Решение-1-ва част
08-11-2017

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

47

                                

                               гр.София, 08.11.2017 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

  

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година  в състав:

 

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                                               ЧЛЕНОВЕ:полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                          

   

при секретар Веселина. Христова

и с участието на прокурора    полк. Евгени Иванов

разгледа наказателно общ характер дело № 54 по описа за 2017 година,

докладвано от съдията полк. РУМЕН ПЕТКОВ, образувано по въззивни жалби на частните обвинители и на подсъдимите

срещу присъда № 12/19.05.2017 г. по нохд № 245/2016 г. по описа на Софийския военен съд

 

 

         С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимите:

І. с-на Р.Ц.Ц,  военнослужещ в Комендантство – МО – град С., за виновен в това, че около 13.30 часа на 14.09.2015 година на надлез над ж.п. линии при село Г. на изхода на град П. на второкласен път ІІ - 35, км. 2+138 П. – Л. при управление на моторно превозно средство – служебен автомобил -микробус „Ф. Т.” с рег.№ СА .. АС – собственост на МО в посока град Р. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

 - чл. 21, ал. 2  от ЗДвП – управлявал микробус „Ф.-Т“с рег. № СА..АС, със скорост от 105,75 км/ч., вместо със скорост 50 км/ч.;

- чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП  - предприел изпреварване на движещия се пред него л.а. „Р.К“с рег. № ЕН КА, управляван от гражданското лице Ц.Д.И от село Г.,  област П., без да се е убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме мястото в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение;

- чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – предприел изпреварване  на движещия се пред него лек автомобил „ Р. К.” с рег. № ЕН КА, навлязъл в пътната лента предназначена за насрещното движение и създал опасност за движещия се в насрещната лента лек автомобил „Ф. Т.” с рег. № СВ ..АН, управляван от М.В.Б.от град С. област П.;

 - чл. 43, т. 4 от ЗДвП - предприел изпреварване в насрещната лента за движение без да съобрази, че скоростта с която се е движил – 105,75 км/ч.  не му осигурява възможност за безпрепятствено връщане в напуснатата от него пътна лента,

в резултат на което при независимо съпричиняване с гр.л. М.В.Б.от  град С., област П., водач  на лек автомобил Ф.Т с рег. № СВ .. АН предизвикал ПТП с участието на управлявания от него микробус „ Ф. Т.” с рег. № СА .. АС, на лек автомобил „ Р. К.” с рег. № ЕН КА, управляван от Ц.Д.И от село Г. област П. и на лек автомобил Ф.Т с рег. № СВ .. АН, управляван от М.В.Б.от град С., област  П., вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на  шест лица и телесни повреди на едно лице, а именно:

1. смъртта на: В.П.П.от град С., П.К.Н.от село Р., общ. С., Д.Й.Д от град Я., М.Ц.Цот град С., Н. Х. К. от град С. – всички цивилни служители в Министерство на отбраната, Дирекция „Логистика” - ЩО – гр.С., и на цивилно лице Н. Тр. Г. от град С., област П.;

2. лека телесна повреда на Ц.К.Иот село Г. – област П., по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК  изразяваща се в натъртвания (контузии) на гръден кош и лява раменна става,

както и причинил значителни имуществени вреди на микробус „Ф. Т.” с рег. № СА..АС - собственост на Министерство на отбраната, на стойност 9 156 лева; на лек автомобил Ф.Т с рег. № СВ .. АН - собственост на М.В.Б.от град С., област П. на стойност 6 550 лева и на лек автомобил „Р.К“с рег.№ ЕН КА – собственост на Ц.Д.Иот село Г.,  област П. на стойност 526 лева,  или общо на стойност 16 232 (шестнадесет хиляди двеста тридесет и два) лева, като случаят е особено тежък с оглед сериозността на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата и съставомерните последици,

поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.”б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, алт. 3 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му е определено наказание в размер на 10 (десет) години лишаване от свобода и така наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.

На основание  чл. 46, б. ”а” от ЗИН е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 343 г, вр. чл. 343б от НК подсъдимият е лишен от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да управлява МПС за срок от 10 (десет) години, считано от влизане на присъдата в сила.

 

ІІ. гр. лице М.В.Б., от град С., община П., за виновен в това, че на 14.09.2015 г. около 13.30 часа на надлез, над ж.п. линии при с. Г., на изхода на гр. П., на второкласен път ІІ - 35, км. 2 + 138 П. – Л., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил Ф.Т с рег. №  СВ .. АН, негова собственост, в посока  гр. П., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

- чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП): „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като управлявал собствения си лек автомобил Ф.Т със скорост от 82,36 км/ч, без да се съобрази със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, в резултат на което не успял да намали скоростта и да спре и при независимо съпричиняване с подсъдимия старшина Р.Ц.Ц от „Комендантство - МО” – гр. С., управляващ насрещно движещия се микробус „Ф. Т.” с рег. № СА..АС, предизвикал пътно транспортно произшествие между три автомобила: управлявания от него л.а. Ф.Т, микробус „Ф. Т.” и л.а. „Р.К“с рег. №  ЕН ...КА, управляван от Ц.Д.Иот село Г., област П., вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на шест лица и телесни повреди на две лица, а именно:

1. смъртта на: В.П.П.от гр. София, П.К.Н.от с. Р., общ. С, Д.Й.Д от гр. Я., М.Ц.Цот гр. С., Н.Х.Кот гр. София – всички цивилни служители в Министерството на отбраната, Дирекция „Логистика” - ЩО - гр. София и на цивилно лице Н Т. Г. от гр. С., обл. П.;

2. средни телесни повреди на Р.Ц.Ц, изразяващи се:

- в счупване на лявата ключица, довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник;

- в счупване на дясната лъчева кост, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник;

- в счупване на капачката на дясна коленна става и счупване на дясната петна кост, което поотделно и съвместно е довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник;

3. лека телесна повреда на Ц.К.Иот с. Г., обл. П. по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в натъртвания (контузии) на гръден кош и лявата раменна става,

както и значителни имуществени вреди на микробус „Ф. Т.” с рег. № СА..АС, собственост на Министерство на отбраната на стойност 9 156 (девет хиляди сто петдесет и шест) лева и на л.а. „Р.К“с рег. №  ЕН  КА, собственост на Ц.Д.Иот с. Г., обл. П. на стойност 526 (петстотин двадесет и шест) лева, или общо на стойност 9 682 (девет хиляди шестстотин осемдесет и два) лева, като случаят е особено тежък с оглед тежестта на извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата и съставомерните последици,

поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, алт. 3 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК му е определено наказание в размер на 8 (осем) години лишаване от свобода и е постановено така наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно.

На основание чл. 46, б.”а” от ЗИН е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 343 г, вр. чл. 343б от НК подсъдимият е лишен от право по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК да управлява МПС за срок от 8 (осем) години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189 от НПК подсъдимите Ц. и Б. са осъдени да заплатят  всеки един поотделно разноските, направени от частните обвинители Д. И. П., П. В. П., Д. Д. Д., Д.П. Н., П. Д.Н., М.М. Р., Н. Н. Ц., Ц. М. Ц., Е.С. Г., И. Н.Г., М. Н. М., Ц.К.И и Р.Ц. И. в размер на 17 500 (седемнадесет хиляди и петстотин) лева, на повереника адвокат Йотов - сумата от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева или по 1 750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева за всеки от тях, на повереника адвокат Мънкова - сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева или по 6 000 (шест хиляди) лева на всеки от тях, на повереника адвокат Енчев - сумата от 2 000 (две хиляди) лева или по 1 000 (хиляда) лева за всеки от тях.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския военен съд направените съдебно - деловодни разноски по делото в размер на 7 937,90 лв. (седем хиляди деветстотин тридесет и седем лева и деветдесет ст.) или по 3 968,95лв. (три хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и пет ст.) за всеки от тях, както и 5 (пет) лева ДТ за издаване на изпълнителен лист на всеки един от един тях.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

    

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК постановената присъда е обжалвана от подсъдимия Р.Ц.Ц, представляван от адвокати Красимир Владимиров и Райчин Пръмов с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на същата. Сочи се, че първостепенният съд е отказал да допусне извършването на повторна автотехническа експертиза, наложителна, тъй като две от вещите лица по вече извършените такива експертизи са присъствали на огледа без да са били назначени. Твърди се, че не е установена с категоричност скоростта на движение на процесните автомобили; при липсата на спирачни следи няма данни за граничната скорост на десния завой за лекия автомобил „Ф.”, а мястото на удара не е установено по технически път и не се знае в кой момент реално са реагирали водачите на МПС от техническа гледна точка. Иска се отмяна на постановената присъда и допускане на повторна автотехническа експертиза, която да бъде възложена на независими експерти, които да способстват за обективното решаване на задачите на съдебното следствие.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция депозираната въззивна жалба се поддържа от адвокат Прокопиев – защитник на подсъдимия Ц., с доводите, изложени в нея. Сочат се нарушения при извършване на ремонтните дейности в пътния участък и участието им в причинно-следствения процес, довел до вредоносния резултат. Иска се отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, алтернативно – намаляване размера на наложените наказания. Към изложението се присъединяват и защитниците адвокат Пръмов и адвокат Владимиров, както и подсъдимият Ц. (в лична защита).

Подсъдимият Ц.  в последната си дума пред съда заявява желанието си делото да се върне за ново разглеждане на първостепенния съд.

 

Присъдата е обжалвана в срок и от подсъдимия М.В.Б., чрез защитника адвокат Валя Петкова. Сочи се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Иска се признаване на подсъдимия Б. за невиновен по обвинението, алтернативно – отмяна на постановената присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Твърди се, че в съдебното заседание от 18.05.2017 г. след вземане на становищата на страните по необходимостта от попълване на доказателствената съвкупност съдът е обявил съдебното следствие за приключено, като е приел, че фактическата обстановка по делото е изяснена всестранно и пълно. Сочи се, че след това въпреки възраженията на защитата на подсъдимия Б. съдът неправилно и в нарушение на процесуалните правила е възобновил съдебното следствие (без да се налага извършването на нови съдебно-следствени действия във връзка с изясняване на фактическата обстановка) и е допуснал изменение на обвинението в исканата от представителя на държавното обвинение насока. Освен това, съдът ограничил правото на подсъдимия Б. и неговия защитник да се подготвят по новото обвинение, като вместо да отложи делото за разглеждане в друго съдебно заседание дал 60 минути за това.

Сочи се, че постановената осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Б. е в разрез с установената на съдебното следствие фактическа обстановка, а изслушаната автотехническа експертиза изобщо не е изследвала въпроса за съобразяването на скоростта, при което е налице и непълнота на доказателствата.

В допълнение към въззивната жалба адвокат Момчил Манчев – защитник на подсъдимия Б., сочи, че обжалваният съдебен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че скоростта, с която според вещите лица подсъдимият Б.е управлявал автомобила, не е била превишена, тъй като в зоната на ПТП пътният знак В – 26 вече е преустановил действието си. Освен това се счита, че въпросът дали скоростта на движение е била несъобразена изобщо не е изследван в хода на воденото първоинстанционно съдебно производство, а съдът неправилно е приложил материалния закон, признавайки подсъдимия Б. за виновен в извършване на това нарушение, без да има преки и/или косвени доказателства за това. Повторно се акцентира на допуснатите от страна на съда процесуални нарушения с даване на възможност за изменение на повдигнатото спрямо подсъдимия Б. обвинение и отказа да бъде отложено съдебното заседание за друга дата. Тези нарушения се считат за абсолютни, тъй като грубо погазват правото на защита на подсъдимия Б..

Изтъква се, че мотивите към постановената присъда представляват копиране на обвинителния акт, вкл. с допуснатите правописни грешки в него, при което първоинстанционният съд не е представил своя поглед върху събраната доказателствена съвкупност, не е извършил анализ на доказателствата и по този начин е лишил подсъдимия и защитата му от възможността да разберат кои факти съдът приема за установени и от кои доказателства. Сочи се, че дотолкова механично и без абсолютно никаква собствена преценка и анализ съдът е преписал обвинителния акт, че в мотивите явно е забравил, че в проведеното на 19.05.2017 г. съдебно заседание прокурорът е изменил и стойността на причинената щета - макар и изменението на обвинението да е сторено при допуснато абсолютно процесуално нарушение. 

Сочи се, че практическата липса на мотиви към произнесената присъда също е абсолютно процесуално нарушение, което само по себе си е основание за отмяна на контролираната присъда и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда.

Алтернативно като самостоятелно основание за обжалване на присъдата се сочи несправедливостта на наложеното наказание, което очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и на целите на чл. 36 от НК.

Допълнително изложение към въззивната жалба е депозирала и адвокат Валя Петкова. Сочи се, че липсват мотиви относно наличието на пътни знаци по посока движението на управлявания от подсъдимия Б. автомобил, както и въз основа на кои доказателства съдът е установил фактическата обстановка и поведението на този подсъдим върху пътното платно. Освен това не става ясно кой от пътните знаци е нарушил подсъдимият Б., не са анализирани и доказателствата, въз основа на които съдът е приел  за нарушено от него изискването за управление на МПС със съобразена скорост. Заявената от първостепенният съд причинно-следствена връзка между допуснатото от подсъдимия Б. нарушение на правилата за движение по пътищата и настъпилите общественоопасни последици в мотивите е декларативна, без излагане на доказателствата в тази насока, от които съдът е достигнал до заключението си. Престъплението, вменено на подсъдимия Б., се счита за изцяло недоказано.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция депозираните жалба и допълнения към нея се поддържат от защитника адвокат Петкова с доводите, изложени в тях. Акцентира се на неправилното приложение на закона от страна на съда, приемайки, че несъобразената скорост е същата като превишената такава; на бланкетността и декларативността на мотивите към присъдата и на липсата на разграничаване на деянията на двамата подсъдими. Адвокат Манчев се присъединява към заявеното от адвокат Петкова, наблягайки на допуснатите процесуални нарушения, които са от категорията на абсолютните.

Подсъдимият Б. в лична защита поддържа защитниците си; а в последната си дума пред съда заявява невинността си и желанието си делото да се върне за ново разглеждане на първостепенния съд.

 

Недоволни от присъдата са останали и частните обвинители Е. С. Г., И. Н. Г. и М. Н. М., които чрез повереника адв. Марин Йотов обжалват същата с оплаквания за несправедливост на наложените от съда наказания, които се считат за частично занижени и несъответни на вида и характера на престъплението. Счита се, че основен дял и повече вина за причиняване на тежката автомобилна катастрофа има подсъдимият Р. Ц., за когото частното обвинение моли за увеличаване на наказанието лишаване от свобода на 12 години, както и за увеличаване на наказанието лишаване от право да управлява МПС в същия размер. Сочи се, че подсъдимият Ц. се е движил в стеснения участък със скорост над 106 км/ч., грубо нарушавайки по този начин възведеното ограничение на скоростта от 50 км/ч.; предприел забранено изпреварване, и то в завой, навлязъл в насрещното пътно платно; не се съобразил с пътната обстановка, характеризираща се с влошени условия за шофиране поради въведена сигнализация и извършвани ремонтни работи, стеснение и отбиване на насрещно движещите се автомобили – т.е. създал непосредствената опасност и предизвикал настъпването на тежкото ПТП.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция депозираната жалба са поддържа от повереника адвокат Йотов с изложените в нея доводи; като се счита, че не са налице заявените от защитниците на подсъдимите процесуални нарушения. Постановената спрямо подсъдимия Б. присъда се намира за правилна и съобразена с материалния закон.

Частните обвинители М М, П Н и Д Н се присъединяват към заявеното от повереника.

 

Частните обвинители Д. П. Н., П. Д. Н., Д.Д.Д, Н.Н.Ц, М.М.Ри Ц.М.Цсъщо са обжалвали в срок постановената присъда, чрез повереника адвокат Нелия Мънкова, в частта относно наложените наказания на подсъдимия Р. Ц.. Наказанията се считат занижени, несправедливи и несъответни на вида и характера на престъплението по съображенията, изложени във въззивната жалба на останалите частни обвинители. В посочения по-горе смисъл се иска увеличаване на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС по отношение на подсъдимия Р. Ц..

 

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение, заема становище за правилност и законосъобразност на контролираната присъда. Счита се, че липсват нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимите, в частност на подсъдимия Б.. Иска се изцяло потвърждаване на присъдата на първостепенния съд.

 

Военно-апелативният съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

 

         В Софийски военен съд е внесен обвинителен акт, както следва:

І. срещу с-на Р.Ц.Ц,  военнослужещ в Комендантство – МО – град С, за това, че около 13.30 часа на 14.09.2015 година на надлез над ж.п. линии при село Г. на изхода на град П. на второкласен път ІІ - 35, км. 2+138 П. - Л. при управление на моторно превозно средство – служебен автомобил -микробус „Ф. Т.” с рег.№ СА..АС – собственост на МО в посока град Р. нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

 - чл. 21, ал. 2  от ЗДвП – управлявал микробус „Ф.-Т“с рег. № СА..АС, със скорост от 105,75 км/ч., вместо със скорост 50 км/ч.;

- чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП  - предприел изпреварване на движещия се пред него л.а. „Р.К“с рег. № ЕН КА, управляван от гражданското лице Ц.Д.Иот село Г.,  област П., без да се е убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме мястото в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение;

- чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – предприел изпреварване  на движещия се пред него лек автомобил „ Р. К.” с рег. № ЕН КА, навлязъл в пътната лента предназначена за насрещното движение и създал опасност за движещия се в насрещната лента лек автомобил Ф.Т с рег. № СВ .. АН, управляван от М.В.Б.от град С. област П.;

 - чл. 43, т. 4 от ЗДвП - предприел изпреварване в насрещната лента за движение без да съобрази, че скоростта с която се е движил – 105,75 км/ч.  не му осигурява възможност за безпрепятствено връщане в напуснатата от него пътна лента,

в резултат на което при независимо съпричиняване с гр.л. М.В.Б.от  град С., област П., водач  на лек автомобил Ф.Т с рег. № СВ ... АН предизвикал ПТП с участието на управлявания от него микробус „ Ф. Т.” с рег. № СА . АС, на лек автомобил „ Р. К.” с рег. № ЕН КА, управляван от Ц.Д.И от село Г. област П. и на лек автомобил Ф.Т с рег. № СВ . АН, управляван от М.В.Б.от град С., област  П., вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на  шест лица и телесни повреди на едно лице, а именно:

1. смъртта на: В.П.П.от град С, П.К.Н.от село Р., общ. С., Д.Й.Дот град Я., М.Ц.Ц от град С., Н.Х.К от град С. – всички цивилни служители в Министерство на отбраната, Дирекция „Логистика” - ЩО – гр.София, и на цивилно лице Н.Т.Гот град С., област П.;

2. лека телесна повреда на Ц.К.Иот село Г. – област П., по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК  изразяваща се в натъртвания (контузии) на гръден кош и лява раменна става,

както и причинил значителни имуществени вреди на микробус „Ф. Т.” с рег. № СА..АС - собственост на Министерство на отбраната, на стойност 9 156 лева; на лек автомобил Ф.Т с рег. № СВ .. АН - собственост на М.В.Б.от град С., област П. на стойност 6 550 лева и на лек автомобил „Р.К“с рег.№ ЕН КА – собственост на Ц.Д.Иот село Г.,  област П. на стойност 526 лева,  или общо на стойност 16 232 (шестнадесет хиляди двеста тридесет и два) лева, като случаят е особено тежък с оглед сериозността на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата и съставомерните последици –

престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б.”б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, алт. 3 от НК.

 

ІІ. срещу гр. лице М.В.Б., от град С., община П., за това, че на 14.09.2015 г. около 13.30 часа на надлез, над ж.п. линии при с. Г., на изхода на гр. П., на второкласен път ІІ - 35, км. 2 + 138 П. – Л., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил Ф.Т с рег. №  СВ ... АН, негова собственост, в посока  гр. П., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

- чл. 21, ал. 2 от ЗДвП : „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 (извън населено място – 90 км/ч. за МПС, категория В) това се сигнализира с пътен знак” – в случая с пътен знак В – 26 – до 50 км/ч. – управлявал собствения си лек автомобил Ф.Т с рег. № СВ ...АН със скорост от 82.36 км/ч. вместо със скорост до 50 км/ч., в резултат на което не успял да намали скоростта и да спре и при независимо съпричиняване с подсъдимия старшина Р.Ц.Ц от „Комендантство - МО” – гр. С., управляващ насрещно движещия се микробус „Ф. Т.” с рег. № СА..АС, предизвикал пътно транспортно произшествие между три автомобила: управлявания от него л.а. Ф.Т, микробус „Ф. Т.” и л.а. „Р.К“с рег. №  ЕН .. КА, управляван от Ц.Д.Иот село Г., област П., вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на шест лица и телесни повреди на две лица, а именно:

1. смъртта на: В.П.П.от гр. София, П.К.Н.от с. Р., общ. С., Д.Й.Дот гр. Я., М.Ц.Цот гр. С., Н.Х.К от гр. София – всички цивилни служители в Министерството на отбраната, Дирекция „Логистика” - ЩО - гр. С.и на цивилно лице Н.Т.Гот гр. С., обл. П.;

2. средни телесни повреди на Р.Ц.Ц, изразяващи се:

- в счупване на лявата ключица, довело до трайно затруднение движението на горен ляв крайник;

- в счупване на дясната лъчева кост, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник;

- в счупване на капачката на дясна коленна става и счупване на дясната петна кост, което поотделно и съвместно е довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник;

3. лека телесна повреда на Ц.К.Иот с. Г., обл. П. по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК – разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в натъртвания (контузии) на гръден кош и лявата раменна става,

както и значителни имуществени вреди на микробус „Ф. Т.” с рег. № СА..АС, собственост на Министерство на отбраната на стойност 9 156 (девет хиляди сто петдесет и шест) лева и на л.а. „Р.К“с рег. №  ЕН .. КА, собственост на Ц.Д.Иот с. Г., обл. П. на стойност 526 (петстотин двадесет и шест) лева, или общо на стойност 9 682 (девет хиляди шестстотин осемдесет и два) лева, като случаят е особено тежък с оглед тежестта на извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата и съставомерните последици –

престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, алт. 3 от НК.

По отношение на подсъдимия М. Б. в съдебно заседание от 19.05.2017 г. е допуснато изменение на обвинението, като същото се счита предявено вместо за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП за такова по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като подсъдимият управлявал собствения си лек автомобил Ф.Т със скорост от 82,36 км/ч, без да се съобрази със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, в резултат на което не успял да намали скоростта и да спре и при независимо съпричиняване с подсъдимия старшина Р.Ц.Ц от „Комендантство - МО” – гр. София, управляващ насрещно движещия се микробус „Ф. Т.” с рег. № СА..АС, предизвикал пътно-транспортното произшествие.

 

Въззивната проверка на атакувания съдебен акт налага извод за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съобразно правомощията на въззивната инстанция, лимитирани в разпоредбата на чл. 334, т. 1, пр. 2, вр.чл. 335, ал. 2 от НПК, поради наличието на отменителните основания по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия М Б. и на пострадалата Р.К, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, както и липса на мотиви.

 

С молба – становище вх. № 1678/16 г. от 18.11.2016 г., адвокат Валентин Щупалов представил пред първоинстанционния съд пълномощно, с което пострадалата Р.Н.Кго упълномощава да я представлява в процеса и поискал тя да участва в наказателното производство в процесуалното качество на частен обвинител. Със същата молба адвокат Щупалов съобщил на съда, че пострадалата К. не може да участва в насроченото за 21.11.2016 г. съдебно заседание поради командироване в чужбина, и заявил, че самият той също е възпрепятстван да вземе участие в съдебното заседание поради служебен ангажимент в РС – К.

В проведеното на 21.11.2016 г. съдебно заседание не се явили както пострадалата К., така и повереникът адвокат Щупалов. Съдът докладвал останалите депозирани молби за конституиране на страни в процеса, по тях било взето отношение и пострадалите Д.Д.Д, Д.П.Н., П.Д.Н, М. М. Р., Н.Н.Ц, Ц. М.Ц., Д.И.П., П. В. П., М.Н. М., Е. С. Г., И. Н. Г. и Ц.К.И били конституирани като частни обвинители в наказателното производство.

След това съдът дал ход на делото, въпреки направеното от страна на представителя на държавното обвинение искане за отлагане предвид постъпилата молба от адвокат Щупалов. Обвинителният акт бил прочетен и се пристъпило към провеждането на съдебното следствие.

Разглеждането на делото продължило и на 22.11.2016 г., като в края на съдебното заседание делото било отложено без дата.

Следващото съдебно заседание било проведено на 06.02.2017 г., като адвокат Щупалов се явил лично и поискал от съда да бъде конституирана Р.К като частен обвинител в процеса. На това искане  останалите страни в процеса възразили, тъй като съдебното заседание било вече трето по ред, и съдът оставил искането без уважение,  но не указал възможността, визирана в разпоредбата на чл. 271, ал. 6 от НПК за обжалване на отказа.

По описания начин първостепенният съд лишил пострадалатаКот участие в наказателния процес. Това нарушение на правата на пострадалата прегражда правото й на участие в наказателния процес и е абсолютно по своя характер, тъй като не може да бъде отстранено по друг начин, освен чрез връщане на делото за разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

 

Освен това, първоинстанционният съд допуснал нарушение и на правата на подсъдимия М.В.Б., в частност ограничил правото му на защита.

В проведеното на 18.05.2017 г. съдебно заседание съдът запитал страните имат ли искания по доказателствата и всички, включително прокурорът, заявили липса на такива и съгласието си за приключване на съдебното следствие. Съдът обявил съдебното следствие за приключено, преустановил съдебното заседание и обявил на страните, че то ще продължи на 19.05.2017 г.

На 19.05.2017 г. съдът пристъпил към изслушване на съдебните прения. В тях прокурорът се позовал на разпоредбата на чл. 287, ал. 1, пр. 1 от НПК, тъй като намерил основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението срещу гражданското лице М.В.Б.и изменил повдигнатото обвинение – същото вместо за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП : „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1 (извън населено място – 90 км/ч. за МПС, категория В) това се сигнализира с пътен знак” – в случая с пътен знак В – 26 – до 50 км/ч. – управлявал собствения си лек автомобил Ф.Т с рег. № СВ ..АН със скорост от 82.36 км/ч. вместо със скорост до 50 км/ч., да се счита предявено за нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „ Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ , като управлявал собствения си лек автомобил „Ф.-Т.” със скорост от 82,36 км/ч, без да се съобрази със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост.

В съдебни прения първостепенният съд изслушал становищата на страните по направеното изменение на обвинението от страна на представителя на държавното обвинение, като защитникът на подсъдимия Б. възразил срещу несвоевременното изявление на прокурора.

Въпреки това, първоинстанционният съд възобновил съдебното следствие, давайки по този начин възможност на прокурора да измени повдигнатото срещу подсъдимия Б. обвинение – което и било сторено.

В становището си досежно измененото обвинение защитникът на подсъдимия Б. – адвокат Петкова поискала да им бъде дадена възможност да се подготвят по новото обвинение, с оглед осъществяване правото на защита на подсъдимия Б.. В 10.20 часа съдът преустановил заседанието, като обявил, че то ще продължи в 10.50 часа.

В указания час съдебното заседание продължило, била допусната по искане на прокурора поправка на явна фактическа грешка в измененото обвинение, подсъдимият Б. взел становище по обвинението, съдебното следствие било отново обявено за приключено и били открити съдебните прения.

Правната теория и практика са категорични, че изменение на обвинението от прокурора е допустимо, когато в хода на съдебното следствие се установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Обстоятелствената част на обвинението обхваща съвкупността от всички обстоятелства, които от обективна и субективна страна индивидуализират извършеното престъпление и неговия автор и тя се изменя съществено, когато обстоятелствата, на които се основава изменението, влошават наказателноправното положение на подсъдимия или пораждат необходимост от нови усилия за защита при реализиране на правото на защита. Казано по друг начин,  прокурорът има правомощието да измени обвинението не просто заради установяването на различни в някаква степен от изложените в обвинителния акт обстоятелства, а когато те обуславят наличието на други съставомерни признаци на деянието или друга форма на участие на подсъдимия в осъществяването му, както и когато по отношение на същото деяние следва да се приложи закон за по-тежко престъпление.

Възможността за изменение на обвинението обаче се преклудира с приключването на съдебното следствие пред първата инстанция. В конкретния случай съдебното следствие е обявено за приключено от съда в проведеното на 18.05.2017 г. съдебно заседание. Възобновяване на съдебното следствие, по силата на разпоредбата на чл. 294 от НПК, може да бъде извършено от съда само в строго лимитиран случай – поради необходимост от извършване на нови съдебни следствени действия, каквото действие безспорно не е изменението на обвинението. Като е възобновил съдебното следствие единствено с цел да даде възможност да прокурора да измени обвинението срещу подсъдимия М Б., първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на правата на този подсъдим.

В разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 от ЗДвП се въвеждат някои от основните задължения на водачите на пътни превозни средства – 1. при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие; 2. да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; 3. да не превишават максимално допустимите стойности на скоростта, определени в закона.

Съдебната практика е последователна и категорична, че нормите на чл. 20 ал. 2 и на чл. 21 от ЗДвП се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение на режима на скоростта може да бъде квалифицирано само по едното от тях, т.е. скоростта или не е съобразена с максимално установените граници в чл. 21 от ЗДвП (превишена), или не е съобразена с примерно изброените обстоятелства по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В първото изречение на чл. 20, ал. 2 от от ЗДвП примерно са изброени външни отрицателно действащи фактори на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движение, така че водачът да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. В този смисъл избраната от водача скорост на движение трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидената такава. Докато първото изречение на чл. 20, ал. 2 от от ЗДвП урежда предвидимите опасности, които са част от пътната обстановка, то във второто изречение е въведено задължението за водачите на пътни превозни средства да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне внезапна опасност за движението.

 

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg