Решение
25-08-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  38 

                                

гр. София,   25.08.2017 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:

                  

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

          ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                            полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                                       

                     

при секретар Веселина Христова

и с участието на прокурора полк. ИВО ПЕТКОВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 39 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по жалба от бивш старшина от резерва В. П. В. от в.ф. ..... – Д. М. срещу присъда № 59/09.11.2016 г. по НОХД № 219/2016 г. на Софийския военен съд.

 

С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия бивш старшина от резерва В. П. В. от в.ф. ..... – Д. М. за виновен в това, че:

На неустановени дати, в периода 31.01.2005 г. до 02.06.2015 г., във в.ф. ..... – гр. Д. М., съзнателно се ползвал от неистински официални документи за придобита квалификация, а именно свидетелство за правоспособност № .../1998 г. за обучение на водачи на моторни превозни средства по специалност „инструктор за обучение на водачи на МПС от категория С“ и приложение към свидетелството за правоспособност за обучение на водачи на МПС с регистрационен № .../...1998 г., на които бил придаден вид, че са издадени през 1998 г. от Т. К. – Я. към Т. У. – С. З., които представил на неустановена дата на командира на в.ф. ..... гр. Д. М., за да отговори на изискванията за заемане на инструкторска длъжност за обучение на водачи на МПС, като се ползвал от това до 02.06.2016 г., когато е освободен от длъжност и военна служба, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, алт. 1, във вр. с чл. 308, ал. 2, алт. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и чл. 37, ал. 1, т. 2, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2, вр. чл. 42а, ал. 4 и чл. 42б, ал. 1 от НК е осъден на „пробация“, изразяваща се в „задължителна регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, като продължителността на двете пробационни мерки е осем месеца и следва да се изпълнява по реда, определен в закона.

Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 12, вр. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият бивш старшина от резерва В. П. В. е осъден да заплати в полза на държавата направените съдебно-деловодни разноски по делото общо в размер на 545,72 лева.

В жалбата на подсъдимия и допълнението към нея са изложени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, с която В. да бъде признат за невинен и оправдан. От разпита на свидетеля полк. В. П.- командир на военното формирование и други свидетели не може с категоричност да се установи дали подсъдимият лично е представил въпросните документи, а остава неизяснен въпроса дали към момента на постъпването му на служба е съществувало изискването за притежаването на такива документи.

Прокурорът поддържа осъдителната присъда и пледира жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, поради което следва да се потвърди. От доказателствата по делото по категоричен начин се установявало, че свидетелството за правоспособност, което подсъдимият е ползвал е издадено на друго лице - Г. С., който е завършил курса за подготовка на инструктори, за разлика от подсъдимия. Наказанието е справедливо по вид и размер и не са налице основания за изменение на присъдата.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъда и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установени следните фактически положения:

През 2003 г. в БА вървели организационно-щатни и дислокационни промени, както и преструктуриране на личния състав. По това време във военно формирование ..... – гр. Д. М. започнал подбор за назначаване на военнослужещи – инструктори за обучение на водачи на моторни превозни средства (МПС). Във връзка с организационно-щатните промени в Българската армия и създадения нарочен Регистър, на военнослужещите им била предоставена възможност да кандидатстват по документи, като подсъдимият старшина В. П. В. се възползвал от тази възможност във в.ф. ..... – гр. Д. М.. На неустановена преди 14.07.2003 г. по делото дата подс. В. представил на командира на военно формирование ..... – гр. Д. М. съгласно Наредба № 37/02.08.2002 г. документи за придобита квалификация, а именно свидетелство за правоспособност №.../1998 г. за обучение на водачи на моторни превозни средства по специалност „инструктор за обучение на водачи на МПС от категория С“ и приложение към свидетелството за правоспособност за обучение на водачи на МПС с регистрационен № .../16.07.1998 г., за да отговори на изискванията за заемане на инструкторска длъжност за обучение на водачи на МПС.

За да бъдел назначен подсъдимият В. на длъжност „инструктор – шофьор по практическа подготовка“ се изисквало да е завършил успешно курс в Т. У. – град С. З., факултет „Техника и технологии“ – град Я.. Достатъчно било да удостовери, че като кандидат за заемане на длъжността, притежава такава квалификация пред командира на военното формирование. Служителите не извършвали проверка за валидност на представените от кандидатите документи за придобити специалности, дипломи и следдипломни квалификации. Не се изисквала и заверка „вярно с оригинала“ от военнослужещия, който представял документи или от длъжностното лице във военното формирование, което ги приемало и прилагало към кадровото досие. Проверката на изискуемите документи и квалификации се извършвала от служителите на отдел „Личен състав“ във в.ф. ..... – гр. Д. М., след което били отразявани в справки и предоставяни на командира.

Със заповед № 524 от 14.07.2003 г. на командира на ......... гр. Д. М. подсъдимият старшина от резерва В. П. В. бил назначен на длъжност „инструктор – шофьор по практическа подготовка, той и водач на МПС“ във ......... гр. Д. М., считано от 01.08.2003 г. Тъй като подсъдимият старшина В. идвал от друго поделение, личното му кадрово досие с УИН-107753 било изпратено във в.ф. ..... – гр. Д. М. по служебен ред, след издаване на заповедта за назначаването му. В „раздел трети“ на кадровото досие, изпратено във в.ф. ..... – гр. Д. М., в т. 5.1. от азбучната служебна карта на подсъдимия В. било вписано, че образованието и квалификацията му са „средно – СПТУ по автотранспорт – 1983 г. и Т. К. – Я. 1998 г.“. Към този момент копия и/или оригинали на Свидетелство за зрелост и квалификация № .../..1983 г., издадено от Средно професионално техническо училище по автотранспорт гр. П. с придобита квалификация „автомобилен монтьор“, както и Свидетелство № 1860 за правоспособност за обучение на водачи на МПС (приложение към Диплома серия 0, № ... от VI.1983 г.), не били приложени и съхранявани към кадровото му досие.

През месец август 2003 г. военно формирование ..... – гр. Д. М. трябвало да получи разрешение (лиценз) от Министерство на транспорта – Държавна автомобилна администрация (ДАИ) – гр. П., за обучение на кадрови войници и сержанти за повишаване на квалификацията им като шофьори. Лицензът бил необходим, за да може Центърът за подготовка във военното формирование да извършва обучителна дейност посредством инструкторите си. Документите, които трябвало да се представят в Държавна автомобилна администрация (ДАИ) – гр. П. били заявления, декларации, протоколи и други, като за всеки един инструктор се изисквало копие на свидетелството му за професионална квалификация – „инструктор“. Свидетелят ц. сл. В. А. Д. бил определен да подаде документите на военнослужещите от военно формирование ..... – гр. Д. М. в ДАИ – гр. П., като освен гореизброените документи трябвало да представи за проверка и сравнение и оригиналите на свидетелствата за придобита професионална квалификация за инструктор за всеки един от инструкторите, работещи във военното формирование. По тази причина подсъдимият В. предоставил на свидетеля В. А. Д. свидетелството № ...../1998 г. за професионална квалификация – „инструктор“, като в ДАИ – гр. П. било представено и оригиналното свидетелство № ..../1998 г. за професионална квалификация „инструктор“ на името на подсъдимия старшина В. П. В.. След извършена проверка били върнати оригиналите на свидетелствата на всеки от инструкторите. Впоследствие от ДАИ – гр. П. в края на август 2003 г. издали разрешителни на водачите на моторни превозни средства за категориите „С“, „С+Е“ и „Д“ и от месец септември 2003 г. и назначените инструктори започнали да обучават военнослужещите във в.ф. ..... – гр. Д. М..

През 2004 година била създадена работна група, обявена със Заповед № 250/02.03.2004 г. на Командира на ........., която да изготви длъжностни характеристики. В резултат на това била изготвена и утвърдена с рег. № RB217308-024-04/3-75/31.01.2005 г. от Командира на ......... длъжностна характеристика за длъжността „инструктор – шофьор по практическа подготовка“ в сектор „Общовойскови и административно-тилов“. Съгласно изискванията по т. 1 от същата за заемане на длъжността следвало да е налице военна квалификация, а именно завършен курс за инструктор за обучение на водачи на МПС. Въпреки че към 31.01.2005 г. подсъдимият старшина В. П. В. не отговарял на изискванията за заемане на длъжността, тъй като няма завършен курс за инструктор за обучение на водачи на МПС, той продължил да изпълнява функционалните си задължения.

През 2006 година била създадена отново работна група, обявена със Заповед № 1073/14.11.2006 г. на Командира на ........., която да изготви нови длъжностни характеристики. В резултат на това била изготвена и утвърдена с рег. № RB217308-024-04/3-283/06.04.2007 г. от Командира на ......... длъжностна характеристика за длъжността „старши инструктор – по практическа подготовка, той и водач на МПС“ в секция „Инструктори“ към сектор „Административно-щабен и логистичен“. Съгласно т. 1 на изискванията за заемане на длъжността, освен средно образование и придобито в СПТУ или техникум, отново се изисквало и придобита военна квалификация, а именно завършен курс съгласно чл. 35, ал. 2, т. 3 от Наредба № 15/16.12.2005 г.. Съгласно същата наредба за старшини от административните структури на Министерство на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се организират курсове за длъжности, изискващи военно звание „старши сержант“, „старшина“ и „офицерски кандидат“, с продължителност до шест учебни седмици. Без да е завършил такъв курс, подсъдимият В. продължил да изпълнява функционални задължения и към този момент, като съзнателно се ползвал от неистински официален документ за придобита квалификация – свидетелство за правоспособност за обучение на водачи на МПС, без същият да е завършил курс за придобита квалификация. Към личното кадрово досие на подсъдимия старшина В. П. В. с ......, „първи раздел“, макар и към по-късен момент (15.09.2009 г.), били приложени копия на дипломи за завършено образование – ксерокопие на свидетелство за зрелост и квалификация № .......1983 г., издадено от Средно професионално техническо училище по автотранспорт гр. П., с придобита квалификация „автомобилен монтьор“, разред трети; ксерокопие на Свидетелство № 1860 за правоспособност за обучение на водачи на МПС (приложение към Диплома серия 0, №..... от....1983 г.) за завършен през 1998 г. задочен курс на обучение в Т. К. град Я. по специалността „инструктор“ с право на редовен обучител за обучение на водачи на МПС, категория С, валидно за системата на МО. В кадровото досие не били приложени оригинали на посочените документи, а само незаверени ксерокопия, като служителят отбелязал датата на прилагането им към досието и се подписал.

През 2012 година била създадена нова работна група, назначена със Заповед № 595/27.09.2012 г. на командира на Военновъздушните сили, която да изготви длъжностни характеристики. В резултат на дейността й била изготвена и утвърдена длъжностна характеристика на длъжността „старши инструктор по теоретическа подготовка“ в група „Автомобилна подготовка“ на център за подготовка и обучение в учебно-бойни подразделения на учебна авиационна група в 3-та авиационна база от длъжностно разписание № ВВС-324, с рег. № 5273-226/19.10.2012 г. от командира на 3-та а. б. Съгласно т. IV от длъжностната характеристика, за заемане на тази длъжност подсъдимият В. е следвало да отговаря на специфични изисквания на чл. 12 от Наредба № 37/2.08.2002 г. Подс. В. се подписал, че е запознат с въпросната наредба и продължил да си изпълнява служебните задължения. От 01.12.2012 г. с-на В. П. В. бил назначен на длъжността „старши инструктор по теоретическа подготовка в група „Автомобилна подготовка“ към „Център за подготовка и обучение“ във в.ф. ..... гр. Д. М.. Тази длъжност подсъдимият старшина В. П. В. е заемал до 02.06.2015 г., когато бил освободен от длъжност и от военна служба, тъй като придобил право за пенсиониране по чл. 169 от ЗОВС.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция.

При така установените фактически положения обаче съдът е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1,т. 2, б. „б“ от НК, тъй като на неустановени дати, в периода 31.01.2005 г. до 02.06.2015 г., във в.ф. ..... – гр. Д. М., съзнателно се ползвал от неистински официални документи за придобита квалификация, а именно свидетелство за правоспособност № ..../1998 г. за обучение на водачи на моторни превозни средства по специалност „инструктор за обучение на водачи на МПС от категория С“ и приложение към свидетелството за правоспособност за обучение на водачи на МПС с регистрационен № ...../....1998 г., на които бил придаден вид, че са издадени през 1998 г. от Т. К. – Я. към Т. У. – С. З., които представил на неустановена дата на командира на в.ф. ..... гр. Д. М., за да отговори на изискванията за заемане на инструкторска длъжност за обучение на водачи на МПС, като се ползвал от това до 02.06.2016 г., когато е освободен от длъжност и военна служба, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Присъдата на първоинстанционния съд е била обжалвана, като въззивния състав я е потвърдил. Решението на Военно-апелативния съд е било обжалвано пред ВКС от подсъдимия В.. В касационната проверка на делото, състав на ВКС по КНОХД № 489/2017 г. с решение № 172/28.07.2017 г. е отменил решение № 6/22.03.2017 г. постановено по ВНОХД № 95/2016 г. на Военно-апелативния съд и го е върнал за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Настоящият състав провери изцяло правилността на присъдата, съгласно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК и съобразявайки се със задължителните указания на ВКС, счита, че жалбата на подсъдимия е основателна. Същият е бил лишен от възможността още от стадия на досъдебното производство да разбере в какво е обвинен и да се защитава с правата и средствата, дадени му в НПК.

По делото не се спори, че инкриминираните документи са неистински.

Настоящият състав констатира, че е налице отстранимо съществено процесуално нарушение / чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК/, което се състои в противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив, което нарушение е било възприето и преповторено от първоинстанционния съд в присъдата му. Така в обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че подс. В. е представил инкриминираните документи през лятото на 2003 г., за да получи първоначално назначение на длъжността „инструктор“. В диспозитива на обвинителния акт и присъдата се приема, че начало на престъплението е „ за периода от 31.01.2005 г. до 02.06.2015 г. на неустановени дати подсъдимият В. съзнателно се ползвал от неистински официални документи…“. В отменителното решение на ВКС се посочва, че е без значение обстоятелството, че подс. В. през инкриминирания период е разполагал с инкриминираните документи. „Ползване“ по смисъла на чл. 316 от НК означава употреба на документа чрез представянето му пред трето лице, което съгласно фактическата обстановка по делото е станало още през 2003 г.

На следващо място, липсва цифровото изписване на правната квалификация на деянието, като липсва позоваване на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като е посочен период от време. За да е налице продължавано престъпление, следва две или повече деяния, които поотделно осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В решението си ВКС посочва, че деянието по чл. 316 от НК не е продължено престъпление, а е едноактно. Престъплението по чл. 316 от НК е формално, а не резултатно и не е необходимо от ползването на документа да е настъпила благоприятна последица за подсъдимия.

Съгласно указанията на състава на ВКС присъдата на Софийски военен съд е налице съществен процесуален пропуск, който е резултат от неправилното тълкуване на материалния закон. Действително в чл. 316 от НК е използван глагола „ползва“, но като изпълнително деяние следва да се има предвид действието на представяне на въпросния документ от подсъдимия. Самото държане на неистински документи не е криминализирано. Неустановяването на фактическото участие на подсъдимия в изпълнителното деяние е довело до съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 13 от НПК. От доказателствата по делото се установява, че подс. В. за първи път е представил неистинските официални документи още през 2003 г., за да бъдел назначен на съответната длъжност „инструктор“. Впоследствие обаче не е даден отговор на въпроса дали подс. В. е използвал инкриминираните документи през периода 31.01.2005 г. до 02.06.2015 г. по начина очертан като ползване съгласно нормата на чл. 316 от НК. С оглед така изясненото съдържание на изпълнителното деяние, подс. В. би могъл да носи наказателна отговорност само за случаите, когато лично е представил документите, независимо дали като приложение към негова молба или при изискване заради необходимостта от подновяване на лиценза, но не и за действия на администрацията, за които дори не е знаел.

Гореизложеното налага отмяна на присъда № 59/09.11.2016 г. по НОХД № 219/2016г. и изпращането на делото на военния прокурор за отстраняването на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила довели до ограничаването на процесуалните права на обвиняемия и неговия защитник.

Допуснатото съществено процесуално нарушение настоящият състав не може да поправи, а то е отстранимо във фазата на досъдебното производство.

Предвид горното и на основание чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК Военно-апелативният съд,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

           

ОТМЕНЯ присъда № 59 от 09.11.2016 г. по НОХД № 219/2016 г. на Софийския военен съд.

ВРЪЩА делото на Софийската военноокръжна прокуратура за отстраняване на съществените процесуални нарушения посочени в обстоятелствената част на решението.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

  

                                                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                               ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg