Решение
27-11-2017

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 44

                                

 

гр. София, 02.11.2017 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

         ЧЛЕНОВЕ: полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

                               полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                                       

                     

при секретар Теодора Спасова

и с участието на прокурора полк. МОМЧИЛ БЕНЧЕВ

разгледа наказателно дело от общ характер № 50 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по жалба от подсъдимия ефр. от резерва  С. И. Н.от в. ф. 22 980-София, срещу присъда № 19/21.06.2017 г. по нохд № 329/2016 г. на Софийския военен съд.

 

 

 

С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия ефр. от резерва  С. И. Н.от в. ф. ...-С. за виновен в това, че в периода от 10.10.2007 г. до 20.04.2012 г. във военно формирование  ...-С., при условията на продължавано престъпление, чрез използването на документ с невярно съдържание – заявления-декларации до командира на ВФ  ...-С. и на неистински документи – копия от договор за наем от 15.08.2004 г. и копия на договор за наем от 10.01. 2008 г., сключени между Ю. Ц. И. като наемодател и  С. И. Н. като наемател, получил без правно основание чужд движимо имущество – пари в размер на 4 980 лева, собственост на Министерство на отбраната, респективно на ВФ  ...-С., с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212 ал. 1 алт. 1 и 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от четири години.

Подсъдимият  С. И. Н.е осъден да заплати на Съвместно командване на силите – ВФ  ...-С., кв. „К.“ ул. „Б.“ № .., представлявано от командира подп. П. М. обезщетение – сумата от 4 680 лева имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2012 г., а на държавата държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 187,20 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Н. да заплати на държавата направените разноски по делото в размер на 321,60 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист – по сметка на Софийския военен съд.

Съдът се е произнесъл по приложените по делото писмени доказателства.

 

В жалбата пред настоящата инстанция се правят доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.

Твърди се, че първоинстанционният съд е приел невярна фактическа обстановка, касаеща предмета на доказване по делото, давайки вяра само на част от събраните по делото гласни доказателствени средства, игнорирайки съществени противоречия в тях. Кредитирано е заключението на вещото лице, изготвило съдебно-графологическата експертиза, която е оспорена от защитата и не е назначена искана повторна експертиза.

Първоинстанционният съд е отхвърлил искането за събиране на гласни доказателства, които са имали пряко отношение към повдигнатото обвинение, тоест същите са относими и необходими за правилното му решаване. В този смисъл е допуснато нарушение по чл. 107 ал. 3 от НПК като са събрани доказателства, които са само срещу подсъдимия но са отказани да се съберат такива, които биха довели до оправдаването или до смекчаването на отговорността му.

Прави се искане при условията на алтернативност: да бъде оправдан по повдигнатото обвинение или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав при Софийския военен съд.

Да бъде отхвърлен гражданският иск като неоснователен и недоказан, а при условията на евентуалност, като погасен по давност по отношение на главница и лихва.

Ако се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, то се прави искане да бъде намалено наложеното наказание, тъй като е явно несправедливо и не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и целите по чл. 36 от НК.

Представено е писмено допълнение към въззивната жалба, в което подробно са развити доводи за направените искания в жалбата.

В съдебно заседание жалбата и писменото допълнение към нея се поддържат.

В съдебно заседание прокурорът счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, поради което прави искане да бъде потвърдена, а въззивната жалба на подсъдимия и допълнението към нея да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Правилно установена фактическата обстановка по делото и от доказателствена съвкупност съдът е направил извода, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е обвинен. Размерът на наложеното наказание е справедлив и правилно е преценено, че следва да се приложи институтът на условното осъждане за подсъдимия.

В съдебно заседание гражданският ищец и неговият представител правят искане въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочат, че присъдата е постановена правилно при спазване на закона. Предявеният граждански иск е основателен и доказан и правилно е уважен по размер от първоинстанционния съд.

 

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е възприел следната фактическата обстановка:

Подсъдимият, ефрейтор от резерва С. И. Н., служил във военно формирование ...-С.. Последната заемана от него
длъжност била „командир на 2-ро отделение в
комендантско регулировъчен взвод на рота за осигуряване развръщането на
пунктовете за управление”.

Редът за картотекирането и изплащането на компенсационни суми на
военнослужещите, които живеели при условията на свободно договаряне
през инкриминирания период, възведен чрез обвинителния акт бил
регламентиран както следва:

-              Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и
гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната,
издадена от Министъра на отбраната, обн., ДВ, бр. 107 от 11.09.1998 г., в
сила от 11.09.1998 г., изм. и доп., бр. 85 от 17.10.2000 г., в сила от 17.10.2000
г., попр., бр. 86 от 20.10.2000г., изм., бр. 44 от 29.04.2002 г., изм. и доп., бр.
29 от 05.04.2005 г., в сила от 01.04.2005 г.;

- Наредба № Н-10 от 18 юни 2009 г. за настаняване в имоти от
жилищния фонд на Министерството на отбраната и в имоти, наети за
отдаване под наем, издадена от министерството на отбраната /обн. ДВ. Бр.
49 от 30 юни 2009г , изм. ДВ. Бр.22 от 19 март 2010г.,отм. ДВ, бр. 62  от 10.08.2010 г./;

- Наредба H-17 от 16.07.2009 г. за изплащане на компенсационни суми
на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на
отбраната, които живеят при условията на свободно договаряне, издадена от
министъра на отбраната /обн., ДВ, бр. 59 от 28.07.2009 г., в сила от
28.07.2009 г., отм., бр. 62 от 10.08.2010 г., в сила от 10.08.2010 г./;

- Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на
имоти от жилищния фонд на министерството на отбраната и за изплащане
на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители,
които живеят при условията на свободно договаряне / обн. ДВ бр. 62 от 10
август 2010г.,изм. ДВ бр. 3 от 11 януари 2011г., изм. ДВ бр. 20 от 11 март
2011 г./, В сила от 10.08.2010г., издадена от Министерството на отбраната
изменена с Наредба № Н-15/2012 год.

За да бъдат картотекирани, като нуждаещи от жилище и да им бъдат
изплащани месечни компенсационни суми за живеене при условията на
свободно договаряне, военнослужещите и цивилните служители, живеещи
при условията на свободно договаряне, подавали до жилищната комисия
във военното формирование, в което служели, комплект от документи:
копие за договор за наем, сключен със собственика на жилището, в което
живеели, служебна бележка от военното формирование и заявление -
декларация по образец, описана като приложение към съответната наредба.

Съгласно изискванията на нормативната база, комисията
извършвала проверка на подадените документи за съответствие с
Наредбата по форма и реквизити. Членовете на комисията нямали
задължение да извършват проверки на цитираните адреси по
местоживеене от картотекираните лица.

Картотекирането на военнослужещите, като нуждаещи се от жилищна нужда, се извършвало на всяко тримесечие, четири пъти в календарната година. Представените от военнослужещите и цивилни служители комплекти от документи се разглеждали от жилищната комисия на военното формирование и се изготвяли предложение за определяне
степента на жилищната нужда на картотекираните. За резултатите от
работата си, комисията изготвяла и подписвала протокол, съставен в два
екземпляра. Екземпляр от комплекта с документи и изготвените
предложения от комисията, се изпращали в Централно военно окръжие до
м. август, след което документите се изпращали в Главна дирекция
„Инфраструктура на отбраната” - МО.

Министърът на отбраната със своя заповед утвърждавал периодично
изготвените списъци на картотекираните като жилищно нуждаещи се, въз
основа на което живеещи под наем военнослужещи, имали право да
получават компенсационни суми за живеене при условията на свободен наем. Одобрените списъци се изпращали в съответните военни
формирования.

Правото на получаване на месечни компенсационни суми,
възниквало от датата на обявяването на списъците на картотекираните
лица. Компенсационните суми се изплащали ежемесечно по
местослуженето на военнослужещия или цивилния служител въз основа на
заповед на командира/началника на военното формирование.

Съгласно действащите наредби, право да се картотекират като
жилищно нуждаещи се, имали само тези военнослужещи, които отговаряли
на посочените в наредбите условия: да имат нужда от жилище, ателие или
гараж в населеното място, където служат/работят; да не притежават в
населеното място, където служат/работят собственост или вещно право на
ползване върху жилищен имот или вила, годни за постоянно обитаване; да
не са прехвърляли жилищен имот или вила през последните пет години
преди подаването на заявлението - декларация.

Право на получаване на компенсационни суми имали военнослужещите и цивилните служители, които са били картотекирани
във втора група като нуждаещи се от жилище в населеното място, в което
служели, и ползвали жилище при условията на свободно договаряне, което
не е собственост на техните съпрузи/съпруги, роднини по права линия без
ограничения, по съребрена линия до втора степен, включително, и по
сватовство до втора степен, включително.

За изплащането на компенсационните суми, картотекираните
военнослужещи и цивилни служители подавали ежемесечно заявление -
декларация     по     образец, регламентирани в наредбите, до командира/началника на военното формирование и копие от договор за
наем. Документите се подавали до 5-то число на всеки месец в
деловодството по местослужене / месторабота до жилищните комисии.

При промяна на обстоятелствата, посочени от картотекирания в
заявление - декларацията или на договора за наем, лицата са били длъжни
в 15 - дневен срок от новонастъпилото обстоятелство да подадат ново
заявление - декларация, в която да посочат променените обстоятелства,
ведно с необходимите документи.

Изплащането се извършвало от финансовата служба на военното
формирование с банков превод по представена от военнослужещия лична
банкова сметка.

На 10.10.2007 год. подсъдимият ефрейтор от резерва  С. И. Н. депозирал пред жилищната комисия на в.ф. ...-С.  и командира на същото молба-декларация /л. 181 в плика от т. 2 на ДП/, с която моли да бъде картотекиран като нуждаещ се от жилище /ателие, гараж/от
ведомствения фонд на Министерството на отбраната. В
молбата-декларация подсъдимият декларирал, че живее разделен от
семейството си в гр. Н. И., кв. „С.”, ул. „Р.” № .. на свободен наем в жилище, на което е собственик Ю. Ц. И.  ,
с която нямал родствени връзки. Попълнил всички предвидени във
формуляра реквизити, като към молбата-декларация приложил договор
за наем на недвижим имот от 15.08.2004 год.. В договора било отразено,
че същият се сключва между подсъдимия  С. И. Н. в
качеството му на наемател и Ю. Ц. И.   в качеството и на
наемодател, с договорена цена 100 лева месечно. На л. 184 в плика от
същия том е приложено приложение № 2 по чл. 15, ал. 2 и по чл. 42, ал. 1
от Наредба № 3 /19.08.1998 год., от което е видно, че жилищната комисия е
уважила молбата на подсъдимия същият да бъде картотекиран. Въз
основа на представените документи и решенията на съответните комисии
и компетентни органи, след съответните заповеди на командира на в.ф.
...-С. /л. 2-136 на т. 3 от ДП/ и ежемесечното представяне на
заявления-декларации, че живее в гр. Н. И., кв. „С.”, ул.
„Р.” № … на свободен наем в жилище, както и копия от договор за
наем на недвижимия имот започнал да получава компесаторни суми за
живеещ при условията на свободен наем на кадровите военнослужещи,
както следва:

-                   на 23.01.2008г. - 90,00 /деветдесет/ лева компенсационна сума за
месец януари 2008 г., изплатени чрез банков превод по сметка
BG …. на основание заповед № 22/14.01.2008г. на
Командира на военно формирование … - С.;

-                           на 21.02.2008 г. - 90,00 /деветдесет/ лева компенсационна сума за
месец февруари 2008 г., изплатени чрез банков превод по сметка
BG …. на основание заповед № 75/15.02.2008г. на
Командира на военно формирование  ...-С.;

-                           на 27.03.2008 г. – 100 /сто/ лева компенсационна сума за месец март 2008 год. и по 10 /десет/ лева за месеците януари и февруари същата година,
изплатени чрез банков превод по сметка
BG 47 …. на основание заповед № 115/17.03.2008 г. на Командира на военно
формирование  ...-С.;

-                   на 25.04.2008 г. - 100,00 /сто/ лева компенсационна сума за месец
април 2008 г., изплатени чрез банков превод по сметка
BG ……… на основание заповед № 206/21.05.2008г. на
Командира на военно формирование  ...-С.;

-                             на 27.05.2008 г. - 100,00 /сто/ лева компенсационна сума за месец
май 2008 г., изплатени чрез банков превод по сметка
BG ………. на основание заповед № 213/23.05.2008г. на Командира на
военно формирование  ...-С.;

-    на 27.06.2008 г. - 100,00 /сто/ лева компенсационна сума за месец
юни 2008 г., изплатени чрез банков превод по сметка
BG …… на основание заповед № 256/19.06.2008г. на Командира на военно формирование  ...-С.

Ha 30.05.2008 год. подсъдимият С. Н. представил пред
жилищната комисия на в.ф. ...-С. молба-декларация / л. 188 в
плика от т. 2 на ДП/, с която моли да бъде картотекиран като нуждаещ се
от жилище /ателие, гараж/от ведомствения фонд на Министерството на
отбраната. В молбата-декларация подсъдимият декларирал,
че живее разделен от семейството си в гр. Н.И., кв. „С.”,
ул. „Р.” № … на свободен наем в жилище, на което е собственик
Ю. Ц. И., с която нямал родствени връзки. Попълнил
всички предвидени във формуляра реквизити, като към молбата-
декларация приложил договор за наем на недвижим имот от 10.01.2008
год. В договора отново било отразено, че същият се сключва между
подсъдимия С. И. Н., в качеството му на наемател, и Ю.
Ц. И., в качеството и на наемодател, с договорена цена 160
лева месечно. На л. 191 в плика от същия том е приложено приложение
№2 по чл. 15, ал. 2 и по чл. 42, ал. 1 от Наредба №3 /19.08.1998 год., от
което е видно, че жилищната комисия е уважила молбата на подсъдимия
същият да бъде картотекиран. Въз основа на представените документи и
решенията на съответните комисии и компетентни органи, след
съответните заповеди на командира на в.ф. ...-С.  / л. 2-136 на т. 3
от ДП/ и ежемесечното представяне на заявления-декларации, че живее в
гр.  Н. И., кв. „С.“, ул. „Р.“ № ...  на свободен наем в
жилище, както и копия от договор за наем на недвижимия имот, започнал
да получава компесаторни суми за живеене при условията на свободен
наем на кадровите военнослужещи, както следва:

-    на 28.07.2008 г. 100,00 /сто/ лева компенсационна сума за месец
юли 2008 г., изплатени чрез банков превод по сметка
BG ……….. на основание заповед № 292/22.07.2008г. на Командира на
военно формирование  ...-С.;

-    на 28.08.2008 г. 100,00 /сто/ лева компенсационна сума за месец
август 2008 г., изплатени чрез банков превод по сметка
BG …….. на основание заповед № 335/27.08.2008г. на
Командира на военно формирование  ...-С.;

-    на 29.09.2008 г. 100,00 /сто/ лева компенсационна сума за месец
септември 2008 г., изплатени чрез банков превод по сметка
BG 47 FINV
915010 BGN 086 F9 на основание заповед № 376/23.09.2008г. на
Командира на военно формирование  ...-С.;

-    на 27.10.2008 г. 100,00 /сто/ лева компенсационна сума за месец
октомври 2008 г., изплатени чрез банков превод по сметка
BG ……… на основание заповед № 405/22.10.2008г. на
Командира на военно формирование  ...-С.;

-    на 24.11.2008 г. 100,00 /сто/ лева компенсационна сума за месец
ноември 2008 г., изплатени чрез банков превод по сметка
.....  на основание заповед № 440/18.11.2008 г. на Командира на военно формирование  ...-С..

След като извършил нотариална заверка на подписа, положен след
„Вярно с оригинала” на договора за наем на недвижим имот от 10.01.2008
год., подсъдимият на 14.11.2008 год., 16.06.2009 год., 10.11.2009 год.,
03.11.2010 год., 11.01.2012 год., 02.02.2012  год.,  01.03.2012 год. и на 03.04.2012 год., след като    представил до жилищната комисия и до командира на военното формирование копия от договора за наем на
недвижим имот от 10.01.2008 год. и заявления-декларации, че живее в гр.
 Н. И., кв. „С.“, ул. „Р.“ № ...  на свободен наем и след
заповеди:

№ № 465/03.12.2008 год.; 33/26.01.2009 год.; 82/23.02.2009   год.; 120/19.03.2009 год.; 151/09.4.2009 год.; 205/26.052009 год.; 245/23.06.2009 год.; 298/23.07.2009год.; 336/26-08.2009год.;     374/25.09.2009год.; 413/27.10.2009 год.; 433/10.11.2009 год.; 460/08.12.2009 год.; 8/07.01.2010
год.; 50/08.02.2010год.; 85/03.03.2010 год.;   114/07.04.2010   год.; 150/05.05.2010 год.; 191/07.06.2010 год.; 229/07.07.2010 год.; 227/12.08.2010
год.; 305/09.09.2010год.;      334/07.10.2010   год.;  372/08.11.2010   год.; 403/06.12.2010 год.; 11/10.01.2011 год.; 157/05.05.2011 год.; 188/08.06.2011
год.; 230/07.07.2011год.;      264/08.08.2011год.; 301/09.09.2011       год.; 334/07.10.2011 год.; 404/10.11.2011 год.; 459/08.12.2011 год.; 34/11.01.2012
год.; 104/10.02.2012 год.; 155/08.03.2012 год. и 218/09.04.2012 год. на
командира на военно формирование …-С., получавал до 20.04.2012
год., чрез банков превод по посочената банкова сметка, ежемесечно на 38
пъти по 100 лв. компенсационна сума за това, че живее на свободен наем.

В Регионална служба „Военна полиция” – С. била образувана
преписка ЗМ № 332/21.05.2015 год. Предмет на същата бил спазването на
реда, установен от нормативната база за ползване под наем на имоти от
жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащането на
компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които
живеят при условията на свободно договаряне във военно формирование
…-С.. Един от проверените бил и подсъдимият ефрейтор от резерва
Стоян Недков. В хода на проверката били събрани данни, че той не е
сключвал договор за наем и не е живял при условията на свободно договаряне на посочения адрес, което станало основание за образуване на досъдебното производство по настоящото дело.

Съгласно заключението на графологическата експертиза /л. 1-24 от т. 2 от ДП/, подписът, положен в долен ляв ъгъл, след
позиция „наемодател” в копие на договор за наем от 15.08.2004 год. между
 С. И. Н. и Ю. Ц. И.  , не е изпълнен от Ю.
И. и С. Н.  , а подписът, положен в долен десен ъгъл, след
позиция „наемател” на същия договор, представлява изображение на
графичен рисунък на подпис положен от подсъдимия С. И. Н.. Подписите, положени в долен десен ъгъл, след позиция „наемодател”, под
„ Ю. И.  ” в 6 бр. копия на договор за наем от 10.01.2008 год., между
 С. И. Н. и Ю. Ц. И., представлява
изображение на графичен рисунък на подпис, имитиран и положен от Стоян
Недков. Подписите, положени в долен десен ъгъл, след позиция „наемател”
и под „С. Н.” на същите копия от договора за наем от 10.01.2008
год., представляват графичен рисунък на подпис положен от подсъдимия
С. Н.. Вещото лице заключава, че подписите, положени на 10 бр.
заявления - декларации до командира на в.ф. … - С. и жилищната
комисия към това формирование, подавани в периода от 10.10.2007 год. до
03.04.2012 год., с които се удостоверява, че подсъдимият С. И. Н. живее в гр.  Н. И., кв. „С.“, ул. „Р.“ № ...  на
свободен наем, са положени от самия него.

Заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 31-50 от т. 2 на
ДП/ е, че за инкриминирания период общият размер на постъпилите
компенсационни суми за живеене в условията на свободно договаряне по
сметка
..... , с титуляр подсъдимият ефрейтор от
резерва С. Н. , е 4980,00 лв.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил присъдата си.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

По отношение на доказателствените материали, събрани от първата инстанция, въззивният съд приема, че те са допустими, относими, достоверни и достатъчни, за да се установят релевантните факти от предмета на делото. Изцяло възприема доказателствата събрани от Софийския военен съд.

Първоинстанционният съд е изяснил напълно обстоятелствата по чл. 102, т. 1 - 3 НПК, като е посочил доказателствата, на които се позовава при постановяването на присъдата. Изпълнил е задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са обосновани доводи при разбора на доказателствената съвкупност.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно възраженията, направени от защитата на подсъдимия. Аргументирано и подробно им е отговорено и е в съответствие с доказателствения материал, събран по делото. Изложени са обосновани доводи в тази насока. Някои от тези възражения на защитата на подсъдимия Н. се правят и пред въззивната инстанция.

По категоричен начин от доказателствения материал се установява, че подсъдимият Недков не е сключвал договор за наем на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Н. И., кв. „С.”, ул. „Р.” № …, с  Ю. И.   – една от собственичките на въпросния имот. Представил е неистински договор за наем на недвижим имот неколкократно във военното формирование, където е служил. Същият е послужил като част от документите, които са били необходими, за да получава компенсаторни суми за живеене при условията на свободно договаряне от командира на военно формирование .....-С.  . По този измамлив начин, чрез използването на неистински документ, той е получил без правно основание сумата от 4980,00 лева (четири хиляди деветстотин и осемдесет лева).

Правилно първоинстанционният съд е възприел, че подсъдимият Недков никога не е подписвал договор за наем на недвижим имот с  Ю. И.  . Такъв договор е имало между наемодателката Ю. Ц. И.   и наемателката Лиляна Петрова Петрова (л. 74 от т. I на ДП). Свидетелката И. е категорична, че не е подписвала договор за наем на недвижим имот с подсъдимия Н. Това тя го е заявила както на досъдебното производство, така и пред първоинстанционния съд. Същата не е заинтересована от изхода на делото и затова правилно са кредитирани като достоверни нейните показания. Още повече че те кореспондират с представения договор за наем с Л. П., заключението на графологическата експертиза и с другите доказателства.

Подсъдимият е представил във военно формирование .....-С.   договор за наем на недвижим имот с дата 15 август 2004 г., с наемодателка Ю. Ц. И.   (л. 185 в плика от т. ІІ на Д. П.), който обаче е неистински – не е подписван от  Ю. И.   (със същата дата, за същия недвижим имот е договорът между  Ю. И.   и Л. П., л. 74 от т. I на ДП). Представил е и договор за наем на недвижим имот от 10 януари 2008 г., който също е неистински и не е подписван от  Ю. И.   (л. 198 в плика от т. ІІ на Д. П.).

Обстоятелството, че подсъдимият не е подписвал договор за наем на недвижим имот със свидетелката  Ю. И.  , се допълва и от представените документи във военното формирование, където той е посочил, че живее на адрес гр. Н. И., кв. „С.“, ул. „Р.“ № .. (л. 181, 184, 188, 209, 210, 217 в плика от т. ІІ на Д. П.), а е представил удостоверение за настоящ адрес, в което е посочено „гр. Н. И., ул. „Г. С. Р.“ № …“ (л. 187, 193, 212, 220 в плика от т. ІІ на Д. П.). Налице е разминаване между декларирано място на живеене и справка за настоящ адрес.

Едва на 16.06.2009 г. в молбата-декларация на л. 200-201 в плика от т. ІІ на Д. П., подсъдимият е посочил верния адрес на  Ю. И.  .

Представеният договор, приложен на л. 198 в плика от т. ІІ на Д. П., не е нотариално заверен от страните договор пред нотариус, а е извършена заверка за достоверност на препис от нотариус. Както се е доказало в хода на съдебното следствие, този препис, от който е извършена заверката на нотариуса, е неистински и затова не може да му се даде вяра, че е налице договор за наем между подсъдимия и Ю. Ц. И.   за недвижим имот, находящ се в гр. Н. И., кв. „С.“, заверен по нотариален ред, от който да се направи изводът, че подписите са положени пред длъжностното лице.

Правилно първоинстанционният съд е възприел графологическата експертиза като достатъчно пълна и ясна. Не възникват съмнения за нейната правилност и обоснованост. Експертът подробно е изложил методите, които е използвал при изготвянето на експертизата. Липсват данни същият да е заинтересован от изхода на делото. Експертизата се допълва и с другия събран доказателствен материал по делото, от който в своето единство може да се направи единственият верен и правилен извод, че подсъдимият никога не е подписвал договор за наем със свидетелката Ю. Ц. И.   за недвижим имот, находящ се в гр. Н. И., кв. „С.“, ул. „Р.“ № ... Представените от него договори за наем на недвижим имот във военно формирование са неистински и по този начин той е извършил документна измама, като е получил парични средства, които не му са се следвали.

Приложеният по делото опис (фото-копие), на л. 75 от т. І на Д. П., не може да се възприеме като договор за наем на недвижим имот. Обстоятелството, че там има подпис на подсъдимия, не го прави писмен документ, от който да възниква правото на подсъдимия да получава компенсаторни суми за живеене при условията на свободно договаряне от командира на военно формирование .....-С.  . Този опис не е и представен във военното формирование, където служи подсъдимият. Няма правна стойност относно престъпното поведение на подсъдимия за получаване на компенсаторните суми.

Настоящият състав на Военно-апелативния съд намира, че правилно и законосъобразно подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 212 ал. 1 алт. 1 и 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

На подсъдимия Недков е наложено минималното наказание „лишаване от свобода“, което е предвидено в закона, с изпитателен срок от 4 (четири) години.

Въззивната инстанция намира, че наложеното наказание на подсъдимия е правилно и законосъобразно, което ще изпълни целите, предвидени в чл. 36 НК. Не е необходимо по-голяма репресия спрямо подсъдимия Н., както и това да бъде изолиран от обществото и да изтърпява наложеното му наказание ефективно. Не е нужно наложеното наказание да се превръща в санкция, с която да се игнорира генералната и лична превенция.

Относно и обжалваната гражданска част на присъдата Военно-апелативният съд в настоящия състав намира жалбата на защитника на подсъдимия също за неоснователна.

Основанието за гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението. Съществено е единствено дали деянието е извършено виновно и дали вредите са пряка последица от него. Когато съдът приеме, че деянието съставлява престъпление, гражданският иск следва да бъде уважен. Законосъобразно предявеният граждански иск е приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес. В конкретния случай, първоинстанционният съд, като е приел, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 212 ал. 1 алт. 1 и 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, обосновано е установил, че гражданският иск е доказан по основание – чл. 45 от ЗЗД, който изисква всеки да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице е виновно поведение от подсъдимия, с което се причинени имуществени вреди спрямо гражданския ищец. Присъденото обезщетение е релевантно на причинените имуществени вреди – в размер на 4680,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2012 г.. Подсъдимият законосъобразно е осъден да заплати тази сума, тъй като на съдебното производство е установено, че е възстановена сумата от 300,00 (триста) лева от първоначалната 4980,00 лева по обвинителния акт.

Правилно подсъдимият е осъден да заплати уважения граждански иск на Съвместно командване на силите – в. ф. … – гр. С. Същото е част от МО и пълноправен субект в гражданските правоотношения. Доводът в тази насока на защитата е също неоснователен.

Неоснователен е доводът за изтекла погасителна давност на гражданския иск. В разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД е предвидена петгодишна давност за погасяване на вземането. Престъпната дейност на подсъдимия е приключила на 20.04.2012 г. Гражданският иск е предявен в наказателния процес на 12.04.2017 г. (съдебен протокол от 12.04.2017 г. по Н.Д., стр. 58-59) и е приет за съвместно разглеждане на 28.04.2017 г. (съдебен протокол от 12.04.2017 г. по Н.Д., стр. 80-82). Не е изтекъл давностният срок, поради което гражданският иск е предявен в законния срок и правилно е разгледан от първоинстанционния съд. Не е налице изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

В съдебно заседание от 21.06.2017 г. повереникът на гражданския ищец – юрисконсулт Д., е направил искане да му бъдат заплатени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение (стр. 17 от съдебния протокол). В диспозитива на присъдата първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане. В мотивите е развил становището, че тази претенция е неоснователна, тъй като юрисконсултът е щатен служител във военно формирование и за дейността си получава трудово възнаграждение, като едно от неговите задължения е и процесуалното представителство на военното формирование, за което всъщност се претендира възнаграждение.

Военно-апелативният съд в настоящия състав намира, че тези доводи са неоснователни и не са съобразени със закона. Неправилно е отхвърлено искането да се заплати юрисконсултско възнаграждение за участие на повереника на гражданския ищец в наказателния процес. Тази неправилност може да бъде поправена от настоящата инстанция и не се налага присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане.

Настоящият състав, като се съобрази с тежестта на обвинението, което е било повдигнато на подсъдимия, постановената присъда, наложеното наказание, количеството на извършената дейност, както и с нормативните изисквания, намери, че подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на Съвместно командване на силите – в. ф. … – гр. С. сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева) за направени по делото разноски от гражданския ищец за юрисконсултско възнаграждение.

При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правата на подсъдимия.

Военно-апелативният съд намира, че са налице основанията, предвидени в закона, присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

                  

                Р   Е   Ш   И   :

 

                    

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19/21.06.2017 г. по нохд № 329/2016 г. на Софийския военен съд.

На основание чл. 189, ал.3 във вр.  чл.78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 22, ал. 1, вр. чл. 17, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ОСЪЖДА ефр. от резерва  С. И. Н. от в. ф. … -С. да заплати на Съвместно командване на силите – в. ф. .....- С.  , кв. „К.“, ул. „Б.“ № …, сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева) за направени разноски по делото.

         РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в ПЕТНАДЕСЕТДНЕВЕН срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

 

 

    ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg