Определение
02-10-2017

 

     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 60

 

гр. София, 26.09.2017 година

 

 

 

 

   В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

         Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                    ЧЛЕНОВЕ:  полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

                                        полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

 

 

при секретар Е. Стоянова

разгледа частно наказателно дело № 56 по описа за 2017 година

докладвано от съдията полк. Драгиев

образувано по жалба на командира на в. ф. ..... – ..... – подп. К., против определение № 31/05.09.2017 г. по частно наказателно дело № 84/2016 г. по описа на Сливенския военен съд.

 

         С обжалваното определение състав на Сливенския военен съд е потвърдил постановление от 26.07.2017 г. на военен прокурор от Сливенската военно-окръжна прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 93-РП/2014 г. по описа на Сливенската военно-окръжна прокуратура.

         С подадената жалба срещу посоченото определение на Сливенския  военен съд се иска същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че делото два пъти е било внасяно в Сливенски военен съд с обвинение срещу ст. сержант П.Ж.Н. от същото военно формирование, като състав на съда на два пъти е прекратявал съдебното производство за отстраняването на съществени процесуални нарушения – не били изпълнени изискванията за съставомерност на деянието – по чл. 219, ал. 1 от НК, които са ограничили правото на защита на обвиняемия.Не могло да бъде установена причинно-следствена връзка между настъпилите липси във военното формирование и действията/бездействията/ на обвиняемия и така повдигнатото обвинение се базира на предположения.

         Военно-апелативният съд намира, че подадената жалба е неоснователна.

         Първоинстанционният съд е констатирал, че делото на два пъти е било внасяно в съда с обвинителен акт срещу ст. с-т Н., а именно на 04.01.2016 г. за престъпление по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, от което е последвала щета за военното формирование за сумата от 129 548.41 лева. За процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт съдебното производство по делото е било прекратено и същото е върнато на прокурора за отстраняване на нарушенията. На 22.08.2016 г. делото отново е внесено в съда срещу същия подсъдим със същото обвинение и за същата сума, както при първия обвинителен акт. Първоинстанционният съд отново е констатирал процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, свързани с липсата на описание на изпълнителното деяние и с разпореждане от 29.08.2016 г. е върнал делото на прокурора за доразследване. Дадените от първоинстанционния съд указания са били изпълнени, като са били разпитани свидетелите В. Р., Б. К., ст. л-т И. С., Х. Х.. Военният прокурор изхождайки от цялостния събран на досъдебното производство доказателствен материал – писмени и гласни доказателства с мотивирано постановление е установил, че повдигнатото обвинение не е доказано и е прекратил наказателното производство на 26.07.2017 г.

Недоволен от това постановление, пострадалото юридическо лице – в.ф. ..... – с. ..... в лицето на командира на му – подп. К. е подал жалба в срок пред Сливенски военен съд. Със свое определение № 31/05.09.2017 г. съдия от цитирания съд се е произнесъл по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване, като е приел, че последното е правилно и мотивирано го е потвърдил.

В съответствие с правомощията си командирът на в. ф. ..... – с. ..... – подп. К. е обжалвал определение № 31/05.09.2017 г. пред настоящата инстанция.

Предмет на настоящата проверка е както определението на Сливенски военен съд, така и постановлението на военния прокурор, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № ДП № 93-РП/2014 г.

Правилно и обосновано съдията от Сливенски военен съд е констатирал, че обвиняемият по делото – ст. с-т Н. не е изпълнявал в пълен обем служебните си задължения, но това не касае виновно поведение от негова страна, което да е в причинна връзка с настъпилата липса. Последният е изпълнявал служебните си задължения според възможностите си и липсва вина в наказателно правен аспект. Правилно съставът на съда е обсъдил, че липсват доказателства за нерегламентиран достъп до складовата база, или на други длъжностни лица, които са нямали право на достъп, неправомерно да са се разпоредили с имуществото, което липсва. Посочените в разпита на обвиняемия Н. данни, че е имало кражба от склада не кореспондират с останалите доказателства по делото. Правилен е извода на състава на съда, че липсват доказателства не само за престъплението по чл. 219 от НК, но и друг престъпен състав от страна на ст. с-т Н.. Констатираната липса, за която е задължен ст. с-т Н. е основание за търсене на пълна имуществена отговорност по реда на начетното производство, но не и по наказателно правен ред, тоест липсва престъпление. Обосновано основният съд е приел, че военният прокурор в рамките на своите правомощия е направил аргументирано и законосъобразно заключение, и е прекратил наказателното производство, поради липса на престъпление.

Ето защо въззивният съд намира, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

         По тези изложени съображения и на основание  чл. 243, ал. 7 от НПК Военно-апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 31/05.09.2017 г. по частно наказателно дело № 84/2017 г. на Сливенския военен съд като законосъобразно и правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:   

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg