Решение-2-ра част
08-08-2018

че по делото бил останал недоказан фактът на ползването на инкриминирания документ и в трите случая на извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК, за които подсъдимият е бил признат за виновен и осъден.

         Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано, което се споделя и от настоящия състав, че инкриминираното свидетелство под № ...../98 г. за правоспособност за обучение на водачи на МПС на името на подсъдимия и приложението към него, е било използвано от А. на три пъти. Това е било сторено съзнателно от подсъдимия, за да бъде включен като преподавател – инструктор за обучение на водачи на МПС  във в.ф. ....., гр.Д.М., в списъка на преподавателите към съответното пет годишно разрешение, издавано от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията за тази дейност на военното формирование, и пред колежа в град С. към Техническия университет, град С., за да може да участва в 32 часовия курс за професионална квалификация, който е завършил на 29.02.2012 г. и за който му е издадено удостоверение за професионална квалификация № 267/02.03.2012 г. /т.2, плик на л.11 досъдебното производство/.

От събраните по делото доказателства е видно, че и за двете разрешения, издадени за 2008 и за 2013г. от Министерство на транспорта за тази дейност на военното формирование, подсъдимият А. предал на неустановена дата през м.юни 2008 г. и през м. май 2013г.  на колегите си Д. и К., които се занимавали и с предварителното събиране и окомплектоване на всички документи, неистинския официален документ за придобита квалификация – свидетелство № ...../98г. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и приложението към него под същия номер в оригинал, което се установява от техните показания, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и приобщените такива за Д. от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК./л. 87 от нохд № 79/17 г. на СВС за свидетеля Н. К. и л. 89 от нохд № 79/17 г. на СВС за свидетеля В. Д./. Обстоятелството, че в представените документи са се намирали и оригиналите на съответните свидетелства за правоспособност на инструкторите е видно още и от заявление на Г. С. от 29.05.2013 г. до Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията/ л. 116-117 от нохд № 79/17 г. на СВС/ и от заявление на А. Ц. от 11.06.2008 г. до Министъра на транспорта/ л. 120-121 от нохд № 79/17 г. на СВС/, където изрично е посочено, че „…Оригиналите на документите се представят за проверка“. Обстоятелството, че оригиналите на въпросните свидетелства за правоспособност, сред които е било и това на подсъдимия, който впоследствие е бил включен в списъка на преподавателите към съответното пет годишно разрешение, издавано от Министерство на транспорта, е видно и от показанията на свидетеля Н.Н., дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и приобщените такива от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК /л.92 от нохд № 79/17 г. на СВС/, който е заявил:“…Аз съм заверил копията на тези документи, които са ми представени от служител на военното формирование в Д.М., това беше В. Д.. Документите ми са представени в оригинал и копие и след като ги сверя, връщам оригиналите, а върху копията слагам заверка…“. От данните по делото е видно, че оригиналите на тези свидетелства за правоспособност на инструкторите са стояли в тях самите и няма как оригиналът на инкриминираното свидетелство, издадено на името на подсъдимия, да е попаднал в набора от документи, постъпил в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.П., ако не е бил представен от него преди това пред служителите на поделението, с цел да бъде включен като преподавател – инструктор за обучение на водачи на МПС в списъка на преподавателите към съответното пет годишно разрешение, издавано от Министерство на транспорта за тази дейност на военното формирование.

От всичко гореизложено е видно, че подсъдимият е използвал/представил/инкриминирания документ пред служители на военното формирование на неустановени дати през м.юни 2008 г. и през м. май 2013г.. 

         Неправилно първоинстанционният съд е приел за безспорно, че инкриминираният официален документ – свидетелство № ...../98г. за правоспособност за обучение на водачи на МПС и приложението към него са използвани от подсъдимия на 08.07.2008 г. и на 31.05.2013 г. пред Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.П.. Събраните по делото доказателства сочат, че на тези две дати въпросните документи не са били подадени от подсъдимия пред Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.П., а това е било сторено от трети лица, служители на поделението. В конкретния случай той е представил документа лично няколко дни по-рано пред служители на военното формирование, с цел да бъде включен като преподавател – инструктор за обучение на водачи на МПС в списъка на преподавателите към съответното пет годишно разрешение, издавано от Министерство  на транспорта за тази дейност на военното формирование.  Съдът е постъпил несериозно като не е приел тезата, изразена в Решение № 172/28.06.2017 г. по КНОХД №489/17 г. на ВС на РБ, според което решение може да се носи наказателна отговорност по чл.316 от НК, само когато подсъдимият лично е представил документите пред трето лице, т.е. когато лично си е послужил с документа, тогава може да носи отговорност за ползването му. Неправилно решаващият орган е приел, че в настоящите два случая предварителното събиране и окомплектоване на документите от свидетелите Д. и К. във в.ф...... Д.М.,/преди подаването им в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.П./ представлявало една подготовка за бъдещото извършване на престъплението по чл.316 от НК.

Развитата от първоинстанционния съд теза, съпоставена с приетата за установена и доказана фактология, се явява неправилна. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че оригиналът на инкриминирания документ е бил представен лично от подсъдимия не пред Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.П., а пред служители на поделението. От показанията на свидетелите В. Д., Н. К., Г. С. и Н.Н., дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и приобщените такива от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, е видно, че след представянето на оригиналите на свидетелствата за правоспособност пред служители във военното формирование и окомплектоването им с другите документи, същите са били носени от Д. или К., с попълнено от командира  заявление, в Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр.П.. Поради гореизложеното  и съобразявайки практиката на ВКС в Решение № 172/28.06.2017 г. по КНОХД №489/17 г., настоящият състав намира, че следва да се приеме, че инкриминираният документ е бил представен на два пъти лично от подсъдимия не на 08.07.2008 и 31.05.2013 г., а няколко дена по-рано, съответно на неустановена дата през м. юли 2008 г. и м. май 2013 г., и то не пред Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.П., а пред служители на военното формирование, на които е било възложено от командването на поделението да окомплектоват преписката за издаването на лиценза с досиетата на всеки един от инструкторите. Ето защо настоящият състав намира, че подсъдимият е извършил тези две престъпления на неустановена дата през м. юли 2008 г. и м. май 2013 г., когато е представил документа лично пред служители на военното формирование поради изискване заради необходимостта от подновяване на лиценза за тази дейност на военното формирование. Така приети фактическите положения относно ползването на документа са и в съответствие с предявеното на подсъдимия с обвинителния акт фактическо обвинение, където на стр. 4 от акта конкретно е посочено:“…Така на три пъти: през … юни 2008 год. и май 2013 год. обв. с-на А. представил на три пъти в оригинал свидетелството си за инструкторска правоспособност пред командира на формированието, за да удостовери ценза си на инструктор, необходим за изпълнение на длъжността му.“ Приемане на противното би означавало осъждане на подсъдимия за определени факти и обстоятелства, по които той не е могъл да се защитава. В конкретния случай правото на подсъдимия да упражни защитата си по фактите не се накърнява, тъй като фактите остават непроменени поради липсата на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.

Правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно и деянието на подсъдимия по чл.316 НК, извършено през м.февруари 2012 г. в гр.С. – когато пред колежа в град С. към Техническия университет, град С., лично представил свидетелството си за правоспособност №...../98г. и приложението към него,  издадено му от Технически колеж –Я., за да може да участва в 32 часовия курс за професионална квалификация, който завършил на 29.02.2012 г. и за който му било издадено удостоверение за професионална квалификация № 267/02.03.2012 г. /т.2, л.11 от дос.пр./.  Видно от писмата на Технически университет - С. -  факултет и колеж – С.,/т.2, л.33, т.5, л.19 от досъдебното производство и л.123-124 от НОХД № 79/17 г. на СВС/, основание за издаване на удостоверение № 267/02.03.2012 г. е било проведеното обучение на А. с продължителност 32 часа и представеното от него свидетелство за редовен учител за обучение на водачи на МПС № ...../98г. на Технически колеж –Я.. От писмо изх. № 348/20.07.2015 г. на ТУ – С., „Факултет и колеж – С.“ е видно, че подсъдимият е представил, ведно с други документи, и Свидетелство за правоспособност за обучаване на водачи на МПС № ...../16.07.1998 г., издадено от Технически колеж – гр. Я.. Правилно и без съмнение първоинстанционният съд е приел, че подсъдимия е представил лично инкриминираното  свидетелство за правоспособност, за да бъде допуснат и да бъде включен в четиридневен курс в град С. и  че той съзнателно е направи това на неустановена дата през м.февруари 2012 г. в град С., непосредствено преди провеждането на четиридневния курс./видно от писма на Технически университет - С. -  факултет и колеж – С., съответно в т.2, л.33 и т.5, л.19 от досъдебното производство/.

 Настоящият състав споделя съображенията на първоинстанциянния съд, изложени в мотивите на атакуваната присъда, че наказателна отговорност за използване на неистинския документ свидетелство № ...../98г. през 2003 г. спрямо подсъдимия не би могла да бъде реализирана, доколкото не може да се установи по делото на коя дата е представил този документ в оригинал или като копие пред „личен състав“ в поделение …. Б., доколкото през същата тази година по служебен път е било изпратено личното кадрово досие, съдържащо този инкриминиран документ на името на подсъдимия от в.ф. …. Б. до в.ф...... Д.М., и доколкото в случая това не е станало по инициатива на подсъдимия, а по решение на служители на отдел „личен състав“ на поделението. В тази насока съдът е съобразил и обстоятелството, че доколкото това е станало в началото на 2003 г., е изтекла абсолютната погасителна давност за подобно деяние.

При определяне вида и размера на наложените наказания на подсъдимия А. за всяко едно от престъпленията основният съд е събрал необходимите за индивидуализацията им доказателства. Въззивната инстанция споделя изцяло изложените от него съображения относно приетите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства като намира, че наред с тях следва да се вземат предвид като смекчаващи и обстоятелството, че от 2015 г. подсъдимият е пенсионер и че е изпълнявал трудовите си задължения добросъвестно и успешно/видно от свидетелските показания/.  Допълнителната преценка на тези, а също така и на приетите от основния съд смекчаващи и отегчаващи обстоятелства сочи, че в конкретния случай първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия А. и за трите престъпления едно справедливо наказание, като за две от тях е приел, че е налице значителен превес на смекчаващите обстоятелства, в рамките на предвиденото от закона.

Настоящият състав намира, че така наложените наказания за всяко едно от престъпленията съответстват на изискванията на чл. 35, ал. 3 НК и с тях могат да бъдат постигнати целите,  визирани в чл. 36, ал. 1 НК.

Правилно и законосъобразно съдът е определил при условията на чл. 23, ал. 1 НК едно общо, а именно определеното най-тежко наказание на подсъдимия, като е приел същото за достатъчно по размер за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, и правилно не го е увеличил при условията на чл. 24 НК.

Съобразявайки че подсъдимият А. не е осъждан до този момент и че деянията му са инцидентни и изолирани случаи в неговия живот и че същите не сочат, че той е личност с висока степен на обществена опасност, което се споделя и от настоящия състав, съдът правилно е преценил, че не се налага  той да изтърпи така определеното общо, най-тежко наказание ефективно, а следва да се приложи  разпоредбата на  чл.66, ал. 1 от НК, като е отложил изпълнението на така наложеното наказание за минималния срок от 3 /ТРИ / ГОДИНИ. 

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че изложените в протеста и в жалбата на подсъдимия доводи и възражения следва да бъдат оставени без уважение, а атакувания съдебен акт да бъде изменен съобразно изложените по-горе в обстоятелствената част на решението съображения, като се приеме, че подсъдимият е извършил престъпленията по чл. чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК

1. не на 08.07.2008 г. в град П., в Областен  отдел „Автомобилна администрация“, а на неустановена дата през м. юли 2008 г. във в.ф. ..... – гр. Д.М. и

2. не на 31.05.2013 г. в град П., в Областен отдел „Автомобилна администрация“, а на неустановена дата през м. май 2013 г. във в.ф. ..... – гр. Д.М..

Съдът намира, че при разглеждане на делото не са били допуснати нарушения на процесуалните правила, което да налага отмяна на обжалвания съдебен акт.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2  НПК Военно-апелативният съд

                 

                                      

 Р   Е   Ш   И   :

                  

 

ИЗМЕНЯ присъда № 1/10.01.2018 г., постановена по НОХД № 79/2017 г., по описа на Софийския военен съд, в частта, с която подсъдимият старшина от резерва В.Г.А., от в.ф. ..... гр. Д.М., е признат за виновен да е извършил две от престъпленията по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК на 08.07.2008 г. в град П., в Областен  отдел „Автомобилна администрация“ и на 31.05.2013 г. в град П., в Областен отдел „Автомобилна администрация“ и вместо това постановява:

1.     Признава подсъдимия за виновен да е извършил престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК  на неустановена дата през м. юли 2008 г. във в.ф. ..... – гр. Д.М..

2.     Признава подсъдимия за виновен да е извършил престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК  на неустановена дата през м. май 2013 г. във в.ф. ..... – гр. Д.М..

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg