Решение-1-ва част
08-08-2018

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          19

                                

гр. София,   8 август 2018 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                  

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

             ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                  полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

                                                         

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. НИВЕЛИН НАЧЕВ

разгледа ВНОХД № 10 по описа за 2018 година, докладвано от председателя полк. ФИКИИН, образувано по протест на прокурор при Военно-окръжна прокуратура – С. и жалба на старшина от резерва В.Г.А., от в.ф. ....., гр. Д.М., срещу Присъда № 1/10.01.2018 г., постановена по НОХД № 79/2017 г., по описа на Военен съд – С..

С обжалваната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия старшина от резерва В.Г.А., от в.ф. ..... гр. Д.М., за виновен в това, че:

1.          На 08.07.2008 г., в град П., в Областен  отдел „Автомобилна администрация“, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за придобита квалификация – Свидетелство № ...../1998 г. за правоспособност за обучение за водачи на МПС и приложение към него рег. № ...../16.07.1998 г. на Технически колеж,  гр.  Я., към Тракийски университет – гр. С.З., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК  е осъден на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

            2. На неустановена дата през месец февруари 2012 година,  в гр. С. – Колеж, гр. С., към Технически университет, гр. С.,   съзнателно се  ползвал от неистински официален документ за придобита квалификация – Свидетелство № ...../1998 г. за правоспособност за обучение за водачи на МПС и приложение към него рег. № ...../16.07.1998 г. на Технически колеж,  гр.  Я.,  към Тракийски университет, гр. С.З., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК и чл.54 от НК е осъден на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и  6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

3. На 31.05.2013 г., в гр. П., в Областен  отдел „Автомобилна администрация“, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за придобита квалификация – Свидетелство № ...../1998 г. за правоспособност за обучение за водачи на МПС и приложение към него рег. № ...../16.07.1998 г. на Технически колеж, гр.  Я.,  към Тракийски университет, гр. С.З., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК  е осъден на 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

         На основание чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е ГРУПИРАЛ наложените наказания, като му е наложил най-тежкото от тях, а именно - ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

         На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три / години.     

         Съдът е осъдил подсъдимия да ЗАПЛАТИ в полза на държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметката на Софийския военен съд,  направените съдебно деловодни разноски в размер на 729.60 /седемстотин двадесет и девет лева и 0.60 ст./,  както и 5 / пет / лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

         Останалите съдебно деловодни разноски в размер на 170/ сто и седемдесет/ лева са оставени за сметка на държавата.

         Съдът е отменил наложената възбрана върху ½ от недвижим имот,  находящ се в гр. Б. – ап. .., ет. …, вх. …, бл. .., ж.к. “…“, собственост на В.Г.А. и Д. Щ. А.а.

         Свидетелство № ...../1998 година /оригинал/ на името на Й. Т. Й.., намиращо се в том 3, в плик на л. 102, съдът е постановил да бъде върнато на свидетеля Й.Т.Й., след влизане на присъдата в сила.

         Съдът е постановил личното кадрово дело на подсъдимия А., намиращо се в плик том 4, л. 105, да бъде върнато на в.ф. ..... – гр. Д.М..       

         Съдът е признал подсъдимия за НЕВИНЕН в това, че в периода от 01.06.2003 година до 12.06.2015 г. във в.ф. ....., гр. Д.М., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ за придобита квалификация – Свидетелство № ...../1998 г. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и приложение към него рег. № ...../16.07.1998 г. на Технически колеж, гр. Я., към Тракийски университет, гр. С.З., и официален документ с невярно съдържание - Удостоверение № 267/02.03.2012 г. на негово име, е получил без правно основание чуждо движимо имущество в особено големи размери от бюджета на Министерство на отбраната, в размер на 157 415,84 лева /сто петдесет и седем хиляди четиристотин и петнадесет лева и 0.84 ст./, като случая е особено тежък, и го е ОПРАВДАВАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

В законоустановения срок е постъпил протест от прокурор във Военно-окръжна прокуратура – гр. С. срещу присъда № 1/10.01.2018 г., постановена по НОХД 79/2017 г. по описа на Софийския военен съд, в който се излагат доводи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна, немотивирана и несправедлива и по изложените в протеста съображения се прави предложение да се отмени атакуваната присъда, с която подсъдимият старшина от резерва В.Г.А., от в. ф. ..... – гр. Д.М., е бил оправдан по повдигнатото обвинение да е извършил престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият старшина от резерва А. да бъде признат за виновен за извършеното престъпление по чл. 212, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и му бъде наложено наказание в размер над минималния, предвиден в материалния закон, като му бъде наложено и наказанието „конфискация на имуществото“ съгласно допуснатото обезпечение – възбрана на недвижимия имот, находящ се в гр. Б. –…, собственост на В.Г.А. и Д. Щ. А.а, както и да му бъдат наложени и другите, предвидени в материалния закон, наказания – лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК. Прокурорът счита, че неправилно бил приложен материалния закон, като в подкрепа на този извод излага следните съображения:

На първо място прокурорът сочи, че подсъдимият е съзнавал, че инкриминираното свидетелство № 1687/1998 г. е неистински документ и въпреки това съзнателно го е представил пред институциите, за да бъде назначен на инструкторска длъжност и да продължи да получава трудово възнаграждение. Според прокурора въпросното свидетелство като порочен документ е станало причина неоснователно подсъдимият да заеме инструкторската длъжност във в.ф. ....., Д.М., и съответно да получава през инкриминирания период неследващи му се парични суми. Подсъдимият въвел за дълъг период от време в заблуждение, че притежава необходимия професионален ценз не едно, а десетки лица-служители в поделението. Наред с това прокурорът сочи, че на база инкриминирания документ е бил издаден и друг официален документ с невярно съдържание – Удостоверение № 267/02.03.2012 г. на колеж С. при Техническия университет – С.. Действията на подсъдимия били предприети с една единствена цел – да остане на работа в БА като „преподавател“ и да получи без правно основание чуждо движимо имущество – пари, собственост на МО, които реално и присвоил за период от 12 години.

В съдебно заседание протестът не се поддържа, тъй като прокурорът счита, че основание за заплащане на трудовото възнаграждение на подсъдимия е бил полагания от него труд в изпълнение на договорното правоотношение за кадрова военна служба, макар и за длъжност, за назначаването на която той не е отговарял на всички изисквания.  Протестът обаче не се и оттегля, като прокурорът държи съдът да се произнесе по него поради съществено значение на случая за прокурорската практика.

В законоустановения срок присъдата е обжалвана и от подсъдимия В.А. чрез защитника му адвокат Н. Н., от АК – П.. В жалбата се сочи, че така постановената присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна с оглед на събраните, както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. В жалбата се посочва също, че подробни доводи и оплаквания с конкретен анализ на съображенията за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата, на основание чл. 320, ал. 4 от НПК, ще бъдат направени до заседанието пред въззивната инстанция, каквито обаче не са постъпвали по делото. Предвид изложеното в жалбата и на основание чл. 334, т. 2 от НПК се иска да бъде отменена атакуваната присъда по НОХД 79/2017 г. на Военен съд – С. и да бъде постановена нова такава, с която на основание  чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК подсъдимият А. да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения ведно със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания. Основното възражение на защита на подсъдимия е, че и при трите деяния, за които е признат за виновен, А. не е използвал инкриминираното свидетелство лично, като се позовава на решение по кнохд №489/2017 г., с което състав на ВКС на РБ, обсъждайки аналогичен казус, е акцентирал на обстоятелството, че ползването на документ по смисъла на чл. 316 НК означава употребата на документа чрез представянето му лично от подсъдимия пред трето лице. Според защитата по делото бил останал недоказан фактът на ползването на инкриминирания документ и в трите случая на извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК, за които подсъдимият е бил признат за виновен и осъден, дори и по някаква причина въпросния документ да е попаднал в личното кадрово дело на подсъдимия. В присъдата не се сочело пред кои лица подсъдимият на три пъти е представил документ, не се установявало оригиналът на инкриминирания документ да е представен, нито пък някой от свидетелите да твърди, че на определена дата пред него лично подсъдимият е представил документа, с което да е осъществил състава на престъплението по чл. 316 НК. С оглед липсата на категорични доказателства защитата на подсъдимия прави искане съдът да отмени атакуваната присъда и да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия да бъде оправдан и по трите обвинения, за които е бил осъден от първоинстанционния съд.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата, по която от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

В периода 29.12.1997 г. до 06.07.1998 г. в поделението в гр. Б. /където тогава служил подсъдимият/ бил проведен курс - обучение от преподаватели на Тракийския университет – С.З., Технически колеж - Я. за повишаване на квалификацията и получаване на допълнителна професионална подготовка за преподаватели - инструктори категория „С“. В курса се записали срещу заплащане военнослужещи – инструктори - шофьори от поделението в  гр. Б., което по същество било автомобилна школа за обучение на водачи на МПС за нуждите на ВВС. Подсъдимият А. не се записал за участие в този курс за повишаване на квалификацията и не го изкарал, за разлика от неговите колеги – свидетели по делото  Й.Т.Й. и П.И.П.. След завършване на този курс участниците в него получили свидетелства за правоспособност за обучение  на водачи на МПС по специалността „инструктор“, което им давало право да бъдат  редовни учители за обучение на водачи на МПС от категория „С“, като свидетелствата били валидни за системата на Министерство на отбраната. В началото на 2003 г. станало ясно, че в следствие на структурни реформи в Българската армия  в.ф. …. гр. Б. ще бъде закрито, считано от 01.06.2003 г. Военнослужещите от закриващите се военни формирования имали възможност да се явят на подбор за назначаване на подобни военни длъжности във в.ф. ..... гр. Д. М. /тогава ВВУБ „Г. Бенковски“/.  На неустановена дата през 2003 г. /преди закриване на в.ф. … гр. Б./ подсъдимият А. поискал от колегата си св. Й. Й. /който изкарал горепосочения шест месечен курс на обучение на Техническия колеж – Я./ да му даде свидетелството си за правоспособност от шест месечния курс, проведен в края на 1997 г. до 06.07.1998 г., тъй като искал да види нещо. Свидетелят Й. дал на подсъдимия А. своето Свидетелство № ...../1998 г., ведно с приложение към него под същия номер за ползване. Още същия ден след работно време подсъдимия му върнал свидетелството, като не му казал за какво му е трябвало. На база свидетелството, взето от св. Й., подсъдимият се снабдил по неустановен начин с фалшиво /неистинско/ такова, ведно с приложение към него на свое име, копия от които на неустановена дата предал в поделението, в което служи  и  било приложено в личното  му кадрово дело, а оригинала на неистинския официален документ държал в себе си. Фалшивото свидетелство за правоспособност за обучение на водачи на МПС  по специалността инструктор на водачи на МПС категория „С“ и приложението към него, с което се снабдил подсъдимия на свое име, били под същия номер  - ...../98г.,  както   на свидетеля по делото Й. Й., като единствената разлика била, че във фалшивото свидетелство на подсъдимия не било посочено, че е валидно за системата на МО  /както в това на Й./ и в оценките за държавни изпити по предмета  „безопасност на движението“ оценката на подсъдимия била „много добра - 5“, а в свидетелството на свидетеля Й. оценката била „среден – 3“ .

         През пролетта на 2003 г. подсъдимият А. се явил на подбора в поделението в Д.М., където му било предложено да заеме длъжността – „инструктор - шофьор по практическа подготовка“, на база данните за него и за това какви длъжности е заемал до този момент в армията. Подсъдимият приел да заеме тази длъжност и от 01.06.2003 г. със Заповед на командира на Военно-въздушна учебна база „ ….“, гр. Д.М., № …/1.05.2003 г. бил назначен за инструктор - шофьор по практическа подготовка при поделение ..... Д.М.,      и повишен в звание „старшина“, тъй като до този момент бил със звание ст.сержант. Кадровото му дело било изпратено в поделението – в.ф. ..... Д. М., по служебен път от поделение …. Б. на неустановена дата през 2003 г., като свидетелката м-р  Г. Т./работеща в отделение „Личен състав“ на в.ф. ..... Д. М./сочела, че това е станало най-вероятно след извършения подбор, но преди назначаването на длъжност.

         На новата длъжност „инструктор-шофьор по практическа подготовка“  във в.ф. ..... гр. Д. М., подсъдимият А. извършвал обучение на кадрови войници и сержанти за придобиване на правоспособност за управление на МПС и повишаване на квалификацията им като шофьори, за която длъжност се изисквало по длъжностна характеристика той да притежава такова свидетелство за правоспособност за обучение на водачи на МПС, с което се снабдил противозаконно, без да е изкарал курса на колежа в гр. Я., към Тракийския университет, гр. Ст. Загора. Осъществяването на тази дейност във в.ф. ..... Д. М., било свързано с получаване на разрешения от Министерството  на транспорта и съобщенията /сега Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията/ на всеки пет години, като към тези разрешения се издавал и списък с преподавателите от поделението в Д.М., които имат право да обучават кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Такива разрешения били издадени през 2003 г. – Разрешение № …/14.08.2003 г., ведно със списък на преподавателите към него, през 2008 г. – Разрешение № …/14.07.2008 г., ведно със списък на преподавателите към него и през 2013 г. – Разрешение № …./21.06.2013 г., ведно със списък на преподавателите към него. За да се издадат тези разрешения, от в.ф. ..... Д. М.,/или ..“ - Д. М./ се подавали документи в областния отдел „Автомобилна администрация„ гр.П./преди това ДАИ – П./ около месец преди изтичане на предходните разрешения. Документите, които военното формирование представяло, били по Наредба № Н-37/02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение. Служители в ДАИ - П. проверявали подадените документи, и ако всичко било наред, ги изпращали в С. на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които издавали съответното разрешение и списъка с преподаватели към него на военното формирование. 

         През 2003 г. било издадено Разрешение …/14.08.2003 г. на в.ф. ..... Д. М., но подсъдимият А. не фигурирал в списъка на преподавателите към него, което означавало, че за него военното формирование не е подавало документи до ДАИ - П.. Една част от документите, които се представяли в ДАИ –П., включвали личните документи на инструкторите – кандидати за преподаватели от в.ф. ..... - свидетелствата за управление на МПС, свидетелства за професионална квалификация и т.н. Документите на отделните инструктори, в частност тези за професионална квалификация – свидетелствата им за правоспособност за обучение на водачи на МПС, били събирани и в оригинал и като копия  от свидетелите по делото В. Д. или Н. К., като копията били заверявани от ръководството на военното формирование. Всички документи били предавани от Д. или К. в областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.П., /ДАИ - П./ чрез заявление, в което се посочвал управителя /командира / на в.ф. ..... Д. М., т.е. те се подавали от негово име.

         За издаване на разрешенията от 2008 г. и 2013 г. във в.ф. ..... Д. М., от кандидатите за инструктори, в това число подсъдимия А., били събрани от свидетелите Д. или К. изискуемите документи по Наредба № Н-37/2002 г. Това ставало няколко дена  преди подаването им в областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. П.. И за двете разрешения /2008 и 2013 г./ подсъдимият А. предал на колегите си /Д. или К./ на неустановена дата през 2008 г. и през 2013 г. неистинския официален документ – за придобита квалификация – Свидетелство № ...../98 г. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и приложението към него под същия номер в оригинал, с цел да бъде представен /използван/ този документ пред Областния отдел „Автомобилна администрация“, гр. П., за издаване на съответното пет годишно разрешение на в.ф. ..... Д. М., за обучение на водачи на МПС от ИА “Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта, а така също и с цел подсъдимия да бъде включен в списъка на преподавателите към разрешенията от 2008 и 2013 г.

         Представители на в.ф. ..... Д. М. /свидетелите Д. или К./ подали пред Областния отдел „Автомобилна администрация“, гр. П., /тогава ДАИ - П./ всички документи на кандидатите за инструктори на водачи на МПС от военното формирование  за получаване на разрешението за 2008 г. Документите на военнослужещите инструктори от в.ф. ..... били подадени на 08.07.2008 г. в Областния отдел „Автомобилна администрация“, гр. П., където те били приети от служителя К.. Сред документите било и свидетелство № ...../98г. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и приложението към него под същия номер в оригинал и копие на името на подсъдимия /копието заверено от тогавашния командир на ВВУБ „…“ - полк.А. К.. Служителят на Областния отдел „Автомобилна администрация“, гр.П., К. сверил оригинала на фалшивото свидетелство с копието и поставил заверка „да“ с дата 08.07.2008 г. и написал името и длъжността си като положил и подпис, след което оригинала бил върнат на представителя на в.ф. ....., а копието на свидетелството останало към останалите документи за представяне впоследствие пред ИА “Автомобилна администрация“, гр. С., за издаване на разрешението за 2008 г. На 14.07.2008 г. било издадено от Министерство на транспорта на РБ Разрешение № 2566 на ВВУД „…“ за извършване на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на П.ска област, като в списъка на преподавателите към него под № 1 бил подсъдимият А..

          Представители на в.ф. ..... Д. М.,/свидетелите Д. или К./ подали пред Областния отдел „Автомобилна администрация“, гр. П.,  /тогава ДАИ П./ всички документи на кандидатите за инструктори на водачи на МПС от военното формирование  за получаване на разрешението за 2013 г. Документите на военнослужещите инструктори от в.ф. ..... били подадени на 31.05.2013 г. в Областния отдел „Автомобилна администрация“, гр. П., където те били приети от служителя  Н.Н. – свидетел по делото. Сред документите било и Свидетелство № ...../98 г. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и приложението към него под същия номер в оригинал и копие на името на подсъдимия/ копието заверено от  тогавашния началник щаб на в.ф. .....  - подп. И. А. – свидетел по делото. Служителят на Областния отдел „Автомобилна администрация“, гр. П. - Н.Н. сверил оригинала на фалшивото свидетелство с копието и поставил заверка „сверил“, подписал се  и положил личния си печат  с името и длъжността си, след което оригинала бил върнат на представителя на в.ф. ....., а копието на свидетелството останало към останалите документи за представяне впоследствие пред ИА “Автомобилна администрация“, гр. С., за издаване на разрешението за 2013 г. На 21.06.2013 г. било издадено от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на РБ Разрешение № 3536 на в.ф. ..... гр. Д. М., за извършване на обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на П.ска област, като в списъка на преподавателите  към него под № 3 бил подсъдимият А..

         Подсъдимият А. по време на службата си във в.ф...... гр. Д. М.,  използвал фалшивото /неистинското/  Свидетелство № ...../98г. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и приложението към него под същия номер и през месец февруари 2012 г.  на неустановена дата  в гр. С. – пред колежа в гр. С. към Технческия университет, гр. С., където завършил на 29.02.2012 г. 32-часово обучение – курс за периодично обучение на преподаватели, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. За това обучение на подсъдимия било издадено  удостоверение за професионална квалификация рег.№ …/02.03.2012г, като в него бил отразен факта, че притежава свидетелство №...../98г. на техническия колеж гр.Я.. Предпоставка за завършването на този курс от подсъдимия било наличието и представянето на това свидетелство за правоспособност за обучение на водачи на МПС пред служителите на колежа в гр.С. към Техническия университет, гр.С..

         С протокол за доброволно предаване свидетелката по делото Г.Т. от в.ф...... Д.М. предала на органите на военна полиция оригиналите на инкриминираните документи по делото: свидетелство № ...../98 г. и приложението към него под същия номер на името на подсъдимия А. и удостоверение № 267/02.03.2012 г. за професионална квалификация на името на подсъдимия А..

         Съдът е приел, че видно от заключението на комплексна графическа и техническа експертиза инкриминирания документ по делото свидетелство № ...../1998 г. и приложението към него на името на В.Г. А. представлявали неистински официален документ,  т.е. фалшификат тъй като :

1. Ръкописният буквеноцифров текст в Свидетелство № ..... на името на подсъдимия А.  и ръкописния буквеноцифров текст в свидетелство № ..... на името на свидетеля Й. Й. представен като сравнителен материал не са изписани от едно и също лице. Ръкописния буквен текст  в свидетелство № .....  на подсъдимия не може да се отговори дали е изписан от него. Цифровите реквизити в това свидетелства на подсъдимия не са изписани от него.

2. Подписа в графа „председател на държавна изпитна комисия“ свидетелство № ..... на името на подсъдимия не представлява положен подпис на лице, а принтерно цветно копие на подпис, докато подписа в същата графа в свидетелството № ..... на св.Й. представлява подпис, положен от лице. Подписа в тази графа в свидетелството на А.  е принтерно копие на подписа на лицето, което е положило подписа си в същата графа в свидетелството на свидетеля Й..

3. Подписа в графа “директор“ на втора страница в свидетелство № ..... на подсъдимия  не е подпис, положен от лице, а принтерно цветно копие на подпис на лице, което е положило подпис в същата графа и страница в свидетелство № ..... на името на свидетеля Й..

4. Подписа в графа „председател на държавна изпитна комисия“ и в графа „директор“ на втора страница в Свидетелство № ..... на подсъдимия  са нанесени/ изготвени с помощта на компютър, скенер, принтер .

5. Отпечатъците от печати на първа и втора страница в свидетелство № ..... на подсъдимия не са положени от мокър тампонен печат /за разлика от свидетелството на свидетеля Й./ а представляват принтерни цветни копия на отпечатък от печат, който печат е положил отпечатъци от печати на първа  втора страница в свидетелство № ..... на името на св.Й..

6. Отпечатъците от печати на първа и втора страница в свидетелството на подсъдимия са изготвени с помощта на компютър, скенер, принтер, като първата страница на свидетелството на подсъдимия е изготвена по следния начин: принтирана е първа страница и изграждащите я реквизити, залепена е снимката и след това е принтиран отпечатъка от печат. Ръкописния буквеноцифров текст на първи лист  и цифровия текст на втори лист  в свидетелството на подсъдимия е изписан, след като са принтирани реквизитите на двата листа.

7. Първа и втора страница от Свидетелство № ..... на името  на подсъдимия не представляват полиграфски бланки, а принтерни цветни копия, докато  същите страници в свидетелството на св.Й. представляват полиграфски бланки.

8. Свидетелството на А. не е изготвено от представеното като сравнителен материал свидетелство на св. Й..

9. Ръкописния буквеноцифров текст в свидетелството на А. е изписан с черна паста характерна за тънкописец, докато този  свидетелството на св. Й. е изписан с черна паста за химикал.

10. Приложението към свидетелството ..... на подсъдимия е принтерно цветно копие и отпечатъците от печати на втора и четвърта страница не са отпечатъци от мокър тампонен печат, а принтерни цветни копия на отпечатъци от печат. Подписите в графа „ директор“ на втора и четвърта страница в приложение ..... на подсъдимия не представляват изписани подписи от лице, а са принтерни цветни копия на подписи. Приложението към свидетелство ..... на свидетеля Й.  представлява принтерно копие, като отпечатъците от печати на втора и четвърта страница в приложението са отпечатъци от мокър тампонен печат, а подписите в графа „директор“ на втора и четвърта страница са подписи положени от лице.

         Съдът е приел, че видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото за периода 01.06.2003 г. до 01.06.2015 г. на подсъдимия са начислени и изплатени суми от в.ф. ....., гр. Д. М., в общ размер 139 119,30 лв. /заплата, вещево доволствие, билети за отпуск, компенсационни суми, детски надбавки, порцион/, еднократно парично обезщетение в размер на 12 брутни заплати, еднократно допълнително вещево имущество общо в размер на 13 649,80 лв., заплатен неползван отпуск в размер на 4 428,65 лв., както и вещево доволствие за 2015 година в размер на 218,09 лв. или  общо всичко в размер на 157 415,84 лв.

Въз основа на по-горе приетата фактическа обстановка съдът е преквалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е бил предаден на съд,  приемайки, че същият е осъществил от обективна и субективна страна на три пъти състава на престъплението по чл. чл.316, вр.чл.308, ал.2 от НК, както следва:

1.На 08.07.2008 г. в град П., в Областен  отдел „Автомобилна администрация“  съзнателно се  ползвал от неистински официален документ за придобита квалификация – свидетелство № ...../1998 година за правоспособност за обучение за водачи на МПС и приложение към него рег.№ ...../16.07.1998 г. на Технически колеж, град  Я.,  към Тракийски университет, град С.З., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. 

         2.На неустановена дата през месец февруари 2012 година  в град С. – колеж, град С., към Технически университет, град С.   съзнателно се  ползвал от неистински официален документ за придобита квалификация – свидетелство № ...../1998 година за правоспособност за обучение за водачи на МПС и приложение към него рег.№ ...../16.07.1998 г. на Технически колеж,  град  Я.,  към Тракийски университет, град С.З., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. 

          3.На 31.05.2013 г. в град П., в Областен  отдел „Автомобилна администрация“, съзнателно се  ползвал от неистински официален документ за придобита квалификация – свидетелство № ...../1998 година за правоспособност за обучение за водачи на МПС и приложение към него рег.№ ...../16.07.1998 г. на Технически колеж,  град  Я.,  към Тракийски университет, град С.З., когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Първоинстанционният съд е приел, че установената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на горепосочените експертизи и писмените доказателства по делото. Приетите за установени фактически положения, очертаващи фактическия състав на престъпленията и тяхната правна квалификация, са в съответствие с доказателствата по делото, подкрепят се от тях и въззивната инстанция ги възприема изцяло.

Що се отнася до подадения по делото протест, който в съдебно заседание не се поддържа от прокурора пред въззивната инстанция, настоящият състав намира, че следва да се произнесе по същия, тъй като касае съществен въпрос по делото, а и самият прокурор е депозирал в тази насока такова искане. Основното възражение, изложено в протеста, че подсъдимият А. трябвало да бъде признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 212, ал.5, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, въззивният съд го намира за неоснователно. Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по това обвинение, предявено му с обвинителния акт. В правната теория, както и в съдебната практика, относително безпротиворечиво е приемано, че за да е налице състав на престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК е необходимо не само да е използван документ, който да е неистински, преправен или с невярно съдържание, но и същият да доказва основанието за плащане или разпореждане, респективно за получаване на имуществото. Документът служи като средство за възбуждане или поддържане на заблуждение у лицата, които упражняват фактическа власт върху предмета на престъплението, относно основанието за предаването или изплащането му. За основния състав на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК е необходимо деецът лично или посредствено да използва документа при получаване на имуществото. От субективна страна, документната измама е престъпление, което може да бъде осъществено само при наличието на пряк умисъл и на изрично посочената користна цел. Ето защо няма да е налице документна измама, когато лицето получава следващо му се възнаграждение с оглед на положен труд и действително изработеното от него, макар и за това да е използвало неистински или документ с невярно съдържание.

Правилно съдът е констатирал, че не е налице документна измама, извършена от подсъдимия А., тъй като срещу полученото трудово възнаграждение, допълнителни  доволствия и обезщетения той е полагал труд за целия период на службата си. Видно от свидетелските показания подсъдимият е изпълнявал трудовите си задължения, като е правил това добросъвестно и успешно, а за изплащането на получените възнаграждения е бил налице договор за кадрова военна служба. Ето защо съдът е приел, че при наличие на реални изпълнени служебни задължения, въпреки че за заеманата длъжност той не е отговарял на всички изисквания, изплатените му възнаграждения са правомерно получени.

В случая действително положеният труд е фактическото основание, което е приравнено на правно основание по смисъла на чл. 212, ал. 1 от НК, тъй като съгласно Кодекса на труда той трябва да се заплати. При тази хипотеза няма щета, тъй като се заплаща равностойността на извършената работа. С оглед на това подсъдимият следва да носи наказателна отговорност само за документно престъпление. Тълкуването на значимата в случая правна уредба съобразено с конкретната фактическа обстановка е дала основание на първинстанционният съд правилно да приеме, че подсъдимият А. не следва да носи наказателна отговорност за документа измама, доколкото същият е получил инкриминираните суми като възнаграждение и обезщетение за действително положен от него труд. В този смисъл е и Постановление № 8 на Пленума на ВС от 28.12.1978 г., изменено с Постановление № 7 от 06.07.1989 г..

В тази връзка настоящата инстанция намира за уместно да отбележи, че А. е използвал инкриминирания документ не с цел да набави за себе си имотна облага, а за да продължи да служи в българската армия. Доколкото е използвал инкриминирания документ пред Техническия университет – С., колеж С., подсъдимият е сторил това с цел да получи друго удостоверение за професионална квалификация като преподавател по реда на чл. 152, ал. 20 и ал. 21 ЗДвП. С оглед на всичко  гореизложеното настоящият състав намира, че изложените доводи и съображения в протеста за съставомерност на деянията на подсъдимия по чл. 212, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

На основата на тези принципни положения и с оглед рамката на установените и доказани по делото факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай са налице единствено три отделни самостоятелни документни престъпления по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 НК, които не съставляват продължавана престъпна дейност, тъй като периодът между извършването им е продължителен, т.е. не е по-малко от една година между отделните деяния съгласно константната съдебна практика.

Безспорно по делото е доказано, че инкриминирания официален документ – свидетелство № ...../98г. за правоспособност за обучение на водачи на МПС на името на подсъдимия и приложението към него е неистински. Това се доказва не само от комплексната графическа и техническа експертиза, но и от писмата на Техническия колеж в град Я. към Тракийския университет, град С.З., от които е видно, че подсъдимият не е завършил курса, проведен в периода 29.12.1997 г. - 06.07.1998 г. във военното формирование в гр. Б.,  и че на същия не е било издавано свидетелство под горния номер. Изрично във писмо изх. № 298/11.09.2015 г. на Тракийския университет - С.З., факултет “Техника и технологии“ – Я., са приложени протоколите с имената на курсистите, завършили курса, и с номерата на издадените свидетелства/л.7,8 и 9, том 5-ти от досъдебното  производство/.

Основната теза, която защитата на подсъдимия развива, е, че и при трите деяния, за които е признат за виновен, А. не е използвал инкриминираното свидетелство лично, като се позовава на решение по кнохд №489/2017 г., с което състав на ВКС на РБ, обсъждайки аналогичен казус, е акцентирал на обстоятелството, че ползването на документ по смисъла на чл. 316 НК означава употребата на документа чрез представянето му лично от подсъдимия пред трето лице. Въззивната инстанция не споделя това възражение на защитата, нито кредитира възражението, 

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg