Определение
03-11-2017

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 69

 

гр. София, 03.11.2017 г.  година

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д  А

 

         Военно-апелативният съд на Република България в закрито  заседание на втори ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                            ЧЛЕНОВЕ: полк. ПЕТЬО СЛАВОВ 

                                                полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

 

при секретар Веселина Христова  

разгледа частно наказателно дело № 57 по описа за 2017 година, докладвано от съдията полк. ФИКИИН, образувано по жалба на адв. Емил Мънев, от АК С., повереник на гр. л. Н. Ж. М., наследник на мл. Серж. Ж. Н. М., против определение № 44 от 12 юни 2017 година по ЧНД 67/ 2017 година на Софийския военен съд.

 

         Производството е по чл. 243, ал.7 НПК.

         С протестираното определение състав на Софийския военен съд е потвърдил постановлението от 28.04.2017 г. на прокурор при  Военно-окръжна прокуратура – гр. София/ВОП/ за прекратяване на наказателното производство по ДП 94-РП/ 2016 г., по описа на ВОП - гр.София.

         В жалбата са изложени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Прави се искане същото да бъде отменено и делото върнато на Военно-окръжна прокуратура – гр. София за продължаване на разследването. На първо място се прави възражението, че в хода на досъдебното производство не били събрани всички относими доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, като жалбоподателят твърди, че му била отнета и възможността като страна да прави искания за събиране на други доказателства, което нарушавало и правото му на защита.  Излага се твърдението, че с непредоставянето на копие от експертизите и от протокола за оглед била отнета възможността на жалбоподателя като страна да прави искане за събиране на други доказателства по делото. На второ място жалбоподателят възразява, че изходните данни, взети от експерта от протокола за оглед и представляващи обективни находки според съда, били непълни, тъй като фотоалбумът съдържал и други данни, липсващи в протокола за оглед, който от своя страна бил нечетлив и неразбираем. На следващо място се излага довода, че изготвената и приложена по делото автотехническа експертиза не давала пълен отговор на всички въпроси, необходими за разкриване на обективната истина по делото. Не било изследвано поведението на другите участници в ПТП и обстоятелството, дали навлизането в насрещната лента на лекия автомобил  „Т. Р 4“ не се дължало на някаква механична повреда по автомобила преди произшествието и дали това не е било причината за навлизането на автомобила в насрещната лента. На база на гореизложените твърдения и възражения жалбоподателят прави извода, че проведеното разследване не било обективно, всестранно и пълно и по делото не били събрани всички доказателства, относими към предмета на доказване.

         За да се произнесе, Военно-апелативният съд взе предвид следното:

         Първоинстанционният военен съд е потвърдил постановлението на прокурор от Военно-окръжна прокуратура гр. София, приемайки подадената срещу него жалба за неоснователна. Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят, който го е атакувал пред въззивната инстанция, твърдейки че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

         Настоящият състав, като разгледа, обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира изложените в жалбата доводи за неоснователни.

         От събраните на досъдебното производство доказателствени материали е видно, че органите на досъдебното производство изцяло са изяснили механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, като е било изследвано както поведението на всеки един от водачите на МПС преди настъпването му, така и конкретния принос на всеки един от участниците в него за настъпилите обществено-опасни последици.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото са били извършени всички възможни процесуално-следствени действия – оглед на местопроизшествието и разпити на свидетели-очевидци, като всеки един от своята гледна точка е дал показания за настъпилото произшествие, които са били съобразени от автоексперта в заключението му. За да направи въпросния извод, съдът е съобразил още, че по делото са били назначени и съответните експертизи, както и надлежно са били приобщени  необходимите писмени доказателства.

         Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че изготвената и приложена по делото автотехническа експертиза не давала пълен отговор на всички въпроси, необходими за разкриване на обективната истина по делото. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заключението по комплексната автотехническа и оценителна експертиза е пълно, ясно и точно, кореспондиращо с обективните находки по автомобилите и пътното платно. Изрично експертът е посочил в заключението на експертизата, че при изработването на двете онагледяващи схеми, които са неделима част от нея, са били използвани протокола за оглед на местопроизшествието, снимковия материал към него, свидетелските показания, изчисления, карти,   схеми и други. Отразено е също така, че всички измервания и отстоения са били взети спрямо избрания при огледа ориентир.

Обсъждайки въпроса за механизма на произшествието, правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че автоекспертът Д. е присъствал на провеждането на огледа на местопроизшествието. Изготвеното от него заключение по назначената по делото автотехническа и оценъчна експертиза е пълно, ясно и точно, а същият като експерт притежава необходимото образование и професионален опит. Подробно в експертното заключение е бил описан механизмът на произшествието, неговият начален и краен момент, мястото на удара и траекторията на движението на автомобилите по време и след удара и настъпилите деформации по тях. Обект на експертизата не е било единствено обстоятелството, свързано с навлизането на л.а. „Т. Р“ в насрещната лента за движение, а предмет на изследване е било движението и на останалите автомобили, участници в произшествието. Експертизата е анализирала както скоростите на движение на процесните автомобили към момента на удара, така и разрешената и съобразена скорост за водачите в конкретната пътна ситуация, при които произшествието не би настъпило. От експертното заключение е видно, че изчислената и измерена скорост на л.а. „Т. Р“ е била по-висока от безопасната и над разрешената за преминаване през участъка на местопроизшествието, за разлика от останалите участници в пътно - транспортното произшествие, които са се движили със скорости, съобразени с условията и наложените ограничения. Било е отделено в експертизата специално внимание на въпроса, дали при създалата се ситуация водачите на л.а. „К/. К“ и л.а. „Ф. Г.“ са реагирали на опасността и дали са имали възможност и време да предотвратят удара с насрещно движещия се л.а. „Т. Р“. От експертното заключение е видно, че опасността е възникнала неочаквано за водачите на въпросните автомобили и времето, от момента на навлизане на л.а. „Т. Р“  в лентата на движение на тези два автомобила, е било крайно недостатъчно за реакция и действие от тяхна страна.  

По категоричен и безусловен начин експертизата е дала заключение, че причината за настъпване на автопроизшествието е загубата на напречна устойчивост на л.а. „Т. Р“ при движение в завой със скорост над критичната за дадените условия (мокра и хлъзгава настилка) и невъзможност от страна на водача да овладее автомобила и да го върне в правилната, от технична гледна точка, траектория на движение. Именно в резултат на това  лекият автомобил  „Т. Р“ е навлязъл в насрещната лява лента за движение и се е ударил с насрещно движещите се леки автомобили  „К. К.“ и „Ф. Г“. Внезапното навлизане на лекия автомобил  „Т. Р“ в лентата за насрещно движение е било вследствие загуба на контрол над МПС, причинена от избор на скорост, над критичната за участъка. Експертът изрично е посочил, че това се установява както от изчисленията относно максималната скорост, с която да се премине през кривата в участъка на местопроизшествието, така и от свидетелските показания.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не било изследвано обстоятелството, дали навлизането в насрещната лента на лекия автомобил  „Т. Р“ не се дължало на някаква механична повреда по автомобила преди произшествието и дали това не е било причината за навлизането на автомобила в насрещната лента. Изрично експертът на стр. 20 от заключението е подчертал, че липсват следи по пътното платно, които се наблюдават при внезапно спукване на гума и/или друг технически проблем. На стр. 21 от заключението пък експертът е посочил, че няма данни за дефекти и повреди на  лекия автомобил  „Т. Р“ преди ПТП.

Следва да се остави без уважение възражението на жалбоподателя, че с непредоставянето на копие от експертизите и от протокола за оглед му била отнета възможността като страна да прави искане за събиране на други доказателства. От материалите по делото е видно, че същите са били предявени в края на проведеното разследване на жалбоподателя и същият се е запознал с тяхното наличие и съдържание, което не се отрича и в самата жалба. Жалбоподателят е имал възможността както да поиска събирането на нови доказателства, така и да направи необходимите консултации със специалисти в съответната област. Не имало пречка, ако той е счел даденото заключение за неточно, неясно и непълно, да поиска назначаването на повторна или допълнителна експертиза. От друга страна по делото не са били подложени на съмнение квалификацията, образователната степен или  професионалните качества на експерта. Видно е, че същият е от списъка на вещите лица към Окръжен съд-Ловеч и че по делото са приложени необходимите документи за неговата квалификация.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че изходните данни, взети от експерта от протокола за оглед и представляващи обективни находки според съда, били непълни, тъй като фотоалбумът съдържал и други данни, липсващи в протокола за оглед. Изрично експертът в даденото от него заключение, както беше отбелязано и по-горе, е отразил, че при изготвянето на двете подробни схеми, неразделна част от експертизата, са били използвани протокола за оглед на местопроизшествието и снимковия материал към него. Отделно от това в протокола за оглед е отразено, че са били направени фотоснимки, които са били приложени в съответен фотоалбум към делото, което го прави неразделна част от протокола за оглед. Вярно е, че въпросният протокол е изготвен ръкописно на съответна бланка за оглед на местопроизшествие, но при неговия прочит се опровергава твърдението на жалбоподателя, че същият е нечетлив и неразбираем.       

Изложеното по-горе дава основание на Военно-апелативният съд да потвърди обжалваното определение на първоинстанционния съд като обосновано, законосъобразно и правилно, а подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение.    

         Предвид горното и на основание чл.243, ал.7 НПК Военно-апелативният съд

                   

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 44 от 12.06. 2017 год. по ЧНД 67/ 2017 год. на Софийския  военен съд, с което е потвърдено постановление от 28.04.2017 г. на прокурор при  военно-окръжна прокуратура – гр. София/ВОП/ за прекратяване на наказателното производство по ДП 94-РП/ 2016 г., по описа на ВОП - гр.София.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

© 2018 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg