Решение-3та част
12-08-2019

На базата на така изложеното съставът на Сливенски военен съд законосъобразно е осъдил м-р Я. НА ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за извършено от него престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК, а именно защото за периода от 10.09.2016 г. до 16.11.2016 г. във в.ф. ..... – Я., в качеството си на длъжностно лице – „….“ на в.ф. ..... – Я.,  злоупотребил с властта и служебното си положение, и не изпълнил задълженията си по служба съгласно чл. 160, т. т. 13, 14, 15 и 19 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ и т. VI от Длъжностната си характеристика, в резултат на което настъпили вредни последици за Сухопътни войски – имуществена щета в размер на 9 225.50 лв.

Тази така приета за установена фактическа обстановка по делото от страна на първоинстанционния съд се доказва от събраните и проверени в съответствие с изискванията на процесуалния закон в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Приложените документи, касаещи фиктивната смяна на автомобилни гуми, заповедите за командировка на автомобилната техника и военнослужещите, справката за изплатени суми, справките относно спряната автомобилна техника на българо-турската граница, доклада на координатора във връзка със спрения от движение автомобил, от показанията на разпитаните като свидетели координатори и шофьори на автомобила, от разпита на длъжностните лица по логистичното осигуряване във висшестоящото военно формирование, от разпита на лицата, имащи отношение към изготвяне на документите за фиктивна подмяна на автомобилните гуми, от протокола за изготвяне на ВДС – разговори 1, 2, 3, 37, 38, 40, 41 и другите доказателства по делото. При тази правилно установена фактическа обстановка основният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи относно правната квалификация на извършеното от подс. Я.. Съставът на въззивния съд намира, че както фактическите, така и правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, тъй като съответстват изцяло на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е анализирал показанията на посочените по-горе и разпитани от него свидетели, обсъдил е техните показания, като ги е съпоставил с писмените доказателства по делото и аргументирано е приел, че подс. Я. е осъществил състава на престъплението по което е обвинен. При анализа на доказателствата основният съд е проявил правилен подход, като за изясняване на фактическата обстановка е изходил от показанията на свидетелите С. и М., които установяват кога, по какъв начин са изнесли от склада въпросните четири броя автомобилни гуми и къде са ги укрили, като са изпълнявали заповед на подс. Я.. Пак по заповед на последния били изготвени съответни документи с невярно съдържание относно фиктивната смяна на гумите. От показанията на св. Т. се установява, че подс. Я. е знаел за проблема със спрения от движение автомобил именно поради износени гуми, но заявил, че поделението не разполага с автомобилни гуми за подмяна, което наложило централизирана заявка от централните военни складове. Във времево отношение всички писмени доказателства показват, че именно подс. Я. умишлено е скрил обстоятелството, че в склада на поделението има налични автомобилни гуми, но е заявил, че няма такива. Правилно първоинстанционният съд се е основал на препращащите нормативни актове, какъвто е Устава за войскова служба на въоръжените сили на РБ/ УВСВСРБ/, към който препраща нормата на чл. 387, ал. 1 от НК. М-р Я. е нарушил чл. 160, т. 13 и т. 15 от цитирания устав, където му е вменено, като заместник-командир на поделението по логистиката да организира и контролира експлоатацията, съхранението, ремонта, евакуацията и снабдяването с отбранителни продукти, както и воденето на отчета и отчетността им; а в т. 15 – да анализира причините за допуснатите инциденти с автомобилната техника, да организира  своевременното й възстановяване и да провежда мероприятия за тяхното предотвратяване. Правилно съставът на Сливенски военен съд е констатирал, че действията на м-р Я. са умишлени, тъй като той от самото начало е знаел, че изпраща на мисия конкретен автомобил с износени гуми, наред с всички останали доказателства. В тази връзка всякакви възражения на защитата на подсъдимия, че последният не бил знаел за този проблем са несъстоятелни. Отделно съставът на Сливенски военен съд е констатирал, че подс. Я. лично бил уведомен от св. Т. за възникналия проблем, но м-р Я. останал безучастен, поддържайки версията, че в поделението му нямало гуми за подмяна. Обосновано съдът не приема възраженията на защитата на подсъдимия, че следвало последният да бъдел уведомяван за проблемите в поделението, включително и на командированите автомобили. Видно от УВСВСРБ за подс. Я. произтича задължение да контролира, анализира и предотвратява възникналите проблеми, което в конкретния казус, подсъдимият умишлено не е сторил, съзнавайки за последствията, а именно, че командированите машина и служители на поделението няма да могат да си изпълняват служебните задължения съгласно командирската заповед, тъй като колата им била спряна от движение. Правилно основният съд е отхвърлил твърдението на защитата на подс. Я., че формулярът на командированата машина стои в самата машина и че не била извършена проверка на този формуляр и Я. не е знаел това обстоятелство. От гореизложеното безспорно се установява, че м-р Я. е бил наясно с техническото състояние на въпросния автомобил, но въпреки това го командировал неизправен.

Законосъобразно съставът на Сливенски военен съд е установил причините, условията и мотивите за извършване на престъплението от страна на подс. Я., а именно заниженото чувство за отговорност, грубото незачитане на уставите, формалния контрол по изпълнение на доставките и проверката на фактическата наличност. В качеството си на заместник командир по логистично осигуряване подс. Я. наложил авторитарен стил на управление в сектора по логистично осигуряване, довел до безпрекословно и безкритично изпълнение на разпорежданията му за изготвяне и подписване на издаваните документи. Наред с това настоящият състав констатира, че у подсъдимия липсва чувството на самокритичност, а бил обладан от чувството на безнаказаност, на когото всичко му било позволено и от всички да черпи само изгода в личен интерес. Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства обосновано съдът е отчел добрите характеристични и чистото съдебно минало и законосъобразно е наложил наказание в средния размер, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Съобразявайки се с правилата на чл. 23, ал. 1 от НК правилно съставът на Военен съд – гр. Сливен е определил на подс. м-р Я. едно общо наказание от двете, а именно най-тежкото – три години лишаване от свобода.

Настоящият състав констатира, че основният съд не е дискутирал дали е необходимо на основание чл. 24 от НК да се увеличи наказанието на подс. Я.. Изхождайки от обстоятелството, че съставът на съда правилно е определил наказанията на подсъдимия за двете извършени от него престъпления, законосъобразно е определил едно общо наказание и не се налага увеличаване на така наложеното общо наказание, още повече, че и няма подаден протест от военния прокурор.

Обосновано основният съд е приложил института на условното осъждане на м-р Я. с оглед така наложеното най-тежко наказание вземайки предвид индивидуалната и генералната превенция, като е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 4 /четири/ години.

По отношение на възникналите вредни последици по обвинението по чл. 387, ал. 1 от НК, командирът на Сухопътни войски е предявил граждански иск и е бил установен от първоинстанционния съд като граждански ищец само срещу подс. м-р Я. за реалната щета в размер на 9225.50 лв. ведно със законните последици, считано от датата на деянието – 16.11.2016 г. Правилно съдът е приел, обсъждайки активната процесуална легитимация и правото на Сухопътни войски, като страна с право да се конституира и предяви граждански иск за претърпените от нея вреди от престъплението извършено от подс. Я. – чл. 84, ал. 1 от НПК. Законосъобразно съставът на Военен съд – Сливен е обсъдил акцесорния характер на гражданския иск в наказателното производство, размера на гражданско-правната претенция за имуществени вреди и е приел, че не може да надвишава размера на причинените вреди според обвинението. но в рамките на това обвинение, като в правомощията на ощетеното лице е да предяви иск и в по-малък размер или да не предявява такъв. Първоинстанционният съд е обсъдил обосновано, че именно подс. Я. извършвайки престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК, в пряка причинна връзка е причинил вредни последици за Сухопътни войски, като са били изплащани в определен период от време командировъчни на служители от поделението, които не са могли обаче да изпълняват служебните си задължения, за което са били командировани, тъй като подс. Я. е изпратил технически неизправен автомобил, който бил спрян от движение поради износени гуми, а е следвало да е окомплектован, но поради умишленото нарушаване на Устава за войскова служба и задълженията му произтичащи от длъжностната характеристика, които не изпълнил е станал причина да настъпят вредни последици за Сухопътни войски.

Законосъобразно съставът на Сливенски военен съд е осъдил подс. Я. на дължащата се държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 369.02 лв.

Правилно съставът на Военен съд Сливен е присъдил и дължащото се възнаграждение на юрисконсулт Г.ов, който е представлявал Сухопътни войски.

Настоящият състав констатира една явна техническа грешка в мотивите в текстовото изписване на сумата от 9225.50 лв. на л. 624 /гърба/ и на л. 626 /долу/ от т. 3 на НД, като с думи е изписана сумата от 9995 лева и 50 ст. От доказателствата по делото се установява, че сумата предмет на гражданския иск срещу подс. Я. за престъплението му по чл. 387, ал. 1 от НК именно е в размер на 9225.50 лв. и за същата сума е бил осъден м-р Я., като навсякъде другаде сумата е била отразена правилно. Тази явна фактическа грешка, настоящият състав счита, че не води до неяснота на предмета на обвинението и на присъдения граждански иск.

Присъдените разноски по делото са в размер на 1118.28 лв. Настоящият състав като взе предвид, че са осъдени и тримата подсъдими по делото, то всеки от тях следва да бъде осъден и да заплати в полза на държавата – по сметка на Военен съд – гр. Сливен сумата от по 372.76 лв.

От съдебно заседание представителят на държавното обвинение не поддържа протеста, но и не го оттегля, с което настоящият състав е длъжен да се съобрази и да вземе отношение.

Защитата на подсъдимите правят възражения, които могат да се систематизират както следва:

От материално-правен аспект:

Защитата на подсъдимите сочи, че не било установено по категоричен и несъмнен начин количеството на доставените по договора дърва за огрев -  част от обективните признаци на деянието.

Правилно основният съд е анализирал доказателствата по делото и е приел за установено и достоверно заключението на вещото лице, което установява, че недоставеното количество по договора е 54.23 кубически метра дърва за огрев. Съставът на съда е обсъдил всички възможни способи за конкретизация, като логически правилно и последователно ги е отхвърлил, приемайки в крайна сметка най-благоприятното като обем за подсъдимите.

Защитата навежда доводи, че съставите по ал. 1 и ал. 2 на чл. 212 от НК са два различни състава с по няколко предложения и изключително несъвместими един с друг като деятелност. На това твърдение на защитата на подс. Р. настоящият състав не приема за основателно, като посочва Постановление № 8 посочено по-горе в мотивите на настоящия състав. Тъкмо обратното на това твърдение на защитата е становището на ВС на РБ, като двете алинеи са стремеж на законодателя да обхване в максимална степен всички възможни хипотези на изпълнителното деяние, престъплението – документна измама, затова и по втората алинея наказанието е същото като по първата, а не е само препращане към същото наказание. Това становище на защитата не се възприема от настоящия състав погледнато в светлината на цитираното Постановление и за прецизност настоящият състав е изменил първоинстанционната присъда до обвинението на обвинителния акт именно, за да не се счита, че са нарушени правата на защита на подсъдимите.

Защитата навежда доводи, че е налице състава на чл. 212, ал. 6 от НК – маловажни случаи. Настоящият състав не се съгласява с това твърдение поради следните обстоятелства. Предметът на престъплението надвишава повече от пет пъти минималната работна заплата към 2016 г., която е била 420 лв./виж статистически справочник/.  Отделно за реализацията на престъплението по чл. 212 от НК тримата подсъдими са съставили множество документи с невярно съдържание /посочени в мотивите по-горе/, което като фактология навежда на множество престъпления по чл. 209, чл. 210, чл. 387 от НК, но именно поради своя общ предмет – документна измама се обединяват в престъплението по чл. 212 от НК, като този текст поглъща и престъпленията по служба. Защитата цитира пасаж от мотивите на касационното решение, „че реализирания подход за осъждане на лицата е толкова неприемлив, че несъмнено е нарушил правото им на защита да разберат точно, ясно и конкретно за какво са осъдени“, за да могат адекватно да му се противопоставят. Тази препратка касае отменено решение на въззивната инстанция и настоящият състав не може да я обсъжда.

Защитата на подс. Я. оспорва  предмета на престъплението –какво количество дърва е доставено в поделението, като отхвърля приетия способ от страна на първоинстанционния съд. Настоящата инстанция по-горе се е мотивирала, защо счита, че първоинстанционния съд е определил правилно предмета на престъплението, давайки вяра на експертното заключение. Другите способи за определяне на количеството дърва определено са в ущърб на тримата подсъдими, тъй като предмета на престъплението е значително по-голям от определеното от техническата експертиза. Правилно съдът не е дал вяра на подс. Р., доколкото последния приема, че всички курсове били изпълнени с максимално натоварени камиони и всеки палет бил от един кубичен метър. Заплащането на сумата равна на 24 куб. метра дърва за огрев обаче не покрива останалото недоставено количество. Защитата набляга на извършената инвентаризация в поделението и че нямало констатирани липси. Настоящият състав не приема за достоверно заявеното от защитата, поради конкретния казус, който касае конкретен договор за доставка на дърва и неизпълнението му. Размерът на самите палета не отговаря на 1 куб. метър, което от самото начало води до измама на купувача и ако подс. Й.  не беше влезнал в престъпен сговор, като помагач, с другите двама подсъдими, нямаше да има измама и съответно щета. Очевадно е от приложените по делото видеозаписи, които са приобщени като доказателствен материал/ изгледани от състава на първоинстанционния съд в съдебно заседание/, ведно с показанията на свидетелите по делото, че канатите/страниците/ на каросериите на камионите, които са доставяли дървата за огрев с палети, са под един метър и каквото и да е донатоварване не е в състояние да изпълни кубатурата на всяко пале в камионите. В противен случай, при транспортирането е щяло да има разпиляване на дървата за огрев. Това донатоварване е определено търговски начин на продавача да скрие от купувача, да не може да види конкретно е натоварено и размерите на палетата, които са били доставяни в поделението. Защитата изтъква, че ползваните СРС- телефонни разговори и направените ВДС били „пост фактум“, тоест след извършването на престъплението. Това твърдение не отговаря на фактическото положение, като подс. Я. предните две години е отговарял и същото лице - Р. е доставяло дърва за огрев в поделението. От разговора става ясно, че на м-р Я. му е ясно, че отделно от размера на палетите, при реденето на дървата в тях, продавача недонатоварва 0.2 куб. метра дърва за огрев, което също е измама на купувача.

Защитата навежда доводи, че нямало доказателства откъде основният съд приема, че м-р Я. е знаел, че не се е донатоварвало. Това твърдение се опровергава от показанията на св. П., който заявява, че палетата отговаряли на 0.7 кубически метра и че от самото начало на изпълнението на поръчката е знаел, че следва да се доставят четири курса по-малко в поделението.

Защитата на подс. Я. сочи, че последния нямал участие в изготвянето на фактура № …, поради което не е знаел, че не било извършено цялостно доставяне. Това твърдение се оборва от показанията на св. П., обясненията на подс. Р., от всички спомагателни действия на подс. Я., който е изготвил приемо-предавателния протокол № …. и накарал св. С. да се подпише, че е получил 150 куб. метра дърва, без реално да е присъствал при доставката, тъй като е бил в отпуск. Освен това в обясненията на подс. Р., дадени на досъдебното производство и огласени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, при спазване на процесуалните норми Р. потвърждава, че е разговарял с м-р Я., да се спре доставката и да се изготви фактура за доставено количество с четири курса / 24 палета/ по-малко.

По отношение на обвинението, касаещи доставката на автомобилни гуми, защитата на подс. Я. навежда доводи, че изплащането на командировъчни на служители – водачи на командирования автомобил и търсене на отговорност от подсъдимия, са логически неправилни и фактически необосновани. Обстоятелството, че командирования автомобил не бил в движение не изключвало командироването на съответните лица. Този извод на защитата е неправилен и е в противоречие с доказателствата по делото. Заповедта за командироване на автомобил плюс шофьор и заместник с оглед изпълнение на съответни курсове по Българо-Турската граница. Спирането от движение, остава шофьора и заместващия го без възможност да изпълняват служебните си задължения и то единствено поради факта, че подс. Я. е изпратил технически неизправен автомобил /с износени гуми/ и впоследствие е укрил от командирите си при съответно запитване, че нямало гуми в склада на поделението, на което бил заместник-командир по логистиката. Всъщност гумите били налични, но укрити пак по указание на подс. Я..

Защитата на подс. к-н Й. изцяло се придържа към мотивите на Сливенски военен съд, който е оправдал подзащитния й и по двете обвинения. Настоящият състав не споделя това виждане, като се е произнесъл мотивирано в обратна насока, а именно, че подс. Й. е осъществил състава на престъпленията, по които е бил предаден на съд. Настоящият състав не приема изводите на първоинстанционния съд и становището на защитата на подс. Й. поради следните съображения:

Заповедта, с която к-н Й. е натоварен да изпълни съответен договор за доставка на дърва за огрев е пределно ясна. Посочено е точно какви са му задълженията и точно какво трябва да изпълни. Нямало е пречка, Й., ако е бил в невъзможност да изпълни тази заповед, или да докладва на командира си и да бъде заменен, или сам да назначи съобразно правомощията си съответно лице, което да изпълни указаното в заповедта. Всякакви разсъждения около тази заповед, различни от съдържанието й водят до неизпълнение, а както настоящият състав по-горе е посочил, че в конкретния случай подс. Й. е извършил и престъпление по чл.212 от НК.

От процесуално правен аспект:

Защитата на подсъдимите атакуват първоинстанционния съдебен акт на основание чл. 355, ал. 1, т.т. 2 и 3 и ал. 3 от НПК, съобразявайки се с касационното решение по делото. Настоящият състав в рамките на своите правомощия измени първоинстанционната присъда съобразявайки се именно с касационното решение.

Защитата на подс. Я. се основава на чл. 335, ал. 4, вр. ал. 2 от НПК, като заявява, че настоящата инстанция няма правомощия за това. Съставът на съда се е произнесъл мотивирано с оглед правомощията си. Отделно на конкретното възражение в случая сме изправени пред една осъдителна присъда по отношение на подсъдимите Я. и Р. и оправдателна по отношение на подс. Й., но по отношение на последния е налице протест от представителя на държавното обвинение. Актът на първоинстанционния съд не е влязъл в законна сила и е предмет на институционална проверка- корекция с оглед правомощията на въззивния съд /чл. 334 от НПК/, което е направил настоящият състав. Диспозитивът на първоинстанционния съд по отношение на всеки подсъдим е едно цяло и не може да се разглежда по отделно или избирателно, поради което твърденията на защитата на този подсъдим, че сме изправени пред безизходна ситуация е неправилен и не се възприема за основателен от настоящия състав. Тъй като по начало е налице една осъдителна присъда срещу двама от тримата подсъдими и оправдаване на третия подсъдим, но с наличен конкретен протест срещу него, настоящият състав е в правомощията предвидени от закона да извършва необходимите на процесуално основание корекции по отношение на нарушения от подсъдимите материален закон, в рамките на правомощията му предвидени в НПК.

Настоящият състав провери изцяло правилността на присъдата, съгласно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК и съобразявайки се със задължителните указания на ВКС, счита протеста на прокурора за основателен, а жалбите на подсъдимите за частично основателни, поради което направи съответните изменения на присъдата на първоинстанционния съд.

В останалата й част присъдата е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

         Предвид горното и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал. 1 т. 2 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

         ИЗМЕНЯ присъда № 3 от 08 февруари 2018 година по НОХД № 97/2017 година на Военен съд – гр. Сливен, като приема следното:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия майор И.Г. Я. за ВИНОВЕН затова, че за периода от 05.10.2026 г. до 19.10.2016 г. умишлено склонил гр. л. Т. Р. – управител на фирма „К.-Р.и“ ЕООД – Я. и го улеснил чрез съвети, разяснения, отстраняване на спънки и набавяне на средства, а именно чрез използване на документи с невярно съдържание: фактура № …/11.10.2016 г.; приемо-предавателен протокол рег. № …/12.10.2016 г.; складова разписка за приемане/предаване на материални запаси № …/11.10.2016 г. и превозен билет № …/05.10.2016 г., да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3579.84 лв. с ДДС, собственост на Сухопътни войски, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и чл. 54 от НК, като го ОСЪЖДА за това престъпление на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК налага на подсъдимия едно ОБЩО наказание в размер на 3 /ТРИ/ години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 4 /четири/ години.

ПРИЗНАВА подсъдимия майор И.Г. Я. за НЕВИНЕН за времето от 05.10.2016 г. до 12.10.2016 г. в гр. Я. в качеството си на длъжностно лице – „…“ на в.ф. ..... – Я., с цел да набави за юридическото лице „К.-Р.и“ ЕООД – Я. имотна облага, злоупотребил с властта и служебното си положение по чл. 160 т. 14 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ и т. VI от Длъжностната си характеристика, в резултат на което настъпили вредни последици за Сухопътни войски – имуществена щета в размер на 3 579.84 лв., и го ОПРАВДАВА за обвинението по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

ПРИЗНАВА подс. к-н И.Й.Й. за ВИНОВЕН, затова, че през периода 05.10.2016 година – 19.10.2016 година в съучастие с подсъдимите Р. и Я., като помагач, чрез използване на документи с невярно съдържание – фактура № …/11.10.2016 г. и превозен билет № …/05.10.2016 г., е улеснил подсъдимия Р. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579.84 лева собственост на Сухопътни войски, с намерението да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, отлага изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подс. Т. Р. Р. за ВИНОВЕН затова, че за периода от 05.10.2016 г. до 19.10.2016 г. в съучастие с подсъдимите м-р Я. и к-н Й., действайки като извършител, чрез използване на документи с невярно съдържание – фактура № …/11.10.2016 г.; приемо-предавателен протокол № …/12.10.2016 г. и превозен билет № …/05.10.2016 г., получил без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3579.84 лв. с ДДС, собственост на Сухопътни войски, с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, го ОСЪЖДА на 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години.

ОСЪЖДА подсъдимия Й. да заплати СОЛИДАРНО с другите двама подсъдими на Сухопътни войски сумата от 1 995.00 /хиляда деветстотин деветдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени щети ведно със законните лихви, считано от 19.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, а в полза на държавата сумата 79.80 /седемдесет и девет лева и осемдесет ст./ лв., държавна такса върху уважения граждански иск.

ОСЪЖДА тримата подсъдими да заплатят направените по делото разноски в размер на 1118.28 лв., като всеки от тях следва да заплати в полза на държавата – по сметка на Военен съд – гр. Сливен сумата от по 372.76 лв.

         ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

         РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg