Решение-1-ва част
12-08-2019

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

16 

                                

гр. София, 12.08.2019 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                  

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                            ЧЛЕНОВЕ: полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ

                                                         полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                                                       

                     

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. НИВЕЛИН НАЧЕВ

разгледа въззивно наказателно дело от общ характер № 3 по описа за 2019 година, докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, като присъда е протестирана от Военно-окръжна прокуратура – Сливен и е обжалвана от подсъдимите Я. и Р. чрез техните защитници.

С присъда № 3 от 08.02.2018 година по Н.О.Х.Д. № 97/2017 г., състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимите бивш майор И.Г. Я. от в.ф. ..... – Я. за виновен в това, че през периода 05.10.2016 г. – 19.10.2016 г. в съучастие с подсъдимия Т. Р. Р., чрез съставяне на документи с невярно съдържание съзнателно дал възможност на юридическото лице – „К. - Р.и“ ЕООД – Я. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579.84 лв., собственост на Сухопътни войски и на основание чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че през периода 05.10.2016 г. – 12.10.2016 година във военното формирование, като длъжностно лице – …. на в.ф. .....-Я. с цел да набави за юридическото лице „К. - Р.и“ ЕООД – Я. имотна облага злоупотребил с властта и служебното си положение, от което настъпили вредни последици за Сухопътните войски в размер на 3 579.84 лева и на основание чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема държавна или обществена длъжност свързана с управление, съхранение, контрол и отчитане на финансови средства или стоково – материални средства за СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, като е оправдан по обвинението да е злоупотребил с властта и служебното си положение по чл. 160, т. 34 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ.

Този подсъдим е признат за виновен и в това, че през периода 10.09.2016 година – 16.11.2016 година във в.ф. ..... – Я. като длъжностно лице – ….. във формированието злоупотребил с властта и служебното си положение и не изпълнил задълженията си по служба, от което настъпили вредни последици за Сухопътни войски – имуществена щета в размер на 9 225.50 лева и на основание чл. 387, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил подсъдимия Я. да изтърпи ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ В РАЗМЕР НА ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 2 от НК е ПРИСЪЕДИНИЛ към това наказание и наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да заема държавна или обществена длъжност свързана с управление, съхранение, контрол и отчитане на финансови средства или стоково – материални средства за СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

         С присъдата подсъдимият гражданско лице Т. Р. Р. е признат за виновен в това, че през периода 05.10.2016 година – 19.10.2016 година в съучастие с подсъдимия Я. чрез съставяне на документи с невярно съдържание съзнателно дал възможност на юридическото лице „К. – Р.и“ ЕООД – Я. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579.84 лева собственост на Сухопътни войски и на основание чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА УСЛОВНО с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ. Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение.

Подсъдимият капитан И.Й.Й. от същото военно формирование е признат за невинен в това, че през периода 05.10.2016 година – 19.10.2016 година в съучастие с подсъдимите Р. и Я. като помагач, чрез използване на документи с невярно съдържание да е улеснил подсъдимия Р. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579.84 лева собственост на Сухопътни войски и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 4 от НК.

Съдът е признал за невинен подсъдимия капитан Й. и затова, че през периода 05.10.2016 година – 12.10.2016 година в град Я. да не е изпълнил задълженията си по служба и от това да е произлязла вредна последица – щета за сухопътни войски в размер на 3 579.84 лева и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 387, ал. 1 от НК.

Подсъдимите Я. и Р. са осъдени да заплатят солидарно на Сухопътни войски сумата 1995.00 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.10.2016 година до окончателното изплащане на сумата, а в полза на държавата държавна такса в размер на 79.80 лева върху уважения размер на гражданския иск. В останалата част претенцията е отхвърлена като неоснователна.

Подсъдимият Я. е осъден да заплати на Сухопътни войски сумата 9225.50 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.11.2016 година и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 369.02 лева.

         Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.

         Състав на Военно Апелативния съд по ВНОХД № 38/2018 г. с решение № 32/15.08.2018 г. е изменил присъдата на Сливенски военен съд.         Решението на ВАпС е било протестирано изцяло от прокурор при Военно-апелативна прокуратура и обжалвано с касационни жалби от адв. Ж. Т.-А. – защитник на подс. Р. и адв. Р. А.– защитник на подс. Я. пред ВКС. Състав на ВКС с решение № 275/23.01.2019 г. по КНОХД № 1059/2018 г. е ОТМЕНИЛ изцяло решение № 32/ 15.08.2018 г. постановено от състав на Военно-апелативния съд по ВНОХД № 38/18 г., като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

 

В протеста и в допълнение към него се атакува частта от присъдата, с която капитан Й. е признат за невинен и оправдан по двете обвинения. Сочи се в протеста, че Й. бил единствен във формированието със задължение да реализира този контрол по изпълнението на договора. Същият имал възможност да се запознае с параметрите на договора, а освен това бил наясно с количествата по доставките, организацията по транспорта и разтоварването на дървата. В протеста се посочва, че при необходимост Й. е можел да извърши и замерване на доставките.

Във въззивните жалби и в допълнение към тях се изтъкват доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за допуснати съществени процесуални нарушения при оформяне на вътрешното убеждение на съда. Защитата на подсъдимите оспорват способите за установяване на количеството дърва. При изследването не бил използван специален уред – влагомер, а това обстоятелство било преценявано „на око“ от експертите. Оспорва се и вторият метод за определяне обема на недоставения дървен материал, а именно показанията на GPS – навигацията. Тя е установила, че по 11 от всички 25 курса, за които са издадени превозни билети за доставка на дърва във формированието няма данни в тази система. Твърди се в жалбата, че това не означава, че курсовете не са реализирани, а само че е имало прекъсване на този сигнал. Оспорва се и компетентността на вещото лице да определя максималната товароносимост на всеки един от товарните автомобили. Оспорва се и третият способ за определяне на доставеното количество дървен материал, а именно лесотехническата и оценителна експертиза. Експертът си е служил със снимките, с готовите вече измервания. Вещото лице правило заключението си „окомерно“, което въобще се оспорва като метод.

Съдът си бил позволил недопустим анализ на доказателствените източници, като чрез собствени разсъждения за възможния обем на товара на един камион се опитал да стигне до извод за количеството дърва доставени от един камион за един курс и оттам за общото количество доставени дърва.

         В съдебно заседание военният прокурор пледира съдът да се произнесе по отношение оправдаването на к-н Й. без да оттегля протеста, като не го поддържа. Относно осъждането на другите подсъдими по обвинението за документна измама,съобразявайки се с указанията на ВКС, поради осъждането им по непредявено обвинение, налице били предпоставките на чл. 348, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК - нарушени са съществено процесуалните правила и това е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. Ето защо, съгласно чл. 335, ал. 2 от НПК такова нарушение е основание въззивният съд да отмени присъдата и да върне делото на първата инстанция, когато сам не може да го отстрани.

Гражданският ищец се присъединява изцяло към становището на военноапелативния прокурор.

АДВ. А. /в защита на подсъдимия Я./ навежда аргументи, че предложеното от прокурора е несъстоятелно, основавайки се на чл. 355, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от НПК, съдържаща се в разсъжденията, мотивацията и изводите на ВКС с отменителното решение, които са задължителни. Не е имало изменение на обвинението от прокуратурата в съдебно заседание на първата инстанция и така, като е осъдил подсъдимия Я. за престъпление по чл. 212, ал. 2 и във вр. чл. 20, ал. 2 от НК като извършител, съдът е направил това при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, без да е имало намеса на прокуратурата по чл. 287, ал.1 от НПК. Така изменението на обстоятелствената част на обвинението и според ВКС е съществено, защото самата фактология на обвинителния акт е различна и извежда на друга форма на съучастие, различна от приетата от първоинстанционния съд в осъдителния му диспозитив. Тоест въззивният съд единственото, което може да направи при тези разсъждения на ВКС за приложението на закона, може и трябва да отмени първоинстанционната присъда в тази й част. Отделно разпоредбата на чл. 335, ал. 4, вр. ал. 2 от НПК не давала възможност за осъждане на подс. Я., тъй като е бил оправдан по обвинението за което е бил предаден на съд и липсва протест на военния прокурор, тоест липсва протест срещу оправдателния диспозитив на първата инстанция. Преквалифицирането на деянието при съществено изменение на обстоятелствената част, но при липса на намеса на прокурора по чл. 287, ал. 1 от НПК, то въззивният съд нямало как, отмени оправдателния диспозитив. Връщането на делото на първата инстанция за ново разглеждане, от друг състав било несъстоятелно, защото първата инстанция нямала какво да прави. Налице е оправдателен диспозитив, който не може да бъде отменен, защото няма протест и второ, дори да се отмени, защото при второто разглеждане на делото няма как да се случи изменение по чл. 287, ал. 1 от НПК, каквато била константната практика на ВКС, че изменения на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК може да бъде осъществено от прокуратурата само в първата инстанция и само при първо разглеждане на делото. Въззивният съд не може да преквалифицира деянието и в такова по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК в такова по чл. 212б, ал. 1, вр. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК за подсъдимия Я., защото това е първоначалното му обвинение по обвинителния акт дори и това по чл. 212б от НК, макар и да е привилегирован текст, пак е престъпление, свързано с онова по чл. 212, ал. 1 от НК. Налице е жалба на подсъдимия Я. без съответен протест срещу този оправдателен диспозитив. Втората причина е за невъзможност за такава преквалификация от въззивния съд, тоест връщане към първоначалното обвинение и това е причината присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена. Въззивният съд не може да упражни правомощието си и да осъди оправдан подсъдим, защото липсва протест. Въззивният съд не може да упражни нито едно от правомощията си освен да отмени осъдителния диспозитив на първоинстанционната присъда. С това приключвам за престъплението по чл. 212 от НК и ще кажа две изречения за престъплението по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и за престъплението по чл. 387 ал. 1 НК, а тези две изречения са следните:

В решението си ВКС е обърнал внимание на това, че при първото разглеждане на делото въззивният съд не е коментирал по никакъв начин тези две престъпления, нито като фактическа обстановка, нито като правна квалификация. Не е коментирал по никакъв начин възраженията на защитата, изложени подробно във въззивната жалба и допълнението към нея за тези две престъпления, като защитата моли да се удовлетворят изложените искания, във въззивната жалба и в допълнението към нея на подсъдимия Я. и защитата му.

АДВ. А. /в защита на подсъдимия Р./ навежда доводи, че е допуснато осъждане на подзащитния й по непредявени по съответния процесуален начин на всички съставомерни факти, изискващи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. На практика се е стигнало до произнасяне на присъда по престъпление, невъзведено в обвинителния акт. Ефектът на изменение на обвинение по чл. 287, ал. 1 от НПК е в две насоки. Първата: Първоначалното обвинение, формулирано в обвинителния акт престава да съществува и второ предмет на установяване и квалифициране са фактите по новото изменение. Безспорно е установено, че единствено изменение на обвинението може да бъде направено в първоинстанционното производство, но не и във въззивното такова, като защитата счита, че в случая този недъг не би могъл да бъде преодолян с връщане на делото на първоинстанционния съд за извършване на съответните действия, които са били пропуснати от прокуратурата и ново произнасяне.  Сочи, че първоначално повдигнатото с обвинителния акт обвинение е по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, докато с присъдата е прието наличие на престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1, вр ал. 2 от НК. В тази връзка следва да бъде изложено, че ал. 1 има няколко предложения, а от друга страна ал. 1 и 2 на чл. 212 от НК са два различни състава. Същите са несъвместими като деятелност помежду си и единственото общо между тях е размера на наказанието, който е разписан в ал. 1, а в ал. 2 е налична само препратка към това наказание. Неправилна е правната конструкция, в която за изпълнително деяние по ал. 2 е посочена препратка към ал. 1. Позоваването на този текст може да се обясни единствено по отношение на наказанието в тази правна норма, но не и по отношение на самото изпълнително деяние, което в случая представлява не само постановяване на присъда по непредявено обвинение, но и излизане на съда извън рамките на въведеното от прокурора обвинение. Фактите, които е възприел Сливенския военен съд са непредявени от прокуратурата и в значителна степен разширяват фактологично обхвата на обвинението, като на практика прибавят към обстоятелствената част на обвинителния акт напълно нови твърдения. Със съдебния акт е допуснато да се предявят за първи път нови фактически положения, по които подсъдимият не се е защитавал. Съдът не може сам да дефинира рамките на обвинението, като в мотивите си да допълва обема на това обвинение по свое усмотрение по факти, надхвърлящи фактическите предели на обвинението. В условията на алтернативност и за пълнота с оглед изложените съображения във въззивната жалба защитата счита, че по отношение на подзащитния й са налице основанията за приложимост на разпоредбата на чл. 212, ал. 6 от НК поради маловажност на извършеното деяние.

АДВ. А. /в защита на подсъдимия Й./ навежда доводи за потвърждаване на оправдателната присъда по двете обвинения на подзащитния й, като се солидаризира с мотивите на Сливенски военен съд, който го призна за невиновен и по двете обвинения, а именно по чл. 212, ал. 1 от НК и по чл. 387, ал. 1 от НК. Защитата се базира и на доводите на касационното решение, че липсвали нарушения на процесуалните права по отношение на подзащитния й.

 

Военно-апелативният съд, като взе предвид становищата на страните по делото и служебно провери изцяло правилността на протестираната и обжалвана присъда и като се съобрази с Решение № 275/23.01.2019 г. по КНОХД № 1059/2018 г. на ВКС се произнесе, като взе предвид следното:

 

ПО ОБВИНЕНИЯТА, КАСАЕЩИ ДОСТАВКАТА НА ДЪРВА ЗА ОГРЕВ С ОГЛЕД НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 212 ОТ НК КАСАЕЩО ТРИМАТА ПОДСЪДИМИ.

Първоинстанционният съд е приел за установени следните фактически положения:

Съгласно Заповед № …. от 31.08.2016г. на Командира на Сухопътни войски /л. 1-4, т.11 от ДП/ било разпоредено във формирования на подчинение на сухопътни войски, да бъде извършена процедура по провеждане на обществена поръчка за доставка на дърва за огрев, съгласно приложена към заповедта, техническа спецификация. В заповедта било посочено, че във в.ф. ..... - Я., процедурата по доставката на дърва следва да приключи до 30.11.2016 г., като е следвало да се доставят до 150 куб. метра дърва, на стойност до 11 250 лева /единадесет хиляди, двеста и петдесет/. Командирът на в.ф. …. - Я. със своя заповед № …. от 10.09.2016 г. /л. 10-13, т. 11 от ДП/, разпоредил провеждането на обществена поръчка с основен критерий при избора на изпълнител, най-ниска предложена цена. Комисията предложила да бъде сключен договор с фирма „К.-Р.и” ЕООД гр. Я. и на 30.09.2016г. бил сключен такъв договор, с регистрационен № 3, между командира на формированието и подсъдимия Р., , който бил едноличен собственик и управител на фирмата си „К.-Р.и“ ЕООД. /л. 34-36, т. 11 от ДП/. Съгласно договора, Р. трябвало да достави до складовия район на военното формирование, със собствен превоз 150 куб.метра дърва за огрев на цена 9 900 лева (девет хиляди и деветстотин), с включен ДДС, с краен срок до 01.11.2016 година. Дървата съгласно договора, следвало да бъдат подредени на палети и обезопасени от разпиляване. Дървата трябвало да се складират в складово помещение и прилежащия му район на формированието с материално отговорно лице – свидетелят ст-на М. С. Разплащането по договора следвало да стане за доставени дърва с фактура от продавача и с платежно нареждане по банков път от купувача. За времето от 26.09.2016 година до 07.10 2016 година, ст-на С. ползвал отпуск и следвало да се яви на работа на 10.10.2016 година /л. 1, т. 14 от ДП/. Със своя заповед № …./04.10.2016 г. /виж л. 23-24, т. 11 от ДП/, командирът на формированието – св. А. Г. възложил на подсъдимия кап. Й. контрола по изпълнение на договора, като заповедта била подписана по заместване от св. м-р Н. Н.. В точка 1 от тази заповед се назначавал подс. к-н Й. – администратор база данни в отделение „комуникационни и информационни системи“ за офицер осъществяващ контрола по изпълнение на договор за доставка на дърва за огрев с рег. № 3/30.09.2016 г. Заповедта била ясна за изпълнение, като целият личен състав бил запознат с нея /виж заповедта/. Съгласно точка 2 от заповедта, к-н Й. следвало да присъства при товаренето и разтоварването на дървата и да съпровожда товарните автомобили от склада на фирмата до склада на поделението. Съгласно т. 3 от заповедта с оглед реалното й изпълнение, на к-н Й. се предоставял да използва служебен автомобил с рег. № ….. с шофьори сержант К. Р. и сержант П. М. /последният бил в отпуск през инкриминирания период/. Кап. Й. умишлено не изпълнил командирската заповед в пълен обем, като за оправдание посочил, че бил ангажиран и с други служебни задължения.

По силата на длъжностното си качество, като заместник командир по логистичното осигуряване и съобразно точка VI „Функционални задължения за мирно време” /л. 79-80, т.14 от ДП/, както и чл. 160, т. 14 УВСВСРБ, подсъдимият м-р Я. следвало да организира разпределението и съхранението на заповяданите запаси от различните класове материални средства, включително и дървата за огрев, като следвало да издаде в тази връзка и необходимите документи.

Майор Я. познавал добре управителя на фирмата, подсъдимия Р. във връзка с предходните две години по доставки на дърва за огрев във формированието, когато контролът по доставките бил възлаган на него. Във връзка с изпълнението на договора, непосредствено преди започване на доставката, Я. отишъл заедно с подсъдимия к-н Й., в офиса на фирма „К.-Р.и” ЕООД гр. Я.. Я. запознал подсъдимите к-н Й. и гр. лице Р., като обяснил на Р., че именно Й. е определен за лице, което да упражнява контрол по време на доставката. По време на срещата, подсъдимите м-р Я., к-н Й. и гр. лице Р. се уговорили за това, последният да не доставя посоченото в договора количество дървен материал, а да са с четири курса по-малко или 24 палета по-малко /24 куб. метра/, но да бъдат изготвени и представени във формированието, превозни билети за 25 курса и съответна фактура, удостоверяващи доставянето на цялото количество дърва, в размер на 150 куб. метра, като военнослужещите, в нарушение на служебните им задължения, обещали да изготвят съпътстващите и последващите документи, необходими, както за изплащането на цялата сума на подс. Р., така и заприходяването на дървата в поделението.

Така от 05.10.2016 г. въпреки отсъствието на материално-отговорното лице на склада - ст-на С., била организирана от к-н Й. и започнала доставката на дърва. Съгласно командирска заповед, били сформирани дневни работни групи от военнослужещи, които да прибират в складовото помещение, докараните през деня, дърва за огрев. Дървата били транспортирани от склада на фирма „К.-Р.и” ЕООД - Я. до складовия район на в.ф. ..... - Я. с товарни автомобили „Фиат-Дукато” с рег. № …. и товарен автомобил „Ивеко 3510” с рег. № …., с водачи свидетелите Г. П. и С. П. Дървата се доставяли в поделението, като редник Т., която обслужвала работилницата на формированието, отключвала склада за дървата за огрев, като ключовете за склада стояли на табло в работилницата по заповед на подс. Я.. Съгласно изискванията по чл. 148, ал. 12 и чл. 211, ал. 3 от Закона за горите, автомобилите за превоз на дървата за огрев, били оборудвани с GPS-система, а за всеки курс били издавани превозни билети в по три еднообразни екземпляра. Единият екземпляр от превозния билет следвало да бъде предоставен на лицето - получател на дървения материал, като се предавали на Т. или на к-н Й., включително били предадени билети и за неосъществените четири курса.

На 11.10.2016г., капитан Й. отишъл във фирма „К.-Р.и” ЕООД – Я. и макар, че не било доставено цялото количество дърва, съгласно предварителната уговорка подсъдимият гр. лице Р. изготвил фактура № …/11.10.2016г. /копие т. 11, л. 39 от ДП/, с издател фирма „К.-Р.и” ЕООД, гр. Я., в която било отразено, че фирмата е доставила на военното формирование 150 куб. метра дърва за огрев, на стойност 9 900 лева с ДДС. Подсъдимите Р. и капитан Й. подписали основния и единствен правопораждащ документ / задължения за поделението да изплатят дължимата сума по договора и право фирмата с управител – Р., да получи договорираната сума/ - фактурата, след което Й. я представил на подсъдимия м-р Я.. На същата дата бил изготвен и представен във формированието и последния двадесет и пети билет за превоз № …/12.10.2016 година, след което подсъдимият м-р Я., се обадил на Р. и му казал, че договора е изпълнен и да преустанови доставката на дърва. На практика били осъществени 21 (двадесет и един) курса за доставка на дърва във формированието, но били издадени 25 /двадесет и пет/ превозни билета.

Отразеното, като доставено количество дърва в превозните билети и фактурата, не отговаряло на фактически доставеното количество. Дървата били транспортирани в обемни палети, изработени от фирма „К.-Р.и” ЕООД гр. Я., с размери: дължина 1 (един) метър, ширина 0.80м и височина 0.80 метра. При тези размери, общият обем на един палет възлизал на 0.64 куб. метра / виж експертиза - л. 22, т. 9 от ДП/.Това обстоятелство /че палетата не били с размери от 1 куб. метър/ се знаело, както от тримата подсъдими, така и от шофьорите на товарните автомобили, които карали дървата. Във всеки от двата автомобила се товарели по 6 (шест) палета, но се отчитали като 6 (шест) куб. метра. Видно от видеоматериала, заснет от камерите във фирма „К.-Р.и” ЕООД /л. 92, т. 9 от ДП/, товарните автомобили при излизането си от складовия район на фирмата, са били натоварени с по 6 (шест) палета, като над обема на палетите в средната част на каросерията на автомобилите са били нахвърлени допълнително количество дърва, но в крайната част, в близост до страничните габарити на товарния отсег, нивото на дървата не надхвърляло габарита на палетите, а в някои случаи било и под този габарит. Съобразно заключението на назначената лесотехническа експертиза, вещото лице след измерване на палетите и преглед на всички видеозаписи е установил, че средното донатоварване на палетите е било около 15 см., или във височина товарът в палетите е достигал до 0.95м. , като обемът на дървата за огрев, на всеки палет е била 0.76 куб.метра, а не както било отразено в превозните билети – по 1 куб.метър на палет. По този начин, във военното формирование били доставени 21 курса, всеки с по 6 палета и съдържание на палета по 0.76 куб.метра дърва за огрев или общо 95.76 куб.метра, на стойност 6 320.16 лв. (шест хиляди и двадесет, 16 ст.) с ДДС. Недоставеното количество дърва, но отразено в превозните билети и във фактурата, като доставено било 54.23 куб. метра, на стойност 3 579.84лв с ДДС. Всички доставени дърва били прибрани в складовото помещение, като били подредени пред дървата останали от предходния отоплителен сезон и върху тях и все с цел да не бъде установена точната кубатура на доставения дървен материал.

На 12.10.2016 г. подсъдимият м-р Я. изготвил приемо-предавателен протокол с рег. № …./12.10.2016г., в който отразил, че фирма „К.-Р.и” ЕООД - Я. е доставила на в.ф. ..... - Я., 150 куб. метра дърва за огрев и същите били приети за съхранение във формированието. Майор Я. отразил на гърба на протокола, че е изготвен от него и се подписал. В документа било посочено името на подсъдимия Р. като „предал дървата“ и той положил подпис, а като „приел” дървата бил посочен с-на С. в качеството му на МОЛ за отоплителното имущество във формированието. След завръщането от отпуск на с-на С., м-р Я. му показал вече намиращите се в склада дърва, след което му дал приемо-предавателния протокол за подпис. Въпреки, че свидетелят не бил измерил обема на новополучените дърва, след разпореждането на своя началник, подписал протокола.

На 12.10.2016г. било издадено и бюджетно платежно нареждане, с издател в.ф. ..... - Я., за изплащане от страна на командира на формированието на фирма „К.-Р.и” ЕООД - Я. цялата договорена сума в размер на 9 900 лв. с ДДС, в която сума била включена и цената на недоставените във формированието дърва, на стойност 3 579.84 с ДДС. На 19.10.2016г. сумата била отчетена, като изпратена на филма „К.-Р.и” ЕООД – гр. Я. /л. 41-45, т. 11 от ДП/. Фактурата била осчетоводена във формированието за отчетния период 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г. /виж счетоводна разпечатка, т. ХІ, л. 46 от ДП/.

Въззивният съд изцяло възприема описаната фактическа обстановка от първоинстанционния съд. По несъмнен и категоричен начин от приложените по делото и цитирани по-горе писмени и веществени доказателства, обясненията на подс. Р. и подс. Й., свидетелските показания на св. Г. П., С., Т., С., Р., Г.а, Х., Т. и другите свидетели по делото, изготвените ВДС за съдържанието на телефонните разговори от подс. Я., от експертните заключения на вещите лица.

От фактическа страна се спори какво е доставеното количество дърва за огрев. Тримата подсъдими предварително са се уговорили да се доставят във военното формирование четири курса по малко дърва за огрев, които следвало да са 24 кубически метра дърва. Действително подс. Р. в хода на съдебното следствие е възстановил въпросните 24 кубически метра равняващи се на 1584.00 лева, което обаче не може да ползва подсъдимите, че са възстановили въпросната сума – чл. 212б от НК – „ако полученото имущество бъде заместено до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд“, тъй като доставеното количество дърва не отговаряло на отразеното в инкриминираните документи.

Правилно основният съд е дал вяра на свидетелите – П. и С., и експерта инж. Д., който установява, че самите палета, с които се е осъществявало превозването на дървата за огрев от склада до военното формирование не са били с размери равни на един кубически метър, а са били равни на 0.64 кубически метра. Това обстоятелство се е знаело и от тримата подсъдими, а и от свидетеля по делото П., на когото му било разпоредено от подс. Р., че трябва да закара във формированието четири курса по-малко с товарните автомобили, които се равняват на 24 броя палета, но да представят 25 броя превозни билета. Свидетелят П. знаел също така, че палетата, които карат в поделението отговарят на около 0.7 кубически метра, а не на един кубически метър. Вещото лице, инж. по горско стопанство А. Д. на базата, както на дългогодишния си опит, както и съобразявайки се с всички доказателства по делото, включително и записите от камерите на склада за дърва, дава заключение, че въпреки донатоварването на палетата, не може да бъде изпълнен целия обем от шест кубически метра дърва в палетата на един курс на товарен автомобил и така се явява разлика между договорените и доставените дърва за огрев в размер на 54.24 кубически метра, което се равнява на 3579.84 лв. Това обстоятелство обосновано е възприето от първоинстанционния съд като получено без правно основание и за която сума са осъдени подсъдимите Я. и Р., а следва да бъде осъден и подс. Й..

© 2019 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg