Определение
19-03-2019
                                                                      О     П     Р     Е     Д     Е     Л    Е     Н     И     Е

 

                                                                                      

                                                                   № 5

 

                                               гр.София, 19.03.2019 година

 

            ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                                                                    полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

 при секретар Таня Димчева и при участието на прокурора генерал – майор КРУМ МАНОВ като разгледа докладваното от съдията  полк. ПЕТЬО Сл.ПЕТКОВ ч.н.д. № 75 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:     

            С определение № 56/29.11.2018 година по ЧНД № 285/2018 година състав на Софийския военен съд, по реда на чл. 306 ал. 1 т.т. 1 и 3 от НПК на основание чл. 25 ал. 1, вр. с чл. 23 ал. 1 от НК е наложил на осъдения Ю.Г.Ц. ЕГН .......... ДА ИЗТЪРПИ НАЙ – ТЕЖКОТО  от наложените му с отделни присъди наказания по НОХД № 163/09 година на РС – Е.П.; НОХД № 75/2010 година на РС – Е.П.; НОХД № 184/2013 година на РС – С.З. и НОХД № 096/2013 година на Софийския военен съд, а именно 3 (ТРИ) ГОДИНИ и 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 25 ал. 1, във връзка с чл. 23 ал. 3 от НК съдът е ПРИСЪЕДИНИЛ ИЗЦЯЛО НАКАЗАНИЕТО ГЛОБА в размер на 500 (ПЕТСТОТИН) ЛЕВА по НОХД № 163/2009 година на РС – Е.П. към определеното най – тежко наказание в размер на 3 (ТРИ) ГОДИНИ и 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът е ПРИВЕЛ В ИЗПЪЛНЕНИЕ  Определение № 35/26.03.2007 година на РС – К. като наказанието от 3 (ТРИ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по това определение ДА БЪДЕ ИЗТЪРПЯНО ОТДЕЛНО от определеното общо най-тежко наказание  от 3 (ТРИ) ГОДИНИ и 6 (ШЕСТ) МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по по НОХД № 163/09 година на РС – Е.П.; НОХД № 75/2010 година на РС – Е.П.; НОХД № 184/2013 година на РС – С.З. и НОХД № 096/2013 година на Софийския военен съд.

            Определението е обжалвано от осъдения Ц. чрез защитника му адвокат М.Д. от САК. Сочи се, че определението е неправилно и незаконосъобразно без да се изтъкват съображения в тази насока. В съдебно заседание адвокат Д. изразява становище, че правилно са били групирани съдебните актове по нохд № 1046/2006 година на РС – К., по нохд № 48/2007 година на РС – К. и по нохд № 103/2007 година на РС – К.. Такова групиране е сторено с определение 222/2007 година на РС – К., с което на осъдения Ц. е наложено да изтърпи едно общо наказание в размер на 3 (три) години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок. Адвокат Д. иска това наказание да бъде групирано с общото наказание постановено с определение № 390/13.06.2013 г. по чнд № 1101/2013 година на РС – С.З. в размер на 2 (две) години лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. С последното определение са групирани наказанията по нохд № 75/2010 година на РС – Е.П. – деянието по тази присъда е извършено на 12.07.2009 година и по присъда № 74/25.04.2013 година по нохд 184/2013 година на РС – С.З. – деянието, по която присъдата е извършено  през периода 10.11 – 24.11.2006 година.   Счита, че това е най- благоприятното групиране за осъдения Ц.. Моли съда да не се привежда в изпълнение, на основание чл. 68 ал. 1 от НК общото наказание определено на осъдения Ц. с определение № 35/26.03.2007 година по чнд 222/2007 г. на РС-К.. Счита, че са налице предпоставките на чл. 82 ал. 2, вр. ал. 1 т. 3 от НК, т.е. изтекла давност за изпълнението. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.

Военно-апелативният съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Софийският военен съд, като съд постановил последната присъда по отношение на подсъдимия Ю.Г.Ц. (Присъда № 096/25.09.2014 година, в сила от 08.08.2018 година) е бил сезиран с предложение от прокурор при Софийската военноокръжна прокуратура, за да се произнесе по реда на чл. 306 ал. 1 т. 3 от НПК, с искане при условията на чл. 68 ал. 1 от НК да приведе в изпълнение наказанието по присъда № 74/25.04.2013 година на РС – С.З., понеже в изпитателния срок на наказанието по същата присъда, осъденият Ц. е извършил и друго престъпление, за което макар и след този срок му е наложено наказание лишаване от свобода и той следва да изтърпи отложеното наказание.

Установено е по делото, че осъденият Ю.Г. Ц. е осъждан, както следва

1.За извършени на 19.10.2006г. престъпления по чл. 346 ал. 2 т.3, вр. ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК и по чл. 195 ал. 1 т.т. 3 и 4, вр. чл. 194 ал. 1 от НК, със споразумение от 25.01.2007г. по НОХД № 1046/2006г., по описа на РС-К., му е наложено едно общо наказание от 3/ТРИ/ ГОДИНИ ЛОС, изтърпяването на което е било отложено по чл. 66 от НК за срок от 5/ПЕТ/ ГОДИНИ.       

      Определението е влязло в сила на 25.01.2007г.

2.За извършено на 19.10.2006г. престъпление по чл. 346 ал. 2 т.т.1 и 3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 195 ал. 1 т.т.2,3 и 4 от НК и във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, със споразумение от 01.02.2007г. по НОХД № 48/2007г., по описа на РС-К., му е наложено наказание от 3/ТРИ/ГОДИНИ ЛОС, изтърпяването на което е било отложено по чл. 66 от НК за срок от 5/ПЕТ/ГОДИНИ.

      Определението е влязло в сила на 01.02.2007г.

3.За извършено през периода  18.10 – 14.11.2006г. престъпление по чл. 197 т. 3, вр. чл. 195 ал. 1 т.т. 3 и 4, вр. чл. 194 ал. 1 от НК, със споразумение от 06.07.2007г. по НОХД № 103/2007г., по описа на РС-К., му е наложено наказание от 2/ДВЕ/ ГОДИНИ ЛОС, изтърпяването на което е било отложено по чл. 66 от НК за срок от 4/ЧЕТИРИ/ГОДИНИ.

      Определението е влязло в сила на 06.02.2007г.

4. С определение № 35/26.03.2007г., постановено по ЧНД № 222/2007г., по описа на РС-К., за осъжданията на Ц. по посочените три дела – НОХД 1046/2006г.; НОХД № 48/2007г. и НОХД № 103/2007г., и трите по описа на РС-К., му е било определено едно общо наказание от 3/ТРИ/ГОДИНИ ЛОС, изтърпяването на което е било отложено по чл. 66 от НК за срок от 5/ПЕТ/ ГОДИНИ, считано от 25.01.2007г.

5. За извършено на 07.01.2009г. престъпление по чл. 346б от НК, с присъда № 78/24.09.2009г., постановена по НОХД № 163/2009г., по описа на РС- Е.П., е осъден на глоба в размер на 500,00/петстотин/лева.

     Присъдата е влязла в сила на 21.12.2009г.

6. За извършени на 12.07.2009г. престъпления по чл. 216 ал.1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК;  по чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 325 ал. 1 , вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, със споразумение от 14.10.2010г., по НОХД № 75/2010г., по описа на РС – Е.П., му е наложено едно общо наказание ПРОБАЦИЯ като замяна на предвидено наказание лишаване от свобода, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година и шест месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца   и  Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на сто часа годишно за срок от една година и шест месеца.

Определението е влязло в сила на 14.10.2010г.

7. За извършено в периода 10.11. – 24.11. 2006г. престъпление по чл. 195 ал.2, вр. чл. 195 ал. 1, т.т. 3 и 4 , вр.чл. 194 ал. 1 от НК, с присъда № 74/ 25.04.2013г., постановена по НОХД № 184/2013г., по описа на РС-С.З., е осъден на наказание 2/ДВЕ/ГОДИНИ ЛОС, изтърпяването на което е било отложено по чл. 66 от НК за срок от 3/ТРИ/ ГОДИНИ.

            Присъдата е влязла в сила на 11.05.2013г.

8. С определение № 390/13.06.2013г., постановено по ЧНД № 1101/2013г., по описа на РС-С.З., е било групирано наказанието на Ц., наложено по НОХД № 75/2010г. на РС-Е.П. - ПРОБАЦИЯ като замяна на предвидено наказание лишаване от свобода, с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година и шест месеца; Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца   и  Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на сто часа годишно за срок от една година и шест месеца, с наказанието, наложено му по НОХД № 184/2013г., по описа на РС-С.З. – 2/ДВЕ/ГОДИНИ ЛОС, като му е определено едно общо наказание от 2/ДВЕ/ГОДИНИ ЛОС, изтърпяването на което е било отложено по чл.66 от НК за срок от 3/ТРИ/ ГОДИНИ.

Определението е влязло в сила на 02.07.2013г.

9. За извършено в периода 01.11. – 29.11.2009г. престъпление по чл. 244, ал. 1 , предл.3-то, вр. чл. 243 ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл. 26, ал.1 от НК, с присъда № 096 от 25.09.2014г., постановена по НОХД № 096/2013г, по описа на СВС, е осъден на 3/ТРИ/ ГОДИНИ И 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛОС.

Присъдата е влязла в сила на 08.08.2018г.

Задължение на първостепенния съд в случая е било да прецени деянието по последната присъда № 096 от 25.09.2014г., постановена по НОХД № 096/2013г, по описа на СВС, извършено в периода 01.11. – 29.11.2009 година  с кои от деянията по останалите изброени съдебни актове е в отношение на съвкупност и с кои в отношение на рецидив. Видно от изложените по-горе съдебни актове последната присъда на Софийския военен съд № 096/2014г., постановена по НОХД № 096/2013г. на СВС  е в отношение на съвкупност с Присъда № 74/2013г., постановена по НОХД № 184/2013г., по описа на РС–С.З. с Определение от 14.10.2010г, с което е одобрено споразумение по НОХД № 75/2010г. на РС – Е.П. и Присъда № 78/2009г., постановена по НОХД № 163/2009г. на РС – Е.П.. Деянията по изброените съдебни актове са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Посочените съдебни актове са изброени по-горе под номера 5,6,7,8 и 9. Ето защо в съответствие с чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал.1 от НК, основният съд е наложил на Ц. да изтърпи най- тежкото от определените му с отделните съдебни актове наказания, а именно – 3/ТРИ/ ГОДИНИ и 6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА (наказанието по НОХД № 096/2013г. на СВС). Понеже наказанията по отделните присъди са били различни по вид – лишаване от свобода, пробация и глоба съдът е групирал наказанията лишаване от свобода и пробация, а на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 ал. 3 от НК е присъединил наказанието ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лева към най-тежкото наказание от 3 (три) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода без приложението на чл. 24 от НК.

Отделно от това, изброените по-горе съдебни актове под номера от 1 до 3 на Районен съд – К. са в отношение на съвкупност и наказанията по тях са били групирани с Определение № 35/ 26.03.2007г., по ЧНД № 222/07г., в сила от 10.04.2007г., на РС – К., който е определил подсъдимият да изтърпи най-тежкото от наложените му  наказания, а именно 3 (ТРИ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, КАТО Е ОТЛОЖИЛ ИЗТЪРПЯВАНЕТО МУ ЗА СРОК ОТ 5 (ПЕТ) ГОДИНИ.

Деянието по Присъда № 096 от 25.09.2014г., постановена по НОХД № 096/2013г (извършено в периода 01.11. – 29.11.2009г) е извършено в петгодишния изпитателен срок на определеното общо наказание на осъдения Ц. с Определение № 35/ 26.03.2007г., по ЧНД № 222/07г. (в сила на 10.04.2007година). Ето защо основният съд на основание чл. 68 ал. 1 от НК законосъобразно е привел в изпълнение и наказанието от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложено с посоченото определение. Неоснователен е доводът на адвокат Д., че е налице изтекла давност по чл. 82 НК за изпълнение на това наказание. Според разпоредбата на чл. 82 ал. 2 от НК давността за изпълнение на наказанието по отношение на лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено съгласно чл. 66 от НК, започва да тече от влизане в сила на съответните присъда или определение, с които се активира разпоредбата на чл. 68 от НК. В този смисъл е и трайната практика на ВКС (например Решение № 195/23.04.2013 година по н.д. № 608/2013 година на II-ро н.о.).

Неоснователно е и искането на адвокат Д. да бъдат групирани общото наказание в размер на 3 (три) години лишаване от свобода наложено на осъдения Ц. с определение по чнд 222/2007 година на РС – К. с общото наказание постановено с определение № 390/13.06.2013 г. по чнд № 1101/2013 година на РС – С.З. в размер на 2 (две) години лишаване от свобода. Подобно групиране е недопустимо, доколкото деянието по нохд № 75/2010 година на РС – Е.П. е извършено на 12.07.2009 година, т.е. след влизане в сила на определението по чнд 222/2007 година на РС – К. в сила от 10.04.2007 година. То не е и необходимо, понеже не се отразява на наказателноправното полжение на осъдения. Това е така, тъй като наказанието по последната присъда № 096 от 25.09.2014г., по НОХД № 096/2013г, по описа на СВС, което е най- тежко, е в съвкупност с общото наказание по определение № 390/13.06.2013 г. по чнд № 1101/2013 година на РС – С.З..

Предвид изложеното, обжалваното определение на Софийския военен съд следва да потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД,

 

О     П    Р    Е    Д    Е     Л      И:          

            ПОТВЪРЖДАВА  определение № 56/29.11.2018 година по ЧНД № 285/2018 година на Софийския военен съд.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

                                                          

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

1.

ЧЛЕНОВЕ:

2.

© 2019 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg