Решение
09-07-2018

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 21

                                

                               гр.София, 09.07.2018 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година  в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ЦАНЬО  АНГЕЛОВ

                                  ЧЛЕНОВЕ:полк. ХРИСТО СТРАНДЖАНСКИ

    полк. РУМЕН  ПЕТКОВ

                                                 

при секретар Таня Димчева

и с участието на прокурора    полк. ДАНЧО ДАНОВ

разгледа наказателно общ характер дело № 25 по описа за 2018г.

докладвано от съдията полк. Странджански,

образувано по въззивна жалба на адвокат А.Д. от АК – гр. В., като защитник на подсъдимия главен старшина П.С.П. от в. ф. ..... – гр. В., срещу присъда № 4/22.02.2018г. по нохд № 134/2017г. по описа на Сливенския военен съд.

 

         С присъда № 4/22.02.2018г. по нохд № 134/2017г. състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия главен старшина П.С.П. от в. ф. ..... – гр. В., за виновен в това, че на 05.09.2017 година, около 15.30 часа, по път 2901 км. 15, между град С. и село Л., община С., В. о., в посока село Л., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „......“, модел „......“ с рег. № ......, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б ал.1 и чл.54 от НК го е осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от една година, условно с три години изпитателен срок и глоба в размер на сумата  от двеста лева, на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година  и шест месеца от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС. С присъдата съдът се е произнесъл и по въпроса за съдебните разноски по делото.

         В подадената въззивна жалба се твърди, че обвинението по присъдата е недоказано и необосновано като се излагат съображения, че не са обсъдени изцяло събраните по делото гласни и писмени доказателства. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която същият да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

         Представителят на Военно-апелативната прокуратура изразява становище, че обжалваната присъда е правилна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, а наложеното наказание на подсъдимия П. е справедливо и поради това присъдата следва да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

  Съставът на Военно-апелативния съд след като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери правилността на обжалваната присъда на Сливенския военен съд на основание чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

         С обжалваната присъда съставът на първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че подсъдимият главен старшина П.С.П. е служил в Българската армия от 01.12.1995 година до 01.10.2017 година, когато по взаимно съгласие е прекратен договорът му за кадрова военна служба и е отчислен от списъчния състав на в.ф. ..... – гр. В.. По време на службата си се проявил като дисциплиниран военнослужещ, работещ добре в екип, инициативен и решителен при преодоляване на трудности, отнасящ се с необходимото уважение към своите командири и колеги. Не е награждаван и не е наказван. Същият е правоспособен водач на МПС със свидетелство за управление № ……., с придобити категории С, В, М, АМ, ТКТ. До 05.09.2017 година не е имал регистрирани нарушения по ЗДвП, за които да са съставени актове за установяване на административни нарушения, съответно както и издадени фишове за нарушения по ЗДвП. На 05.09.2017 година подсъдимият П. почивал от дежурство и през деня употребил алкохол. Към 15.00 часа на същия ден със собствения си автомобил марка „......“, модел „......“, с рег. №  ......, който управлявал, отишъл до гр. С., на ул. „К. Ч.“ .., пред къщата на бившата си приятелка гр. л. Р.Т.П.. Подсъдимият пътувал сам и когато пристагнал в гр. С., вдигнал скандал пред къщата с викове и крясъци. Вратата била заключена и подсъдимият не е влизал в двора на къщата. Свидетелката П. и родителите й се опитали да се свържат с полицията, но не успели. Подсъдимият П. като разбрал, че П. и родителите й се опитват да се свържат с полицията, веднага се качил на автомобила и потеглил. Около 15.30 часа, пътувайки по път 2901, км. 15, между гр. С. и с. Л., област В., посока село Л., на един от завоите подсъдимият загубил контрол над управлявания от него автомобил и катастрофирал в орехова горичка. Подсъдимият П. се обадил по телефона на свидетелката П. и й съобщил, че се е блъснал с автомобила си в ореховата горичка на излизане от гр. С.. По същото време свидетелят К.С. П. се обадил по мобилния телефон на подсъдимия П. П. по личен въпрос. В проведения разговор подсъдимият казал на свидетеля К.П., че ударил колата, описал му мястото, където е станало това и го помолил да дойде да го прибере. След проведения разговор със свидетеля К.П., подсъдимият напуснал мястото на ПТП-то и заминал в неизвестна посока, без да уведоми и без да изчака на място органите на МВР, каквито задължения имал съгласно ЗДвП. Около 16.10 часа на същия ден полицейските служители от РУ – Д., свидетелите И. П. В. и М. Г. С., след като били уведомени от непознат гражданин за настъпило ПТП, посетили мястото и установили катастрофиралия лек автомобил марка „......“, модел „......“, на един от завоите на пътя по посока с. Л., като водача на автомобила не бил там. Свидетелите В. и С. уведомили Оперативно-дежурната част на РУ – Д., да изпратят автоконтрольор да обслужи произшествието. На мястото на ПТП-то около 16.30 часа пристигнали свидетелите младши автоконтрольор Е. Н. Х. и младши инспектор Н.Г.К. от РУ – Д.. Те също не установили водача на автомобила, както и пострадали лица. Там били колегите им от РУ – Д., свидетелите М.С. и И.В..  При полицейските служители спрял автомобил „…..“ с водач свидетеля К.П..  Той им заявил, че познава водача на катастрофиралия автомобил и имат уговорка да го прибере. Около 17.10 часа свидетелят К.П. се върнал при полицейските служители на мястото на ПТП-то заедно с подсъдимия П., който заявил на полицейските служители К. и Х., че е употребил алкохол преди ПТП и той е управлявал автомобила и е допуснал ПТП. Полицаите, след като установили самоличността на водача на автомобила, около 17.20 часа извършили проба за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, като уредът отчел 1.91 промила алкохол в издишания от подсъдимия П. въздух. На подсъдимия П. бил съставен АУАН с бл. № …… за нарушения на чл. 20 ал.2 и чл. 23 ал.1 т.2 б.“а“ и „б“ от ЗДвП и АУАН с бл. № …… за констатирани от полицейските служители нарушения по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, подписани от подсъдимия без възражения. Иззето му било и СУМПС. Издаден му бил талон за медицинско изследване с бл. №  0405844. Подсъдимият П. бил съпроводен до Център за спешна медицинска помощ в гр. Д. за кръвна проба, но отказал да даде кръв. Задържан бил в РУ – Д., за срок от 24 часа, тъй като  било установено по надлежния ред, че  е управлявал автомобила след употреба на алкохол, допуснал е ПТП, което напуснал без да уведоми органите на КАТ. От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза № 562/2017 година по описа на Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св. А.-В.“ – АД, която се поддържа и в съдебно заседание, се установява, че към 15.30 часа, когато е управлявал автомобила и е допуснал ПТП, концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия П. е била в порядък 2.21 промила, отговаряща на средна степен на алкохолно повлияване.

         Тази така приета за установена от фактическа страна обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите П., Х., К., С., В., П. и др.,  а така също и от съответните съдебни експертизи – съдебномедицинска, протокол за медицинско изследване, заповеди, справки, писма, характеристики и другите писмени доказателства по делото, както и от частичните обясненията на подсъдимия, които частични обяснения се подкрепят от събраните съобразно изискванията на процесуалния закон доказателства и за които правилно съдът е приел, че освен средство за защита същите са и доказателствено средство. При тази правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи и относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние, а именно, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343б ал.1 от НК. Съставът на въззивния съд намира, че както фактическите така и правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, тъй като съответстват изцяло на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е анализирал показанията на всички посочени по-горе и разпитани от него свидетели, обсъдил е тези показания, включително и противоречията между тях като ги е съпоставил и с писмените доказателства по делото и аргументирано е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, което му е предявено с обвинителния акт. При анализа на доказателствата първоинстанционният съд е проявил правилен подход като за изясняване на фактическата обстановка е изходил от показанията на свидетелите-очевидци П., К., Х., чийто показания се подкрепят и от останалите събрани по съответния процесуален ред доказателства по делото и е изяснил съвсем точно фактите по делото имащи значение към предмета на доказване, а именно управление на МПС след употреба на алкохол от страна на подсъдимия с концентрация над 1,2 промила алкохол в кръвта установено по надлежния ред. Свидетелите П., К., Х., П., В., С., П. са категорични, последователни и непротиворечиви още в показанията си на досъдебното производство, а така също в показанията си пред съда в съдебното заседание, че подсъдимият П. е управлявал автомобила си до осъществяването от него на пътно-транспортното произшествие. Първоинстанционният съд подробно е изследвал показанията на свидетелите: П., която установява, че на 05.09.2017 г. около 15.30 часа подсъдимият П. й се обадил по телефона и й казал, че се е блъснал с автомобила си в ореховата горичка на излизане от С.; К.П., който установява, че на ….. г. след обяд около …. часа без да е сигурен за точния час, се е чул с подсъдимия П. по телефона и от него разбрал, че подсъдимият е ударил колата си и го е помолил да отиде и да го прибере като му обяснил, че това е станало на първия завой излизайки от гр. С. към гр. В., а след това на мястото на произшествието е намерил пристигналите вече полицаи и след като е установил връзка с подсъдимия, го е закарал до мястото на катастрофата; Х. и К., които установяват, че пред тях подсъдимият П. е заявил, че е водач на катастрофиралия автомобил, че е употребил алкохол и че с него не е имало друго лице, а също, че подсъдимият бил с контузна рана в областта на главата и отпред в автомобила откъм шофьорската страна на предното стъкло имало кръв. Самият подсъдим подписва без възражения съставените му и приложени по делото актове за установяване на административно нарушение – за управление на МПС след употреба на алкохол и за реализиране на пътно-транспортно произшествие /вж. л. 29 и л.30 от досъд. пр-во/, с което на практика потвърждава заявеното от посочените по-горе свидетели, а също така и признава вината си /вж. протокол за разпит на обвиняем на л. 19 от досъд. пр-во/. Ето защо съвсем аргументирано първоинстанционният съд е отхвърлил като необоснована защитна позиция възражението на подсъдимия П., че не той е управлявал лекия автомобил, а това е направило друго лице. Неоснователно е и възражението, че съдебно-медицинската експертиза е опорочена, понеже е изготвена от съдебен лекар, а не от химик, тъй като видно от писмените и гласни доказателства по делото – вж. показанията на свидетелите К. и Х. и протоколи на л. 33 и л. 36  от досъд. пр-во, самият подсъдим П. е отказал да даде кръвна проба. Всички тези възражения се правят и пред въззивния съд, който поради изложеното по-горе намира, че същите аргументирано са отхвърлени като неоснователни от първоинстанционния съд и поради това следва да бъдат оставени отново без уважение и че правилно първоинстанционният съд е приел наличие на съставомерно поведение от страна на подсъдимия и законосъобразно го е признал за виновен по предявеното му обвинение.

         При определянето на вида и размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба първоинстанционният съд е събрал в съответствие с изискванията на принципа за индивидуализация на наказанието необходимите доказателства относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца, преценил ги е правилно поотделно и в съвкупност и е наложил справедливи дори снизходителни по вид и размер при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на сумата от двеста лева, съобразено и с изискванията на чл. 57 ал.2 от НК. Законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл. 66 ал.1 от НК с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, вида и размера на наложеното наказание лишаване от свобода и сравнително добрата му характеристика. Законосъобразно са приложени и разпоредбите на чл.343г от НК вр. чл. 37 ал.1 т.7 от НК.

         При извършената служебна проверка от страна на въззивния съд на обжалваната присъда на първоинстанционния съд не бе констатирано да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или да са налице други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което въззивният съд счита, че посочената присъда на Сливенския военен съд следва да бъде потвърдена като обоснована, законосъобразна и правилна, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

         По тези изложени съображения и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

 Р   Е   Ш   И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/22.02.2018г. по нохд № 134/2017г. по описа на Сливенския военен съд като обоснована, законосъобразна и правилна.

         РЕШЕНИЕТО  може да бъде обжалвано или протестирано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg