Решение
31-10-2017

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

41

 

гр. София,  20.10.2017 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

 ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

                   полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

 

при секретар Веселина Христова

и с участието на прокурора полк. Евгени Иванов

разгледа административно наказателно дело № 47 по описа за 2017г., докладвано от съдията полк. Генко Драгиев,

образувано по протест от Военно-окръжна прокуратура – гр. С. срещу решение № 6/17.07. 2017 г. по АНД № 64/2017 г. на Военен съд – гр. С. с обвиняем оф. кандидат И. В. Ч.от военно формирование 22 480 – Бургас.

С протестираното решение състав на Военен съд-С. е признал обвиняемия Ч. от военно формирование ... - Б.за невинен в това, на 04.12.2015 година в град Б. съзнателно да се е ползвал от официален документ с невярно съдържание - трудова книжка № … издадена от …„П.“-град С. на 05.11.1990 година, в която от неизвестно лице било удостоверено невярното обстоятелство, че бивш офицерски кандидат И. В. Ч. имал трудов стаж, като шофьор в ЕТ“Т. Д-Е. С.“ – С. ЕИК:......за периода от 02.03 до 30.04.1992 година с цел да бъде използван, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което го ОПРАВДАЛ за обвинението му по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК.

Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото, а именно след влизане на решението в сила приложените към делото оригинали на заявление УП 1 и трудова книжка № …/05.11.1990 година, да се върнат на Национален осигурителен институт териториално подразделение град Б., от където са били получени.

Основното възражение, което се прави в протеста е, че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и не ги е оценил поотделно и в съвкупност. Прокурорът счита, че решението е постановено в нарушение на основни принципи в НПК, а именно разкриване на обективната истина – чл. 13 от НК и вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото – чл. 14 от НК. Военният прокурор счита, че решението е постановено и в нарушение на материалния закон, тъй като съда не бил взел предвид, че подписите, положени в трудовата книжка на обвиняемия, не били на лицето, представено за техен автор и „ Липсвала формална пречка, съдът да накаже обвиняемия за деянието му по същия текст / чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК./“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция протестът се поддържа от военния прокурор и се пледира за отмяна на решение № 7/17.07.2017 г. на С.ски военен съд и постановяването на ново решение, с което обвиняемият Ч. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 1 от НК и налагането му на административно наказание „глоба“.

Военно-апелативният съд, като взе предвид становището на страните, провери изцяло правилността на решението, по което е прието за установено от фактическа страна следното:

Бившият офицерски кандидат 1 клас И. В. Ч. от военно формирование ….-Б.е бил на кадрова военна служба от 18.05.1992 година до 31.12.2015 година. Заемал е различни длъжности, на които се е справял с възложените задачи. След напускане на армията работи, като риболовец в град С.

По време на службата си в БА за периода от 30.05 до 30.09.1994 година обвиняемият Ч. работил при втори работодател - ЕТ „Т. Д-Е. С.“ - град С. по сключен трудов договор № ../30.05.1994 година на нормирано работно време от 4 часа. В края на 2015 година обвиняемият решил да подаде документи за пенсиониране. На 04.12.2015 година той подал до директора на Националния осигурителен институт - Териториално поделение Б. заявление УП-1, вх. № …./04.12.2015 година, към които приложил официален документ - трудова книжка № … издадена на 05.11.1990 година от … „П.“-град С.. На 8 и 9 страница от тази трудова книжка било отразено невярното обстоятелство, че Ч. е работил, като шофьор в ЕТ Т. Д-Е. С.“ за времето от 02.03 до 30.04.1992 година макар, че той реално е работил там от 30.05 до 30.09.1994 година. При извършената проверка по повод на подадените документи до НОИ е било установено, че посочената фирма е била регистрирана с решение на Софийски градски съд на 30.07.1992 година, което означава, че е невъзможно обвиняемият да е работил в тази фирма преди нейното регистриране. Видно от приложените към делото формуляри УП 2 и УП 3, отново се установява, че Ч. е работил във фирмата за периода от 30.05 до 30.09.1994 година, от което следва, че отразеният трудов стаж в трудова книжка № … на страници 8 и 9 не отговаря на действителния трудов стаж.

Правилно основният съд e установил фактическата обстановка. На тази база така описаната фактическа обстановка, обосновано съставът на съда е приел на кои доказателства дава вяра и на кои не. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от обясненията, както на обвиняемия депозирани в съдебно заседание, които макар и средство за защита са и важно доказателствено средство. Отделно и на базата на разпитаните по делото свидетели – С. и М., и от приложените към делото трудова книжка, от приложените копия от решението за регистриране на ЕТ „Т. Д“-Е. С., от удостоверения УП 2 и УП 3, от останалите приложени към делото документи, както и от заключението на вещото лице – експерта Н., съдът е направил правилния извод, че обвиняемият следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл. 316, във вр. чл. 308, ал. 1 от НК, а именно съзнателно ползване на официален документ с невярно съдържание – трудова книжка № …. от 05.11.1990 г. от … „П.“ – гр. С.. Правилен е извода на основния съд, че всъщност деянието за което е обвинен Ч. не е по описания текст, а касае лъжливо документиране по чл. 311 от НК. Установено е също така, че лицето, което е нанесло информацията в трудовата книжка е починало. Законосъобразно съставът на С.ски военен съд е приел, че обвиняемият не е извършил деянието за което обвинен. В допълнение следва да се отбележи, че всъщност обвиняемият няма умисъл за извършването на престъпление ползване на документ с невярно съдържание. Грешката допусната от служител на фирма ЕТ „Т. Д“ – Е. С. не може да бъде вменена във вина на обвиняемия, а вината е единствено в съответното длъжностно лице. Комплектът от документи за пенсиониране са официални документи и се попълват от длъжностни лица. Тези документи се придвижват основно по служебен път. Правдоподобни са и обясненията на обвиняемия, че въобще не е гледал какво има отразено в трудовата му книжка, за да констатира разликата между документите УП от 1 до 3 и трудовата му книжка. Разликата е била констатирана от длъжностните лица в НОИ и правилно е било отказано да се признае неправилно вписания трудов стаж. Липсва също така ползване на документа с невярно съдържание, което е елемент от състава на престъплението по чл. 316 от НК.

Възражението на държавното обвинение, че въпреки заключението за идентичност на печата на фирма ЕТ „Т.-Д-Е. С.“, го оспорва като неистински. Тази теза на военния прокурор се отхвърля като необоснована от съда.

Прокурорът изрично е посочил в постановлението по чл. 375 НПК, че в резултат на проведеното разследване не е било възможно да се установи лицето, вписало неверните данни в трудовата книжка.

 

Съставът на С.ски военен съд законосъобразно е приел, че на основание чл. 378, ал.4, т. 2 от НПК обвиняемият следва да бъде ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение, тъй като в обстоятелствената, в и диспозитивната част на постановлението е посочено, че Ч. съзнателно се ползвал от официален документ с невярно съдържание, което обстоятелство не е вярно, като в тази насока съдът правилно се е позовал на ПП № 3/82 г. на ВС и настоящият състав не счита за нужно да го преповтаря.

Правилно основният съд съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от НПК, е разгледал делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението на прокурора и не е установил нови фактически положения, които да налагат връщане на делото. В рамките на тези фактически положения, съдът се е произнесъл съобразно правомощията, дадени му по чл. 378, ал. 4 от НПК.

Въззивната инстанция намира, че по делото са били положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина и са били събрани убедителни доказателства, установяващи липсата на съставомерност от субективна страна на деянието на обвиняемия Ч.. Извършвайки необходимата проверка на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е направил съответната преценка и анализ на доказателствената стойност на отделните факти. В изпълнение на правомощията си по чл. 305, ал. 3 НПК, решаващият процесуален орган е посочил въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактическите обстоятелства по делото, които не се различават от посочените в постановлението на прокурора. Изследвайки същите обективно, всестранно и пълно и давайки адекватна оценка на доказателствата според действителното им съдържание, съдът е изградил правилно вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт, който се явява обоснован и законосъобразен. Ето защо неоснователно е възражението в протеста, че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и не ги е оценил поотделно и в съвкупност.

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства правилно съдът е приел, че от субективна страна обвиняемият не е осъществил състава на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, поради което го е и оправдал.

Водим от гореизложеното настоящият състав намира, че протестът следва да бъде оставен без уважение, а атакуваният съдебен акт потвърден като обоснован и законосъобразен.

Ето защо и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

                 

         

 

 

Р   Е   Ш   И   :

        

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/17. 07. 2017 г. по АНД № 64/2017 г. по описа на С.ския военен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

 

    ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg