Определение
27-09-2017

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

50

 

гр. София, 28 юли 2017 година

 

 

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

         Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ЦАНЬО  АНГЕЛОВ

       ЧЛЕНОВЕ:  полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                           полк. ГЕНКО  ДРАГИЕВ

 

 

при секретар Е. Стоянова

разгледа частно наказателно дело № 43 по описа за 2017 година

докладвано от съдията полк. Странджански

образувано по частен протест на полк. Г. З. – военен прокурор във Военно-окръжна прокуратура – гр. Пловдив, против разпореждане № 185/04.07.2017 г. по административно наказателно дело № 99/2017г. по описа на Пловдивския военен съд.

 

         С протестираното разпореждане съдия-докладчик по делото от състава на Пловдивския военен съд е прекратил съдебното производство по нохд № 295/2016 г. по описа на Софийския военен съд и е върнал делото на Военноокръжна прокуратура – гр. Пловдив за допълнително разследване с указания да се отстранят посочените в разпореждането съществени процесуални нарушения.

         С подадения частен протест срещу посоченото разпореждане на Пловдивския военен съд се иска същото да бъде отменено като неправилно и неоснователно. Твърди се, че констатацията по атакуваното разпореждане за нарушено право на защита, изхождащо от недостатъчно конкретно обвинение, е неоснователна.

         Военно-апелативният съд намира, че подаденият частен протест е основателен. В протестираното разпореждане на първоинстанционния съд е посочено, че нормите, определящи съставите на чл. 343 от НК са бланкетни и те се запълват от правилата, които уреждат движението по пътищата, което становище на съда е правилно и законосъобразно. Правилно съдът е посочил, че когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението по ЗДвП  и съответните им специални правила, конкретизирани в ППЗДвП, налице е само нарушение на съответното специално правило. В конкретният случай по настоящето дело цитираната от военния прокурор текстуално норма на общото правило за безопасност на движението по ЗДвП – „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре.“, буквално възпроизвежда текста на специалната норма на правило за безопасност на движението по ППЗДвП – чл. 194 – „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре.“, което означава, че в случая не действа цитираното от първоинстанционния съд правило за дерогиране на общата норма от специалната такава. Напротив, в случая общата норма играе ръководна и водеща роля, тъй като изцяло покрива текста на специалната норма на закона. Ето защо не може да се сподели извода на първоинстанционния съд, че в случая е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е ограничено правото на защита на обвиняемия и в частност правото му да разбере в какво конкретно нарушение е обвинен. За прецизност следва да се отбележи, че цитирайки посочения текст от ЗДвП, военният прокурор е допуснал вероятно техническа грешка, като е посочил, че става въпрос за нормата на чл. 116 от ЗДвП, а всъщност цитираният текст възпроизвежда буквално текста на чл. 117 от ЗДвП, но тъй като текстуално е въпроизведено нарушеното правило за безопасност на движение по пътищата не може да бъде направен извод, че обвиняемият не разбира в какво нарушение е обвинен. Неубедително е и заявеното в протестираното разпореждане на първоинстанционния съд, че: „ ...не е ясно на кой път се е движел обвиняемия, нито пък от кое село е тръгнал до съседното му село Кърнаре.“, при наличието на многобройни доказателства като протоколи за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми от посетеното местопроизшествие, подробна авто-техническа експертиза относно мястото на удара между управлявания от обвиняемия автомобил и пострадалия пешеходец. Ето защо настоящият състав на въззивния съд намира, че протестираното разпореждане на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия по него.

         Същевременно не може да не бъде констатирано и да не бъде обърнато внимание на неприемливия тон в частния протест, с който се правят персонални оценки на магистрат от първоинстанционния съд като: „формалистично и канцеларско разпореждане на първоинстанционния съдия-докладчик“, „демонстрация на абсолютно излишен формализъм и егоцентризъм“ и пр., който процесуално недопустим тон не спомага за колегиалното взаимодействие между институциите в интерес на обективно и безпристрастно правораздаване, каквото обществото и държавата очакват от тези институции.

По тези изложени съображения и на основание  чл.  249 ал. 3 вр. чл.345 от НПК Военно-апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

         ОТМЕНЯВА разпореждане № 185/04.07.2017г. по административно наказателно дело № 99/2017г. на Пловдивския военен съд като ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:   

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg