Особено менние
26-03-2018

 

МОТИВИ КЪМ ОСОБЕНОТО МНЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА:

Обвиняемият по делото капитан Т.А.Д. от военно окръжие втора степен - Я. е завършил ВВУАПВО „Панайот Волов“ – Ш. през 1994 г. Заемал е различни длъжности, като към момента на инкриминираното деяние бил заместник-началник на щаба, той и началник на отделение „Тактическо” – с. К., Т., Я. - от 2 години и 2 месеца. Проявявал се като много добре подготвен военнослужещ с добри комуникативни и организационни качества. Изпълнявал в пълен обем възложените му задачи. Бил награждаван с предметни награди на три пъти и други поощрения. За периода от 1996 до 2002 година бил наказван дисциплинарно на четири пъти, като три от тях са със „строго мъмрене”.

Обвиняемият Д. познавал много добре законодателната нормативна база, уставите на БА и заповедите на началниците си.

През инкриминирания период 03.07.2015 г. – 01.04.2016 г. обв. Д. бил на длъжност „Заместник-началник на щаба на в.ф. ......... – Я. /л. 8-10 том 3 от ДП/. Когато отсъствал началника на щаба на формированието обвиняемият Д. със съответна заповед, а и по устав бил определян да го замества. Така в периодите от време обв. Д. замествал началника на щаба на военното формирование, както следва:

- за времето от 03 до 17 юли 2015 година, със заповед № ЗРД-769 от 02.07.2015 година на командира на в.ф. ......... – Я.;

- от 25 януари до 12 февруари 2016 година, със заповед  № ЗРД-170 от 22.01.2016 година на командира на в.ф. ......... – Я. и

- от 25 март до 01 април 2016 година, със заповед  № ЗРД-351 от 18.03.2016 година на командира на в.ф. ......... – Я. /л.11,12 и 14 том 3 ДП/.

Във връзка с евентуалния миграционен натиск на българо-турската граница и съобразно създадена организация за взаимодействие между военни формирования и структурни звена на МВР били издадени заповеди № ЗРД-695 от 17.06.2015 година, № ЗРД-165 от 20.01.2016 година и № ЗРД-331 от 14.03.2016 година на командира на в.ф. ......... – Я. за ЛОГИСТИЧНА поддръжка от военнослужещи от различни формирования, които били командировани в района на българо-турската граница. Военнослужещият от в.ф. ......... – Я. – редник Д.И.М. бил командирован на ГПУ – Е. за времето от 18.06.2015 г. до 02.07.2015 г. по първата заповед, за времето от 21.01.2016 г. до 04.02.2016 г. по втората заповед и за времето от 17.03.2016 г. до 31.03.2016 г. по третата заповед.

Съгласно заповедите, които били общи, а не поименни, командированите военнослужещи следвало да се настанят в хотел в гр. Е. с право на дневни пари и нощувка /плик с веществени доказателства/. На ред. М. били издадени заповеди за командировка с № 518/17.06.2015 г., № 45/20.01.2016 г. и № 192/16.03.2016 г. /плик с веществени доказателства/ и получавал авансово командировъчните пари. По време на командировката ред. М. се настанявал в хотел на ЕТ „К. – К. К.“ и заплащал на ръка дължимите суми. След изпълнение на възложените задачи бил изготвян отчет за командировките и към него прилагани фактурите за заплатени нощувки. Обв. Д. в качеството си на заместващ началника на щаба на формированието утвърдил отчета и направените разходи - общо и по пера. По този начин на св. М. били изплатени по трите командировки обща сума в размер на 1 740.00 лева, по 580.00 лв. за всяка командировка. По пера квартирните пари били на три пъти по 280.00 лв., а дневните на три пъти по 300.00 лв.

В чл. 16 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България /УВС/ изрично е посочено, че условията и редът за командироване на военнослужещите се извършва съгласно действащото законодателство, а според чл. 23 и чл. 27 от Наредбата за командировките в страната /НКС/, не се заплащат дневни и квартирни пари когато тя се изпълнява в населеното място, където фактически живее командированият или неговото семейство.

Видно от приложените към делото удостоверения за настоящ адрес /л. 129-131, том 1 от ДП/ и показанията на ред. М., дадени на досъдебното производство, през инкриминирания период същият е бил с постоянен и настоящ адрес в гр. Е. и ежедневно пътувал за работа от гр. Е. до местоработата си – гр. Я. и обратно. На това основание със заповеди № ЗРД-94 от 05.01.2015 година, № ЗРД-81 от 04.01.2016 година и № ЗРД-136 от 12.01.2016 година на командира на в.ф. ......... – Я., били обявени списъците на лицата, имащи право да ползват договориран транспорт, в които бил включен и редник Д.И.М..

Контролът по изпълнение на заповедите бил възложен на началника на щаба на формированието, а в негово отсъствие се осъществявал от заместващият го - обв. Д.. Последният бил запознат с наличните списъци, като заповед № ЗРД-81 от 04.01.2016 година била съгласувана с него. С оглед гореизложеното ред. М. не е следвало да получава командировъчни и квартирни пари. Налице са конкретни неизпълнения на служебни задължения от страна на обв. К-н Д..

В разпоредбата на чл. 29 ал. 1 от НКС е указано, че становище по отчета на командирования се взема от съответния ръководител. Вътрешните актове на в.ф. ......... – Я. също уреждали въпросите, касаещи командироването на военнослужещите. В процедурата за изплащане на командировъчни пари във в.ф. ......... от 2014 година, в сила през инкриминирания период, изрично било посочено, че командироването във формированието се извършва при спазване изискванията на Наредбата за командировките в страната. Изрично е посочено и ограничението за изплащане на дневни и квартирни пари, когато командировката се изпълнява по местожителството на командирования и неговото семейство, както и обстоятелството, че утвърждаването на командировъчните разходи и преценката за извършената работа се прави от командира на формированието. Тези обстоятелства са посочени и в План-графика за счетоводния документооборот във формированието за 2015 и 2016 години/записи на дигитални носители на л. 139 и 141, том 1 от ДП, както и разпечатки от същите, приложени в АНД № 115/2017г. на Сливенски военен съд

С гореописанотото безспорно се установява, че обв. Д. е превишил властта си, като утвърдил командировъчните разходи вместо командира на формированието. Обвиняемият не изпълнил и задълженията си по чл. 158, т. 15 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България да организира, ръководи и контролира всекидневното водене на отчетността във военното формирование, досежно изразходване на финансови средства за командированите военнослужещи.

Обв. Д. с приходни касови ордери №№ 189, 190 и 191 от 19.10.2017 година /л. 98, том 3 от ДП/, внесъл по сметката на в.ф. ......... – Я. пълния размер на неправомерно одобрените от него и изплатени въз основа на това разходи на ред. М. – 1 740.00 лв., с което изпълнил изискването на чл. 78а от НК.

Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от всички писмени и гласни доказателства по делото, огласени в съдебно заседание: протоколите за разпит на свидетелите от досъдебното производство, от приложените преписи от заповеди, вътрешни правила и процедури, от приложените като веществени доказателства по делото оригинали на заповеди, командировъчни заповеди, фактури и вносни бележки, характеристики, свидетелство за съдимост и останалите книжа по делото.

С деянието си от обективна и субективна страна капитан Д. е осъществил престъпния състав на чл. 387, ал.1 от НК, тъй като за периода от 03.07.2015 година до 01.04.2016 година във в.ф. ......... – Я. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – изпълняващ длъжността Началник на щаба на в.ф. ......... – Я. не изпълнил задълженията си по служба по чл. 158, т. 15 от УВС, като не организирал, ръководил и контролирал ежедневното водене на отчетността при разходване на финансовите средства на формированието. Освен това е превишил властта си по чл. 16 от УВС във връзка с чл. 29 ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, Процедурата за изплащане на командировъчни пари във в.ф. ......... от 2014 година и План-графика за счетоводния документооборот във формированието за 2015 и 2016 години, като извършил действия от правомощията на командира на формированието, одобрявайки извършената работа и командировъчните разходи на ред. Д.И.М..

В резултат на утвърдените от к-н Д. командировъчни разходи, на ред. М. неправомерно е била изплатена общо сумата от 1 740.00 лв. дневни и квартирни пари, които не му се следвали, тъй като М. бил командирован в населено място, където живеел той и семейството му.

От това произлизат и вредните последици за формированието, които макар и възстановени от обвиняемия не снемат наказателната му отговорност свързана с точното изпълнение на нормативните документи и заповедите.

Правилно първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на обвиняемия и изчерпателно е отговорил, защо ги приема като защитна позиция, която не отговаря на нормативната база.

Обосновано съдът е прел, че в заповеди № ЗРД-695 от 17.06.2015 година, № ЗРД-165 от 20.01.2016 година и № ЗРД-331 от 14.03.2016 година на командира на в.ф. ......... – Я., са били командировани по няколко военнослужещи от в.ф. ......... – Я., включително и редник Д.И.М., като е указано къде следва да се настаняват за нощувка командированите и какъв е допустимия размер на полагащите им се дневни и квартирни пари, но в заповедите не се съдържа разпореждане за изплащането им. В тези заповеди това не би могло да бъде разпоредено, тъй като това може да стане едва след приключване на командировката. Тогава може да се прецени какви са разходите с оглед не на заповяданите, а на отчетените брой дни в командировка, място, брой и цена на нощувките. Възможно е командированият поради болест или други причини да не замине в командировка, не би направил никакви разходи във връзка с командировката и поради това заповедта за командироване не би могла да бъде основание за плащане.

Основание за плащане е отчета за командировката и с утвърждаването му, оправомощеното длъжностно лице дава право на финансовите органи във формированието да изплатят направените разходи или да отчетат вече направените авансово разходи. Издадените индивидуални и поименни командировъчни заповеди и одобрения индивидуален отчет по всяка от тях е основание за заплащане на разходите.

Неоснователно е възражението на обвиняемия и защитата му, че при утвърждаването на доклада за командировка последният не е знаел къде живее ред. М.. Обвиняемият Д. може да не помни адресите на всички военнослужещи, но е бил длъжен замествайки началника на щаба по чл. 158 т. 11 да извърши проверка на изготвените списъци, както е посочено в самата разпоредба. Обв. Д. е знаел за съществуването на тези списъци, които да се ползват при необходимост, знаел е, че на военнослужещите не се полагат дневни и квартирни пари, когато са командировани в населеното място, където живеят те и семействата им и въпреки това преди да одобри разходите, не е направил справка в списъците, изготвени именно за това, по тях да се прави справка при необходимост, като умишлено не е изпълнил това свое задължение по чл. 158 т. 15 от УВС да организира, ръководи и контролира всекидневното водене на отчетността във военното формирование и в подчинените му военни формирования, включително и разходването на финансови средства.

Правилно съставът на Сливенски военен съд е констатирал, че е налице евентуален умисъл при извършване на деянието от страна на обв. Д., който макар да не е целял пряко настъпването на вредните последици, се е съгласил с тяхното настъпване. Тази форма на вина е възможна по текста на чл. 387, ал. 1 от НК.

С оглед на гореизложеното подписах с особено мнение решение № 18/26.03.2018 г. по ВАНД № 4/2018 г.

 

 

Гр. София, 28.03.2018 г.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  /полковник Драгиев/

 

 

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg