Решение
12-06-2018

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

11

                                

гр. София, 12.06.2018 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

         ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                             полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

                                                       

                     

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ

разгледа въззивно административно наказателно дело № 20 по описа за 2018 година, докладвано от съдията полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ, образувано по протест от Сливенската военно-окръжна прокуратура срещу решение № 11/ 31октомври 2017 г. по АНД № 100/2017 г. на Сливенския военен съд.

 

С протестираното  решение състав на Сливенския военен съд е признал обвиняемия майор П.В.Х. от в.ф...... В. за невинен в това, че на 17 април 2017 г. във в. ф. .....  В., като лице от денонощния наряд-помощник оперативен дежурен на Военноморските сили на Република България, умишлено нарушил уставните правила на вътрешната служба- чл.246, ал.1 и чл.254 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България и т.8 от Модела за работа на помощник оперативния дежурен във в.ф...... В. и на основание чл.9, ал.2 НК го оправдал по обвинението по чл.391, ал.1 НК.

В протеста на прокуратурата и допълнителните писмени изложения към него се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъплението, за което му е повдигнато обвинение в първата инстанция. При правилно установената фактическа обстановка, съдът е направил необоснования и неправилен правен извод, че деянието на обвиняемия е малозначително. Погрешна е преценката на съда, че обществената опасност на извършеното от обвиняемия деяние я явно незначителна. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че обвиняемият е бил помощник дежурен не във военно формирование, а в оперативната част на вид въоръжени сили, каквито са Военноморските сили.

В съдебно заседание прокурорът заяви, че поддържа протеста по изложените в него съображения.

Подсъдимият и защитата му считат за правилен крайния извод на съда, че м-р Х. не  следва да носи наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.391, ал.1 НК. По тези съображения искането е да се потвърди решението на Сливенския военен съд Според защитата основанието, за да бъде признат за невинен е несъставомерността на деянието му като престъпление по чл.391, ал.1 НК, а не в малозначителността на извършеното, поради което обществената му опасност е явно незначителна. Обвинението не представи никакви доказателства относно един от признаците от обективния състав на престъплението- че нарушението на уставните правила на вътрешната служба е извършено в немаловажен случай.

Сливенският военен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Със заповед …….. от 13.04.2017 г. на началника на в.ф. ..... В. за оперативен дежурен на 17.04.2017 г. от 8, 30 ч. за срок от 24 часа, бил назначен кап.ІІ ранг Г. Х. Г. , а за помощник оперативен дежурен-обвиняемият м-р П.В.Х.. Обектът, за който е установен нарядът представлявал оперативна централа на вид въоръжени сили, каквито са Военноморските сили на Република България.

На 17.04.2017 г. около 10,30 ч. съпругата на м-р Х.-А. Х.а го уведомила по телефона, че терасата на жилището им започнала да се пълни с вода, в резултат от проливния дъжд. М-р Х.  потърсил свои близки и познати, които да му помогнат да отстрани  битовия проблем, но не намерил подходящ човек. Около 12 ч. съпругата му се обадила повторно, за да го  уведоми, че проблемът се задълбочил, тъй като водата от терасата започнала да навлиза в жилището.

Обвиняемият м-р Х. поискал и получил разрешение от оперативният дежурен кап.ІІ ранг Г., по време на полагаемата му се почивка, да напусне централата и в. ф., за да отстрани проблема.След като отводнил терасата в жилището си м-р Х. се върнал след около 2 часа във в. ф. и продължил да носи дежурството.

Приетите за установени фактически положения се основават на събраните по делото доказателства, не се оспорват от страните и се възприемат от въззивната инстанция.

При тази правилно установена фактическа обстановка, деянието на обвиняемия м-р Х. е квалифицирано в престъпление по чл.391, ал.1 НК. Обвиняемият м-р Х. като лице от денонощния наряд, в немаловажен случай, умишлено нарушил уставните правила на вътрешната служба- чл.246, ал.1 и чл.254 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България и т.8 от Модела за работа на помощник-оперативния дежурен във в.ф...... В.

ПО ПРОТЕСТА НА СЛИВЕНСКАТА ОКРЪЖНА ВОЕННА ПРОКУРАТУРА.

Протестът е неоснователен. За да признае обвиняемия м-р Х. за невинен и да го оправдае по обвинението по чл.391, ал.1 НК, съдът е приел, че той с деянието си формално е осъществил признаците на престъплението, в което е обвинен, поради което обществената опасност от извършеното е явно незначителна. Това е дало основание на съдът да приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Този извод на съда е обоснован и правилен. Същият ден в гр.В. е валял проливен дъжд и водата от терасата започнала да навлиза в жилището на обвиняемия. За възникналия битов проблем, обвиняемият бил на два пъти уведомен от съпругата му. М-р Х. потърсил свои близки и познати, които да разрешат проблема, но след като не намерил подходящи, решил да напусне оперативната централа и района на в. ф.. Напускането не е самоволно, а с разрешението на оперативния дежурен кап.ІІ ранг Г., за срок около 2 часа и то във времето, когато м-р Х. ползвал полагаемата му се почивка. През времето, когато м-р Х. е напуснал района на в. ф., оперативната централа не е оставала без дежурен офицер, тъй като неговите функции били поети  изцяло от оперативния дежурен кап.ІІ ранг Г.. Временното отсъствие на м-р Х. по никакъв начин не е създало проблем Военноморските сили на Република България да изпълняват поставените им задачи. Воден от тези съображения правилно съдът е приел, че деянието на м-р Х. по своя характер е малозначително, поради явно незначителната степен на обществената му опасност.

Възраженията на защитата, че деянието на м-р Х. е несъставомерно като престъпление по чл.391, ал.1 НК, Военно-апелативният съд намира за неоснователно. М-р Х. умишлено е нарушил уставните правила на вътрешната служба. Нарушението се състои в това, че той не спазил предвидения ред за снемането му от дежурство, макар и в рамките на около 2 часа. Преди да напусне морската централа и района на в. ф. м-р Х. е следвало да получи разрешение от заместник командващия Военноморските сили, а не от оперативния дежурен. Това нарушение на уставните правила не е маловажно, за да се претендира, че деянието му е несъставомерно. Друг е въпросът, че с оглед явно незначителната степен на обществената опасност на деянието случаят е малозначителен и обосновано и законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.

С оглед на гореизложеното Военно-апелативният съд остави без уважение протеста на прокуратурата и потвърди протестираното решение като правилно и законосъобразно.

 Предвид горното и на основание чл. 338 НПК Военно-апелативният съд

                  

            Р   Е   Ш   И   :

                    

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/ 31.10.2017 г. по АНД 100/2017 г. на Сливенския военен съд.

 

  РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

 

    ЧЛЕНОВЕ:

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg