Решение
01-11-2017

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

45

                                

                           гр.София, 1 ноември 2017 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                                                  полк. РУМЕН  ПЕТКОВ

                                                 

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора    полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа наказателно общ характер дело № 46 по описа за 2017г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по въззивна жалба на подсъдимия редник Г.Ц.П. от в. ф. ....... – гр. П., срещу присъда № 24/11.07.2017г. по нохд № 63/2017г. по описа на Софийския военен съд.

 

         С присъда № 24/11.07.2017г. по нохд № 63/2017г. състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия редник Г. Ц.  П. от в. ф. ....... – гр. П., за виновен в това, че на 15.01.2017 година около 00.33 часа в с. Г.Д., общ. Д.Д., по ул.“В. Л.“, управлявал моторно превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ....., с посока на движение от с. П. към центъра на с. Г.Д., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,56 промила, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б ал.1 и чл.54 ал.1 от НК го е осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от една година, условно с три години изпитателен срок и глоба в размер на сумата  от двеста лева, на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година като е приспаднал времето през което за това деяние подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред на основание чл. 59 ал.4 от НК. С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса за съдебните разноски по делото.

         В подадената въззивна жалба се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована като се излагат съображения, че не са обсъдени изцяло събраните по делото гласни и писмени доказателства и не са допуснати искани доказателства по делото. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която същият да бъде оправдан изцяло по така повдигнатото обвинение.

         Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложените наказания на подсъдимия П. са справедливи и поради това присъдата следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

  Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на Софийския военен съд на основание чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

         С обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият редник  Г.Ц.П. е постъпил на военна служба в Българската армия на 27.11.2007 г. във в. ф. ....... – гр. П., на длъжност „…..“ във военното формирование. По време на службата се справял добре с поставените му задачи и имал добра лична дисциплина. Не е наказван по дисциплинарен ред, но е поощряван. Същият е правоспособен водач на МПС от 2007 година и се води на отчет в ОД на МВР – гр. П.. Има наложени наказания за нарушения по ЗДвП. С АУАН № …. от 15.01.2017 г. свидетелството за управление на МПС на редник П. е отнето. На 15.01.2017 г. около 00.10 часа свидетелите – полицейските служители М.В.М. и Ц.Д.Ц. по време на нощно дежурство се намирали в с. Г.Д. със служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № ЕН 5413.  По това време, служителите на МВР преминавали по ул. „В.Л.“ с посока на движение от с. П. към центъра на с. Г.Д., община Д.Д.. В този момент срещу тях се приближил лек автомобил с включени светлини, който спрели за проверка. Те установили, че свидетелят ц. л. А.А.И. от с. С. по това време управлява л.а. „Ауди А4“ с рег. № ….. без необходимото техническо оборудване, за което му съставили акт за установяване на административно нарушение. Патрулният автомобил „Опел Астра“ на свидетелите полицай М. и Ц. бил спрян вдясно на пътното платно в посока с предната част към центъра на с. Г.Д. като на шофьорското място седял свидетелят полицай М. и приключвал съставянето на акта, до него на предната дясна седалка седял свидетелят полицай Ц., а до  шофьорската врата на полицейския автомобил на средата на пътното платно бил застанал свидетелят ц. л. А. И.. По това време и тримата цитирани свидетели видели идващия от с. П. към тях лек автомобил с включени светлини, движейки се с нормална скорост на движение. Те видели приближаването към тях на този движещ се лек автомобил, като преди да стигне до тях приблизително на около 30 метра разстояние е спрял вдясно на пътното платно и от него са слезли водача – мъж, и пътник от женски пол от предна дясна врата – момиче. Междувременно свидетелят полицай Ц. бил слязъл от патрулния автомобил „Опел Астра“ и бил на пътното платно зад патрулния автомобил. Той бил облечен със зелена светлоотразителна жилетка  и стоп-палка.  Водачът на приближаващия автомобил преди да достигне до свидетеля полицай Ц. и патрулния  автомобил, спрял управлявания от него автомобил вдясно, слязъл от него с пътника от женски пол, заключил автомобила и двамата веднага тръгнали пеша в противоположна посока – към с. П. и започнали да се отдалечават. Свидетелят полицай Ц. познавал и водача на автомобила – редник П., както и самия автомобил, защото често го спирал за проверка. Той извикал към двамата да спрат движението си пеша,  но те продължили да се отдалечават. Свидетелят полицай Ц. последвал пеша двамата, а свидетелят полицай М., който в  това време бил връчил акта за установяване на административно нарушение на свидетеля И., с полицейския автомобил тръгнал също след тях като настигнал и взел с автомобила полицай Ц.. След това двамата служители на МВР настигнали слезлите от автомобила две лица – водачът редник П. и пътуващата в автомобила свидетелка ц.л. К.С. А. През цялото това описано време полицаите имали непрекъснат визуален контакт с подсъдимия редник П. и свидетелката ц.л. А.. За да проверят документите на водача – редник П. и на управлявания от него автомобил, полицейските служители заедно с редник П. и свидетелката А. се придвижили до спрения по-рано на пътното платно лек автомобил „Мерцедес С – 200“ с рег. № ....., собственост на редник П.. От автомобила си редник П. извадил и представил документите като при разговора с полицаите те усетили силен мирис на алкохол от водача П.. Поради тази причина  той бил попитан от полицейските служители дали е употребил алкохол, като П. им отговорил, че е изпил две или три бири. Служителите на МВР му заявили, че ще бъде тестван  за употреба на алкохол. Пробата за алкохол била дадена доброволно от редник П. на техническо средство Алкотест Дрегер с фабричен № 0091. Отчетеното показание е било резултат 1.56 промила алкохол в издишания от водача въздух. За така констатираното нарушение на П. е бил съставен акт за административно нарушение № … от 15.01.2017 г. за това, че около 00.33 часа по ул. „В. Л.“ срещу № . в с. Г. Д. от с. П. към центъра на с. Г.Д. управлява л. А. „Мерцедес С 200“ № ..... след употреба на алкохол. Със съставения АУАН на водача са иззети свидетелството за управление на МПС № …, контролния талон № …. и свидетелството за регистрация № …. На водача е бил издаден и талон за медицинско изследване № …, който му бил връчен. Подсъдимият редник П. подписал акта без възражения и получил талона за медицинско изследване. На мястото при съставянето на акта е присъствал и свидетелят ц. л. П. С., който видял показанието на техническото средство и по разпореждане на полицейските служители преместил лекия автомобил „Мерцедес С 200“ № ..... от пътното платно, за да не пречи на движението и да не създава предпоставки за пътно-транспортни произшествия. Редник П. бил отведен от свидетелите полицаи до ЦСМП – гр. П., където доброволно дал кръвна проба. След това П. бил задържан в РУ на МВР – гр. Д.Д. за срок от 24 часа. По делото е била назначена  и изготвена както съдебно химическа, така и съдебномедицинска експертиза, която е дала заключение, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача редник П. в 00.33 часа на 15.01.2017 година е била 1.56 промила.

         Тази така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите Ц., М., И. и др.,  а така също и от съответните съдебни експертизи – химическа, съдебномедицинска, протокол за медицинско изследване, заповеди, справки, писма, характеристики и другите писмени доказателства по делото, както и от частичните обясненията на подсъдимия, които частични обяснения се подкрепят от събраните съобразно изискванията на процесуалния закон доказателства и за които правилно съдът е приел, че освен средство за защита същите са и доказателствено средство. При тази правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, а именно, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343б ал.1 от НК. Съставът на въззивния съд намира, че както фактическите така и правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, тъй като съответстват изцяло на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е анализирал показанията на всички посочени по-горе и разпитани от него свидетели, обсъдил е тези показания, включително и противоречията между тях като ги е съпоставил и с писмените доказателства по делото и аргументирано е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, което му е предявено с обвинителния акт. При анализа на доказателствата първоинстанционният съд е проявил правилен подход като за изясняване на фактическата обстановка е изходил от показанията на свидетелите-очевидци Ц., М. и И., чийто показания се подкрепят и от останалите събрани по съответния процесуален ред доказателства по делото и е изяснил съвсем точно фактите по делото имащи значение към предмета на доказване, а именно управление на МПС след употреба на алкохол от страна на подсъдимия с концентрация над 1,2 промила алкохол в кръвта установено по надлежния ред. Свидетелите Ц., М. и И. са категорични, последователни и непротиворечиви още в показанията си на досъдебното производство, а така също в показанията си пред съда в съдебното заседание, че автомобилът, управляван от подсъдимия се е придвижил в посока към спрелия полицейски автомобил, спрял е в близост до полицейския автомобил, подсъдимият е излязъл от шофьорската врата на този автомобил и заедно със спътничката си са започнали да се отдалечават в посока обратна на движението на автомобила им въпреки разпореждането на полицейския служител да спрат на място и че до застигането им от полицейските служители не е губена визуалната връзка между тях и последвалите ги полицаи – т.е. тези свидетели са категорични в показанията си, че именно подсъдимият редник П. е управлявал лекия автомобил „Мерцедес С 200“ негова лична собственост. Аргументирано първоинстанционният съд е отхвърлил като необоснована защитна позиция направените пред съда възражения на подсъдимия, че макар да е употребил алкохол, не е управлявал автомобила си, тъй като освен от показанията на свидетелите Ц., М. и И., тези възражения се опровергават както от свидетеля П., в дома на който редник П. е консумирал алкохол и който свидетел по молба на полицаите е преместил колата на подсъдимия редник П., така и от свидетелката А., която също установява, че подсъдимият П. е консумирал бира в дома на свидетеля П. и че по нареждане на полицаите свидетелят П. е преместил колата на П., за да не пречи на движението. Самият подсъдим П. потвърждава, че е употребил алкохол и подписва без възражения съставения му акт за установяване на административно нарушение /вж. л.54 от досъд. пр./. Всички тези възражения се правят и пред въззивния съд, който поради изложеното по-горе намира, че същите аргументирано са отхвърлени като неоснователни от първоинстанционния съд и поради това следва да бъдат оставени отново без уважение и че правилно първоинстанционният съд е приел наличие на съставомерно поведение от страна на подсъдимия и законосъобразно го е признал за виновен по предявеното му обвинение.

         При определянето на вида и размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба първоинстанционният съд е събрал в съответствие с изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието необходимите доказателства относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца, преценил ги е правилно поотделно и в съвкупност и е наложил справедливи дори снизходителни по вид и размер при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на сумата от двеста лева, съобразено и с изискванията на чл. 57 ал.2 от НК. Законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл. 66 ал.1 от НК с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, вида и размера на наложеното наказание лишаване от свобода и сравнително добрата му характеристика. Законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл.343г от НК вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК.

         При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че посочената присъда на Софийския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

         По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 24/11.07.2017г. по нохд № 63/2017г. по описа на Софийския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна.

         РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg