Решение
26-08-2019

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

15

 

гр. С.,  26 август 2019 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

         Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

                     ЧЛЕНОВЕ:  полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                       полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                               

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. Нивелин Начев

разгледа въззивно наказателно от общ характер дело № 54 по описа за 2018 година, докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ,

образувано по въззивна жалба от ефр. Г.С.С., чрез пълномощника си адв. Райко Илиев от Бургаски АК, против присъда № 15 от 01.08.2018 г. по НОХД № 162/2017 г. по описа на Военен съд-Пловдив.

С обжалваната присъда подсъдимият ефр. Г.С.С. от военно формирование …. – гр. С. е признат за виновен в това, че на 03.04.2017 г. около 19.50 часа в гр. Х., област П., управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „Пежо”, модел „308” с рег. № ….., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,04 на хиляда, установено по надлежният ред с техническо средство „Дрегер – Алкотест 7410+ RS” с фабричен № …., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 от НК е бил осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 200,00 (двеста) лева.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лишил подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето, през което за същото деяние, подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 03.04.2017 г.

Военен съд – П. е осъдил подсъдимия да заплати, в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд – П. направените по делото разноски в размер на 547,14 лв., като съдът се е произнесъл и с веществените доказателства по делото.

В подадената въззивна жалба от ефр. Г.С.С., чрез пълномощника адв. Р. И. от АК-Бургас, се твърди, че постановената присъда е несправедлива и незаконосъобразна, като е постановена при допуснати нарушения, както на материалния така и на процесуалния закон. Прави се искане да бъде отменена изцяло постановената присъда и да се постанови оправдателно решение.

В писменото допълнение към жалбата се развиват доводи за неправилност на първоинстанционната присъда, а именно:

 

1.     Процесният алкотест Дрегер 7410 + с № …. не бил технически изправен, което води до негодно доказателство. Защитата излага обширни доводи в тази насока, които ще бъдат коментирани по-долу.

2.     Процесният алкотест Дрегер 7410 + с № … бил използван в нарушение на Закона за измерванията. Не бил от одобрен тип, нямал съответен стикер и като такъв законът забранявал използването му, като се излагат в тази насока пространствени разсъждения по въпросния закон.

3.     Защитата навежда доводи за техническа грешка в протокола от съдебно заседание на първоинстанционния съд, като било изписано 21.00 часа при проведената очна ставка, което водело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и до отмяна на съдебния акт.

4.     Процесният алкотест Дрегер, който бил отчел 2.04 промила бил „Алкотест 7410+ RS“ с фабричен № …. бил посочван с различни наименования, като защитата навежда доводи, че от снимковия материал на въпросния Дрегер нямало никакви допълнителни означения, а само цифрово изписване 7410.

 

Първоинстанционният съд не бил взел предвид че след съставянето на АУАН контролните органи, не били издали по надлежния ред талон за медицинско изследване съгласно изискванията на Наредба № 30 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамваи или самоходни машини и или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози на територията на област П..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адвокат И. поддържа депозираната въззивна жалба. Заявява, че процесният дрегер не бил индивидуализиран по-конкретно № … ли е или … плюс. Отделно от това нямало официално постъпил сигнал в РУП – гр. Х. за конкретен автомобил, водачът на който го управлявал след употреба на алкохол. Навежда също така за противоречия между показанията на св. Г. и П., които заявявали различно време на пристигане на органите на военна полиция, а оттам и кога бил издаден медицинския талон и имал ли е време подзащитния му да се придвижи до съответното болнично заведение.

Подсъдимият С. в съдебно заседание пред въззивната инстанция се присъединява към становището на защитника и прави искане да бъде оправдан.

В законния срок няма постъпило писмено възражение от прокуратурата по депозираната въззивна жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът излага становище за правилност и законосъобразност на присъдата на първоинстанционния съд и прави искане тя да бъде потвърдена, а въззивната жалба срещу присъдата да бъде оставена без уважение.

 

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намери за установено от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият редник ефрейтор Г.С.С. от военно формирование … – С., завършил висше образование. На 28.08.2006 г. постъпил на военна служба в Българската армия. На 01.12.2008 г. бил приведен на служба във  военно формирование  …. – С. на длъжност „…“, на която длъжност е и към настоящия момент. Показвал добра лична дисциплина и удовлетворителни резултати. Спазвал правилата за военна вежливост. Проявявал чувство на колективизъм и умения за работа в екип. Успешно се справял с допълнително поставените му задачи. За постигнати добри резултати бил награждаван с „Парична награда“ през 2013 г. и 2016 г. и с „Грамота“ през 2016 г. Не бил наказван и осъждан.

Подсъдимият бил санкциониран многократно за нарушаване на ЗДвП и Правилника за приложението му /виж л. 54-55 от ДП/.

На 03.04.2017 г., ефрейтор Г.С. бил в компенсация от дежурство. На същата дата се намирал в гр. Х., квартал „…”, ул. „…” № …. На този адрес подсъдимият и съпругата му закупили къща и правели ремонт. През деня употребил неизвестно количество алкохол. Около 19.00 – 19.30 часа на 03.04.2017 г. ефрейтор С. приключил работата в новозакупената им къща. С личния си автомобил марка „Пежо”, модел „308” с рег.№ …. се отправил към дома на родителите си, находящ се на адрес гр. Х., ул. „…“ № ... Управлявайки автомобила, около 19.50 часа на същата дата, на кръстовището на ул. „А. И.” с ул. „Х. Д.”, бил спрян за проверка от автопатрул на РУ на МВР – Х., в състав - свидетелите полицай П. В. Г. и полицай И. К. М.. Подсъдимият бил сам автомобила. Полицай И. М. извършвайки проверка на документите на автомобила се усъмнил, че водачът ефрейтор С. е употребил алкохол. Полицай П. Г. започнал проверка на водача с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен № …, но докато подсъдимият издишвал въздух в дрегера, същият изключил, като не показал никакъв резултат. Тогава свидетелят полицай П. Г. взел от патрулния автомобил втория дрегер, числящ се на РУ на МВР – Х.. С този Дрегер „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № … полицай Г. изпробвал ефрейтор С.. Пробата от първия път отчела 2,04 промила в издишания въздух. Подсъдимият бил отведен в сградата на РУ на МВР – Х., където му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ - серия Г с бланков № …. от 03.04.2017 г. На ефрейтор С. бил издаден и талон за медицинско изследване с бланков № 0426549, на който подсъдимият собственоръчно написал заявявайки: „ Не желая да дам кръв”.

Техническото средство - Дрегер „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № …., с което бил изпробван подсъдимият, било технически изправно и в съответствие с изискванията на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 30/27.06.2001 г.за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, действаща към момента на инкриминираното деяние. След като подсъдимият собственоръчно написал: „ Не желая да дам кръв” в талона за медицинско изследване с бланков № ….., с което показал, че се съгласява с показанията на техническото средство, правилно и в съответствие с чл. 6 от горната наредба, показанието е прието за установено въз основа на отчетеното от техническото средство.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е признал подсъдимия ефрейтор Г.С.С. от военно формирование …. – С. за виновен затова, че на 03.04.2017 г. около 19.50 часа в гр. Х., област П., управлявал моторно превозно средство, лек автомобил марка „Пежо”, модел „308” с рег. № …., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,04 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер – Алкотест 7410+ RS” с фабричен № …. и го е осъдил за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд е приложил и задължителната разпоредба на чл. 343г, вр. чл. 343б, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК като е лишил подсъдимия Г.С. от правото да управлява МПС за определен срок, като е приспаднат срока на отнемане на свидетелството за управление на МПС.

Военно-апелативният съд в настоящия състав, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и процесуалните действия на първостепенния съд, и като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.

Фактическата обстановка, възприета от настоящия въззивен съдебен състав, съвпада изцяло с посочените фактически констатации на първостепенния съд, почиващи на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Вътрешното убеждение на първоинстанционния съд се основава на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства, а установените данни от доказателствените средства, са правилно оценени от първата инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 от НПК. Обосновано същият съд критично е приел обясненията на подсъдимия, които макар и средство за защита са и годно доказателствено средство. Законосъобразно първоинстанционният съд е изпълнил всички искания на защитата на подсъдимия, като е събрал в съдебно заседание множество доказателства подкрепящи защитната теза на защитата, но които доказателства не са опровергали основния извод на съда за вината на подсъдимия и за осъждането му.

От своя страна настоящата инстанция изпълни, като събра допълнително всички необходими и законосъобразни искания на защитата на подсъдимия, като новосъбрания доказателствен материал не даде основание за промяна на съдебния акт на състава на П.ски военен съд, а тъкмо обратното, подкрепи правните изводи на основния съд. По делото е приложен договора сключен на базата на обществена поръчка между МВР и фирма „Дрегер Сейфти България“ ЕООД, касаещ именно основния вид анализатори за алкохол в дъха тип „Дрегер Алкотест 7410/7410+“; Техническа спецификация на основния вид дрегер; Оригиналният дневник за отразяване на резултатите от използване на техническо средство „Алкотест-дрегер 7410+“ с инвентарен №, където за 2017 г. под № 94 е описано измерената стойност на алкохолни пари в дъха и с № …. АУАН е отразено нарушението на подсъдимия; писма от Министерство на здравеопазването; назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза, която дава отговор на поставените от защитата на подсъдимия въпроси, както и защитата й в съдебно заседание от експерта К.

Първоинстанционният съд е обсъдил буквално всички възражения на защитата на подсъдимия, като ги е отхвърлил или като неоснователни, или като правно ирелевантни, или неотносими към настоящия казус, посочвайки конкретния уред за измерване на алкохолни пари във въздуха, но касаещ случай след датата на инкриминираното деяние, когато уредът е дефектирал. Тези констатации на съда са правилни, съобразени са с конкретните доказателства по делото – гласни и писмени и настоящият състав ги споделя изцяло.

Фактическият състав на чл. 343б, ал. 1 от НК препраща към действащата Наредба № 30/27.06.2001 г. издадена от Министъра на здравеопазването. Тя изисква водачът, който управлява МПС, да бъде проверен от компетентни органи по надлежния ред. Безспорно свидетелите - полицаите Г. и М. са били дежурни и са изпълнявали служебните си задължения. На инкриминираната дата - 03.04.2017 г. към 19.50 часа в гр. Х. са спрели и проверили подс. ефр. Г.С. с надлежно средство – „Алкотест дрегер 7410“ с инвентарен номер ….. Уредът е отчел 2.04 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта. Подсъдимият бил отведен в РУ на МВР-гр. Х. където му бил съставен съответен АУАН и издаден талон за медицинско изследване – чл. 3, ал. 2 от Наредба 30/27.06.2001 г./ виж веществените доказателства по ДП/. На същия талон подсъдимият С. собственоръчно записал „Не желая да дам кръв“ и собственоръчно се подписал. С това свое действие подс. ефр. Г.С., за което не се спори, се е съгласил с резултата от проверката с техническото средство. Именно с това действие подс. С. е спрял по-нататъшното развитие на процедурата и точното установяване, чрез вземането на кръвна проба, на количеството алкохол в кръвта му / чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001 г./. Последвали съответни действия от служителите на МВР, които сигнализирали органите на Военна полиция, като последните предприели законосъобразни наказателно процесуално-следствени действия./ виж докладна записка – л. 1 от ДП/.

Обосновано първоинстанционният съд е обсъдил, като е събрал и безспорни писмени доказателства, че уредът с който е бил изпробван подсъдимият С. е именно „алкотест дрегер“ с инвентарен № , който е бил технически изправен, преминал съответна проверка. Различните модификации на уреда се приравнявали към общия вид „алкотест дрегер“ № 7410 регистриран под № … съгласно Закона за измерванията. Видно от писмо рег. № …. от 02.03.2017 г. на оторизирана Лаборатория за проверка на средствата за измерване уредът бил преминал техническа проверка на 28.02.2017 г. и имал шестмесечна годност./л. 62, 74 от ДП/. В тази насока правилно и детайлно основният съд е отхвърлил възраженията на защитата, че техническото средство не било изправно, незаконно и т.н.

Основният съд законосъобразно е обсъдил и всички показания на свидетелите, както и другите доказателствени средства съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду им.

Защитата в своите писмени възражения, а и в съдебно заседание навежда доводи, че не се знаело с какъв технически уред бил изпробван подсъдимият. Навярно е допуснал грешка при изписването на инвентарния номер на процесния алкотест-дрегер, като го описва с различна абревиатура, може би да обясни как е била допусната грешка и оттам липсата на законна проверка. Два пъти го е посочила с инвентарен номер ….., като сочи че бил технически неизправен, от неодобрен тип -7410; 7410+, 7410+RS, нямал съответен стикер, което го правел незаконен. На тези доводи, основният съд е отговорил изчерпателно, като е събрал и съответни доказателства, които обясняват, че техническото средство е „алкотест-дрегер 7410“ и че въпросните допълнителни абревиатури са нищо повече от модификации, които не променят основният тип. Най-важното в случая е, че въпросното техническо средство е с инвентарен номер ….. Същото е единствено в РУП на МВР – гр. Х. и няма друго такова.

Защитата посочва допусната грешка в протокола, която е обсъдена от основния съд и е констатирано, че се касае за явна техническа грешка допусната от секретар протоколиста при проведената очна ставка между подсъдимия и св. Г. л. 45 по средата. Било записано „Това стана към 21.00 часа“. От всички доказателства – показанията на този свидетел и от досъдебното производство и в съдебно заседание той посочва часът на писменото заявление на подсъдимия, че не желае да даде кръв към 20.00 часа. Същото е отразено и в докладна записка – л. 1 от ДП. Всички действия на служителите на полицията са правилни и след като подсъдимият отказал да даде кръв за изследване, са се обадили на органите на военна полиция, които са били компетентни да водят досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343б от НК.

Защитата сочи, че от снимковия материал на въпросното техническо средство никъде нямало други обозначения освен № 7410. Това обстоятелство не променя годността на техническото средство и не го заменя с неизвестно такова или незаконно такова. Това твърдение е вярно и се подкрепя от доказателствата по делото, че процесния „алкотест-дрегер“ е № 7410 и неговия инвентарен/уникален/ номер е …..

На последно място защитата сочи безмотивно, че контролните органи не били издали по надлежния ред талона за медицинско изследване. Настоящият състав констатира, че основният съд е обсъдил и това възражение и не намери основание да не му даде вяра. Служителите на полицията са действали правилно, законосъобразно и са изпълнили оптимално своите служебни задължения, които след като са съставили акт /АУАН/, са издали и талон за медицинско изследване, но след като подс. С. собственоръчно е заявил, че не желае да даде кръв и се е подписал, фактическият състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е бил осъществен и не е оставало нищо друго, освен да сигнализират Военна полиция за продължаване на наказателно-процесуалните действия.

По отношение на наложеното наказание, първостепенният съд правилно е преценил както смекчаващите, така и отегчаващите вината и отговорността обстоятелства и е наложил правилно наказанието при превес на смекчаващите такива и минимално предвидената глоба. Обосновано основният съд е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за минимално предвидения срок, а именно три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Съставът на Военен съд – гр. П. законосъобразно е приложил и чл. 343г, вр. чл. 37, т. 7 от НК, като е лишил подсъдимият С. от правото да управлява МПС за срок от една година, като е отчел началната дата на отнемане на свидетелството за правоуправление, което е извършено по административен ред от органите на МВР.

Правилно основният съд се е разпоредил и с веществените доказателства – АУАН и талон за медицинско изследване да останат приложени по делото, тъй като същите са и писмени доказателства.

По настоящото въззивно дело бяха направени съдебно деловодни разноски – 293 /двеста деветдесет и три/ лв. за изготвяне и защита в съдебно заседание на допълнителната експертиза, за което подсъдимият Г.С. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на съда на основание чл. 187 от НПК.

Военно-апелативният съд намира, че са налице основанията, предвидени в закона, присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Военно-апелативният съд и на основание  чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК,

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15/01.08.2018 г. по НОХД № 162/2017 г. на Военен съд – гр. П..

ОСЪЖДА подсъдимия ефрейтор Г.С.С. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Военно-апелативния съд направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 293 /двеста деветдесет и три/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

© 2019 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg