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от  НК, както и за разликата от 25 856,70 лева до 26 538,52 без ДДС.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК отложил изпълнението на това наказание за срок от пет години.

Осъдил Г. да заплати на гражданския ищец– Министерство на отбраната, сумата от 25 856, 70 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 20.01.2004г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил  иска до пълния му предявен размер за разликата от 25 856,70 лева26 538,52 лева като неоснователен и недоказан.

Осъдил Г. да заплати държавна такса в размер на 1241,12 лева върху уважения размер на гражданския иск.

Осъдил Г. да заплати съдебно деловодните разноски в размер на 887,00 лева.

         Признал подсъдимата Е. К. И. за невиновна в това, че на 21.01.2004г., за времето от 08.00 до 17.00часа, в град С., ул. ***, в пункт на МО за продажба на движими вещи, да е съставила документи с невярно съдържание– данъчна фактура № *** /20.01.2004 г. и стокова разписка №01649/20.01.04 г., чрез които съзнателно да е дала възможност на друго физическо лице– Р. Л. Д. от гр. С., да получи без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на МО, а именно – 1 брой комплект от 3 броя дизелови агрегати, 3х270-Д 18х18 6 VD 18/15А –2SRW на стойност 26 538,52 лева без ДДС, като документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай и я оправдал по първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 212 ал.5, вр. ал.2, вр. ал. 1 от НК.

         По протест на прокурор от Военно–апелативна прокуратура против присъда № 1/16.01.2017г., постановена по НОХД № 47/2016г. по описа на ВоАпС и по касационна жалба от адв. К. С. – защитник на подсъдимия В. К. Г., във Върховния касационен съд било образувано наказателно дело № 435/2017г.

         С Решение № 125 от 23 юни 2017г. ВКС, първо наказателно отделение, е отменил въззивна присъда № 1/16.01.2017г., постановена по ВНОХД № 47/2016г., по описа на Военно–апелативния съд само в частта по отношение на подсъдимия В. К. Г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

         Със същото решение ВКС е оставил в сила присъдата в останалата и част.

 

Във Военно–апелативния съд било образувано настоящото ВНОХД № 38/2016г.

От изложеното до тук и от постановените съдебни актове в различните съдебни инстанции, настоящия съдебен състав намери за безспорно установено следното:

Подсъдимата Е. И. е оправдана с влязла в сила присъда № 1/16.01.2017г., постановена по ВНОХД № 47/2016г.,, по описа на Военно–апелативния съд, потвърдена с Решение № 125/23.06.2017г. на ВКС, 1-во н.о.,  по първоначално повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал. 1  от НК;

С оправдателната присъда № 1/ 16.01.2017г., съставът на Военно–апелативния съд е пропуснал да се произнесе по предявения срещу подсъдимата граждански иск от Министерството на отбраната на РБ в размер на 26 538,52 лева, предявен за съвместно разглеждане в съдебното заседание, проведено на  14.10.2014г./л.102 от НОХД № 100/2014г./;

При предявяване на гражданския иск солидарно срещу двамата подсъдими пред първоинстанционния съд и при обжалване на постановените съдебни актове по отношение на Иванова, от нейните защитници винаги са правени възражения за настъпила погасителна давност по този иск;

Производството пред настоящия съдебен състав е поредното във въззивния съд по реда на Глава 21 НПК и е за проверка на невлязлата в сила по отношение на подсъдимия В. К. Г.  Присъда № 100/07.04.2015г, постановена по НОХД № 100/2014г. по описа на  Софийски военен съд.

Образувано е по протест на прокурор от ВОП-София, по жалба на подсъдимата Е. К.  И., депозирана чрез нейния защитник адвокат Б. и по жалба на Министерство на отбраната.

В протеста на ВОП–София, се релевира довод за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда.

Претендира се нейната отмяна в частта й, с която подсъдимият Георгиев е бил оправдан по обвинението по чл. 282 ал. 3,вр. ал. 1 от НК и се иска неговото осъждане по този текст от наказателния закон.

В съдебно заседание прокурора от Военно–апелативна прокуратура пледира, че делото било върнато от ВКС, за да бъде направена преценка относно значението на постановление от 14.10.2011 г. за прекратяване на наказателното производство срещу Г. за престъпление по чл. 202 от НК. Твърди, че следвало да се изясни дали не е налице хипотезата на чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК и дали делото не е било прекратено за същото престъпление, за което е постановена осъдителна присъда. Пледира, че е прекратено  обвинение за това, че е присвоено получено от продажбата имущество и е повдигнато ново обвинение за това, че е предадено, необявено за продажба имущество. Както изпълнителните деяния, така и престъпният резултат по двете обвинения били различни. Твърди още, че по двете обвинения били налице две различни съвкупност от факти, реализирани в обективната действителност - деяние, причинна връзка и резултат. В конкретния случай, по две различни обвинения били описани две различни съвкупности от деяние, причинна връзка и резултат. Освен това не било  налице паралелно провеждане на две различни наказателни производства и забраната на чл.24, ал.1 т. 6 от НПК била спазена.

Твърди,че в решението на ВКС изразът „не съставляват престъпление от общ характер по смисъла на НК“ бил изваден от контекста на цялото твърдение, а от прочита на цялото изречение било видно, че то констатира, че не е доказано извършването на присвояване, а не, че е доказано отсъствието на каквото и да е престъпление от общ характер.

Поради изложеното пледира протестираната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият Г. да бъде осъден в съответствие с искането в протеста или съгласно чл. 337, ал.1, т. 2 от НПК да бъде осъден за престъпление по чл. 219, ал. 3, във връзка с ал.1 от НК.

Гражданският ищец обжалва присъдата в частта й, в която гражданският иск не е бил уважен изцяло.

Претендира уважаването на гражданския иск в неговия пълен размер, заедно със законната лихва от датата на увреждането.

В съдебно заседание гражданският ищец чрез юрисконсулт В. прави искане да се уважи предявеният от Министерство на отбраната иск като напълно доказан от доказателствата по делото.

В съдебно заседание защитника на подсъдимия В. Г.–адвокат С., посочва че следва да се коментират единствено прекратителните основания, които първоинстанционният прокурор е изложил в своето постановление от 14.10.2011 г.;

Твърди, че прочита, който е направил прокурора в днешното съдебно заседание – както на решението на ВКС, така и на съдържанието на постановлението за прекратяване на наказателно производство, което негов колега бил написал преди повече от седем години,  а така също и на съдебната практика, било неправилно;

Счита също така, че постановлението на прокурора, за което говори ВКС в неговото решение по дело № 435/2017 г., било категорично и по никакъв начин не било извадено от контекста становището, че прокурорът е прекратил обвинението поради липса на престъпление в действията на Г.;

Твърди още, че прокуратурата е трябвало преди доста години да е отменила постановлението за прекратяване на наказателното производство, преди делото да влиза в съда и за пореден път това било демонстрация за своеволието в досъдебното производство на прокуратурата да прави каквото си иска без да се съобразява със законите;

 Счита, че в конкретния случай ВКС е очертал рамките, в които могат страните да се простират при новото разглеждане, а именно –дали е била права прокуратурата да внася обвинителен акт за каквото и престъпление по това дело;

 Счита, че решението на ВКС следва да се приложи пряко и директно от гледна точка на това, че прокуратурата е допуснала процесуални нарушения, като е внесла обвинителен акт без наличието на предшестваща отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на Г..

Пледира съдът да потвърди оправдателната присъда, по причина, че не вижда начин, по който може да се постъпи. При оправдателен диспозитив на присъда и решение моли да бъде оставен без уважение и гражданския иск на МО.

Подсъдимият Г. поддържа казаното от защитника си.

В съдебно заседание защитниците на И. адвокат Б. и адвокат С. възразят срещу призоваването на Е. И. като подсъдима; считат, че се явяват като граждански ответник и правят искане гражданския иск да бъде отхвърлен, защото И. била оправдана по наказателното обвинение и претенцията била издавностена; гражданският иск следвало да бъде оставен без уважение и поради това, че в хода на съдебното следствие не били събрани доказателства, че е налице връзка му настъпилата вреда и действията на И.; Нямало противоправно поведение, което да е довело до противоправен резултат; Нямало причинно следствена връзка. Отделно претенцията била погасена по давност. Молят да бъде оставен без уважение предявеният граждански иск.

Иванова поддържа казаното от адвокатите си и моли да се отхвърли иска.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като се съобрази с  Решение № 125 от 23 юни 2017г. ВКС, първо наказателно отделение,  провери служебно правилността на присъда № 100/07.04.2015г. на СВС съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и намери за установено следното:

С постановление от 14.10.2011 г. прокурор от Военноокръжна прокуратура - гр. София е прекратил частично наказателното производство по ДП № 9/2006 г. по отношение на подсъдимия В. Г. по повдигнатото обвинение по чл. 202, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 201 от НК, както и по отношение на свидетеля Г. К., на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК / т. 8, л. 78 и сл. от ДП. Отменени са били наложените на обвинените лица мерки за процесуална принуда и е било указано връчване на препис от постановлението с оглед реализиране на правата по чл. 243, ал. 3 от НПК. Последвало е предявяване на разследването от прокурора на представител на Министерство на отбраната, съответно на подсъдимата И., и на 31.10. 2011 г. е внесен обвинителен акт само срещу последната за извършени от нея престъпление по чл. 212 и по чл. 311 от НК, свързани с продажбата на инкриминираните вещи, по който е образувано НОХД № 251/2011 г. по описа на Софийския военен съд. С присъда № 251/22.02.2012 г., постановена по това дело, подсъдимата е била осъдена по повдигнатите обвинения. С решение № 32/21.06.2012 г., постановено по ВНОХД № 34/2012 г., Военно-апелативният съд е отменил присъдата и върнал делото на прокурора. В хода на разследването с постановления за привличане в качеството на обвиняем на подсъдимия Г. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 3, във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във връзка с търговската реализация на поверения му комплект от три броя агрегати (виж - том 9, л. 15, том 10, л. 13, том 11, л. 18, том 12, л. 9 от ДП).

След приключване на разследването въз основа на обвинителен акт само срещу Г. и И. е било образувано НОХД № 100/2014 г. по описа на Военен съд - София.

Наличието в материалите по делото на цитираното постановление за прекратяване на наказателното производство е изисквало първоинстанционният съд да направи преценка относно неговото значение за последващото развитие на процеса срещу Г.. Съответно, да попълни делото с необходимите данни, тъй като актът на прокурора, който не е обжалван и потвърден от съда, не се ползва с качеството на "неотменимост" и може да бъде отменен при предпоставките на чл. 243, ал. 9 от НПК. Изясняването е било наложително, тъй като в постановлението за прекратяване е отразен изводът на прокурора, че действията на подсъдимия Г. не "съставляват престъпление от общ характер по смисъла на НК". В тази връзка на съобразяване е подлежало и това, че една от правните последици при прекратяване на наказателното производство е свързана и с правилото, визирано в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Разпоредбата е нормативен израз на принципа за недопустимост на повторно наказателно преследване на "същото лице за същото престъпление", а съдебната практика по приложението й и разбирането на понятието "същото престъпление" е изобилна и устойчива. Игнорирайки акта за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия Г., първоинстанционният съд не е изяснил дали в конкретния случай става дума за същата, или друга деятелност, която е била предмет на обсъждане в постановлението на прокурора, разбира се ако същото е породило своето действие и не е отменено. Съдът е дължал аргументация в тази насока, разглеждайки деянието като съвкупност от факти, реализирани в обективната действителност, независимо от правната му квалификация или от защитените отношения.

Настоящият съдебен състав намира, че постановлението от 14.10.2011 г. прокурор от Военно-окръжна прокуратура - гр. София е породило правно действие и наказателното производство по ВДП № 9/2006 г./образувано на 21.08.2006г., преобразувано на ДП № 7-РП на 05.02.2014г., по описа на ВОП-София/  по отношение на подсъдимия В. Г. е било прекратено. Цитираното постановление е породило правно действие, защото не е било отменено. В досъдебното производство   прекратителното постановление завършва на л. 83 от т. 8. От следващият л. 84 на същия том, до последния л. 30 на последния том 12 от ДП, не се намери прокурорско постановление, с което постановлението от 14.10.2011г. на прокурор от ВОП-София да е отменено.

Разглеждайки деянието на Г. като съвкупност от факти, реализирани в обективната действителност, независимо от правната му квалификация или от защитените отношения, настоящият съдебен състав намира, че в случая става дума за същата деятелност, която е била предмет на обсъждане в постановлението на прокурора. Това е така, тъй като фактите от постановлението и фактите от обвинителния акт, по който е било образувано НОХД № 100/2014г., по описа на СВС, са идентични по отношение на: време и място на извършване на действията; лицата, извършили конкретните действия; съставените документи и техните автори; идентификацията /означенията/ на инкриминираните вещи; цената на вещите; технологията на продажба на вещите; заповедите за организацията на продажба на вещи от МО; купувача на вещите и начина на физическото изнасяне на вещите от поделението.

В тази насока е и постоянната съдебна практика – преценката дали се касае за "същото престъпление " се прави въз основа на фактите (фактическото съдържание на деянието), а правната квалификация на деянието не е от значение .(В този смисъл -Р 71/17.06.2015г по н.д. 1958/2014г на ІІ н.о.; Р 327/05.08.2013г по н.д. 1007/2013г на ІІ н.о., Р 180/22.06.2012г по н.д. 417/2012г на ІІ н.о.; Р 228/04.05.2010г по н.д. 112/2010г на І н.о.; Р 517/14.01.2009г по н.д. 437/2008г на І н.о. и др).

При наличието на изложените обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо повторно наказателно преследване на "същото лице за същото престъпление". Първоинстанционният съд е следвало да се съобрази с този принцип и да приложи правилото, визирано в чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК. Като не е сторил това, а се е произнесъл с присъда, макар и оправдателна за Г., основният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. В случая е безспорно, че наказателното производство срещу Г. било прекратено преди постановяване на атакуваната присъда по същото наказателно производство.

Предвид горното съдът намира , че присъда № 100/07.04.2015г. на СВС следва да бъде отменена, а наказателното производство срещу  В. К. Г. за извършено престъпление по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК – прекратено. Мярката му за неотклонение –„ПОДПИСКА“ следва да бъде отменена.

По посочените съображения настоящият съдебен състав не споделя изложението на прокурора от Военно-апелативна прокуратура.

По конкретното дело е предявен граждански иск от името на Министерство на отбраната срещу двамата подсъдими солидарно за сумата от 26 538,52 лева, който е бил приет за съвместно разглеждане в съдебното заседание, проведено на 14.10.2014 г. (л. 102 от НОХД № 100/2014 г.).

Прекратяването на наказателното производство има за последица и прекратяване на производството по предявения граждански иск. Това е така, тъй като, съгласно задължителното за съдилищата ТР № 1/04.02.2013г по т.д. 2/2012г на ОСНК наказателния съд дължи произнасяне по предявения граждански иск само когато наказателното производство е прекратено поради наличието на някое от основанията по чл. 79 НК. В останалите случаи на прекратяване на наказателното производство, наказателния съд не следва да се произнася по гражданския иск, а такъв иск може да бъде предявен пред общия граждански съд, при условие, че не е погасен по давност.

Ето защо производството по гражданския иск, предявен от името на Министерство на отбраната срещу подсъдимия Г. за сумата от 26 538,52 лева, следва да бъде прекратено.

При новото разглеждане на делото, след отменителното решение на касационната инстанция, въззивният съд е упражнил правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК и е отменил първоинстанционната присъда, като е оправдал  подсъдимата И.. Дължал е обаче и произнасяне по предявения срещу нея граждански иск – нещо , което е пропуснал да стори.

Както беше вече посочено още при предявяване на гражданския иск солидарно срещу двамата подсъдими пред първоинстанционния съд, а в последствие и при обжалване на постановените съдебни актове по отношение на И., нейните защитници винаги са правили възражения за настъпила погасителна давност по този иск.

За да осъди И. по предявения граждански иск, основният съд е приел, че „…не приема доводите на защитата на подсъдимата за това, че е изтекла погасителна давност по отношение на предявения граждански иск. Това не е така, тъй като съобразно ЗЗД чл. 114 завземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца.Разпоредбата на чл. 114ж от ЗЗД сочи, че докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече. Отделно в чл. 117 от същия закон е посочено, че ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога 5 години. На подсъдимата И. обвинението в досъдебното производство е повдигнато на 03.10.2011г./т.8-ми л.74-75/ поради което следва да се приеме, че тогава започва да тече давността за нея, тъй като тогава тя е открита като деец. Не е изтекла 5 годишната давност по чл. 110 от ЗЗД, а и като беше посочено по-горе докато трае съдебния процес относно вземането давност не тече.“

Настоящият съдебен състав не споделя това становище. Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006г. на ОСГКиТК на ВКС по т.д. № 5/2005г. „ Ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спирането на погасителната давност.“ т.е. в настоящия случай погасителната давност е текла и още в момента на приемане на граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния процес е била изтекла.

Съществен в случая е моментът на „откриване“ на дееца. Съдът споделя становището на защита на И., че понятията „откриване на дееца“ и „повдигане на обвинение“ в случая не са идентични.  Споделя и  изложеното от нейните защитници на л. 11 гръб и л. 12 от жалбата по дело № 220/16г. на ВКС / пункт три римско/ относно датата на съставяне на документите, датата на осчетоводяването на същите, годината на узнаване от МО на автора на документите и посочените доказателства за тези  обстоятелства. Споделя и становището, че „…изискването на ЗЗД деецът да е открит за да тече давност е било налице за гражданския ищец/ а и за органите на ДП/ още през 2004г“. Доказателствата, че началната година на давността е именно 2004г. са многобройни и неоспорими, включително и признанията на И., че тя е съставила инкриминираните фактура и стокова разписка.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявения граждански иск от Министерство на отбраната срещу И. за сумата от 26 538,52 лева, следва да бъде отхвърлен поради изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, коректно цитирана и от защитата. 

С присъда № 100/07.04.2015г. на СВС И. е била осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 429,00 лева. С решение  № 29 от 03.12.2015г. на Военно-апелативния съд И. е била осъдена да заплати допълнително направени разноски в размер на 468,00. Или И. е била осъдена да заплати общо разноски в размер на 897,00лева. С присъда № 1 от 16.01.2017г. състав на Военно-апелативния съд е оправдал И., но е пропуснал да се произнесе по разноските, за които тя е осъдена. Тъй като тя е оправдана, настоящият съдебен състав намира, че тези разноски – в съответствие с чл. 190 ал. 1 от НПК, следва да останат за сметка на държавата.

С присъда № 100/07.04.2015г. на СВС, В. К. Г.

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg