Мотиви
10-05-2018

МОТИВИ по ванд № 4/2018 г. по описа на Военно-апелативния съд

 С обжалваното решение Военен съд-Сливен е признал обвиняемият капитан Т.А.Д. от военно окръжие втора степен - Я., за виновен в това, че за периода от 03.07.2015 година до 01.04.2016 година във в.ф. ..... – Я. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – изпълняващ длъжността Началник на щаба на в.ф. ..... – Я. не изпълнил задълженията си по служба по чл.158, т. 15 от  Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и превишил властта си по чл. 16 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, Процедура рег. № 3-4116/07.11.2014 г. за изплащане на командировъчни пари във в.ф. ....., както и План-графика за счетоводния документооборот във формированието за 2015 и 2016 години и от това произлезли вредни последици – имуществена щета за формированието в размер на 1 740.00 лева – престъпление по чл. 387, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.78а от НК Д. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000.00(хиляда) лева, като е оправдан по обвинението да е превишил властта си по Процедурата за заплащане на командировъчни пари във в.ф...... – Я., Приложение № 3, към Вътрешни правила с рег. № 3-1741/16.05.2016 г. 

В подадената въззивна жалба от адвокати М.А. и М.Г. - защитници на обвиняемият Т.А.Д., се твърди, че решението в осъдителната си част е незаконосъобразно, необосновано и несправедливо, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което обвиняемият да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адвокат А. се явява и поддържа депозираната пред въззивната инстанция жалба и доразвива доводите, посочени в нея.

Обвиняемият капитан Т.А.Д. се явява лично и се придържа към становището на своя защитник, като в последната дума пред съда прави искане да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

В законния срок няма постъпило писмено възражение от прокуратурата по депозираната въззивна жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът излага становище за правилност и законосъобразност на решението на първоинстанционния съд и прави искане то да бъде потвърдено, а  въззивна жалба срещу решението да бъде оставена без уважение.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е възприел следната фактическата обстановка:

През периода 03.07.2015 г. – 01.04.2016 г. обв. капитан Д. е бил на длъжност „Заместник-началник на щаба на в.ф. ..... – Я., поради отсъствия на началника на щаба на формированието обвиняемият е бил определен да го замества, както следва:

- за времето от 03 до 17 юли 2015 година, със заповед № ….. от 02.07.2015 година на командира на в.ф. ..... – Я.;

- от 25 януари до 12 февруари 2016 година, със заповед  № 2.01.2016 година на командира на в.ф. ..... – Я. и

- от 25 март до 01 април 2016 година, със заповед  № ….. от 18.03.2016 година на командира на в.ф. ..... – Я..

Във връзка с оказания миграционен натиск на българо-турската граница и съобразно създадена организация за взаимодействие между военни формирования и структурни звена на МВР за осъществяване на логистична поддръжка, военнослужещи от различни формирования били командировани в района на българо-турската граница. Със заповеди № …..7.06.2015 година, № …… от 20.01.2016 година и № ….. от 14.03.2016 година на командира на в.ф. ..... – Я., военнослужещият от в.ф. ..... – Я. – редник Д.И.М. бил командирован на ГПУ – Е. за времето от 18.06.2015 г. до 02.07.2015 г. по първата заповед, за времето от 21.01.2016 г. до 04.02.2016 г. по втората заповед и за времето от 17.03.2016 г. до 31.03.2016 г. по третата заповед. Съгласно заповедите, командированите военнослужещи следвало да се настанят в хотел в гр. Е. с право на дневни пари и нощувка. На ред. М. били издадени заповеди за командировка с № …/17.06.2015 г., № ../20.01.2016 г. и № …/16.03.2016 г. и получавал авансово командировъчните пари. По време на командировката ред. М. се настанявал в хотел на ЕТ „К.–К.К.“ и заплащал на ръка дължимите суми. След изпълнение на възложените задачи бил изготвян отчет за командировките и към него прилагани фактурите за заплатени нощувки. Обвиняемият капитан Д. в качеството си на заместващ началника на щаба на формированието утвърдил отчета и направените разходи - общо и по пера. По този начин на св. М. е изплатенапо трите командировки обща сума в размер на 1 740.00 лева, по 580.00 лв. за всяка командировка. По пера квартирните пари били на три пъти по 280.00 лв., а дневните на три пъти по 300.00 лв.

В разпоредбата на чл. 16 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България изрично е посочено, че условията и редът за командироване на военнослужещите се извършва съгласно действащото законодателство, а според чл. 23 и чл. 27 от Наредбата за командировките в страната, не се заплащат дневни и квартирни пари когато тя се изпълнява в населеното място, където фактически живее командированият или неговото семейство. Видно от приложените към делото удостоверения за настоящ адрес и показанията на ред. М., дадени на досъдебното производство, през инкриминирания период същият е бил с постоянен и настоящ адрес в гр. Е. и ежедневно пътувал за работа от гр. Е. до местоработата си и обратно. Със заповеди № ….. от 05.01.2015 година, № ….. от 04.01.2016 година и № …… от 12.01.2016 година на командира на в.ф. ..... – Я., били обявени списъците на лицата, имащи право да ползват договориран транспорт, в които бил включен и редник Д.И.М.. Контрола по изпълнение на заповедите бил възложен на началника на щаба на формированието, като в негово отсъствие се осъществявал от заместващият го. По силата на това капитан Д. бил запознат с наличните списъци, като заповед № ….. от 04.01.2016 година била съгласувана с него. Съобразно изложеното на ред. М. не следвало да се изплащат дневни и квартирни пари при командироването в гр. Е., където живеел той и семейството му, а постоянния и настоящ адрес на М. били известни във формированието, като е било въпрос на организация на работа от утвърждаващия, за да провери дали дневните и квартирни пари са дължими.

В разпоредбата на чл. 29 ал. 1 от Наредбата за командировките в страната е указано, че становище по отчета на командирования се взема от съответния ръководител. Вътрешните актове на в.ф. ..... – Я. също уреждали въпросите, касаещи командироването на военнослужещите. В Процедурата за изплащане на командировъчни пари във в.ф. ..... от 2014 година, в сила през инкриминирания период, изрично е посочено, че командироването във формированието се извършва при спазване изискванията на Наредбата за командировките в страната. Посочено е и ограничението за изплащане на дневни и квартирни пари, когато командировката се изпълнява по местожителството на командирования и неговото семейство, както и обстоятелството, че утвърждаването на командировъчните разходи и преценката за извършената работа се прави от командира на формированието. Тези обстоятелства са посочени и в План-графика за счетоводния документооборот във формированието за 2015 и 2016 години. От изложеното следва извода, че обв. капитан Д. превишил властта си, като утвърдил командировъчните разходи вместо командира на формированието. Обвиняемият не изпълнил и задълженията си по чл. 158 т. 15 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България да организира, ръководи и контролира всекидневното водене на отчетността във военното формирование, досежно изразходване на финансови средства за командированите военнослужещи.

С приходни касови ордери №№ 189, 190 и 191 от 19.10.2017 година, капитан Д. внесъл по сметката на в.ф. ..... – Я. пълния размер на неправомерно одобрените от него и изплатени въз основа на това разходи на ред. М.  – 1 740.00 лв.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил решението си.

Военно-апелативният съд в настоящия състав, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че при разглеждане на делото са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия.

Военно-апелативният съд намира жалбата на обвиняемия за основателна.

Законосъобразно и с оглед правомощията по чл. 376 от НПК съдия-докладчикът е насрочил делото за разглеждане по Глава ХХVІІІ от НПК.

Първоинстанционният съд неправилно е преценил, че свидетелите по делото не следва да бъдат разпитани непосредствено пред съда. Налице са противоречиви доказателства по фактическата обстановка, както и че обвиняемият не признава да е извършил престъплението, за което е обвинен. Излага обосновани аргументи.

Затова е следвало съдът при условията и принципите на непосредственост и устност да проведе   съдебно следствие. Въз основа на общите правила на НПК, след като събере доказателствата по установения ред, е следвало да направи своите изводи, като посочи на кои доказателства дава вяра и на кои не. Такъв разбор на доказателствата не е правен и това е довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемият.

Решението на основния съд се явява необосновано, след като е постановено едностранно и е възприето единствено обвинителната теза. Не е даден отговор, защо не се дава вяра на обвиняемия и какви са обстоятелствата за това.

Налице е допуснато нарушение от първоинстанционния съд и на материалния закон.

Не се оспорва фактическата обстановка възприета от първоинстанционния съд. Анализът, който е направен, е неправилен и това е довело до погрешни изводи.

Неправилно първоинстанционниятсъд е възприел, че редник М. е бил командирован в гр. Е. и с оглед обстоятелството, че е имал  постоянен и настоящ  адрес в този град не му се полагат квартирни и дневни пари. Основният съд е изпаднал в противоречие, като в мотивите към решението си (на стр.3, абзац 3) е посочил „…….. различни формирования били командировани в района на българо – турската граница….“, а по нататък възприема, че командировката на редник М. е в гр. Е..

Със заповеди № ……/24.04.2015 г., заповед № ……/05.12.2015 г. на командира на формирование ….. – С. З. (горестоящото военно формирование на военно формирование ..... - Я.) подробно е издадено разпореждане относно създаване на организация за взаимодействие между военните формирования от състава на военно формирование ..... и структурните звена на Министерство на вътрешните работи при логистична поддръжка за осъществяване на стратегическа дейност по охрана на българо-турската граница за противодействие на миграционния натиск от структурни звена на Министерство на вътрешните работи:

Раздел І – зона за отговорност на военно формирование .....

т.1. ГПУ Е.…..

В раздел ІV, т.2.3. е разпоредено настаняване на участниците в операцията  военнослужещи в хотели по места на ГПУ, срещу заплащане

т. 2.9. запознаването срещу подпис на личния състав участващи в дейностите по охрана на българо-турската граница за противодействие на миграционния натиск със задължението и отговорностите им, съгласно настоящата заповед и поддържащия план,

т.10 целия личен състав участващ в дейностите по охрана на българо-турската граница за противодействие на миграционния натиск стриктно да спазват утвърдените от Командира на Сухопътни войски „Правила за поведение при работа в района близост до държавната граница“,

т.11 Забранявам

т.11.4. Самоволното напускане зоната на дейностите по охрана на българо-турската граница за противодействие на миграционния натиск.

Въз основа на цитираните заповеди командирът на военно формирование ..... – Я. е издал свои заповеди, а именно:

Заповед № ……./17.06.2015 г. – относно: командироване на личния състав от военно формирование ..... за логистична поддръжка за осъществяване на стратегическа дейност по охрана на Българо-Турската граница за противодействие на миграционния натиск от структурни звена на Министерство на вътрешните работи в ГПУ – Е..

Заповед № ……./20.01.2016 г. „……..за своевременно организиране, подготовка и провеждане на логистична поддръжка в района на българо - турската граница……“.

Заповед № ……./14.03.2016 г. „……….за своевременно организиране, подготовка и провеждане на логистична поддръжка в района на българо-турската граница……“.

В цитираните заповеди е посочен района на действие и какви задължения имат да изпълняват военнослужещите, като поименно са посочени военнослужещите, които се командироват като един от тях е редник трети клас Д.И.М. – шофьор от отделение „Контенеровози“ във взвод за превоз на твърди товари в логистична рота във военното формирование. Указани са периодите на командировка за редник М..

Разпоредено е т.10 настаняването на военнослужещите да се извърши в хотел в гр. Е. срещу заплащане.

В т.4, е посочено, че се забранява придвижването на личния състав от ППД до съответните ГПУ с лично превозно средство.

От цитираните по-горе заповеди може да се направи извода, че с оглед миграционния натиск, оказан върху Република България е задействан част от Плана за национална сигурност. Изпратени са войски (военнослужещи), които да окажат логистична поддръжка за осъществяване на стратегическата дейност по охрана на българо – турскатаграница, за противодействие на миграционния натиск от структурните звена на Министерство на вътрешните работи. Задълженията които е изпълнявал редник М. са били в района на българо – турската граница поддържан от ГПУ Е.. Той е бил изведен от адреса си по местоживеене и със цитираните по горе заповеди му е указано друго местоживеене. По този начин той е изпълнявал служебните си задължения в продължение на 24 часа, като е бил на постоянно разположение на своите командири. Дейността си е осъществявал в района на българо – турската граница в зоната на отговорност на ГПУ Е. и не е имал право при осъществяване на тези свои действия да използва личен транспорт, нито да напуска района без съответното разрешение. Имал е и други ограничения, които изрично са посочени в заповедите. За изпълнение на тези свои задължения редник М. е получил и изплащане на допълнително възнаграждение за възложени задължения през почивните дни по реда на Наредба Н – 18/19.12.2012 г. и допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите участвали в операция „Странджа“ по реда на Наредба Н – 15/27.04.2010 г. видно от заповед № ……/23.02.2016 г. на Командира на военно формирование ..... – Я..

Редник М. законосъобразно и правилно е получил паричните суми, които са му се полагали като командирован за осъществяване на войнските си задължения в района на българо – турската граница в зоната на отговорност на ГПУ Е.. Няма допуснато нарушение при изплащане на дължимите му суми, няма и  произлезли вредни последици – имуществена щета за военно формирование .....  в размер на 1 740.00 лв.

При изплащане командировъчните суми на редник М. са спазени разпоредбите на чл. 16 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и чл. 23 и чл. 27 от Наредба за командировките в страната, затова и не може да бъде търсена и наказателна отговорност по чл. 387, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на капитан Т. Д., който е утвърдил командировъчните разходи по изпълнението на по горе цитираните заповеди.

Като взе предвид гореизложеното настоящата инстанция намери, че няма извършено престъпление от капитан Т.А.Д., поради което го призна за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение по чл. 387, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Предвид достигнатите от Военно-апелативния съд изводи за невиновност на обв. Капитан Д. по повдигнатото обвинение, допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения не следва да бъдат преценявани като основание за отмяна на контролираното решение и връщане на делото за разглеждане от нов състав на Военен съд-Сливен.

В останалата част решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно беше потвърдено.

Водим от изложените съображения Военно-апелативният съд постанови решението си.

Мотивите бяха изготвени на 10. 05. 2018 година от полковник Румен Петков.

  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:

 

 

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg