Определение
02-07-2018

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

33

 

гр. София, 02 юли 2018 година

 

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

         Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                ЧЛЕНОВЕ:  полк. ЦАНЬО  АНГЕЛОВ

                         полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

 

при секретар Е. Стоянова

разгледа частно наказателно дело № 17 по описа за 2018 година

докладвано от съдията полк. Странджански

образувано по протест на полк. Станимир Стоянов – военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура – гр. Пловдив, против определение № 4/22.01.2018г. по частно наказателно дело № 1/2018г. по описа на Пловдивския военен съд.

 

         С протестираното определение състав на Пловдивския военен съд е отменил постановление от 14.12.2017 г. на прокурор при Военно-окръжна прокуратура – гр. Пловдив,  с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 64-РП/2016г. по описа на ВОП - Пловдив, върнал е делото на прокурора и е дал указания за правилното приложение на закона.

         С подадения протест срещу посоченото определение на Пловдивския военен съд се иска същото да бъде отменено като бъде потвърдено постановление от 14.12.2017г. за прекратяване на наказателното производство на ВОП – гр. Пловдив. Твърди се, че в хода на досъдебното производство не са били събрани безспорни доказателства, че редник Х. И. И. от в.ф. … – гр. С. З., е осъществил престъпление по чл. 170 ал.1 вр. чл. 20 ал.1 от НК, както и не са открити свидетели, че редник И. се е занимавал с лихварска дейност.

         Военно-апелативният съд намира, че подаденият въззивен протест е неоснователен.

         Така с постановление за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 972/2015 г. от 30.10.2015 г., прокурор от ВОП – гр. Пловдив, е отказал да образува досъдебно производство, което е било отменено от прокурор от Военно-апелативна прокуратура с постановление от 07.12.2015 г. – л.76, т.1, по жалба на пострадалата Г., като са дадени задължителни указания по разследването. Последвало е отново постановление за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 972/2015 г. от 16.03.2016 г. от страна на прокурор от ВОП – гр. Пловдив, което отново е било обжалвано и отново е било отменено от прокурор от Военно-апелативна прокуратура с постановление от 20.04.2016 г. – л.16, т.1, като отново са дадени задължителни указания по разследването. Последвало е отново постановление за отказ да се образува досъдебно производство по тази прокурорска преписка от 26.05.2017 г. на прокурор от ВОП – гр. Пловдив, което също е било обжалвано и отново е било отменено от прокурор от Военно-апелативна прокуратура с постановление от 07.08.2017 г. – л. 47, т.2, като отново са дадени задължителни указания по разследването. Вместо да бъдат изпълнени задължителните указания на въззивната прокуратура, е последвало атакуваното постановление от 14.12.2017 г. за прекратяване на наказателното производство. Съставът на първоинстанционния съд след като е обсъдил материалите по делото е преценил, че органът по разследването не е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно  изследване на всички обстоятелства по делото, поради което и неговият акт се явява незаконосъобразен. Направил е извод, че посоченото постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено и е върнал делото на прокурора за правилното приложение на закона като е дал конкретни указания по разследването.

         Като прецени материалите по делото, съставът на въззивния съд намира, че протестът срещу така постановеното определение на първоинстанционния съд е неоснователен, а атакувания съдебен акт е правилен. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че органът по разследването не само не е направил подробен анализ и задълбочено обсъждане  на събраните по делото доказателства, което е едно от неговите основни задължения, но и не е изпълнил задължението си за всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат отношение към предмета на доказване по делото. В тази насока освен многократните указания на въззивната прокуратура, първоинстанционният съд също е дал съвсем конкретни указания по извършването на конкретни процесуално-следствени действия.

         Възраженията по подадения протест са неоснователни, още повече, че същите са неконкретизирани и твърде абстрактни, за разлика от множеството конкретни задължителни указания за извършването на конкретни процесуално-следствени действия дадени от състава на първоинстанционния съд и висшестоящата прокуратура.

Ето защо, като съобрази всички тези обстоятелства, въззивният съд намира, че протестираното определение на първоинстанционния съд, с което определение е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство и са дадени конкретни указания по правилното приложение на закона следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, а въззивния протест следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.

По тези изложени съображения и на основание чл.243 ал.8 от НПК Военно-апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 4/22.01.2018 г. по частно наказателно дело № 1/2018г. на Пловдивския военен съд като законосъобразно и правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:   

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg