Решение- 2ра част
16-09-2019

60. Заявление – декларация от 01.08.2017 г. по чл.37 ал.1, т.1 /Приложение № 8/ съгласно Наредба ... от 16 юли 2010 г., за месец юли 2017 г., до командира на военно формирование ..... - Г.И., като в т. 1  удостоверила, че живее на свободен наем на адрес: гр. П., ул. „......” № ., собственост на Ц.С.Ц. от гр. П.;

61. Заявление – декларация от 30.08.2017 г. по чл.37 ал.1, т.1 /Приложение № 8/ съгласно Наредба ... от 16 юли 2010 г., за месец август 2017 г., до командира на военно формирование ..... - Г.И., като в т. 1 удостоверила, че живее на свободен наем на адрес: гр. П., ул. „......” № ., собственост на Ц.С.Ц. от гр. П.;

62. Заявление – декларация от 30.08.2017 г., по чл. 7, ал. 2 /Приложение № 1/ съгласно Наредба ... от 16 юли 2010 г., до жилищната комисия на военно формирование ..... - Г.И., като в т. II – „Жилищно състояние”, удостоверила, че живее на свободен наем в една стая, баня и тоалетна, на адрес: гр. П., ул. „......” № ., собственост на Ц.С.Ц. от гр. П.; 

63. Заявление – декларация от 26.09.2017 г., по чл.37 ал.1, т.1 /Приложение № 8/ съгласно Наредба ... от 16 юли 2010 г., за месец септември 2017 г., до командира на военно формирование ..... - Г.И., като в т. 1,  удостоверила, че живее на свободен наем на адрес: гр. П., ул. „......” № ., собственост на Ц.С.Ц. от гр. П.;

64. Заявление – декларация от 01.11.2017 г., по чл.37 ал.1, т.1 /Приложение № 8/ съгласно Наредба ... от 16 юли 2010 г., за месец октомври 2017 г., до командира на военно формирование ..... - Г.И., като в т. 1,  удостоверила, че живее на свободен наем на адрес: гр. П., ул. „......” № ., собственост на Ц.С.Ц. от гр. П..

Въз основа на горните документи, на основание Заповеди на Командира на в.ф. ..... – Г.И., подробно изброени в мотивите от стр. 12 до стр. 17, в периода 12.12.2012 г. - 18.01.2018 г., .... Р. на 57 пъти получила по банковата си сметка чрез банков превод, общо сумата 7480 лева /седем хиляди четиристотин и осемдесет лева/, като компенсационни суми, полагащи й се като военнослужещ, живеещ на свободен наем.

 При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че .... Р. действително е живяла на свободен наем на адрес: гр. П., ул. „......” № .; че представените от нея във военното формирование 64 документа са с вярно съдържание относно местоживеенето й, и че тези компенсационни суми в общ размер 7480 лева, собственост на Министерство на отбраната, са получени на правно основание, при което извършеното от нея не съставлява престъпление, и я е оправдал по обвинението по чл. 212, ал. 1, алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

За да стигне до този извод, основният съд е обсъдил и се е позовал на следните събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание гласни, писмени и веществени доказателства по делото: обясненията на подсъдимата .... Т. Р. /л. 123 гърба – 126 съд. дело/, показанията на свидетелите Ц. Ц. /л. 127 гърба – 128 гърба съд. дело/, З.Т. /л. 128 гърба – 131 гърба съд. дело/, Г.Д. /л.132 гърба съд. дело/, Н.З.Т./л.132 гърба - 133 съд. дело/, Р.К. /л.133 съд. дело/, К.Ш./л.126 гърба - 127 съд. дело/, полковник Р.Й./л. 126 – 126 гърба от съд. дело/, ..... П.Б. /л. 133 – 133 гърба съд. дело/ , ..... А.З. /л.133 гърба съд. дело/, Н.В./л.127 – 127 гърба съд. дело/, ..... Г.С. /л. 133 гърба – 134 съд. дело/, ..... А.М. /л. 134 - 134 гърба съд. дело/, том I: Справка за изплатени компенсационни суми на .... Р. /л. 25 - 26, т. I ДП/; Книга на собствениците в жилищната сграда в режим на етажна собственост, намираща се в област П., община П. гр. П., район Т., ж.к. Т. бл. … вх. . /л. 66 – 62 т. I ДП/; Справка за изплатени компенсационни суми на младши .... Р. /л. 67 т. I ДП/; Справка НБД за Т.Й.Р. /л. 69 т. I ДП/; Справки от Агенция по вписвания за Т.Й.Р.  /л. 74-81 т. I ДП/; Справка за домоуправители  от Район „Т.“ Община П. /л. 83 т. I ДП/; Справка от ТД на НАП П. за Ц.С.Ц. /л. 88 т. I ДП/; Служебна характеристика /л. 9 1 т. I ДП/; Служебен картон /л. 92 - 93 т. I ДП/; Кадрова справка /л. 94 т. I ДП/; Заповеди на Командира на в.ф. ..... – Г.И. /л. 99 - 103 т. I ДП/; Справка за .... Т. Р. /л. 109, т. I ДП/, том II: копие от Книга на собствениците в жилищната сграда в режим на етажна собственост, намираща се в област П., община П. гр. П., район Т. ЖК Т. бл. … вх. . /л. 6 - 8 т. II ДП/; копие на Домова книга /л. 9 - 11 т.II ДП/; Касова книга /л.13 - 68 т.II ДП/; копие от Книга на собствениците /л. 88 - л.124 т. II ДП/; Протокол за оглед на веществени доказателства /л. 1 - 7 т. III ДП/; писмо изх. № 11-02-46 от 23.01.2018 г. на Агенцията по вписванията и Справки по лице в цялата страна /л. 33 - 51 т. III/; писмо изх. № 6-0406-1- от 19.01.2018 г. и  Удостоверения за промени на постоянен адрес /л. 54 - 60 т. III/; писмо изх. № 6600 – 1583 от 17.01.2018 г. и История на постоянен и настоящ адрес на лица  от Община - П., район - Централен /л. 62 - 65 т. III/; справка съдимост /л. 70 и л. 72 т. III/; Кадрова справка /л. 76 т. III/;  Служебна характеристика /л. 77 т. III/; копие на Служебен картон /л. 78-79 т. III/; Протоколи за доброволно предаване /л. 83-86 т. III/; заключението по съдебно - графологическата експертиза /л. 12 - 23 т. III и л. 131 гърба – 132 съд. дело/; Удостоверение за промени на настоящия адрес изх. № 6-0406-1/1/ от 18.01.2018 г. /л. 154 съд. дело/; Удостоверение за настоящ адрес изх. № АО-4112/12.12.2018 г. /л. 155 съд. дело/; Експертно решение № 0944 от 062 от 10.04.2013 г. /л. 156 съд. дело/; плик с писмо изх. № 3918 от 29.04.2013 г. от НЕЛК /л. 157-158 съд. дело/; Експертно решение № 1207 от 057 от 28.03.2016 г. /л. 159 съд. дело/; копие от Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 8, том II рег. № 2353, дело № 208 от 29.05.2017 г. /л. 160-162 съд. дело/; Приемо-предавателен протокол от 29.09.2017 г. /л. 163 съд. дело/; Експертно решение № 0640 от 173 от 11.12.2013 г. /л. 164 съд.  дело/; показанията на свидетелите Ц.П./л. 166 гърба - 167 съд. дело/; Й.Й./л. 167 – 167 гърба съд.  дело/; М.П.Х. /л.167 гърба – 168 гърба съд.  дело/; В.С.В. /л. 169 съд.  дело/; Е.Д.Г. /л. 169 - 170 съд.  дело/; И.Г.Р./л. 170 - 170 гърба съд.  дело/; оглед на помещение на адрес гр. П., ул. „......“ № . /л. 188 гърба -189 съд. дело/; фотоалбум към огледа /л. 199 – 208 съд. дело/; писмо рег. № 3 – 736/05.02.2019 г. на командира на в.ф. ..... – Г.И. /л. 233 съд.дело/; писмо рег. № 3 – 1173/22.02.2019 г. на командира на в.ф. ..... – Г.И. /л. 239 съд. дело/; ксерокопие на писмо ВДП № 70 от 05.01.2018 г. от командир на в.ф. ..... – Г.И. до директор РС „Военна полиция“ – П. /л. 244-245 от съд. дело/; показанията на свидетелите ...... Д.Г. /л. 247 съд. дело/; ...... Б.Н.М. /л. 247 гърба – л. 248 съд. дело/, и веществените доказателства.

За правилното изясняване на обстоятелствата по делото Военно-апелативният съд допусна повторен разпит на подсъдимата, който не доведе до промяна във фактическата обстановка.

След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани на досъдебното производство и пред двете съдебни инстанции писмени, гласни и веществени доказателства, настоящият състав намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна.

 Събраните по делото доказателства са достатъчни и са дали възможност на основния съд правилно да оформи вътрешното си убеждение, което е отразено в мотивите. Те са обосновани, изчерпателни и кореспондиращи с приетата фактическа обстановка и формалната логика. Изготвени са съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК и в тях съдът по убедителен начин е отговорил на въпросите по чл. 301, ал. 1, т.т. 1, 2, 11 и 12 НПК. Същевременно мотивите са и аналитични и позволяват на страните и на контролната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. Поради това настоящата инстанция намира, че не е длъжна и не следва да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда.

Всички изложени във въззивния протест доводи са били поставени на вниманието на първоинстанционния съд и в мотивите на присъдата им е даден изчерпателен отговор.

Първоинстанционният съд е извършил детайлен анализ на показанията на разпитаните свидетели, на писмените и веществените доказателства, и от тях безспорно се установява, че през инкриминирания период подсъдимата действително е живяла със съпруга си на свободен наем на адреса в гр. П., ул. „......“ № ..

Правилно съдът е приел за безспорно установено че за периода 01.11.2012 -01.11.2017 г. подсъдимата е представила пред жилищната комисия на в. ф. ..... Г.И. и пред командира на формированието посочените 64 броя документа и въз основа на тях и други изискуеми се документи съгласно Наредба .../16.07.2010 г., командирът на формированието е издал заповеди за изплащане на компенсационни пари, като за периода от 12.12.2012 г. до 18.01.2018 г. .... Р. е получила такива в общ размер на 7 480.00 лв.

По делото са налице две групи свидетели относно обстоятелството къде е живяла постоянно подсъдимата през инкриминирания период със съпруга си и съответно имала ли е право да получава компенсационни суми. Първата група - З.Т., Г.Д., Н.Т., Р.К., К.Ш., ..... П.Б., А.З., Г.С. и А.М. са разпитани на досъдебното производство и по твърденията на прокуратурата подкрепят по несъмнен начин обвинението. Втората група - И.Р., Е.Г., М.Х., ... Д.Г., ... Б.М., .. .... Й.Й., .. .... Ц.П.и Ц. Ц. /без последния/, са допуснати и разпитани на съдебното следствие пред основния съд по искане на защитата на подсъдимата /само ... Г. - по искане на прокурора/. Показанията на свидетелите полк. Р.К. и Н.В. не касаят това обстоятелство, а само получените пари.

Правилно съдът е кредитирал изцяло обясненията на .... Р. и показанията на свидетелите Ц. Ц., И. Р., Е.Г., М.Х., ...... Д.Г., ...... Б.М., .. .... Й.Й., .. .... Ц.П.и К.Ш., които са последователни, логични и взаимодопълващи се, и доказват по несъмнен начин, че през инкриминирания период Р. е живяла при условията на свободно договаряне на посочения от нея адрес на ул. „......“ № ., който е бил и неин настоящ адрес през този период, а не е живяла постоянно на адреса в ж.к. Т., бл. …, вх. ., ет. ., ап. ...

Свидетелите Ц. Ц., .. .... Й.Й.и ... Б.М. са имали лични възприятия на това обстоятелство, тъй като са посещавали подсъдимата или нейния съпруг /.. .... Й./ именно на адреса на ул. „......“ № ..

Свидетелите И.Р., Е.Г. и М.Х. пък установяват, че през инкриминирания период подсъдимата и съпругът й не са живели на инкриминирания адрес в бл. …, а там са живели синът й И.Р. и болните й родители Й. и В. Х., като Г. се е грижела за майка й. 

Свидетелят .. .... Ц.П.установява, че от 2012 г. не е виждал подсъдимата да пътува до Г.И. по линия № 4 със служебния автобус, а .. .... Й.Й., че са пътували двамата до военното формирование и тя е слизала в близост до адреса на ул. „......“.

Обясненията на подсъдимата и показанията на свидетеля Ц. Ц. относно наемните отношения между тях са последователни и непротиворечиви.  От приложените  по делото договори за наем между тях от 01.11.2012 г., 01.01.2013 г. и 03.01.2017 г. е видно, че за периода 01.11.2012 г. - 16.11.2017 г. .... Р. и съпругът й са живели при условията на свободен наем в едно от помещенията в апартамент, собственост на Ц. на адрес ул. „......“ № . в гр. П.. 

Наемодателят Ц. е категоричен, че за инкриминирания период тя е живяла в стаята с терасата на ул. „......“ № .. В показанията си на л. 189 н.д. 88/2018 г., след извършения от съдебния състав оглед на помещението на 09.01.2019 г., той подробно обяснява как е изглеждало помещението към момента, когато в него е живяла подсъдимата със съпруга си и какво е било обзавеждането на стаята. От направеното измерване е установено, че стаята е с размери – ширина 2,12 м. посока север-юг и дължина 3,92 м. посока запад-изток. Покрай южната стена посока изток-запад е било разположено легло тип „Приста“; на северната стена е имало закрепена падаща маса; на източната стена, която по време на огледа е разделна стена с банята, откъм стаята е имало мивка с плот и шкафчета и кухненски шкаф до тавана. В стаята е имало два стола, табуретка, хладилник и наемателите са ползвали терасата към стаята. От горното е видно, че въпреки и малка по площ, в стаята е имало нормални условия за живеене, още повече, че всеки е свободен да решава къде и при какви условия да живее ако е принуден от определени обстоятелства, каквито са били влошените отношения между подсъдимата и майката на съпруга й, и фактът, че в апартамент №.. през периода са живеели болните родители на Р. и синът й. От друга страна, с оглед характера на службата на подсъдимата с даване на денонощни дежурства и честите й посещения в инкриминирания апартамент № .., за да готви, пере и се грижи за болните си родители и сина си, не са им били нужни идеални условия за пребиваване в тази стая. Общоизвестно е и че условията за живеене в студентски общежития и във военните университетските корпуси не са по различни от тези.

Ето защо, настоящият състав не приема твърдението в протеста, че стаята е била „абсолютно непригодна за живеене“.

Въззивният състав не намира противоречия между показанията на свидетеля Ц. и обясненията на подсъдимата относно тоалетния възел, както се твърди в допълнителния проте.. В показанията си на л. 127 гръб – 128 н.д.  Ц. описва, че вторият етаж е представлявал един апартамент с две стаи и кухня с тераса, в която е имало обособен кухненски кът и това помещение е било отдадено под наем на подсъдимата. Между трите помещения е имало  общо антре, от което е можело да се ползват баня и тоалетна, които са били общи за трите стаи. След извършения оглед от съдебния състав, на стр. 189, н.д. той пояснява, че на антрето, което води към настоящето помещение /снимка №18 от фотоалбума – л. 205 н.д./ тогава е имало врата, като банята, тоалетната и сегашното антре са били едно общо помещение. Вратата за влизане в помещението за живеене на подсъдимата се е намирала вляво от сега съществуващата врата за антрето, банята и тоалетната. Очевидно е, че банята и тоалетната са били най - близо до ползваното от подсъдимата и съпруга й помещение и е напълно нормално в обясненията си тя да заяви на л. 125 н.д. „…имах тераса, баня и тоалетна на едно място…“. Това не означава, че банята и терасата са били самостоятелен тоалетен възел само към тяхната стая. На същата страница тя точно описва разположението на апартамента  „…4 врати, влизах в нашата стая № 4, самостоятелна стая“. Това разположение отговаря точно на описанието на свидетеля Ц. за разположенията на помещенията в апартамента и броя на вратите, от които е можело да се влезе от общото голямо антре към онзи момент, което е показано на снимка 17 от фотоалбума.

Въззивният съд не споделя посоченото в протеста за съмнения в достоверността на показанията на допуснатите по искане на защитата на подсъдимия в съдебно заседание свидетели, тъй като те не били поискани още на досъдебното производство и доказвали единствено, че тя е била забелязвана в района на посочения от нея фиктивен адрес на ул. „......“ № ..

Право на всяка страна е да прецени дали и кога да поиска определени свидетели или събирането на други доказателства – на досъдебното производство или в съдебната фаза. В процесуалния кодекс няма забрана това да стане и в съдебната фаза. Разпоредбата на чл. 107, ал. 4 НПК изрично указва на съда и органите на досъдебното производство, че не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок, а в случая, както бе посочено, законът не предвижда срок.

Неоснователно е твърдението на прокурора в пледоарията му пред въззивния състав, че в последното заседание, по искане на защитата и обвинението са допуснати и разпитани свидетели, на които именно в мотивите си съдът е дал вяра при постановяване на своя акт. Видно от материалите по делото, още в края на първото съдебно заседание на 28.11.2018 г., по искане на защитата съдът е допуснал и по - късно разпитал като свидетели Ц.П., М.Х., В.В., Й.Й., Е.Г. и И.Р.. Това поведение е обяснимо с оглед твърденията за необективни действия срещу Р. от водещия разследването военно - разследващ полицай. В последното заседание са разпитани свидетелите  ...... Д.Г. – поискан от прокурора, и ...... Б.М. - поискан от адв. Д.. Двама са командири на подсъдимата в различни периоди от военната й служба и техните показания са ценени от съда в контекста на всички останали доказателства.

В мотивите си основният съд е направил подробен анализ на показанията на свидетелите от втората група и на писмените и веществените доказателства, имащи отношение към обвинението. Въззивният състав напълно ги споделя и намира, че не е нужно да бъдат повтаряни.

По делото е безспорно установено, че подсъдимата е живяла в този апартамент заедно със съпруга си и сина си трайно до 2008 г., след което семейството е живяло под наем в различни квартири. След този период тя и съпругът и често са посещавали апартамента във връзка с неговата поддръжка, с грижите за болните й родители; със заплащането на входните такси, а след ноември 2012 г., когато там е заживял постоянно и синът им И.Р. и за полагани грижи и за него. Нормално е при тези техни посещения в блока да бъдат срещани от някои от живущите във входа.

Съдът ще анализира по-подробно показанията на свидетелите от първата група.

Неоснователно е твърдението в допълнителния протест, че показанията на свидетелите от тази група категорично доказвали, че през инкриминирания период Р. е живяла постоянно на посочения адрес в бл. …, вх. ., ап. ...

В показанията си на л. 129 н.д. свидетелката З.Т., която е домоуправител и касиер на входа, заявява, че по нейни възприятия към 23.04.2013 г. /когато е изготвена приложената по делото Книга на собствениците – л. 6-8 т. 2 ДП/, в апартамента са живеели подсъдимата, съпругът й и синът и И.; че ги е виждала във входа; че други лица освен тримата не и е известно да са живеели там и че подсъдимата и съпругът й са заплащали входните такси за три лица. Не е влизала в апартамента.

От показанията й на лист 128 гърба н.д. № 88/2018 г., и приложеното на л. 6-8, т. 2 ДП копие на част от Книгата на собствениците, се установи, че тази книга е започната от нея на 23.04.2013 г, което е и отразено на първата страница на л. 6, т. 2 ДП. С преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост /ЗИДЗУЕС/, обн. ДВ, бр. 57/2011 г., е указано, че в сграда или вход в режим на етажна собственост, в които до влизането в сила на този закон се е водила Книга на собствениците, може да не се създава Книга на етажната собственост, каквато вече е предвидена в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост ЗУЕС, /изм. ДВ, бр. 57/2011 г. Очевидно е, че до 23.04.2013 г. във входа не се е водила Книга на собствениците и въпреки задължението си да създаде и води като домоуправител Книга на етажната собственост, З.Т. е завела несъществуваща в нормативната уредба вече Книга на собствениците. В качеството си на домоуправител тя е длъжна да познава разпоредбите на ЗУЕС и особено тази на чл. 6, ал. 1, т. 16 ЗУЕС /изм. ДВ, бр. 57/2011 г./, съгласно която собствениците са длъжни да вписват в Книгата на етажната собственост членовете на своите домакинства и обитателите. Въпреки това, по нейните показания, Т. лично е вписала данните в книгата за подсъдимата, съпруга й, сина им – л. 7, т. 2 ДП, че живеят заедно със собственика на апартамента Н.Д. – А., която е майка на съпруга й. На следващата страница от книгата /л.8 , т. 2 ДП/ срещу „собственик“ Т. е вписала името на Г.Р. и го е подписала със запетая. Ако Г.Р. и подсъдимата действително са живеели в апартамента, то Т. неминуемо би му дала той лично да се подпише в книгата в качеството му на син на собственика на апартамента – Н.Д.А., за която е знаела, че не живее в апартамента, което  е и вписала на същата страница. Ако Т. си е изпълнявала задълженията на домоуправител, то тя задължително е следвало да знае и да изиска да се впишат в Книгата на етажната собственост и другите двама обитатели на апартамента през инкриминирания период – родителите на подсъдимата В. и Й. Х.. За В. Х., на л. 155 н.д. № 88/2018 г. е приложено Удостоверение за настоящ адрес изх. № АО-4112/12.12.2018 г., представено от защитника на подсъдимата в СЗ от 13.12.2018 г. и прието от съда като писмено доказателство, от което е видно, че тя е регистрирана по настоящ адрес на 10.08.2005 г. в инкриминирания апартамент № …

Обстоятелството защо майката на Р. – В. Х., не е вписана в Домовата книга на гражданите живущи на ж.к. Т., бл. …, вх. ., гр. .., се изясни от обясненията на подсъдимата, показанията на З.Т. и приложеното на л. 9-11, т. 2 ДП заверено копие на части от тази книга. На л. 124 гръб и 125 н.д.88/2018 г. подсъдимата обяснява, че е искала да впише майка си в Домовата книга след регистрирането й на този адрес, но при поискване на книгата, тогавашният домоуправител на входа и е обяснил, че такава книга е нямало и не е водена. От показанията на Т. и отразеното в книгата е видно, че попълванията са извършвани в шесто РУ МВР П. от лицата, които са записани и че се касае за регистрации от 1985,1990, 1992, 1994 и 1999 г. на посочените на л. 10, т. 2 ДП като обитатели лица на апартамент № ... С оглед това, че липсват последващи отбелязвания, то очевидно такава книга не е водена.

В показанията си Р.К. на л. 133 н.д. сочи, че не е влизала в апартамента, но твърди, че до пролетта или лятото на 2018 г. в него са живели подсъдимата, съпругът и и синът им. Т. и К. живеят на втория етаж.

В показанията си на л. 132, гръб н.д. свидетелят Г.Д., който живее на шестия етаж заявява, че откакто се помни в този апартамент живеят подсъдимата, съпругът и синът им, но не може да каже докога. Влизал е в него преди 20 години като малък; разговарял е с Г.Р. пред входа.

Очевидно е, че обвинението се базира на показанията на тези трима свидетели, че през инкриминирания период в този апартамент не е живял никой постоянно, освен подсъдимата, съпругът й и синът им.

Като взе предвид, че никои от тези  трима свидетели не е влизал в ап. № ..; че всички живеят на други етажи и нямат непосредствени възприятия за постоянно живущите в него, а твърдят само, че са виждали пред блока или във входа на блока подсъдимата или съпруга й Г.Р., настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е ценил показанията им през призмата на обясненията на .... Р. и показанията на сина й Г.Р., че действително  няколко пъти седмично със съпруга си са посещавали апартамента, но не защото постоянно са живеели там, а във връзка с поддръжката му, с готвене, чистене и грижи за болната й майка и за сина им и за заплащане на входните такси.

Показанията на Н.Т. и К.Ш. не опровергават, а подкрепят обясненията на подсъдимата. На л. 133 н.д. 88/2018 г. Т. заявява, че е имало случаи, когато Т. Р. е звъняла на вратата й, за да търси ключ за вратата на входа, което ако Р. бе живяла постоянно в апартамент № .., не би сторила.

К.Ш., който живее в ап. № ..на четвъртия етаж, точно под апартамент № .., свидетелства на л. 126 гърба н.д., че апартаментът му е бил наводняван от майката на подсъдимата;  че „…За периода 2012 г. – 2017 г. мисля, че тя /Р./ не живее там…“; както и че е говорил със съпруга й Г.Р., от когото узнал, че живеели на квартира.

Показанията на посочените от прокурора четирима военнослужещи, всеки от които е бил шофьор на служебни автобуси, извозващи военнослужещи от гр. П. до с. Г.И. от около десет години,  също не доказват обвинението, а сочат единствено обстоятелството, че е била забелязвана да се качва сутрин и да слиза вечер след работа от служебния автобус по линия № 4 от спирка след Мебелната къща в ж.к. „Т.“.

На стр. 133, гръб н.д. ..... П.Б. заявява, че не може да конкретизира периода, в който подсъдимата се е качвала и слизала в ж.к. „Т.“ по линия № 4.

На л. 133 гръб н.д. ..... А.З. твърди, че не може да каже със сигурност в кой период я е виждал да се качва от ж.к. „Т.“ в служебния автобус по линия № 4.

На въпрос на защитата на подсъдимата на л. 134 н.д. в кой период със сигурност може да твърди, че тя се е качвала по маршрут № 4 от спирка след Мебелната къща в ж.к. „Т.“, ..... Г.С. отговаря, че не може да каже.

На л. 134 н.д. ..... А.М. , шофьор по линия № 2 и № 3 заявява, че се е случвало да кара по маршрут № 4, виждал е Р., но не може да каже къде се качва и къде слиза. Твърди, че е виждал Р. да се прибира вечер по неговите линии 2 и 3 /съдебният протокол относно неговия разпит в тази му част е допълнен с разпореждане № 76/7.12.2018 г. – л. 152 н.д./.

От приложената на 77, т. 3 ДП Служебна характеристика е видно, че .... Р. е постъпила на военна служба като кадрови ..... във в.ф. .....-Г.И. на 03.11.2003 г. и до момента служи там. До 24.10.2008 г. тя е живяла постоянно на адрес в гр. П., ж.к. „Т.“, бл. …, вх. ., ап. .., а от 24.10.2008 г. до 05.11.2012 г. е живяла на квартира на различни адреси в същия квартал. През всички тези години, за да се придвижи до формированието е използвала служебен транспорт, като по време на пребиваването си в  ж.к. „Т.“ е пътувала оттам и до там с линия № 4, минаваща през квартала. От друга страна, съвсем логично житейски е ако посещенията й в апартамент № .. са били рано сутрин или след работа подсъдимата да се е придвижила до района на военно формирование ..... - Г.И. със служебен автобус и по линия № 4, което обаче не е било редовно, и да е била забелязвана от водачите на автобусите.

С оглед това, и с обстоятелството, че никой от четиримата водачи на служебни автобуси не твърди със сигурност, че именно през инкриминирания период подсъдимата е ползвала само линия № 4, настоящият състав прие, че техните показания по никакъв начин не оборват нейните обяснения и не доказват обвинението.

В подкрепа на приетото от основния съд, че през инкриминирания период подсъдимата и съпругът и действително са живели на свободен наем на ул. „......“ № . и са заплащали наем на собственика на стаята св. Ц. Ц., е и следното:

Видно от Удостоверение за промени на постоянен адрес, изх. № 6-0406-1/18.01.2018 г. на Т. Р. на л. 54, т. 3 ДП, тя е била регистрирана на постоянен адрес в ж.к. „Т.“, бл. …, вх. ., ап. .. на 20.09.2000 г. и той е бил постоянният й адрес до датата на издаване на удостоверението.

От приложеното на л. 55, т. 3 ДП и л. 154 н.д. Удостоверение за промени на настоящ адрес изх. № 6-0406/18.01.2018 г. се установява, че подсъдимата е живяла на настоящ адрес в инкриминирания апартамент № .. за периода 13.10.1994 г. – 24.10.2008 г. и от 24.10.2008 г. до 18.01.2018 г. няма регистрация за настоящ адрес в този апартамент. На л. 57, т. 3 ДП е приложено удостоверение за промени на настоящ адрес на съпруга й Г.Р., от което е видно, че настоящият му адрес в апартамент № .. е бил до 27.10.2008 г., като оттогава до 18.01.2018 г. е живял на различни от този настоящи адреси. В посочените удостоверения за промени в настоящ адрес на двамата е отбелязано, че за периода 05.11.2012 г. – 16.11.2017 г. са били с настоящ адрес на ул. „......“ № .. Не звучи логично и е житейски неоправдано, ако подсъдимата и съпругът й действително не са живели на свободен наем на ул. „......“ № ., а са живели в ап. № 14, те да бъдат регистрирани на този адрес от собственика Ц. Ц. и да му заплащат наем за тази стая, факти, които не се отричат от Ц.. Въпросът защо Ц. не е заплащал данъци върху тези суми не е предмет на настоящото дело.

Плащането на разноските на входа за три лица от Р. и съпруга й е аргументирано от нея с това, че е ставало поради липса на доходи от болните родители и сина им, които действително са живели в апартамента през периода и настоящият състав приема тези доводи.

Въззивният състав намери за логични и правдоподобни обясненията на подсъдимата за представеното от нея Заявление до управителният съвет на входа за намаляване на входната такса за един човек от 30.08.2014 г., приложеното на л.12 т. 2 ДП. Пред настоящия състав тя заяви, че е извършила това, за да не плаща такса за майка си през периода на обучението си в ....ския колеж в гр. Д.М. от 01.09.2014 г. до 01.09.2015 г., през който период В. Х. е била отведена за гледане в с. М., а домоуправителката З.Т. е искала от нея заплащане на входна такса за трима човека. Освен това, както бе посочено по-горе, майка й не е била вписана в Домовата книга на входа и в Книгата на етажната собственост и не е било необходима да се обяснява на Т., че третият човек, за когото е нямало да се заплаща такса е била тя.

Отразеното в приложеното на л. 223, т. 2, н.д писмо рег. № 3 – 736/05.02.2019 г. на командира в.ф. ..... – Г.И. обстоятелство, че в периода след 14.01.2016 г. адресът за оповестяване на подсъдимата е бил в ж.к. „Т.” бл…., Вх.”.” ап…, се опровергава по категоричен начин от показанията на преките й командири - свидетелите ...... Д. В. Г. /л. 247 съд. дело/ и ...... Б.Н.М. /л. 247 гърба – л. 248 съд. дело/. Този извод на съда се подкрепя и от последващото писмо рег. № 3 – 1173/22.02.2019 г. /л. 239 съд. дело/ на същия командир, че „…В служба „Личен състав“ на военно формирование ....., по кадровото дело на .... Т.Й.Р., не е постъпвала информация за промяна на постоянен и/или настоящ адрес за периода месец август 2015 г. до края на 2017 г…“. В т. 2.5 на писмо рег. № 3 – 736/05.02.2019 г. е посочен Списък – разчет с адреси и телефонни номера за оповестяване от 14.01.2016 г., в който за пръв за Р. е посочен адрес за оповестяване в ж.к. „Т.“, бл. …, вх. ., ап. ... Тази дата обаче е след месец август 2015 г. и не е ясно откъде е взета информация за промяна на адреса й от ул. „......“ № ..

Основният съд правилно се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

С оглед постановената присъда законосъобразно е постановил на основание чл. 190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски от РС „Военна полиция“ П. общо в размер на 231,78 лв., ДА ОСТАНАТ за сметка на РС „ВП“ П., а 50,00 лв. възнаграждение на експерта на съдебното производство ДА ОСТАНАТ за сметка на държавата.

При извършената служебна проверка, настоящата инстанция намери, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на страните по делото и че липсват основания за отменяне или изменяне на присъдата.

 

 

По изложените съображения и на основание  чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Военно-апелативният съд

 

                 

                Р   Е   Ш   И   :

 

                    

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 4/18.03.2019 г. по НОХД № 88/2018 г. по описа на Военен съд – П..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                             

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                           

 2.

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg