Решение
12-12-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 46

                                

гр. София, 08.12.2017 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на девети октомври,  две хиляди и седемнадесета година в състав:

                  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

           ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                  полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                                         

при участието на секретар Веселина Христова

разгледа въззивно наказателно частен характер дело № 45 по описа за 2017 година, докладвано от председателя полк. ФИКИИН, образувано по жалба от С.А.Т.– частен тъжител по ВНЧХД 45/2017 г. срещу Присъда № 12/30.05.2017 г., постановена по НЧХД 24/2017 г. по описа на Военен съд – гр. С.

С обжалваната присъда състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия ст. серж. Г.С.Г., от в.ф. ... – В., ЗА НЕВИНОВЕН  в това, че на 11.07.2015 г., около 07.50 ч., в гр. В., ж.к „В.В.“ бл. .., вх. .., нанесъл удар с юмрук  в дясното слепоочие на С.А.Т., с ЕГН ...., от гр. В., като й причинил разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК - лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по окосмената част на главата и лявата предмишница, обусловило болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по това обвинение.

На основание чл. 190 ал.1 НПК съдът е възложил на частния тъжител С.А.Т. да заплати деловодните разноски в размер на 144.90 лв. в полза на Държавата по бюджета на РС – В. за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, деловодни разноски в размер на 53.00 лв. по сметка на Военен съд – Сливен в полза на бюджета на съдебната власт, както и сумата от 960.00 лв. в полза на подсъдимия Г.С.Г. за адвокатско възнаграждение и пътни разноски общо в размер на 52.00 лева.

         В жалбата на тъжителката пред въззивната инстанция се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Прави се възражението, че същата е представила медицински документи, удостоверяващи нанесените й увреждания. Изтъкват се и влошени съседски взаимоотношения с подсъдимия, довели и до инцидента, предмет на обсъждане по настоящето дело. Тъжителката възразява и относно размера на възложените й деловодни разноски. Иска се разпит на трима свидетели, по което искане съдът се е произнесъл с определението си по чл. 327 НПК. Изразява се недоволство от решението на първоинстанционния съд, но не се прави искане в каква насока да се произнесе въззивната инстанция след извършване на контролните си правомощия по отношение на същия.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата, по която от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Срещу подс. Г.С.Г. с ЕГН: 7101311087 от гр. В. с частна тъжба е било предявено обвинение за това, че на 11.07.2015 г., към 07.50 ч., в гр. В., ж.к. "В.В." бл. .., вх. .., нанесъл удар с юмрук в дясното слепоочие на С.А.Т., с ЕГН ...., от гр. В., като й причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – лека телесна повреда – кръвонасядания по окосмената част на главата и лявата предмишница, обособили чувството на болка и страдание – престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК.

В тъжбата си Т. твърдяла, че на 11.07.2015 год. около 07.50 часа, намирайки се във фоайето до входната врата на блока, в който живеела, била ударена с юмрук в дясното слепоочие от подсъдимия Г.. Тя паднала на земята, ударила си лявата ръка и загубила за кратко съзнание. Твърдяла още, че след като подсъдимият Г. я ударил, побягнал нагоре по стълбите, минал край нея и се заключил в жилището си. Внучката й я свестила, вдигнала я от земята и я отвела в апартамента й, където й оказала първа помощ. След това свидетелката се качила до апартамента на подс. Г., за да иска обяснения от него, той обаче се укрил и не отворил вратата. След случилото се Т. била освидетелствана в отделение по „Съдебна медицина” при МБАЛ „С. А. В.” АД В.. От медицинското удостоверение се установявало, че Т. получила кръвонасядания по окосмената част на главата и лявата предмишница - резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, които биха могли да бъдат получени по оказаните време и начин. На 13.07.2015 год. подала жалба в 03 РУП - В..

Тъжителката С.А.Т.и подсъдимия ст. серж. Г.С.Г. живеели в бл. .., вх. .. в кв. „В.В., гр. В. от дълги години. Били съседи и отношенията между тях били силно влошени. Тъжителката Т. живеела на първия етаж, а подс. Г. на втория етаж, над нея.

На база така приетата фактическа обстановка съдът е приел, че не е установено по несъмнен и категоричен начина подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението.

Въззивната инстанция намира, че по делото са били положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина. В изпълнение на правомощията си съдът е изяснил обстоятелствата по делото, като изследвайки същите обективно, всестранно и пълно и давайки адекватна оценка на отделните факти според действителното им съдържание, е изградили правилно вътрешното си убеждение.  Събраните и проверени  в съдебно заседание доказателства по делото кореспондират с направения от съда извод, което го прави и обоснован.

Правилно съдът е приел за безспорно установено, че на 11.07.2015 г. тъжителката е получила наранявания, посочени в тъжбата. Приложените по делото съдебно-медицинско удостоверение и заключението на съдебномедицинската експертиза съдържат достатъчно данни, че тъжителката е получила увреждания, които са й причинили кръвонасядания по окосмената част на главата и лявата предмишница. Правилно съдът е приел още, че установявайки естеството им, както и възможния механизъм на причиняването, описан в тъжбата, същите не установяват авторството на деянието, като е констатирал, че във връзка с установяването на този основен факт по делото не са били събрани преки доказателства. От вниманието на решаващия орган не е убягнало обстоятелството, че обвинението може да бъде доказано и посредством косвени доказателства, които в своята съвкупност безспорно и недвусмислено да водят до един единствен възможен извод. Съдът обаче е приел, че в конкретния случай това не е налице и косвено от събраната по делото доказателствена съвкупност един такъв извод не би могъл да бъде изведен, което се споделя и от въззивната инстация.

Съдът е отчел, че по делото са били разпитани свидетели - приятелки и близки на пострадалата Т., както и свидетели - приятели и близки на подсъдимия, които условно са били разделени на две групи съобразно близостта  на свидетелите с тъжителката или подсъдимия.  Правилно обаче съдът е приел още, че наличните по делото показания не разкриват цялостната картина на случилото се относно неговото авторство. В мотивите си съдът е анализирал показанията на разпитаните свидетели, като същевременно е съобразил и заключението по съдебномедицинската експертиза и данните в съдебно-медицинското удостоверение. В резултат на тази си дейност правилно съдът е приел, че не се установява по несъмнен и категоричен начина по делото подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението. Данни, че уврежданията на тъжителката са в резултат на нанесени от подсъдимия удари, съдът е приел, че се съдържат в показанията на свидетелките К. и П. Същевременно обаче от вниманието на съда не е убягнало обстоятелството, че нито една от тези свидетелки не е била очевидец на нанесени от подсъдимия удари на тъжителката. Правилно съдът е приел, че показанията на свидетелката П. са колебливи и противоречиви, а близостта на двете свидетелки с тъжителката мотивира в тях стремеж да дадат показания, ползващи пострадалата. Аналогичен и правилен извод е бил изведен и относно другите двама свидетели – колегата на подсъдимия свидетеля Х. и неговата съпруга свидетелката Г., за които съдът е приел, че поради служебните, приятелски и съпружески отношения не би могло да се разчита на обективност и безпристрастност и в техните показания. Съобразявайки вътрешната противоречивост на част от показанията, вземайки предвид противоречивите и взаимно изключващи се показания на двете групи свидетели, отчитайки тежестта на доказване по дела от частен характер, която в конкретния случай като процесуална ангажираност по делото от страна на тъжителката съдът е приел, че липсва, както и че съобразно разпоредбата на чл. 303 НПК постановяването на осъдителна присъда следва да почива на обвинение, доказано по безспорен, категоричен и несъмнен начин, решаващият орган правилно е извел извода, че подсъдимият следва да бъде оправдан.

Съгласно разпоредбата на чл. 190 ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невиновен, разноските за дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде възложено на частния тъжител С.А.Т., от гр. В., да заплати сумата от 960.00 лв. за адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция и 54 лв. пътни пари в полза на подсъдимия Г.С.Г., които разходи лично е направил. Относно претенцията на защитата на подсъдимия направените квартирни и пътни разноски общо в размер на 113 лева да бъдат възложени на частния тъжител, въззивната инстанция намира същата за неоснователна, тъй като по делото няма данни подсъдимият лично да е заплатил и тези разноски, а същите се дължат, когато реално са извършени. Отделно от това тези разноски би следвало да са част от нормативно признатите разходи за дейността на лицата, упражняващи свободна професия, какъвто в настоящия случай е извършилият ги, по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и по-конкретно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от същия закон.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че жалбата на частната тъжителка следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен.

Съдът намира, че при разглеждане на делото не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, което да налага отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт.

Предвид горното и на основание чл. 338  НПК Военно-апелативният съд

                 

            Р   Е   Ш   И :

                 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12/30.05.2017 г. по НЧХД № 24/2017 г. по описа на Сливенския военен съд.

На основание чл. 190, ал.1 НПК ВЪЗЛАГА на частния тъжител С.А.Т.от гр. В. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/  лв. адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция и 54 /шестдесет и четири/  лв. пътни пари в полза на подсъдимия Г.С.Г., като ОСТАВЯ искането за възлагане на останалите квартирни пари и пътни разноски общо в размер на 113 лв. БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg