Определение
28-02-2019
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 9

 

София, 28.02.2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

         Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   полк.  ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                    ЧЛЕНОВЕ:  полк.  СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ

                                                         полк.  ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

 

при секретар Таня Димчева

разгледа въззивно частно наказателно дело № 5 по описа за 2019 година,

докладвано от съдията  полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ,

образувано по протест от прокурор от Военно-окръжна прокуратура П., срещу протоколно определение от 16.01.2019 г. по НОХД № 115/2018 г. по описа на Военен съд – П..

 

Производството е по реда на глава ХХII, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Настоящият състав, след като обсъди доводите изложени в протеста, мотивите на атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, установи следното:

Протестът е подаден в срок и е допустим.

На 06.12.2018 г. във Военен съд – П. е образувано НОХД № 115/2018 г. по описа на съда по внесен от Военно-окръжна прокуратура П. обвинителен акт срещу мл. сержант А.Ж.Ж. от в. ф. .....– П. за извършено от него престъпление по чл. 115 НК - за това, че около 23.15 ч. на 20.05.2018 г., в гр. П., на бул. „.................“, в междублоковото пространство пред № .., умишлено умъртвил ц. л. Д.Л.Л. от гр. С..

С атакуваното определение, в разпоредително заседание състав на съда е прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4, т. 1 и 2, вр. ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и е върнал делото на прокуратурата поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия мл. серж. А.Ж.Ж. от в.ф. .....– П. и на пострадалите. Съдът е приел,  че в акта липсва конкретизация на изпълнителното деяние с посочване на фактите, условията, последователността, динамиката и механизма на действията на подсъдимия и евентуално на пострадалия Л., довели до причиняване на нараняванията, които съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза са довели до смъртта на Л. - не е посочено кой пръв е отправил обидна дума и каква е тя; не са посочени разменените /твърдяни от прокурора/ обидни реплики; не е посочено какво приема прокуратурата и въз основа на кои доказателства - кои кредитира и кои не и защо; какви са били конкретните действия на подсъдимия и на пострадалия. Отразеното в обвинителния акт нанасяне на „четири прободни порезни наранявания“, без да се сочат фактите,  запълващо изпълнителното деяние и механизма на последователност на действията на подсъдимия и евентуално на пострадалия Л., е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия поради неяснота в какво е обвинен и до ограничаване процесуалните права на пострадалите поради непълнота в съдържанието на изпълнителното деяние.

В протеста се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като на досъдебното производство не са били допуснати твърдяните от съда отстраними съществени процесуални нарушения. В допълнителното изложение към него прокурорът счита, че съдът безкритично е приел всички твърдения и искания както на повереника на частните обвинители, така и на защитника на подсъдимия. Цитира разпоредбите на чл. 249, ал. 4, т. 1 и 2 НПК и твърди че с обвинителния акт не е нарушена никоя от тези разпоредби. Същият е изготвен в съответствие с процесуалните изисквания, като в обстоятелствената част точно и ясно е посочено в какво е обвинен мл. серж. Ж.. Отправените от защитника му критики към акта всъщност са възражение по същество на правния спор дали има или няма извършено престъпление и доказано ли е то безспорно, които обстоятелства подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса.

 Иска се отмяна на определението и връщане делото на Военен съд – П. за разглеждането му по същество.

Срещу протеста няма постъпили възражения от частните обвинители и техния повереник.

Въззивният съд намира направените с протеста възражения за основателни и не споделя становището на първоинстанционния съд, че е налице непълнота в съдържанието на обвинителния акт, довела до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите лица.

Първоинстанционният съд в определението си се е позовал на ТР 2/2002 г. ОСНК ВКС, но не се е съобразил изцяло с неговите указания.

Както правилно е посочено в ТР № 6/19.02.2018 г. ОСНК ВКС, независимо че ТР № 2/2002 г. е прието при действието на отменения НПК /обн. ДВ, бр. 89/1974 г., отм. ДВ, бр. 86/2005 г./, съдържащите се в него принципни постановки не са изгубили своето значение към настоящия момент поради идентичността в съдържанието на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 НПК /отм./ и чл. 246, ал. 2 от сега действащия НПК.

В подкрепа на това виждане са измененията в НПК със ЗИДНПК /обн. ДВ, бр. 63/4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г./. В чл. 249, ал. 4 НПК законодателят се е ръководил от постановките на ТР № 2/2002 г., за да дефинира отстранимите съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство и съответно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт, като за целта е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 НПК.

В т. 4.2 на ТР № 2/2002 г. са изложени доводи относно изискванията към реквизитите на обвинителния акт с оглед преценката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Прието е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат отразени задължително всички факти, обуславящи обективните и субективни признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, като към тях се отнасят времето и мястото на извършване на престъплението. Заключителната му част трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; приложимия наказателен закон; дата и място на съставяне на акта; името и длъжността на съставителя и  неговият подпис. Същевременно обаче в решението е посочено, че липсата на някои реквизити в обстоятелствената част на обвинителния акт, които не съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него не води до ограничава правата на правоимащите процесуални субекти и не може да бъде  основание за връщане на делото в досъдебната фаза. Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието е основание за връщане делото в предходната процесуална фаза само ако става въпрос за елементи на престъпния състав.

На страница 3 от настоящия обвинителен акт прокурорът е посочил, че около 23.15 часа в гр. П., на бул. „.................“, в междублоковото пространство пред № .., обвиняемият Ж. нанесъл с тактически нож с надпис SOG“ на пострадалия  Д. Л. четири прободно порезни рани в гръдния кош отпред и в лявата му странична повърхност; порезна рана по лявата лакътна става; драскотини под лява мишница; порезни рани по трети и четвърти пръст на дясната ръка; проникващо нараняване на меките тъкани на тила, което е представено с две прободно-порезни рани на тила в близост една до друга и свързани с раневи канал; нараняване на горния лоб на левия бял дроб; нараняване на около сърцевата торбичка и засягане на лява камера на сърцето; срязване на десния лоб на щитовидната жлеза и на двата гръдно-ключично-сисовидни мускула. Като причина за смъртта на Л. на стр. 5 са посочени острата кръвозагуба, настъпила в резултат на прободно-порезното нараняване в областта на гръдния кош със засягане на левия бял дроб и сърцето, както и настъпилата обща кръвозагуба на общо 2600 мл кръв и сърдечна тампонада от 200 мм. кръв в резултат на срязване на околосърцевата торбичка на лявата сърдечна камера, както и цялостната обща кръвозагуба от външното кървене от всички рани на пострадалия и че е налице причинно – следствена връзка между тези увреждания и настъпилата смърт на Л..

Всичко това е достатъчно мл. серж. Ж. и пострадалите да узнаят какво точно е обвинението и съответно да упражнят процесуалните си права.

Законът не възвежда в елемент на състава на престъплението по чл. 115 НК начина, по който се постига резултатът, от което следва че може да бъде използван всеки способ, който е от естество да доведе до умъртвяване на жертвата. Когато не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и да се съобразяват от съда.

В заключение следва да се посочи, че винаги когато се преценява обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се установи дали непълнотите се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него и при преценка дали на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да се съблюдава актуалната редакция на чл. 249, ал. 4, т.т. 1 и 2 НПК. 

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че съдържанието на внесения обвинителен акт отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и с неговото изготвяне на са нарушени процесуалните права на мл. сержант Ж. и на пострадалите, поради което определението на съда следва да бъде отменено и делото върнато на Военен съд П. за разглеждането му по същество.

 

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определението от разпоредително заседание от 16.01.2019 г. по НОХД № 115/2018 г. по описа на Военен съд – П., с което съдебното производство е прекратено на основание чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4, т. 1 и 2, вр. ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и делото е върнато на П.ската военно окръжна прокуратурата.

ВРЪЩА делото на същият съд за разглеждането му по същество.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.

 

  

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg