Решение
27-03-2019

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                                                           

                                                                                

                                                 № 4

 

                              гр.София, 27 март 2019 година

 

            ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД в открито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                       ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                                                полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

при секретар Таня Димчева и при участието на прокурора генерал-майор КРУМ МАНОВ като разгледа докладваното от съдията  полк. ПЕТЬО Сл.ПЕТКОВ в.н.о.х.д. № 01 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:                      

            С Присъда № 16/23 октомври 2018 година НОХД № 193/2017 година състав на П.ския военен съд е признал подсъдимия ...... Н.Д.Б. от в.ф. ..... – П. за невинен в това, че на 23.09.2017 година за времето от 00:07 часа до 00:43 часа се е заканил с убийство на Д.К.И. чрез съобщения изпратени по мобилно приложение  Viber като заканата могла да възбуди у И. основателен страх за осъществяването и, и го е оправдал по обвинението по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил предявения граждански иск от Д.К.И. срещу подсъдимия за сумата от 5 000 (пет хиляди) лева за претърпени от престъплението неимуществени вреди като неоснователен и недоказан.            Произнесъл се е и по веществените доказателства и разноските по делото.

Присъдата е протестирана от военния прокурор и обжалвана от частния обвинител и граждански ищец Д.К.И.. В протеста се сочат доводи за незаконосъобразност на постановената оправдателна присъда. Изтъква се, че при правилно установените фактически положения съдът незаконосъобразно е приел, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че съдът неправилно е приел, че целта на отправените закани с убийство била да принуди Д. И. да вижда детето си. Посочва се, че ако Б. е имал проблеми с виждането на детето си, то не е имало необходимост той да се заканва с убийство на Д. И., понеже тя не е негова майка. Погрешна била и тезата на съда, че Б. има право с незаконни средства, заканвайки се с убийство, да брани собствените си интереси. Съдът в нарушение на процесуалните правила изслушал записи направени от подсъдимия с телефона му, в които женски глас го обижда. Необосновано съдът е приел, че този глас е на Д. И., макар доказателства в тази насока да няма. Посочва се, че изслушаните записи са негодно доказателствено средство, понеже не са изготвени по реда на НПК. Неправилен бил и изводът на съда, че пострадалата И. трябвало да промени начина си на живот вследствие на страха от отправените заплахи. Сочи се в допълнение към жалбата, че съдебната практика на ВКС не изисква такава промяна, а само възможност за пораждане на такъв страх. Престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК не изисква наличието на страх у пострадалата, а само възможност заканите да породят такъв, което в случая било налице. В протеста и в жалбата на частния обвинител и граждански ищец се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по обвинението по чл. 144 ал. 3 от НК.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият ...... Н.Д.  Б. живеел на семейни начала със св. С. И. И. от 2011 г. до м. март 2017 г. От съвместното им фактическо съжителство имат родено дете – И.Н. Б.. Подсъдимият и св. С. И. живеели в апартамент, предоставен от  родителите на св. С. И., намиращ се в гр. П., ж.к. ...., бл. …., вх. ., ет. ., ап. …. От 2014 г. започнали семейните им проблеми и с течение на времето у С. И. се оформило решението и желанието да прекратят съвместното си съжителство. Тя провела разговор с подсъдимия, в който го уведомила, че отношенията им са нетърпими за нея и желае да се разделят. През месец март 2017 година двамата се разделили. Уговорили параметрите на споразумение помежду им относно режима на свиждане на подсъдимия с малолетното им дете. Споразумението било внесено в РС – П. и било одобрено с Решение № 1451 от 09.05.2017 г. Междувременно родителите на С. И. заживели в същия апартамент, в който живеели тя и детето, с цел да и помагат при отглеждане на детето.

След одобрението на споразумението от съда относно режима на свиждане с детето, подсъдимият осъществил такъв контакт с детето един единствен път за времето от 12.05.2017 г. до 14.05.2017 г.

В последствие  на няколко пъти се опитал да изпълни определеният му  режим за контакт с детето на посочения адрес в решението на съда. След като не го намирал на адреса, подсъдимият депозирал жалба  до V РПУ – П., както и жалба до РП – П. по реда на чл. 182, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Наред с тези жалби, същият подал жалба и до директора на ДСП – гр. П., отдел „Закрила на детето“ от 22.06.2017 г. Подсъдимият се опитвал на няколко пъти да осъществи контакт със С. И. по мобилния й номер, с който той разполагал към онзи момент – .........., но опитите му били неуспешни. Вместо  С. И., осъществявал контакт със свидетелката Д. И., която му отправяла обиди и заплахи. Подсъдимият успял да направи няколко звукови файлове със запис на проведените разговори с Д. И., като същият  я  уведомил, че изготвя записи в неговия мобилен телефон с ползвания от него мобилен номер .........

Установено е по делото от справка рег. № С-14521 от 08.08.2018 г. (л. 298 съд. том 2), че С. И. има сключен абонамент с мобилен оператор Виваком за налични номера ........и  ...........   Мобилен номер  ........е с дата на активация от 09.05.2017 г. до 01.08.2017 г., а мобилен номер .......... е с дата на активация 10.03.2016 г.,  който е активен и до настоящия момент. Първият от двата мобилни номера бил ползван само от свидетелката С. И.. Вторият мобилен номер е на името на С. И., но го ползвала само Д. И.. 

 След като подсъдимият не успявал да се свърже със св. С. И., единственият телефонен номер, с който той разполагал бил този, ползван от св. Д. И. – ........... На този мобилен номер подсъдимият започнал да изпраща текстови съобщения чрез софтуерната програма „Вайбър“, която била инсталирана към мобилния номер на устройството. За тази софтуерна програма се установи, че във  всяко едно мобилно  устройство може да  бъде  инсталирано допълнително приложение – софтуерната програма, която служи за комуникация между две или повече устройства. Ако няма интернет, приложението „Вайбър“ не може да бъде използвано.  Без значение е начинът, по който до телефона достига Интернет. Ако интернет услугата бъде спряна от ползвателите на  мобилните телефони, то изпратената кореспонденция чрез това приложение до другия мобилен телефон, не би се получила. За периода от време 00:00 ч. на 23.09.2017 г. до 12.00 ч. на 04.10.2017 г.  е установена кореспонденция през приложение „Вайбър“, между абонати с номера ........, ползван от подсъдимия и .........., ползван от свидетелката Д. И.. Част от тази кореспонденция са инкриминираните фрази, възведени с обвинителния акт срещу подсъдимия.

Видно от съдържанието на разговорите между двамата е, че подсъдимият се интересувал единствено от детето си: 23.09.2017 г. - 01:01:33ч. -„ Къде  е В.?“;  23.09. 2017 г. - 01:06:53ч.  - „То е моето момче.“;  23.09.2017 г. -  01:09:29 ч. - „ За детето не можеш да се месиш“; 23.09.2017 г. - 01:21:48 ч. - „ В. спи ли“ ; 23.09.2017 г. - 10:06:40 ч. - „От какво е болен В.? “, 23.09.2017 г. - 20:58:18 ч. - „ Кога ще взема В..“;  23.09.2017 г. -  20:59:45 ч. - „Няма къде да скриеш С. до сега търпях, но край“; 23.09.2017 г. - 21:16:00 ч. - „ Другата седмица ако не взема В.?“;  23.09.2917 г. - 21:22:07 ч.  - „ Защо го нямаше детето? “;  23.09.2017 г. - 21:27:53 ч.  - „ Детето го нямаше на адреса? “;  24.09.2017 г. - 20:00:01 ч. - „ От къде трябва да взема В.?“;  24.09.2017 г. - 20:07:44 ч. - „От къде да взема В.?“;  25.09.2017 г. - 16:40: 29 ч. - „Защо детето пак не е градина?“, 25.09.2017 г. - 19:45: 48 ч. „Детето си искам престъпници“;  26.09.2017 г. - 19:43:52 ч. - „Търся си детето“;   27.09.2017 г. - 16:26:33 ч. - „Дай на С. номера да се разберем и няма да ти звъня. Не ме интересуваш ти“; 28.09.2017 г. - 10:20:01 ч. „В събота трябва да си взема В. от къде?“, Трябва да го взема?“;  29.09.2017 г. - 15:58:37 ч. - „Това не е тормоз, търся си детето“; 29.09.2017 г.  - 07.15.42 ч. - „Ставай В. е на градина. Кажете утре сутринта от къде да взема В.“;  02.10.2017 г. - 17:58:14 ч. - „ Детето си  търся, не теб!; 02.10.2017 г. - 17:57:56 ч.  - „Дай на С. номера“;  02.10.2017 г. - 18:00:32 ч. - „Войната я започва твоя мъж където ме заплаши, че ще ми отреже ушите“,  02.10.2017 г.  - 18:02:35 ч. - „Вие не ме интересувате, детето ме интересува“; 03.10.2017 г. - 08:26:10 ч. - „ Кога ще взема В.“; 03.10.2017 г.  - 15:22:30 ч. - „Нито Д. И., нито И. са баща на В., всичко си има граници“; 03.10.2017 г. - 16:40:04 ч. - „Кажи кога ще си взема В.“; 03.10.2017 г. - 19:59:19 ч. -  „Детето си търся“;  03.10.2017 г. - 20:02:34 ч. - „Няма да ви оставя докато не си взема В.; 03.10.2017 г. - 20:11:44 ч. - „Защо не даваш детето?“; 03.10.2017 г. - 20:13:16 ч. - „Искам само да си виждам детето“; 04.10.2017 г. - 08:37:28 ч.  - „Кога ще си взема В.“;  04.10.2017 г. - 17:29:17 ч. - „Кога ще си взема В.“.

Проследявайки хронологично кореспонденцията на текстовите  съобщения между подсъдимия Б. и Д. И., с които тя е отговаряла след  23.09.2017 г. (датата, посочена като дата на инкриминираното деяние в обвинителния акт) първостепенният съд е стигнал до извода, че у нея  не е налице чувство на страх, (както е вписано в жалбата й, депозирана до ВОП – П.), а също и в показанията си на съдебното следствие, че е възприела тези съобщения като закани за живота й, че той може да ги осъществи и че се стремяла да потуши гнева му, поради това  му отвръщала: 23.09.2017 г. - 09:34:14 ч. - „Отрезня ли от снощи?“;   23.09.2017 г. - 20:51:10 ч. - „Много си настоятелен в звъненето.  Аз обичам да пиша“.  ; 23.09.2017 г. -  20:54:18 ч. - „Нещо интересно има ли да кажеш“; 23.09.2017 г. - 20:54:57 ч. - „Нищо не те бърка и тука можеш да го кажеш“;  23.09.2017г.  -  21:20:13 ч. -  „Ти изобщо не се появи цяло лято да вземеш детето сега плещиш, какво ми плещиш сега“;  23.09.2017 г. - 21:25:37 ч. - „Сега от къде ще дойдеш да го вземеш. Лека нощ!“.

На 24.09.2017 г. -  св. Д. И. започва кореспонденцията в 08:22:45 ч. с,  размяна на съобщение  (при условие, че вече у нея би трябвало да има формиран страх от възприетите  съобщения от  подсъдимия  от  23.09.2017г.) - „Болен ти е мозъка на тебе“;  24.09.2017 г. - 08:43:44 ч. -  „Внимавай какво говориш! Не ме кефиш“;  24.09.2017 г. - 20:06:50 ч. - „Не ми се слуша гласа ти“;  24.09.2017 г.  -  20:09:06 ч.  - „Ще те блокирам“;  26.09.2017 г. - 18:36:37 ч. - „Недей звъня непрекъснато!“,  27.09.2017 г. - 16:25:34 ч. - „Я стига си ми  звънял“;  28.09.2017 г. - 10:19:10 ч.  -  „Я стига си звънял“; 29.09.2017 г. - 22:17:48 ч. - „Лека нощ!“; 01.10.2017 г. - 14:51:05 ч. - „Давай само да не се наакаш“; 02.10.2017 г. - 17:56:39 ч. - “Защо звъниш“ (детето търся – подсъдимия); 02.10.2017 г. - 21:04:29 ч. - „Я стига си звънял”; 03.10.2017 г. - 08:25:15 ч. - „Я стига звъня“;  03.10.2017 г. - 08:52:12 ч. - „Щом нямаш работа звъни си“; 03.10.2017 г.  -  08:59:07 ч. - „Много си културен и много си учил за това.“; 03.10.2017 г. - 15:20:33 ч. - „Стига звъня на нас“;   03.10.2017 г. - 15:22:30 ч. - „Лека нощ“; 03.10.2017 г. - 16:34:25 ч. - „Хайде можещия да пише“; 03.10.2017 г. - 19:58:13 ч. - „Какво си се развънял ту на мен, ту на И.“; 03.10.2017 г. - 19:58:13 ч. - „Като развалена плоча си“;  03.10.2017 г. - 20:14:03 ч. - „Н. лека нощ“; 04.10.2017 г. - 00:22:48 ч. - „Спиш ли. Недей спа“; 04.10.2017 г. - 00:24:58 ч. - “С толкова много лайна не можеш да спиш ли“; 04.10.2017 г. - 00:32:28 ч. – „Питам конкретни въпроси. Дай отговор на тях“; 04.10.2017 г. - 00:38:00 ч. - “Отговаряй що мълчиш“; 04.10.2017 г. - 00:40:28 ч. - „Питам конкретни въпроси отговаряй“; 04.10.2017 г. - 01:11:06 ч. -  „Спиш ли“; 04.10.2017 г. - 01:14:17 ч. - „Да си ринеш насраното от теб. Рини. Лека нощ. Сладки сънища“. От друга страна, видно от обясненията на подсъдимия, че същият е бил провокиран непрекъснато от страна на И.и, съдът е извършил съпоставка и на разменените съобщения по „Вайбър” от мобилния телефон на подс. Б. с номер ........ и мобилния телефон на св. Д. И. с номер .......... в периода, предхождащ инкриминираната дата – 23.09.2017 г. Проследявайки хронологията, на изпратените съобщения от  Д. И. след 23.09.2017 г. и тяхното съдържание, е видно, че на 24.09.2017 г., 27.09.2017 г., 02.10.2017 г., 03.10.2017 г. и 04.10.2017 г. именно тя е провокирала размяната на кореспонденция между нея и подсъдимия. Установено е от Приложение 2 (на л. 346 – л. 347 от допълнителната съдебно-техническа експертиза), че подсъдимият се е интересувал единствено от детето си и търси възможност за осъществяване на контакт с майката на детето – св. С. И., но е бил лишен от тази възможност и преди 23.09.2017 г. За периода от м. май 2017 г. до 23.09.2017 г., а именно: 26.08.2017 г. - 23:39:10 ч. - “Вие ми отнехте детето.“, 19.09.2017 г. - 18:25:21 ч. - „Кога ще си взема В.“; 19.09.2017 г. - 18:40:51 ч.  - „Ако исках да Ви правя мизерии до сега щях да ги направя, но заради В. не“; 19.09.2017 г. - 18:59:37 ч. - “Кога ще си взема В.. С. не е виновна ти мислиш всички глупости“;  20.09.2017 г. - 17:52:02 ч. - “Кога ще го взема“; 21.09.2017 г. - 17:32:31 ч. - „Кога ще взема В.“; 21.09.2017 г. - 19:02:16 ч. - “Детето трябва да си видя“;  21.09.2017 г. - 19:04:29 ч. - „Кога ще взема В.“; 22.09.2017 г. - 09:51:31 ч. - “Дай да чуя В.. Вие не ми давате детето. Трябва да го взема“.

В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд е била назначена и изслушана посочената по-горе техническа експертиза на веществено доказателство мобилен телефон, марка „Леново”, модел „Х2-ЕU“, с номер ........ (иззет с протокол за обиск от 05.10.2017 година на л.л. 40 – 43 от том II-ри на досъдебното производство) Съдия от Военен съд – П. е разрешил извършването на обиска (л. 39 от том II-ри на досъдебното производство ). За това веществено доказателство е установено от изслушаната в хода на съдебното следствие съдебно техническа експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство № 76-Сл/2017 г., че този мобилен телефон, марка „Леново“ Х2-EU е бил технически изправен и с възможност да прави записи. На това именно веществено доказателство е била назначена допълнителната техническа експертиза в хода на съдебното следствие (на л. 232 – л. 247, съд. том 1 и изслушана в съдебно заседание на  26.06.2018 г., касаеща мобилния  апарат „Леново“, модел „Х2-ЕU“, с номер ........ на подс. Б. на л.л. 336 – 358 от том II-ри на нохд № 193/2017 година).

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в  съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК.

 Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Неоснователен е доводът на частният обвинител и граждански ищец, че приобщаването към доказателствения материал по делото на записите направени в телефона на подсъдимия, обект на допълнителната техническа експертиза, са негодно доказателствено средство, понеже не са изготвени по реда на НПК. Мобилният телефон на подсъдимия Б. марка „Леново“,   и Х2-EU  с номер ........ е веществено доказателство по делото, иззет с протокол за обиск от 05.10.2017 година на л.л. 40 – 43 от том II-ри на досъдебното производство . Това процесуално-следствено действие е било разрешено от съдия от Военен съд – П. (л. 39 от том II-ри на досъдебното производство ). Вещественото доказателство е във връзка с главния факт на процеса, а освен това има отношение към оценката на достоверността на показанията на свидетелката Д. И. и обясненията на подсъдимия Б.. Задължение на съда е било да назначи цитираната допълнителна експертиза, което той е сторил. Назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза (на л.л. 336 – л. 358 от нохд № 193/2017 година на П.ския военен съд), е изследвала посоченото веществено доказателство – иззетия мобилен телефон на подсъдимия Б., с цел установяване на нови свойства или признаци във връзка с разследваното престъпление.

Верен е изводът на основния съд, че с оглед на конкретните отношения между подсъдимия и свидетелката Д. И., то инкриминираните в обвинителния акт изрази не са от естество да породят основателен страх у нея. Онова, което веднага прави впечатление е, че прокуратурата е извадила тези изрази от цялостния контекст на разговорите между двамата. Това е видно от Приложение 2 към допълнителната техническа експертиза (на л. 232 – л. 247, съд. том 1 и изслушана в съдебно заседание на  26.06.2018 г). На стр. 346 – 358 от нохд № 193/2017 година е видно, че инкриминираните изрази от подсъдимия към свидетелката Д. И. със съдържание:

в 00.13 ч. – „Няма да ви оставя“ ,

в 00.14 ч. - „Болен съм от рак дали в затвора или в болница все ми е едно“,

в 00.15 ч. – „Ще си платите за всичко“,

в 00.16 ч. -  „Няма къде да се скриете“,

в 00.21 ч. - „Докато мога да ходя ако те видя ще те удушя с 2 пръста“,

в 00.23 ч. - „В ада да гориш“,

в 00.24 ч. - “Мри“,

в 00.25 ч. - „Кълна сега.Няма какво да губя“,

в 00.27 ч. - „Пазете се от мен“,

в 00.36 ч. - „Ако не взема В. ще те направя на луканки. Бидон. Няма какво да губя“,

в 00.43 ч. - „Ти просто ми разби семейството но преди да умра ще ти го върна. Няма какво да губя. Боклук дебел“

 са част от един  от продължителните разговори между подсъдимия и свидетелката И.. Така например, на стр. 347 е видно, че след първия израз „Няма да Ви оставя“ до следващия инкриминиран израз има още изрази на подсъдимия, които са: „Трябва да си видя детето“, „Денонощно ще Ви звъня“, „Аз съм боклук, но Вие сте престъпници“, „Няма да Ви оставя“.  Следват вторият, третият и четвъртият инкриминирани изрази на подсъдимия Б., а именно: „Болен съм от рак, дали в затвора или в болница все ми е едно“, „Ще си платите за всичко“ и „Няма къде да се скриете“. До следващия инкриминиран израз прокуратурата услужливо е пропуснала част от разговора между подсъдимия и неговата тъща – свидетелката И., а именно: „Това че досега търпях“, „е друго“, „край“, „ще понесете цялата тежест на закона“. На тези негови изрази частният обвинител Д. И. отговаря: „Много съжалявам, че си болен“. После разговорът между двамата продължава с изрази на подсъдимия: „Бидон“, „Ти направи всичко“, „Само да не ме срещаш“, „Не съжалявай“. Следва отговор на Д. И.: „Ще се оправиш“. Веднага след това е другият инкриминиран израз на подсъдимия: „Докато мога да ходя ако те видя ще те удуша с 2 пръста“. Следват други изрази, които отново са пропуснати от Прокуратурата на стр. 348 от делото: подсъдимият продължава  „Ти направи всичко“, „Само детето да си видя“, „Боклук дебел“, „В ада да гориш“. На тези изрази свидетелката Д. И. отговаря: „Няма нищо, ще се оправиш“. После е другият инкриминиран израз от подсъдимия: „В ада да гориш“. Подсъдимият продължава, пак на стр. 348: „Ти ми боклук дебел“, „Мри“. Следва друг инкриминиран израз на подсъдимия, пропуснат от обвинението: „Разби ми семейството“, последван от двата други инкриминирани израза: „Кълна сега. Няма какво да губя“. На тези изрази на подсъдимия Д. И. отговаря: „Ако от това ти мине рака, давай“ и „Много съжалявам“.  Малко по надолу, на стр. 348 следват други изрази на свидетелката И. към подсъдимия: „Имаш ли нужда от помощ“, на което Б. отговаря: „Да“. По нататък И. пита подсъдимия: „В коя болница си“, на което Б. отговаря „ВМА“. Едва след това са следващите инкриминирани изрази: „Ако не взема В. ще те направя на луканки. Бидон. Няма какво да губя“. Веднага след това обаче подсъдимият казва на И.: „На 9 етаж съм“, „Ела утре“, „Яде ми се нещо“. После И. го пита: „В кое отделение“, „Има ли кой да ти помага“ и „Дано да ти помогнат, там са добри специалисти“. На стр. 349 е видно, че И. пита подсъдимия: „От колко време си там“, на което той отговаря „От 20 дни“. Малко по надолу тя казва:“Значи работата е сериозна“. Малко след това тя го пита: „И какво показват изследванията“, а той отговаря: „Рак на костите с разсейки по тялото“. Тя му казва: „Ще се оправиш“, а после го пита: „Къде имаш разсейки“, на което той отговаря: „В стомаха и панкреаса и белия дроб“, „Не искат да ме оперират“. И. пита подсъдимия: „Имаш ли болки“, той отговаря „Още не“, а после и казва“Донеси ми цигари“, „Пуши ми се“. На стр. 350 И. казва на подсъдимия „Аз се притесних за теб“.

Разговорите между двамата продължават и по нататък, но анализът дотук, на инкриминираните изрази на подсъдимия, във връзка с цялостния контекст на разговорите в никакъв случай не сочат на извод, че инкриминираните думи, заради които Б. е обвинен са могли да предизвикат основателен страх от осъществяването им у свидетелката И.. Двамата с подсъдимия са в роднински отношения, доколкото тя е баба на неговия син. Имали са и имат пререкания и спорове, включително съдебни, във връзка с упражняване родителските права на детето. Д. И. се е намесвала активно по този повод в отношенията между дъщеря си, която е майка на детето и подсъдимия, който е негов баща. Това е обусловило и лошите отношения между двамата. Внимателният анализ на изреченията от разговорите между двамата показва, че подсъдимият не е отправил никаква реална заплаха към свидетелката Д. И., а е искал тя да не се намесва в отношенията между него и дъщеря и и да не му пречи да вижда детето си. Липсват каквито и да било логични и рационални основания тези изречения да се преценяват като фактор, който застрашава здравето или живота на свидетелката Д. И., още по-малко да породи основателен страх от осъществяване на закана с убийство.

Престъплението по чл. 144 ал. 3 НК е налице, когато заканата е отправена по такъв начин, че съобразно с обстановката би могла да възбуди основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено. Когато обаче тя е отправена по такъв начин, че не сочи на действителна заплаха, престъплението не е осъществено. В този смисъл е Решение № 203 ОТ 17.03.1971 г. по  н. д. № 76/1971 г., II-ро  н. о. на ВС на РБ. При заканата с убийство съдът е длъжен да установи преди всичко наличието на елементите на обективния и състав и щом като тя не е възбудила основателен страх за осъществяване на престъплението, деянието ще бъде несъставомерно - Решение № 206 от 16.04.1976 Г. по н. д. № 173/1976 г., I-во н. о. на ВС. С оглед на конкретните отношения между подсъдимия Б. и свидетелката И., както и поводът за размяна на репликите, инкриминираните думи не са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им.

Основният съд правилно е анализирал поведението и показанията на Д. И. като противоречиви и недостоверни. В жалбата си И. е вписала, че се уплашила много, понеже поведението на подсъдимия създало реален страх у нея, тъй като в съобщенията си той й написал, че е въоръжен наряд във  военното формирование, което се намира на 10 минути пеш от дома й. Това възбудило страх у нея, че след като той носи бойно оръжие може реално да осъществи вписаното в съдържанието на съобщенията. Твърденията и, че на дата 23.09.2017 г., подсъдимият, наред със „заканите“, й е изпратил съобщение, че е въоръжен наряд във военното формирование са опровергани. Първостепенният съд е проследил хронологично всяко разменено съобщение от този „диалог“, а не „монолог“ на дата 23.09.2017 г.,  (на л. 60 вкл. и л. 64 от Приложение № 2 към Съдебно-техническата експертиза, намираща се в хода на ДП № 76-Сл/2017 г.), от което не се установява наличие на такова съобщение, изпратено от подсъдимия.  Твърдението на подсъдимия, че не е отправял подобни закани се потвърждава и от приложената  в хода на ДП № 76-Сл/2017 г. – справка с рег. № 3-1829/17.10.2017 г. на л. 29 от същото,  изготвена от и.д. командира на в.ф. ..... – П.. От нея е видно на кои дати подсъдимият Б. е положил дежурства  през месец септември 2017 г., а именно: на 31.08.2017 г. /01.09.2017  г .,  на 15/16.09.2017 г ., на 21/22.09.2017 г. и на 27/28.09.2017 г.). Видно е, че Б. не е бил въоръжен наряд на 23.09.2017 година, което сочи, че показанията на Д. И. са недостоверни.

Поради изложеното е правилен изводът на основния съд, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 от НПК.

С оглед изхода на делото, предявеният граждански иск от Д.К.И. ЕГН ........ срещу подсъдимия Н.Д.Б. ЕГН ....... правилно е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан по основание и размер.

Предвид изложеното дотук първостепенната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД,

 

Р          Е       Ш          И:   

 

            ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16/23 октомври 2018 година по НОХД № 193/2017 година на П.ския военен съд.

            Решението може да бъде протестирано или обжалвано в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено пред Върховния касационен съд на Република България.

 

                       

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                

ЧЛЕНОВЕ:

1.

 

2.

 

© 2019 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg