Определение
08-12-2017

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 74

 

гр. София, 08.12.2017  година

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д  А

 

         Военно-апелативният съд на Република България в закрито  заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                            ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ  

  полк. ПЕТЬО СЛ.ПЕТКОВ

 

при секретар Теодора Спасова  

разгледа частно наказателно дело № 52 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. АНГЕЛОВ, образувано по жалба на И. С. В. срещу определение № 35 от 25 юли 2017 година по ЧНД № 118/2017 година на Пловдивския военен съд.

 

         Производството е по чл. 243, ал. 8 НПК.

         С протестираното определение състав на Пловдивския военен съд е потвърдил постановлението от 20.06.2017 г. на прокурор при Пловдивската военно-окръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2-Сл/2016 г. по описа на Пловдивската военно-окръжна прокуратура, образувано срещу о.р.майор Г. А. Б. за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр.с чл.26, ал.1 НК.

         В жалбата на пострадалия В. са изложени доводи за необоснованост и неправилност на определението на съда, с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Въпреки дадените указания, не е изяснен въпросът за поведението на Б. в периода след поемане на облигационните задължения дали е предприел действия за изпълнението им. Това особено важи за периода, когато Б. е разполагал с по-голяма парична сума, получена като обезщетение по ЗОВС. Не е изяснено дали тази сума е била достатъчна за разплащане с кредиторите му, имало ли е наложен запор. При разследването не е изяснено обстоятелството дали Б. е предприел реални действия за разпореждане с негови  имоти лична собственост или такива в режим на съпружеска имуществена общност. Въпреки указанията на въззивната съдебна инстанция, финансово счетоводната експертиза не е дала отговор за действителното финансово състояние на Б. и неговата възможност да обслужва поетите задължения. Становището на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство е взето при анализ на едни доказателства, като същевременно са игнорирани други такива, включително и свидетелски. От въззивната инстанция се иска отмяна на определението и даване с конкретни указания  в каква насока следва да продължи разследването по делото.

Военно-апелативният съд, като взе предвид становищата на страните,  провери изцяло правилността на определението, по което е прието за установено от фактическа страна следното:

Г. А. Б., роден в гр.А. на *** г., български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ж.к. ***, служил в системата на Българската армия от 29.08.1987 г. до 2012 г. От 2005 г. до пенсионирането си през 2012 г. бил на длъжност „***“ във военно формирование *** с последно военно звание „майор“. Същият бил зачислен в резерва на 09.03.2012 г.

В Унифицираната информационна система на Прокуратура на Република България нямало заведени срещу Б. досъдебни производства, освен настоящото. В Пето РУ на МВР-П. /териториално компетентно по адреса на Б. / не били постъпвали жалби и/или оплаквания срещу Б.. Не бил криминално проявен и не дружал с криминално проявени лица. По характер бил тих, уравновесен и неконфликтен. По настоящем бил пенсионер и не бил трайно трудово ангажиран.

Майор Б. неколкократно получил парични заеми и/или влязъл в други финансови отношения със следните физически лица:

1.           Капитан Б. Д. Д. – тогава военнослужещ от военно формирование ***.

През 2009 г. м-р Б. извикал капитан Б. Д. Д. в канцеларията си и го попитал дали може да му стане поръчител по банков заем. В канцеларията бил и капитан Н. В. П.. Д. и П. се съгласили да му станат поръчители. След известно време м-р Б. извикал в канцеларията си капитан Д.. Казал му, че не можел да изтегли заем и поискал Д. да изтегли банков заем и да му даде на заем  парите. Б. предложил да изготвят писмен документ за заема, но капитан Д. отказал.

Капитан Д. изтеглил потребителски кредит, като с част от сумата погасил свои стари финансови задължения.

Капитан Д. предал в заем на м-р Б. недоказана по размер парична сума. Заемът бил предаден в брой, в гр.П., в присъствието на капитан Д.-съпруга на капитан Б. Д..

Не бил изготвен писмен документ за заема.

В продължение на три години /до април 2012 г./, м-р Б. ежемесечно връщал на капитан Д. предоставения му заем, като му предавал сумите в брой или по банков път.

За връщаните в брой суми не били съставени документи, които да отразяват дата, основание и/или размер на сумите, както и нямало свидетели, които да са присъствали на предаването, на връщаните суми.

2.Серж.Г. А. З. - тогава военнослужещ от военно формирование ***.

Пред есента на 2009 г. свидетеля  оф.канд. К. Н. срещнал серж. З. и му казал да отида при м-р Б. и че Б. ще му иска пари назаем. Серж. З. отишъл при м-р Б. и последния действително поискал паричен заем. Серж. З. се съгласил.

На 14.09.2009 г. серж. З. изтеглил банков заем.

Няколко дни по-късно серж. З. предал недоказана по размер сума, в заем на м-р Б.. Предаването на сумата се извършило в брой, в канцеларията на Б.. Не бил съставен документ за заема. Нямало свидетели.

От октомври 2009 г. м-р Б. започнал да връща на серж.З. предоставения заем, което правел по банков път или в брой.

В началото на 2010 г. Б. поискал нов паричен заем от серж.З.. Сержант З. се съгласил да му предостави такъв.

На 05.03.2010 г. серж.З. изтеглил банков заем.

Серж.З. предал на м-р Б. нов паричен заем, чийто размер бил недоказан. Предаването на парите станало в канцеларията на Б., без свидетели и без да бъде съставен документ.

М-р Б. продължил да връща ежемесечно на серж.З. суми по двата му предоставени заема. За връщаните в брой суми не били съставени документи, които да отразяват дата, основание и/или размер на сумите, както и нямало свидетели, които да са присъствали на предаването на сумите.

Последно м-р Б. превел по банков път сумата от 1200 лв. на серж.З. през април 2012 г.

3.Капитан И. С. В. - тогава военнослужещ от военно формирование ***.

През януари 2010 г. м-р Б. извикал капитан В. в канцеларията си и поискал от него да изтегли банков заем, който да му даде после в заем. Капитан В. се съгласил.

Капитан В. вече бил влязъл в лични финансови отношения с м-р Б., като през 2007 г. му бил станал поръчител по банков заем, по чието изплащане нямало проблеми.

Капитан В. предал на м-р Б., в канцеларията на последния, недоказана по размер сума, която имал спестена.

След това капитан В. изтеглил банков заем и в канцеларията на м-р Б. предал в брой на последния в заем недоказана по размер сума.

За предоставените, от капитан В. на м-р Б., в заем суми не били съставени писмени документи, които да отразяват дата, основание и/или размер на сумите, както и нямало свидетели, които да са присъствали на предаването на сумите.

От февруари 2010 г. м-р Б. ежемесечно връщал на капитан В. недоказани по размер суми по предоставения заем, като предавал сумите в брой. За връщаните суми не били съставени писмени документи, които да отразяват дата, основание и/или размер на сумите, както и нямало свидетели, които да са присъствали на предаването на сумите.

През юли 2010 г. м-р Б. отново поискал и получил недоказан по размер паричен заем от капитан В.. Капитан В. предал в брой поискания заем в канцеларията на Б.. Нямало свидетели и не били съставени документи. М-р Б. продължил да връща в брой на капитан В. ежемесечно парични суми, чиито размер е недоказан.

През октомври 2011 г. м-р Б. отново поискал паричен заем от капитан В., който се съгласил да му даде такъв.

На 28.10.2011 г. капитан В. изтеглил банков заем.

Няколко дни след това, капитан В. предоставил заем на м-р Б., като му предал в брой в района на военно формирование *** недоказана по размер парична сума. На срещата по предаване на заема присъствала и съпругата на капитан В. – Й. В. и малолетното им дете. Не били съставени документи. М-р Б. продължил да връща в брой на капитан В. ежемесечно парични суми, чиито размер е недоказан. През месец април 2012 г. м-р Б. превел на капитан В. сума от 3620 лв. по банков път.

След тази дата капитан В. няколко пъти разговарял и се срещал с майор Б., като целта му била да постигнат договореност за доиздължаването на м-р Б.. На една от срещите присъствали серж. В. и съпругата на капитан В., а на друга среща – освен капитан В. и серж.В. присъствал и военнослужещия П. Р..  Б. не отричал наличието на оставащо парично задължение.

4.Сержант И. П. В.  - тогава военнослужещ от военно формирование ***.

През септември 2010 г. майор Б. провел разговор със серж.В. и поискал В. да му даде паричен заем. Серж.В. се съгласил. Серж.В. изтеглил банков заем. Няколко дни след това предал недоказан по размер паричен заем на м-р Б.. Сумата му предал в брой в канцеларията на Б.. Нямало свидетели. Б. предложил да съставят документ, но серж.В. отказал.

Ежемесечно Б. връщал недоказани по размер суми по заема, като ги предавал в брой на серж.В..

През януари 2011 г. Б. отново поискал от серж.В. паричен заем, като сержант В. се съгласил.

Серж.В. изтеглил банков заем, като капитан В. му станал поръчител. Няколко дни след това серж.В. предал в заем недоказана по размер парична сума в брой.  Предаването на заема станало в канцеларията на Б.. Нямало свидетели и не били съставени документи.

Б. продължил ежемесечно да връща недоказани по размер суми по двата заема, като ги предавал в брой на серж.В.. Не били съставени документи и нямало свидетели. От март 2012 г. м-р Б. спрял да дава суми на серж.В..

5.С-на И. Й. Д. - тогава военнослужещ от военно формирование ***.

През декември 2009 г. м-р Б. поискал паричен заем от с-на Д., който се съгласил. На договорката между двамата присъствал и военнослужещия оф.канд. В. В.. По-късно, между Б. и Д. била проведена допълнителна среща по време на която м-р Б. получил в брой от с-на Д. недоказана по размер сума. Не подписали документи и нямало свидетели на предаването на парите. В края на 2012 г.  с-на Д. и оф.канд. В. посетили м-р Б. и в присъствието на В. м-р Б. върнал на с-на Д. сумата от седемстотин лева.

6.Капитан П. Х. К. - тогава военнослужещ от военно формирование ***.

През лятото на 2009 г. м-р Б. поискал от капитан К. паричен заем. Капитан К. се съгласил и предал в брой на м-р Б., в канцеларията на последния, недоказана по размер сума. Нямало свидетели и не били изготвени документи за сумата.

7.Капитан М. Д. М., капитан С. Й. К. и капитан Н. В. П. - тогава военнослужещи от военно формирование ***.

През 2011 г. майор Б. разговарял с капитан М.,  като го помолил да му стане поръчител по банков заем. За същото бил помолил още двама военнослужещи – С. К. и Н. П.. И тримата се съгласили и станали поръчители на м-р Б.. М-р Б. в края на 2012 г. спрял да обслужва предоставения му банков заем и банковата институция насочила претенциите си към поръчителите.

8.Старшина от резерва Г. Ж. Г.

На недоказана дата Б. поискал паричен заем от старшина от резерва Г. Г., който се съгласил да му даде. В гр.П., Б. получил в брой от Г. парична сума в заем с недоказан размер. Нямало свидетели и съставени документи.

Военно-апелативният съд приема установената фактическата обстановка по делото, така както е описана в постановлението на прокурора и в определението на първоинстанционния съд. Приетите за установени фактически положения се основават на събраните по делото доказателства. Наличните доказателства по делото са  достатъчни с оглед установяването на главният факт в този наказателен процес, а именно: дали Б. посредством измамливи действия, чрез създаване на погрешни представи в съзнанието  е мотивирал  колегите си от военното формирование да му предоставят в заем под различни форми парични средства или пък Б. е сключвал с тези лица  сделки, които имат гражданскоправен характер. Военно-апелативният съд споделя изводите на прокуратурата и  първоинстанционният съд в обжалваното определение, че Б. е сключвал разрешени от закона сделки- договори за заем, които по никакъв начин не противоречат и не нарушават закона. За да е осъществено престъплението измама, по повод на което е образувано и се води настоящето наказателно производство, е необходимо да се докаже не само, че извършителят има неиздължени парични задължения. От доказателствата по делото не може да се установи наличието на умисъл за извършване на престъплението измама. Когато  Б. е сключвал договорите за заем със своите колеги от военното формирование, в неговото съзнание не е съществувало предварителното намерение да не изпълнява поетите парични задължения. По никакъв начин неговите кредитори не са въвеждани в заблуждение, които да  ги мотивират да му предават паричните суми. Договорът за заем е твърде разпростран

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg