Решение
15-11-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 42

                                

гр. София, 15.11.2017 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на четвърти октомври,  две хиляди и седемнадесета година в състав:

                  

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

      ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                             полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

                                                         

при секретар Веселина Христова

и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа въззивно наказателно дело от общ характер № 48 по описа за 2017 година, докладвано от председателя полк. ФИКИИН, образувано по жалба от Е. М. Р. – подсъдим по ВНОХД 48/2017 г. срещу присъда № ../…..2017 г., постановена по НОХД ../2017 г. по описа на Военен съд – гр.  С. .

С обжалваната присъда състав на С.нския военен съд е признал подсъдимия Е. М. Р. за виновен в това, че през периода от м. ноември 2012 г. до м. март 2016 г. включително, във в.ф....-Б. , при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – 7 бр. заявление-декларации за картотекиране до Жилищната комисия на в.ф....-Б.  – Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г., 6 бр. Заявление-декларация за картотекиране до Жилищната комисия на в.ф....-Б.  – Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г., 40 бр. Заявления-декларации до командира на в.ф....-Б.  за изплащане на компенсационни суми – Приложение № 8 към чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г.,, в които декларирал невярното обстоятелство, че живее в жилище на свободен наем, находящо се в гр. Б. , жк „ Б. М. “, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., собственост на гр. лице  Д.К.К. от гр. Б.; и чрез използване на неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК – копия на договори за наем на жилище, находящо се в гр. Б. , жк „ Б. М. “, бл. .., вх. .., ет. .., ап. ..  от 03.02.2012 г., от 04.02.2013 г., от 03.02.2014 г., от 03.02.2015 г. и от 03.02.2016 г. – всички представени пред Жилищната комисия на в.ф....-Б. , ведно с описаните в по-горе Заявления-декларации, на които договори е бил предаден вид, че представляват писмено изявление на лицето, вписано като наемодател, а именно  Д.К.К. , с ЕГН …. от гр. Б. , като подписът до думата „Наемодател“ в тези договори не е бил положен от К. , получил без правно основание чуждо движимо имущество, месечни компенсационни суми в размер общо на 4060 (четири хиляди и шейсет) лева, собственост на Министерство на отбраната, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК Р. е бил осъден на ДВЕ ГОДИНИ  „лишаване от свобода“.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на РС „В. п.“ гр. С. – IBAN:….., Банка ОББ – клон С. 64,96 (шейсет и четири лева и 96 ст.) лв.за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд-  С.  29 (двадесет и девет) лв. деловодни разноски.

Съдът се е разпоредил и с вещественото доказателство – оригинално заявление вх. № ...../12.10.2001 г. за издаване на документ за самоличност на гр.л. К..

В жалбата на подсъдимия се изтъкват доводи за съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Изтъква се възражението, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 30, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НПК като един и същи секретар е участвал, както по настоящото дело, така и по предходното такова нохд № …/2016 г. Подсъдимият изтъква и довода, че съдът е бил длъжен да даде отговор в мотивите си кога е получил сумата в размер на 4060 (четири хиляди и шейсет) лева. Като не е сторил това, съдът е нарушил, според подсъдимия, правото му на защита и възможността да разбере конкретни факти от обвинението. Прави се и възражението, че експертното заключение е било изготвено не само на база оригинални документи, а и на копия от такива, което правело експертизата необективна, като експертът не се бил съобразил и с обстоятелството, че вещото лице ползвало за сравнителен материал подпис на К. , положен от нея върху документ от 2001 г., без да го сравни с положени от нея подписи в по-късен момент, за да установи дали не са настъпили промени в почерка и подписа на въпросното лице. Подсъдимият възразява още, че съдът не е подложил на задълбочен и внимателен анализ показанията на свидетелите и проведените между тях очни ставки, а в резултат на повърхностното им обсъждане е пропуснал да констатира съществени противоречия и неясноти в показанията им относно релевантни за делото факти, от които основно се явява обстоятелството, живял ли е реално подсъдимия в жилището, находящо се на адрес, гр. Б. , ЖК „ Б. М. “, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .. , собственост на  Д.К. или не. Възразява се още, че въпреки кредитирането на показанията на свидетелите М. и К., че подсъдимият посещавал инцидентно жилището, съдът дал вяра на останалите свидетели, от чийто показания се установявало, че той не е живял на адреса. Прави се и възражението, че първоинстанционният съд в мотивите си е обсъдил обясненията му, дадени пред друг състав на съда и приобщени по реда на чл. 279, ал.1, т. 4 НПК, без обаче да съобрази, че въпросните обяснения са били дадени в процес, в който грубо са били нарушени процесуалните му права, и в частност правото на защита на подсъдимия. Изтъква се още, че съдът игнорирал факта на регистрацията на подсъдимия на въпросния адрес и че К. лично присъствала на регистрацията му. Подсъдимият прави извода, че съдът като е пренебрегнал гореизложените обстоятелства, е достигнал до незаконосъобразен извод, че той е извършил престъплението и е постановил незаконосъобразна присъда. Прави се искането да се отмени обжалваната присъда и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата си на същите основания.

Представителят на прокуратурата счита обжалваният съдебен акт за обоснован и законосъобразен и прави искане като такъв да бъде потвърден, а жалбата оставена без уважение.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Бивш главен старшина Е. М. Р. от в.ф....-Б.  е бил на кадрова военна служба от 31.10.2001 г. до 21.05.2016 г., когато договорът му бил прекратен по взаимно съгласие. По време на службата си подсъдимият заемал различни длъжности, като последната заемана от него длъжност била „Началник на охрана“ във в.ф....-Б. . Проявявал се е като изпълнителен и дисциплиниран военнослужещ. Веднъж бил поощряван и няма налагани дисциплинарни наказания. Притежавал познания и умения за изпълнение на служебните си задължения. Не е осъждан, неженен.

Подсъдимият Р. изпълнявал служебните си задължения в различни населени места в страната. Същият служил в градовете С., Н. З., В. Т., Я., С. З., Б. . По време на службата си в гр. Б.  подсъдимият подал документи за картотекирането му като нуждаещ се от жилище военнослужещ, живеещ на свободен наем и за изплащане на компенсационни суми. В резултат на представените от него документи пред жилищната комисия на в.ф....-Б.  и пред командира на военното формирование през периода 2012-2016 г. същият бил картотекиран и получавал компенсационни суми.

Условията за картотекиране и изплащане на компенсационни суми през инкриминирания период на осъщественото от подсъдимия Р. деяние били уредени в Наредба № Н-22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне, издадена от Министъра на отбраната, обнародвана в ДВ, бр. 62/10.08.2010 г. и в сила от същата дата. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, картотекирането на нуждаещите се лица се извършвало въз основа на заявление-декларация по образец – Приложение № 1. Към него следвало да се приложи заверено от наемателя копие от договор за наем. В чл. 7, ал. 3 от Наредбата било регламентирано изискването картотекираните лица в периодите на последващо картотекиране да представят заявление-декларация по образец – Приложение № 2. За изплащане на компенсационни суми, съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредбата,  било необходимо желаещият компенсация да подава ежемесечно Заявление-декларация по образец – Приложение № 8 и копие от договора за наем.

По време на службата си в гр. Б.  подсъдимият Р. се запознал със свидетеля Л. К., като между двамата възникнали приятелски отношения. Бившият гл.старшина Р. споделил със свидетеля К., че търси жилище в гр. Б. , където да се регистрира адресно по настоящ адрес и при необходимост да си оставя понякога личен багаж. Свидетелят К.  знаел, че подсъдимият има приятелка в гр. С. и повечето време живеел там и решил да му съдейства за получаване на адресна регистрация, като го запознал с майка си, която живеела в самостоятелно жилище в гр. Б. , жк „ Б. М. “, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., състоящо се от стая, кухня и сервизно помещение. Жилището не било подходящо за ползване едновременно от подсъдимия Р. и К. , но тъй като свидетелят К.  знаел, че подс. Р. няма да ползва жилището за постоянно живеене, му съдействал за адресна регистрация в община Б. .

От неустановено лице бил изготвен договор за наем на жилището на К. в гр. Б. , жк „ Б. М. “, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .. с дата от 03.02.2012 г., в който били вписани като наемател подс. Р., а за наемодател  Д.К.К.. В договора за наем за наемодател бил поставен подпис, който не бил положен от  Д.К.К., като по този начин документа бил неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 НК. Подсъдимият Р. не живял в жилището на К., а в С. при приятелката си и е знаел, че договора не е подписан от лицето, посочено като наемодател. Независимо от това подсъдимият  решил да ползва документа като доказателство за съществуване на наемни отношения между него и К. за картотекирането му и получаване на компенсационни суми. Съгласно изискванията за картотекиране и получаване на компенсационни суми следвало договорите да се подновяват всяка година, поради което по същия начин били изготвени и договори с дати от 04.02.2013 г., 03.02.2014 г., 03.02.2015 г. и 03.02.2016 г. Всички те били със същото съдържание както и първия договор и в тях подписа на наемодател не бил положен от К., което ги правило неистински документи.

С цел да бъде картотекиран и да получава компенсационни суми, макар да знаел, че договорите не са подписани от К. , подсъдимият Р. през периода 2012 г. до 2016 г. подал седем Заявления-декларации до Жилищната комисия на в.ф....-Б.  – Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. за картотекиране с дати 12.11.2012 г., 08.02.2013 г., 04.11.2013 г., 30.09.2014 г., 19.11.2014 г., 17.06.2015 г. и 08.03.2016 г., в които декларирал невярното  обстоятелство, че живее в жилище на свободен наем в гр. Б. , жк „ Б. М.“, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., собственост на гр.лице  Д. К. К. от гр. Б. , макар че реално не е живял там на свободен наем.

Подсъдимият през инкриминирания период подал и шест Заявления-декларации за картотекиране до Жилищната комисия на в.ф....-Б.  – Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. с дати 30.06.2013 г., 30.09.2013 г., 28.02.2014 г., 30.06.2014 г., 28.02.2015 г., и 30.09.2015 г., в които декларирал невярното обстоятелство, че няма промени в семейното, имотното и е в наемното правоотношения, декларирани при предходното пълно картотекиране, а именно, че живее в жилище на свободен наем на адрес в гр. Б. , жк „ Б. М.“, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., собственост на гр. лице  Д. К. К. от гр. Б. , макар че реално не е живял там на свободен наем.

За да му бъдат изплащани компенсационни суми, подс. Р. подал и четиридесет Заявления-декларации до командира на в.ф....-Б.  – Приложение № 8 към чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г. с дати 29.11.2012 г., 03.01.2013 г., 01.02.2013 г., 01.03.2013 г., 01.04.2013 г., 23.04.2013 г., 31.05.2013 г., 06.07.2013 г., 03.08.2013 г., 08.08.2013 г., 30.09.2013 г., 01.11.2013 г., 18.12.2013 г., 07.01.2014 г., 18.02.2014 г., 21.03.2014 г., 09.04.2014 г., 14.05.2014 г., 16.06.2014 г., 10.07.2014 г., 08.11.2014 г., 08.09.2014 г., 08.10.2014 г., Заявление-декларация без изписана пълна дата  - 11.2014 г., 03.12.2014 г., 14.01.2015 г., 04.03.2015 г., 16.03.2015 г., 30.04.2015 г., 21.05.2015 г., 18.06.2015 г., 16.07.2014 г., 13.08.2015 г., 10.09.2015 г., 26.10.2014 г., 16.11.2015 г., 09.12.2015 г., 27.01.2016 г., 01.03.2016 г. и 24.03.2016 г., в които декларирал невярното обстоятелство, че живее при условията на свободен наем в жилище, намиращо се в гр. Б. , жк „ Б. М. “, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., собственост на гр. лице  Д. К. К. от гр. Б. , макар че реално не е живял там на свободен наем.

Към представените във военното формирование Заявления-декларации подс. Р. прилагал и копия от неистинските документи – договори за наем с отразена в тях година, съответстваща на годината на подаване на Заявленията-декларации, за да докаже съществуването на наемни отношения, макар да знаел, че договорите не са подписани от К. . Заверени от него, копията на тези документи били прилагани към набора документи за изплащане на компенсационни суми.

Длъжностните лица във военното формирование били въведени в заблуждение от подс. Р. за това, че са налице наемни отношения за периода от месец ноември 2012 г. до месец март 2016 г. включително и че подсъдимият живее на свободен наем на адрес в гр. Б. , жк „ Б. М. “, бл. .., вх. .., ет. .., ап. ... Подсъдимият бил одобрен и включен в Списъка на картотекираните военнослужещи за получаване на компенсационни суми, като получил без правно основание компенсационни суми за 36 месеца по 100,00 лв. и за 4 месеца по 115,00 лв. или общо 4060,00 лв. с намерение да ги присвои. След разкриване на престъплението подсъдимият подал рапорт № 162, въз основа на който по взаимно съгласие бил прекратен договора му за военна служба на 16.05.2016 г.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че с деянието си подс. Р. осъществил престъпния състав на чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26 от НК, тъй като през периода от м. ноември 2012 г. до м. март 2016 г. включително във в.ф....-Б. , при условията на продължавано престъпление чрез използване на документи с невярно съдържание, както следва: 7 бр. Заявление-декларация за картотекиране до Жилищната комисия на в.ф....-Б.  – Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г., 6 бр. Заявление-декларация за картотекиране до Жилищната комисия на в.ф....-Б.  – Приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г., 40 бр. Заявления-декларации до командира на в.ф....-Б.  за изплащане на компенсационни суми – Приложение № 8 към чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-22/16.07.2010 г., в които декларирал невярното обстоятелство, че живее при условията на свободен наем в жилище, намиращо се в гр. Б. , жк „ Б. М. “, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., собственост на  Д. К. К. , от гр. Б. , и чрез използване на неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК - копия на договори за наем на жилище, находящо се в гр. Б. , жк „ Б. М. “, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .. от 03.02.2012 г., от 04.02.2013 г. от 03.02.2014 г., от 03.02.2015 г. и от 03.02.2016 г. получил без правно основание чуждо движимо имущество- месечни компенсационни суми в размер на общо 4060 (четири хиляди и шейсет) лв., собственост на МО, с намерение да ги присвои.

Въззивната инстанция намира, че по делото са били положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина и са били събрани убедителни доказателства, установяващи извършеното от подсъдимия престъпление. Извършвайки необходимата проверка на доказателствената съвкупност съобразно изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК, първоинстанционният съд е направил съответната преценка и анализ на доказателствената стойност на отделните факти. В изпълнение на правомощията си по чл. 305, ал. 3 НПК, решаващият процесуален орган е посочил въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактическите обстоятелства по делото. Изследвайки същите обективно, всестранно и пълно и давайки адекватна оценка на доказателствата според действителното им съдържание, съдът е изградил правилно вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт, който се явява обоснован и законосъобразен.

Основателно е обаче възражението на подсъдимия, че първоинстанционният съд в мотивите си е обсъдил обясненията му, дадени пред друг състав на съда и приобщени по реда на чл. 279, ал.1, т. 4 НПК, без обаче да съобрази, че въпросните обяснения са били дадени в процес, в който грубо са били нарушени процесуалните му права, и в частност правото му на защита. В отменителното си Решение №99/15.05.2017 г. по кнохд № 377/17 г. ВКС на РБ изрично е отбелязал, че като не е дал възможност на подсъдимия да упълномощи защитник по свой избор, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правото му на защита. Ето защо следва да се приеме, че дадените в това съдебно производство обяснения на подсъдимия не биха могли да се използват като годно доказателствено средство, източник на доказателства, поради което настоящият състав счита, че същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Въпреки това обаче настоящият състав намира, че изключването им от събраните по делото доказателства не променя приетата за установена и доказана фактическа обстановка по делото и направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд, че  подсъдимият е извършил престъплението, за което е бил обвинен. Обстоятелствата, които първоинстанционният съд е извел за установени от обясненията на подсъдимия, се установяват от останалите по делото доказателства, проверени и установени по предвидения процесуален ред.

Основното възражение в жалбата на подсъдимия е, че съдът не е подложил на задълбочен и внимателен анализ показанията на свидетелите и проведените между тях очни ставки, а в резултат на повърхностното им обсъждане е пропуснал да констатира съществени противоречия и неясноти в показанията им относно релевантни за делото факти, от които основно се явява обстоятелството, живял ли е реално подсъдимия в жилището, находящо се на адрес, гр. Б. , ЖК „ Б. М. “, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .. , собственост на  Д. К. или не. Настоящият състав намира за обоснован и правилен извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият не е живял на посочения адрес, който е извел въз основа на показанията на свидетелките К. Т. - дъщеря на К. , и И. Р. - сестра на К.. И двете свидетелки са категорични, че К. е живяла сама в жилището си и там не е имало наемател. Това се потвърждава и от показанията на свидетелката  Н. С.– съседка, живееща във входа, която освен че свидетелства, че К. е живеела сама, че не е имала наематели и че е плащала за един човек входните такси, категорично заявява още, че не е виждала подсъдимия във входа, където според съдържанието на подадените от него заявления-декларации той е живял три години и половина.  Свидетелката Т. е категорична също, че от 2010 г. до смъртта на майка й последната не е отдавала под наем жилището и че тя не й е казвала, че получава наем за него.  Свидетелката е заявила също така, че тя не е знаела да е имало договор за наем между нея и подсъдимия, че никога не е виждала последния в апартамента и никога при посещенията й там тя не е виждала мъжки принадлежности и не й е направило впечатление, че там живее мъж. При срещите й с брат й – свидетеля Л. К., последният не я уведомявал, че в жилището живее наемател, който плаща наем за това. Правилно съдът, въз основа на показанията на сина на К. – свидетелят Л. К. и колегата на подсъдимия – свидетелят М. М. , и двамата негови приятели, е направил извода, че подсъдимият е посещавал инцидентно жилището. Последното обаче не означава, че той е живял там под наем, което обстоятелство той декларирал в подаваните от него до жилищната комисия заявления-декларации – приложение № 1 към чл. 7, ал. 2 и приложение № 2 към чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н -22/16.07.2010 г., както и в подадените до командира на военното формирование заявления-декларации –приложение № 8 към чл. 37, ал. 1, т. 1 от същата Наредба. Ето защо възраженията на подсъдимия в тази насока не следва да бъдат кредитирани и следва да се приемат за неоснователни. Свидетелят К.  в показанията си твърди, че при разговорите си с Р. не е ставало въпрос, че той ще живее под наем в жилището на майка му, а само ще се регистрира там и ще оставя понякога багаж. Обстоятелството, че подсъдимият е бил регистриран на адреса, на който се е намирало жилището на К. и че тя лично е присъствала на регистрацията не водят до извода, че Р. е имал сключен договор за наем с К. и че е живял в жилището под наем. Дори и да се приеме, че той го е посещавал инцидентно, за да оставя там багаж, също не би могло да обоснове и изпълни с необходимото съдържание подобен извод.

В подкрепа на извода, че Р. не е имал сключен договор за наем с  Д.К. , е и заключението на съдебно-почерковата експертиза, от което е видно, че подписите за „наемодател“ в представените пред жилищната комисия от подсъдимия договори за наем не са на  Д. К. К.. Обстоятелството, че подсъдимият не би могъл да живее под наем в жилището се подкрепя и от събраните по делото доказателства, че същото се е състояло от хол с приспособена спалня, кухня, баня и тоалетна, което недвусмислено сочи, че жилището не е било пригодено за постоянно ползване от двама чужди помежду си разнополови лица и то за такъв дълъг период повече от три години.

Неоснователно е възражението на подсъдимия, че експертното заключение е било изготвено не само на база оригинални документи, а и на копия от такива. Съдебната и криминалистическа практика допускат да бъдат извършвани графически експертизи и на копия от документи. Експертизата на вещото лице в частта, в която той допуска, че подписите не се положени от К. , сама по себе си разгледана, привидно би могла в определена степен да кореспондира с тезата на подсъдимия за известна липса на категоричност. Възражението на подсъдимия в тази му част обаче не държи сметка, че експертизата не е нито доказателство, нито доказателствено средство, а само способ за проверка на едни или други представени по делото доказателства. Настоящият състав намира, че дори експертното заключение в оспорената му част да не е категорично, а в степен на допускане, в конкретния случай събраните и установени по делото доказателства, разгледани поединично и в тяхната съвкупност, категорично и несъмнено налагат извода,  че К. не е отдавала под наем жилището си и че подсъдимият не е имал наемни отношения с нея. Или с други думи казано – че К. не е сключвала договор за наем с подсъдимия. Това категорично и безспорно се установява от показанията на свидетелките К. Т.- дъщеря на К. , и И. Р.- сестра на К. . И двете свидетелки са категорични, че К. е живяла сама в жилището си и не го е отдавала под наем. Това се потвърждава и от показанията на свидетелката  Н. С. – съседка, живееща във входа, която свидетелства, че К. живеела сама, че не е имала наематели и че е плащала за входните такси не за двама, а за един човек. Свидетелят Л. К., син на К. , не е уведомявал сестра си, че в жилището живее наемател, който плаща наем за това. В подкрепа на това обстоятелство са и показанията му, в които той твърди, че при разговорите си с Р. не е ставало въпрос, че той ще живее под наем в жилището на майка му, а само ще се регистрира там и ще оставя понякога багаж.

 Иначе казано - каквото и да било възражение за липса на обективност в оспорената част на експертното заключение и липсата на категоричност относно неистинността на документите, се оборва и елиминира от доказателствената съвкупност по делото, която анализирана в своята взаимовръзка и цялост опровергава доводите на подсъдимия в тази насока и дава основание да се приеме, че предявеното му обвинение е доказано по несъмнен начин.

Неоснователно е и възражението на подсъдимия, че вещото лице ползвало за сравнителен материал подпис на К. , положен от нея върху документ от 2001 г., без да го сравни с положени от нея подписи в по-късен момент, за да установи дали не са настъпили промени в почерка и подписа на въпросното лице. Няма данни по делото свидетелката да е страдала от дегенеративни промени на опорно двигателния апарат. След като няма такива данни и след като вещото лице е категорично и не се е затруднило при изследването и разчитането на общите и частните признаци на почерка и подписа на К. , за които е сигурно, че са автентични, тъй като са били положени от нея  върху въпросния документ от 2001 г, ползван за сравнителен материал от експертизата, то това възражение е напълно безпредметно. Същото не почива на основателни и почерпени от данните по делото съмнения, поради което не е било и необходимо да се полагат усилия за издирването на нови, актуализирани от К. подписи.

Незаконосъобразно е възражението на подсъдимия, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 30, вр чл. 29, ал. 1, б. „а“ НПК като един и същи секретар е участвал както по настоящото дело, така и по предходното такова нохд № 102/2016 г. От данните по делото е видно, че участвалият по настоящото дело съдебен секретар, не е от кръга на лицата, визирани в чл. 29 НПК, поради което твърдяното от подсъдимия съществено процесуално нарушение не е налице.

Както е било посочено в обвинителния акт, за който ВКС на РБ в отменителното си решение е взел отношение, че не страда от пороци и е годен да постави началото на съдебното производство, така и в присъдата си първоинстнационният съд е дал отговор на въпроса кога подсъдимият е получил инкриминираната сума, като хронологично е прието, че това е станало след неправомерното използване на документите с невярно съдържание и на неистински документи. Обосновано и законосъобразно в мотивите си съдът е приел, че подсъдимият не е имал основанието да получи компенсационните суми, тъй като не е живял под наем в посочения период в жилището на К. и не е заплащал такъв. Това е било задължително условие за получаване на въпросните компенсационни суми и за да ги получи подсъдимият Р. съзнателно се е ползвал от инкриминираните неистински документи и такива с невярно съдържание. Обосновано съдът е приел, че представяйки въпросните документи пред жилищната комисия и командира на военното формирование, Р. е целял с тях да докаже наличието на предпоставките за картотекиране като нуждаещ се от жилище и получаване на съответните компенсационни суми.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че изложените в жалбата на подсъдимия доводи и възражения следва да бъдат оставени без уважение, а атакувания съдебен акт да бъде потвърден като обоснован и законосъобразен.

Съдът намира, че при разглеждане на делото не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, което да налага отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативния съд

 

                                Р   Е   Ш   И   :        

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 14/13.07.2017 г. по нохд № 49/2017 г. на  С. ския военен съд.

РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и/или обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.

 

                                                           

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg