Определение
04-06-2018

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

25

 

гр. София, 04.06.2018 г.

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк.ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ:   полк.ХР.СТРАНДЖАНСКИ 

                                        полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ

                                                         

при секретар Таня Димчева

и с участието на прокурора полк. E.Иванов

разгледа въззивно частно наказателно дело № 26 по описа за 2018 година, докладвано от съдията полк. АНГЕЛОВ, образувано по частен протест на прокурор от Софийската окръжна военна прокуратура и жалба на осъдения И.Г.Д.  срещу определение № 11 от  27.02.2018 г. по ЧНД 215/ 2017 г.  на Софийския военен съд.

 

         С обжалваното и протестираното определение състав на Софийският военен съд е групирал наказанията на осъдения И.Г.Д. по две отделни присъди като му е определил по-тежкото от тях-две години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален  „строг“ режим. Съдът е приспаднал изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по тези присъди, както и времето, през което той е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

         Съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно наказанието, наложено му с присъда П 217/ 2012 г. по НОХД П-217/ 2011 г. на Софийския военен съд.

         В частния протест на прокуратурата се иска отмяна на определението на Софийския военен съд. Искането на прокурора е  определеното най-тежко наказание на Д. от съвкупността да се увеличи с една втора на основание чл.25, вр.с чл.24 НК.

         В съдебно заседание прокурорът заяви, че поддържа протеста на Софийската окръжна военна прокуратура, относно искането за приложението на разпоредбата на чл.24 НК. Във въззивната инстанция прокурорът  коригира искането относно размера на увеличението, а именно да бъде в максимално допустимия от закона размер, като се съблюдава увеличеното наказание да не надвишава сбора от отделните наказания.

         В  жалбите на осъдения се иска групиране на наказанията по трите присъди. Да се определи първоначален „общ“ режим за изтърпяване на определеното  общо наказание лишаване от свобода,  като се приспаднат  изтърпяната част от него и времето, през което осъдения е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Протеста на прокуратурата следва да се остави без уважение, тъй като не са налице никакви основания за увеличаване на наказанието. В това производство осъденият Д. поставя и други въпроси- за отмяна на някои от наказанията му, наложени с влязла в сила присъда, за постановяване на предсрочно освобождаване.

         За да се произнесе Военно-апелативният съд взе предвид, че И.Г.Д. е осъждан, както следва:

1.По НОХД № П217/2011г. на СВС с Присъда № П217/16.02.2012 г./ при изписване на датата на присъдата е допусната фактическа грешка, като погрешно е посочено, че същата е от 2011 г., а в действителност тя е от 2012 г./ влязла в сила на 18.04.2013 г. е осъден на 5 /пет/ години лишаване от свобода , 5000 /пет хиляди/ лева глоба и конфискация на част от имуществото – 3 /три/ броя автомобила /подробно посочени в присъдата/ за престъплението по чл.252, ал.2, вр.ал.1 НК извършено за периода от месец октомври 2006 г. до месец октомври 2010 г. Със същата присъда е осъден на 1/една/ година лишаване от свобода за престъплението по чл.209, ал.2, вр.ал.1 от НК  извършено за периода от 16.07.2007г. до 14.12.2007 г.

На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК съдът е групирал двете наказания като е наложил най-тежкото от тях, а именно 5 /пет/ години лишаване от свобода - ефективно, като към него са присъединени глобата от 5/пет/ хиляди лева и конфискацията на част от имуществото – 3/три / броя автомобила /подробно посочени в присъдата/.

С присъдата е приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан под стража – от 25.11.2010 г. до 27.12.2010 г.

 С отделно определение № П 217-1 от  30.10.2013 г. по НОХД № П 217 от 2011 г. на СВС / при изписване на датата на определението е допусната фактическа грешка, като погрешно е посочено, че то е от 2010 г., а в действителност е от 2013 г./ влязло в сила на 05.12.2013 г. са отнети в полза на държавата придобитите  от И. Г. Д. чрез престъпление 40 850 / четиридесет хиляди осемстотин и петдесет / лева.

 

2. По НОХД № 155/2014 г. на СВС с Присъда №155/01.12.2014 г., влязла в сила на 27.10.2015 г. е осъден на 10 /десет/ месеца лишаване от свобода – ефективно,  за престъпление по чл.345 предл.1, алт.1 от НК извършено на 01.10.2013г.

 

3. По НОХД № 150/2016г. на СВС с Присъда № 56/20.10.2016 г. , влязла в сила на 15.11.2017 г. е осъден на 2 /две/ години и 6/шест/ месеца лишаване от свобода – ефективно, за престъпление по чл.212, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК  извършено за периода от 10.12.2012 г. до 14.05.2013 г.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за групиране на наказанията, наложени му с  присъда по НОХД 155/.2014 г.   и с присъда по НОХД 150/ 2016 г. и двете на СВС, тъй като престъпленията по тези две присъди са извършени от осъдения Д., преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Поради това Д. следва да изтърпи по-тежкото наказание от тях, а именно това по присъда по НОХД 150/ 2016 г. в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. Така определеното общо наказание следва да бъде изтърпяно ефективно , тъй като разпоредбата на чл.66 от НК в случая е невъзможно да бъде приложена  с оглед на това, че Д. вече е бил осъден с влязла в сила присъда № П 217/2012 г. , влязла в сила на 18.04.2013 г. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС Д. следва да изтърпи това наказание от 2 / две / години и 6 / шест/ месеца лишаване от свобода при първоначален  „строг“ режим, тъй като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходното наказание „лишаване от свобода„ , наложено с Присъда  № П 217/2012 г. на СВС по НОХД 217/2011г. на СВС.

Съдът е счел, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.24 от НК за увеличаване на определеното общо най-тежко  наказание / по тези две присъди/ , тъй като така определеното наказание в размер на 2 / две / години и 6 / шест/ месеца лишаване от свобода е достатъчно за постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция. Този извод се споделя от Военно-апелативният съд, поради което протеста на прокуратурата следва да се остави без уважение. По начало искането на прокуратурата в частния протест за увеличаване на наказанието  на осъдения Д. с една втора, т.е на осъдения да се определи наказание по двете присъди в размер на три години и девет месеца лишаване от свобода противоречи на закона. В чл.24 НК законодателят е предвидил, че така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, който сбор в случая се равнява на 3 години и четири месеца лишаване от свобода. Това обстоятелство е дало основание на прокурорът от Военно-апелативната прокуратура да поиска корекцията му  в съдебно заседание пред  въззивната  инстанция.   

Правилно съдът е постановил осъденият Д. да изтърпи отделно, наложените му наказания с присъдата по НОХД 217/ 2011 г.на Софийския военен съд, а именно: 5 години лишаване от свобода, глоба в размер на 5 000 лева и конфискация на част от имуществото – 3 броя автомобила, както и отнемане в полза на държавата на придобитите чрез престъплението 40850 лева, наказание наложено с определение от 30.10.2013 г. Престъпленията по това дело не са извършени в съвкупност с престъпленията, предмет на НОХД 155/ 2014 г. и по НОХД 150/ 2016 г. на Софийския военен съд. Това е така, защото присъдата по НОХД 217/ 2011 г. е влязла в сила на 18.04.2013 г., а престъплениято по НОХД 155/ 2014 г. е извършено на 1.10.2013 г., а това по НОХД 150/ 2016 год.на 14.05.2013 г., когато е последното му деяние от продължаваната престъпна дейност. Абсолютно невъзможно е да бъдат групирани наказанията на осъдения по трите присъди, както и наказанията, наложени му с присъдата по НОХД 217/ 2011 г. и по НОХД 150/ 2016 г. на Софийския военен съд, които са извършени в условията на рецидив. Групирането осъществено от Софийския военен съд по обжалваното и протестирано определение е единствено възможното и е най-благоприятно за осъдения. По тези съображения Военно-апелативният съд остави без уважение и жалбата на осъдения.

На основание чл.25, ал.2 от НК и чл.59 ал.1 от НК следва да се приспадне от така определените наказания лишаване от свобода на Д. изтърпяното наказание лишаване от свобода по отделните присъди и времето през което същият е бил с мярка за неотклонение „ Задържане под стража“.

Военно-апелативният съд остави без разглеждане искането на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и за коригиране на наказанията по влезли в сила присъди, които въпроси не могат да бъдат разглеждани в това съдебно производство.

По изложените съображения Военно-апелативният съд потвърди определението на Софийския военен съд като обосновано, законосъобразно и правилно. 

Предвид горното и на основание чл.338 НПК Военно-апелативен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частният протест на Софийската окръжна военна прокуратура и жалбите на осъдения И.Г.Д..

         ПОТВЪРЖДАВА  определение № 11 от 27.02.2018 г. по ЧНД 215/ 2017 г. на Софийския военен съд.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване и протестиране.

 

          

          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                   ЧЛЕНОВЕ:

        

 

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg