Решение- 2ра част
12-08-2019

Правилно съставът на Сливенски военен съд е отхвърлил другите начини на измерване и контрол на доставените дърва за огрев поради съображения, че този метод е най-благоприятен за подсъдимите, като е отхвърлил метода на инвентаризацията, която е мерила дървата за огрев в поделението преди доставката и след нея, но тъй като е имало пренареждане на дървата за огрев, не може по безспорен начин да се установи точното количество дърва. Обосновано е отхвърлено като факт и обстоятелството, че няколко курса на товарните автомобили по доставката на дърва не са били отчетени по GPS – системата, че са откарани в поделението, като било възможно системата да е била изключена умишлено или да не е работила по обективни причини. Законосъобразно основният съд е игнорирал и счетоводната системата „бизнес-навигатор“ на поделението, съгласно която се трансформирали кубическите метра доставени дърва в килограми, тъй като това изискване касае осчетоводяването на материалните ресурси на поделението, но не е предмет на договора между поделението и фирмата доставчик, поради което е правно ирелевантна по отношение на основния факт на доказване – извършено ли е престъпление и участието на подсъдимите /чл. 301 от НПК/.

От правна страна и на базата на така описаната фактическа обстановка настоящият състав не се съгласява с направените изводи на състава на Сливенски военен съд относно извършеното деяние - от кого е извършено и по квалификацията на деянието / чл. 334, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 337, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/. Неправилно първоинстанционният съд е оправдал подс. к-н Й. за извършеното от него престъпление, за което е бил обвинен и предаден на съд от държавното обвинение.

Безспорно е доказано, че между тримата подсъдими е имало предварителна уговорка /виж и обясненията на подс. Р. от с.з. т. 3, стр. 572 – 573, които макар и средство за защита, са и доказателствено средство/, като м-р Я. се явява подбудител и помагач по отношение на гр.л. Р.. Я. и Й. нарушавайки своите служебни задължения, са спомогнали гр.л. Р. да присвои без правно основание сумата от 3579.84 лв., като предварително Я. е обещал на Р. и впоследствие са съставили съпътстващи документи с невярно съдържание – приемателно предавателен протокол рег. № 3-3490/12.10.2016 г.; складова разписка № …/11.10.2016 г. Под претекст, че имал и други служебни ангажименти подс. Й., в повечето случаи, умишлено не присъствал при товаренето, транспортирането и разтоварването на дървата за огрев, с което не изпълнил в пълен обем командирската заповед, с което спомогнал да се получи без правно основание чуждо движимо имущество собственост на Сухопътни войски - БА. Гр.л. Р. се явява съучастник на двамата военнослужещи, като е имал качеството на извършител, който е съставил и подписал фактура № …./11.10.2016 г., с която удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че е доставил 150 кубически метра дърва за огрев на военно формирование ..... – гр. Я., без да са доставени в пълен размер, като без правно основание получил чуждо движимо имущество – пари в размер на 3579.84 лв. Основният документ, който е с невярно съдържание, пораждащ право на подс. Р. да получи цялата сума е въпросната фактура № …/11.10.2016 г. Съгласно договора за доставка на дърва за огрев т. 3 от задълженията на купувача е да заплати възнаграждението след представяне на фактура и нищо повече. С този документ именно е бил заблуден командирът на формированието, че е изпълнен договора за доставка на дърва за огрев, който е издал съответно платежно нареждане и сумата е била преведена по банков път. Фактически подс. Р. е получил без правно основание чуждо движимо имущество с намерението да го присвои, което било преведено по сметка на фирмата му „К.-Р.и" ЕООД, на която едноличен управител и собственик бил той.

Подсъдимият Й. незаконосъобразно е бил оправдан от основния съд, като в тази си част присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде изменена и подс. Й. следва да бъде осъден за престъплението, за което е бил предаден на съд и като за това има подаден протест от военния прокурор, а именно, че е извършил престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 и чл. 54 от НК.

В Сливенски военен съд е внесен обвинителен акт срещу тримата подсъдими –

-         майор Я. с оглед на престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК;

-         к-н Й. с оглед на престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК;

-         гр. л. Р. с оглед на престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Без да бъде изменено обвинението от военния прокурор в съдебно заседание на основание чл. 287, ал. 1 от НПК, съставът на Сливенски военен съд в нарушение на процесуалния закон /виж касационното решение по делото/ е изменил обвинението срещу подсъдимите Я. и Р., а изцяло е оправдал подс. Й..

В нарушение на материалния и процесуалния закон майор Я. бил осъден за престъпление по чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; като е било нарушено правото на защита на подсъдимия. Изменение на обвинението е допустимо само на основание чл. 287, ал. 1 от НПК, което да е направено в съдебно заседание пред първата инстанция, когато се установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Съставът на Сливенски военен съд незаконосъобразно е изменил обвинението, променяйки формата на съучастие на подс. Я. от подбудител и помагач на съизвършител, с което безспорно е нарушил правото му на защита.

Настоящият състав съобразявайки доказателствата по делото, констатира, че по отношение на подс. м-р Я. повдигнатото обвинение от Военна прокуратура – гр. Сливен е правилно и законосъобразно и той следва да носи наказателна отговорност, именно, че е действал като подбудител и помагач на извършителя – гр.л. Р., като за периода от 05.10.2026 г. до 19.10.2016 г. умишлено склонил гр. л. Т. Р. – управител на фирма „К.-Р.и“ ЕООД – Я. и го улеснил чрез съвети, разяснения, отстраняване на спънки и набавяне на средства, а именно чрез използване на документи с невярно съдържание: фактура № …/11.10.2016 г.; приемо-предавателен протокол рег. № …/12.10.2016 г.; складова разписка за приемане/предаване на материални запаси № …./11.10.2016 г. и превозен билет № …./05.10.2016 г., да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3579.84 лв. с ДДС, собственост на Сухопътни войски, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК.

Съставът на военния съд, без да е имало изменение на обвинението по чл. 287, ал.1 от НПК е осъдил подсъдимите м-р Я. и гр.л. Р. по ал. 2, вр. ал. 1 на чл. 212 от НК, а именно, че чрез съставяне на документи с невярно съдържание – фактура № …./11.10.2016 г., складова разписка за приемане/предаване на материални запаси № …./11.10.2016 г. и приемо-предавателен протокол рег. № …../12.10.2016 г. и превозен билет № …./05.10.2016 г. съзнателно дал възможност на юридическото лице „К.-Р.и“ ЕООД – Я., да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3579.84 лв. собственост на Сухопътни войски. Макар, че действително подс. Р. е действал, като управител на еднолична фирма с ограничена отговорност, няма пречка да бъде осъден по ал. 1 на чл. 212 от НК. Съгласно Постановление № 8 от 28.12.1978 г. на Пленума на ВС на РБ по своята същност съставите по ал. 1 и ал. 2 на чл. 212 от НК са два основни състава на едно и също по вид престъпление – документна измама. И в двата случая се засягат едни и същи обществени отношения. В резултат на деянията / съставяне или/и използване/ настъпва една и съща последица – прехвърляне на обществено имущество без правно основание на физически лица. И в двата случая деецът използва документи с невярно съдържание, неистински или преправени документи. От субективна страна е налице и еднородност на вината – пряк умисъл. Основното съдържание и по двата текста е измама, а не засягането на обществените отношения във връзка с документирането. Наказанието е еднакво. В конкретния случай за прецизност, би могло да се приеме, че квалификацията е по ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, но не се явява съществено нарушение на процесуалните правила с оглед гореизложеното Постановление. Не е нарушен и материалния закон, тъй като подс. Р. действа като физическо лице, каквото е съдържанието на чл. 212 от НК - субектът на извършване на деянието, а от друга страна, в качеството си на управител на ЕООД, той отговаря в търговския стокообмен само до размера на капитала на дружеството, но това не се отнася до извършеното от него престъпление, за което той несъмнено отговаря до размера на повдигнатото и доказано обвинение. В тази насока следва да бъде коригирана присъдата на Сливенски военен съд и изменено обвинението в такова, каквото е било при внасянето на обвинителния акт срещу подсъдимите Я. и Р., а именно за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК за м-р Я. и по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. Р.. За това си деяние подсъдимите Я. И Р. са получили съответно наказание, което не е било протестирано от държавното обвинение и което настоящият състав счита, че е в законовите рамки и не следва да бъде намалявано с оглед заплащането от подс. Р. равностойността на 24 кубика дърва в хода на съдебното заседание пред първата инстанция, но което е недостатъчно с оглед изводите направени от първоинстанционния съд, че не е възстановена цялата сума,предмет на обвинението, за да се възползват подсъдимите от по-благоприятния закон – чл. 212б от НК.

Капитан Й. е бил оправдан за престъплението по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Налице е и съответен протест от държавното обвинение. Настоящият състав не се съгласява с обосновката /мотивите и основанията/ на първоинстанционния съд. Напротив, всички действия, както на м-р Я., така и на к-н Й. и гр.л. Р. навеждат на извършване от тяхна страна на престъплението, за което са обвинени и предадени на съд. Капитан Й., който въпросната 2016 г. със заповед е бил назначен да контролира изпълнението на инкриминирания договор, но под претекст, че бил имал и други служебни задължения, не го бил изпълнил в неговата цялост, е само защитна теза и неоснователно оправдание. Подсъдимият Й. е следвало да организира доставката на дървата за огрев съобразно служебните си ангажименти, но противно на това, последният именно с цел физическа невъзможност на проверка на доставеното количество дърва, е използвал отсъствието на МОЛ на склада за дърва, което естествено е станало със съгласието и указанията на другия подсъдим – м-р Я.. Отделно к-н Й. е организирал доставката на дървата за огрев точно в момента, когато е имал съответни служебни ангажименти по провеждането на планови стрелби и двудневна командировка до гр. Пловдив. Подс. Й. е можел да отложи доставката за други дати, тъй като е имало време съгласно цитираната заповед. Ако действително той не е можел да се справи с някоя от поставените задачи е следвало да докладва на съответния командир, като тези отношения са регулирани в Устава за ВСВСРБ. Посочените основания от основния съд, като оправдание, че к-н Й. не бил в състояние да изпълни служебните си задължения, а именно чл. 140, ал. 6 от Устава касаят случая за последваща заповед от по-старши началник и също така, тя да пречи на изпълнението на първата заповед. В конкретния случай нищо такова не е налице. К-н Й. целенасочено не е направил такава организация във времето, а буквално е обединил задачите за изпълнение, именно с цел, да не можело да се извърши проверка на доставеното количество дърва за огрев, каквато уговорка са имали тримата подсъдими. Подс. Й., още от самото начало не извършил проверка – не измерил инкриминираните палета – размерите им отговарят ли всяко на един кубически метър. Впоследствие не проверил как се редят в палетата въпросните дърва, тъй като те можело да се редят и на гъсто и на по-разредено, както и да контролира доставката им до поделението. Тези му действия навеждат на прекия умисъл на к-н Й., наред с другите подсъдими, а именно, присвояването на движимо имущество от страна на подс. Р. в размер на 3579.84 лв. - паричния еквивалент на недоставените дърва за огрев. От подсъдимите са били издадени редица документи – фактура № ….; приемо-предавателен протокол; складова разписка и превозни билети, които са с невярно съдържание, но само фактурата е от правно значение да породи основание за плащане на дължимата сума. Останалите документи само спомагат за заприходяването в поделението и за заблуждаването на длъжностните лица – счетоводителите и командира на формированието и последният разпоредил плащането на сумата с платежно нареждане.

Предвид горното подс. к-н И.Й.Й. следва да бъде осъден за извършено от него престъпление по обвинението за което е бил предаден на съд, а именно, затова, че през периода 05.10.2016 година – 19.10.2016 година в съучастие с подсъдимите Р. и Я., като помагач, чрез използване на документи с невярно съдържание – фактура № …./11.10.2016 г. и превозен билет № …./05.10.2016 г., е улеснил подсъдимия Р. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579.84 лева собственост на Сухопътни войски, с намерението да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 4 и чл. 54 от НК следва да бъде осъден на 2 /две/ години лишаване от свобода.

Отегчаващи вината и отговорността обстоятелства от страна на подс. Й. са заниженото чувство за отговорност, игнориране на уставните изисквания към служебните му задължения, липсата на контрол по изпълнение на доставките и проверката на фактическата наличност, стремеж към облагодетелстване по престъпен начин. При определяне вида и размера на наказанието съдът взема предвид второстепенната роля – /като помагач/ на к-н Й. при извършване на престъпното деяние, а именно умишлено неизпълнение на договора за доставка на дърва за огрев във формированието с оглед материалното облагодетелстване на подс. Р.. Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът прецени много добрите характеристични данни за подс. Й., чистото съдебно минало, частичните самопризнания и възстановяване на част от неоснователно изплатената сума от страна на подс. Р., и относително ниската стойност на останалата като реална финансова щета за формированието парична сума.

С оглед горното, съдът определи минималното предвидено наказание за това престъпление на подс. к-н Й. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при условията на чл. 54 от НК, като реши да му наложи наказание по чл. 212, ал. 1 във вр. чл. 20 ал. 4 НК - две години лишаване от свобода.

Съобразявайки се с вида и размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало на подсъдимия, както и за постигане целите на генералната превенция, съдът счита, че са налице формалните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ на подсъдимия к-н Й., че не е наложително да изтърпява ефективно така наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. По тези съображения и на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът следва отложи изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ.

Гр. л. Р. бил предаден на съд с оглед на престъпление по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Без да бъде изменено обвинението от военния прокурор в съдебно заседание на основание чл. 287, ал. 1 от НПК, съставът на Сливенски военен съд в нарушение на процесуалния закон /виж касационното решение по делото/ е изменил обвинението срещу подсъдимия Р. по чл. 212, ал. 2, във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в смисъл, че като съставил документи с невярно съдържание, съзнателно дал възможност на юридическото лице „К.-Р.и“ ЕООД – Я., да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579.84 лв., собственост на Сухопътни. Всъщност подс. Р. е действал, като едноличен собственик и управител на еднолична фирма с ограничена отговорност. Той е съставил и използвал основният документ – фактура № …./11.10.2016 г. пораждащ права и задължения на страните по договора, подбуден от подс. Я. и подпомогнат от Я. и Йончев.

Ето защо настоящият състав приема, че подс. Т. Р. за периода от 05.10.2016 г. до 19.10.2016 г. в съучастие с подсъдимите м-р Я. и к-н Й., действайки като извършител, чрез използване на документи с невярно съдържание – фактура № …/11.10.2016 г.; приемо-предавателен протокол № …/12.10.2016 г. и превозен билет № …/05.10.2016 г., получил без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3579.84 лв. с ДДС, собственост на Сухопътни войски, с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, следва да го осъди на 2 /две/ години лишаване от свобода.

Правилно съставът на Сливенски военен съд е приложил института на условното осъждане – чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на този подсъдим с оглед така наложеното наказание, като му е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години.

По отношение на наложеното наказание на подсъдимия Р. настоящият състав се солидаризира изцяло с мотивите на състава на Сливенски военен съд и не счита за нужно да ги преповтаря.

По отношение на солидарно предявения граждански иск от командира на Сухопътни войски срещу тримата подсъдими до размера на обвинението – 3579.84 лв. правилно първоинстанционният съд го е коригирал до размера на невнесената сума – 1995.00 лв., тъй като в хода на съдебното следствие е била възстановена част от стойността – 1584.00 лв. от подсъдимия Р. по сметка на поделението, което представлява стойността на 24 кубически метра дърва за огрев, което обаче не е цялата стойност на щетата, поради което законосъобразно основният съд е осъдил подсъдимите Я. и Р. за разликата. Настоящият състав съобразявайки се с обстоятелството, че призна и подс. Й. за виновен по обвинението по чл. 212 от НК, то и той солидарно с другите двама подсъдими следва да отговаря за нанесената имуществена щета на поделението във връзка с недоставените дърва за огрев, ведно със законните последици, считано от датата на плащане на сумата – 19.10.2016 г. от командира на поделението, до окончателното изплащане на сумата. По основание и размер настоящият състав счита, че искът е доказан и изцяло се присъединява към констатациите на основния съд в тази насока, както и изложеното по-горе. Тримата подсъдими следва да заплатят и държавна такса в размер на 79.80 лв. държавна такса  върху уважения граждански иск.

 

ПО ОБВИНЕНИЕТО СРЕЩУ МАЙОР Я. И КАПИТАН Й. ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖЕБНИТЕ ИМ ЗАДЪЛЖЕНИЯ С ОГЛЕД НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за Я. и по чл. 387, ал. 1 от НК по отношение на к-н Й. ВЪВ ВРЪЗКА С НАСТЪПИЛАТА ЩЕТА ЗА ФОРМИРОВАНИЕТО за сумата от 3579.84 лв.

 

Военнокръжна прокуратура – Сливен е предала на съд м-р Я. и к-н Й. във връзка с неизпълнението на договора по доставката на дърва за огрев, като срещу подсъдимия м-р Я. е повдигнато обвинение по чл.387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че за периода от 05 до 12.10.2016г. в гр. Я., злоупотребил с властта и служебното си положение по точка 6 от длъжностна характеристика и чл. 160, т. 14 и т. 34 от УВСВСРБ, с цел да набави за другиго имотна облага и да причини вреда на Сухопътни войски, от което настъпили вредни последици на стойност 3 579.84 лв. с ДДС.

Срещу подсъдимия к-н Й. прокуратурата е повдигнала обвинение по чл. 387, ал. 1 от НК, за това че през периода от 05 до 12.10.2016г. в гр. Я. не е изпълнил задълженията си по служба, визирани в т. 1 и т. 2 от Заповед № …./04.10.2016 г., на командира на в.ф. ..... - Я., от което е последвала щета за Сухопътни войски в размер на 3 579.84 лв.

Настоящият състав счита, че двамата подсъдими са извършили горецитираните деяния, но следва да бъдат признати за невинни и оправдани по тези им обвинения поради следните съображения:

Съгласно практиката на Върховния съд, престъплението по чл. 387 от НК, като общо военно длъжностно престъпление следва да намери приложение само в случаите, когато извършеното не осъществява състава на друго престъпление от специалната част на НК. / Р 336-88-ВК/, което е налице в конкретния случай с оглед гореизложеното от настоящия състав. В потвърждение на посоченото решение е и цялостната практика на ВС и на ВКС, като конкретно посоченото Постановление № 8 /28.12.78 г./ изм. и доп. с Постановление № 7/06.07.89 г./. Извършените нарушения на уставите от двамата подсъдими са в качеството им на подбудител и помагач по отношение на м-р Я. и помагач по отношение на к-н Й. към извършителя гр.л. Р. с оглед на престъплението по чл. 212 от НК – документна измама. Всички съставени документи от двамата военнослужещи и всички действия по служба от тяхна страна са спомогнали и са били насочени към реализацията на основното престъпление – измама, чрез използването на документи с невярно съдържание и се поглъщат от основния състав на чл. 212 от НК. В тази насока м-р Я. следва да бъде оправдан и признат за невинен за престъплението по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде изменена. Също така и оправдателния диспозитив на подс. к-н Й. по отношение на обвинението по чл. 387, ал. 1 от НК следва да бъде коригиран, но не затова, че не е извършил деянието, а затова, че се поглъща от основното обвинение – престъплението по чл. 212 от НК.

Изложеното като мотиви от основния съд по отношение на м-р Я. за извършено от него престъпление по чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 от НК изцяло допълват и припокриват изпълнителното деяние на престъплението, което м-р Я. е осъществил, а именно е подбудил и спомогнал по всякакъв начин подсъдимият гр.л. Р. да не изпълнява договора за доставка на дърва за отопление с военното формирование, като се е облагодетелствал по престъпен начин за инкриминираната сума. Обосновано с оглед доказателствата по делото, включително и направените СРС / виж изготвените ВДС/ основният съд е приел, че подсъдимите са действали с общ умисъл, като са си разпределили и незаконно придобитото. Така например безспорно е доказано, че тримата подсъдими са се уговорили да не се доставят четири курса дърва за огрев, а са били издадени 25 /двадесет и пет/ превозни билети и съответна фактура. Доказано е по безспорен начин, че въпросните палета не са с размери отговарящи на един кубически метър, което обстоятелство от самото начало води до измама на контрагента – командира на поделението, което обстоятелство се е знаело и от тримата подсъдими. Доказано е също така, че подс. Й., нито е присъствал при товаренето на палетата или ако е присъствал, това било формално, нито е съпровождал товарните автомобили, нито е присъствал при разтоварването им във формированието. Така чрез направените ВДС – звукозапис / виж т. 10, стр. 90-95/ подс. Я. детайлно разяснява как се товарят палетата/ с възможност 0.2 кубически метра да не се натоварят/, как се отчитат и че по този начин не се доставя уговореното количество, като уговарял свидетели да лъжесвидетелстват, а също, че материалния му интерес бил две хиляди лева.

Съставът на Сливенски военен съд се е мотивирал, че подс. Й. не бил действал с умисъл, че не било налице виновно неизпълнение на задълженията по т. 1 и т. 2 от Заповед ЗРД-1108/04.10.2016 г. и че не бил осъществил състава на чл. 387, ал. 1 от НК. Настоящият състав не се съгласява с това становище, като по-горе в мотивите си е изложил защо това е така. Тъкмо обратното подс. Й. умишлено не изпълнил задълженията си по цитираната заповед и всички негови действия са били насочени именно като помагач с подс. Я., да спомогнат подс. Р. да присвои по измамлив начин сумата от 3579.84 лв.

С оглед гореизложеното настоящият състав не счита за нужно да взема отношение относно исканията и възраженията на страните по делото- държавното обвинение и защитата на подсъдимите Я. и Й. по това обвинение.

 

ПО ОБВИНЕНИЕТО СРЕЩУ ПОДСЪДИМИЯ МАЙОР Я. С ОГЛЕД НА чл. 387, ал. 1 от НК С ПОСЛЕДВАЛА ЩЕТА В РАЗМЕР НА  9225.50 лв., КАСАЕЩО ДОСТАВКАТА НА АВТОМОБИЛНИ ГУМИ

Съставът на Сливенски военен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

В началото на месец септември 2016г. във в.ф. ..... - Я. била получена информация за необходимостта от смяна на 4 (четири) броя гуми комплект, размер 8.40 х 15 (215х90х15) и 10 (десет) броя тампони за ресори. По разпореждане на подсъдимия м-р Я. в качеството му на зам. командир по логистичното осигуряване, била изготвена поръчка за ремонт № 18/08.09.2016 г., съгласно която била инициирана смяна на четирите броя гуми на „УАЗ-..”, рег.№ …... Въз основа на тази поръчка било изготвено искане за отпускане на материали № 004646/08.09.2016 г., съобразно което свидетелят ст-на М. С., като МОЛ на склад АБТИ, изписал от склада 4 (четири) броя гуми за монтирането на посочения автомобил. Макар, че гумите били документално изписани като разход от склада, по разпореждане на м-р Я. те не били фактически изнесени от склада и не били монтирани на автомобил с рег. № …... Също по документи, но не и реално, отново по разпореждане на м-р Я., била изготвена складова разписка № …./08.09.2016 г., с която само по документи, но не и фактически били заприходени в склад АБТИ, като пета категория за бракуване старите гуми на автомобила. Смяната на автомобилните гуми била само документално отразена, но фактически такава смяна не била извършена и автомобила останал със старите си гуми. Новите гуми били укрити по разпореждане на м-р Я. в склад за отоплително имущество на в.ф. ..... - Я. с МОЛ ст-на С., а след това преместени на 09.11.2016г., отново по разпореждане на м-р Я., от ст-на С. и свидетелят Манолов, в товарен автомобил ЗИЛ-130, с рег.№ ….., който бил паркиран в авторемонтната работилница, на която дата гумите били намерени от служители на Военна полиция - Сливен.

Във връзка със засиления миграционен натиск на българо-турската граница, била създадена организация за логистична поддръжка при охраната на границата. За целта били командировани военнослужещи и техника в граничния район, като военнослужещите се сменяли на ротационен принцип. Със заповед № …./14.03.2016 г., командирът на в.ф. ..... - Я. командировал военнослужещи и техника в района на българо-турската граница. Били командировани леки автомобили с повишена проходимост „УАЗ-469”, с които следвало да бъдат транспортирани в граничния район определени длъжностни лица. Бил командирован и автомобил - „УАЗ-469”, с рег. № …. с износените гуми, който следвало да изпълнява задачи в района на ГПУ – С. При аварии на автомобилите задължението да доставят резервни части за ремонт, включително и доставянето на автомобилни гуми, било на логистичните звена на военните формирования, към които се числи съответния автомобил и от което той е командирован. При необходимост от доставка на резервни части или гуми, първо се правело запитване до военното формирование, към което се числи автомобила за доставка на такива части. Ако във формированието липсвали такива, частите се доставяли от висшестоящото формирование, като по отношение на военно формирование ..... - Я., това било в.ф. …. – С. З. Ако и във висшестоящото формирование са липсвали необходимите части, била правена заявка за централизирана доставка. По време на командироването на автомобилната техника, с този вид автомобили бил изминаван значителен пробег през пресечена местност и трудно проходими пътища, като видно от справка рег. № 3-3999/28.11.2016 г. на в.ф. ..... - Я., за десет дни – от 01 до 10.09.2016г. (л.50-51т.12ДП), автомобилът с посочената по-горе регистрация бил изминал 635 километра. Експлоатацията на автомобилите при трудни теренни условия водело до значително износване на гумите.

На 10.09.2016 г., координаторът за провеждане на операцията по логистичната поддръжка за охраната на държавната граница - свидетелят м-р П., след проверка спрял от движение автомобил рег. № *******, поради това, че същият е с износени гуми, негодни за по-нататъшна експлоатация (л. 46-47, т. 12 от ДП). Доклад за спирането на автомобила бил изпратен във в.ф. … - С. З., като до пускането на автомобила в движение, обстоятелството, че той е спрян от движение ежедневно се подавало във формированието в гр. С. З. (л. 63-64, т. 12 от ДП). Във връзка с осигуряването на автомобилни гуми, било направено запитване във в.ф. ..... - Я., но от там била получена информация, че в поделението не разполагат с нови автомобилни гуми, макар, че освен четирите документално изписани, но невложени реално автомобилни гуми, в склада се намирали и още 6 (шест) броя нови автомобилни гуми от същия вид. Това наложило да се търси възможност за осигуряването на автомобилни гуми от висшестоящото военно формирование … - С. З., но тъй като и там нямало такива, видно от справка, приложена на л. 48-49 т.12 ДП, на 03.10.2016 г. била направена заявка за централизирана доставка на автомобилни гуми. На 11.11.2016г. във в.ф. ..... - Я. били получени целево 4 (четири) броя автомобилни гуми за монтирането им на автомобил с рег.№ …., който все още бил спрян от движение. С поръчка за ремонт № 24/16.11.2016г., гумите били изписани от склад АБТИ, закарани в района на ГПУ – С., където дежурният по ротация шофьор на автомобила, ги подменил и автомобилът бил пуснат в движение.

През периода когато автомобилът бил спрян от движение, съобразно графика за ротация, в района на ГПУ – С. били командировани като основен водач и дубльор по двама военнослужещи, със задача да управляват автомобил № ….. Тъй като автомобилът бил спрян от движение, военнослужещите реално не са имали възможност да изпълняват, възложената им с командировъчната заповед задачи, но са били задължени да присъстват в района на ГПУ – С., за да може веднага след като гумите бъдат доставени и монтирани на автомобила, да започнат отново изпълнение на поставените им задачи. По този начин, за периода от 01 до 15.09.2016 г. са били командировани свидетелите Г. и И., които са получили общо по 580 (петстотин и осемдесет) лв. За периода от 15 до 29.09.2016 г. са били командировани свидетелите С. и П., като всеки от тях е получил по 580 (петстотин и осемдесет) лева. За периода от 29 септември до 13 октомври 2016г. са били командировани свидетелите П. и К., като двамата са получили по 650 (шестстотин и петдесет) лева.  За времето от 13 до 27 октомври 2016г. са били командировани свидетелите Я. и Ц., като двамата са получили по 650 (шестстотин и петдесет) лева. За периода от 27 октомври до 13 ноември 2016 г. са били командировани свидетелите П. и Д., като на всеки са били изплатени по 785 (седемстотин осемдесет и пет) лева. За периода от 13 до 24 ноември 2016г. са били командировани свидетелите К. и П., на които са били изплатени по 515 (петстотин и петнадесет) лева. Тези суми били изплатени по Наредбата за командировките в страната за дневни и квартирни пари, като на военнослужещите били изплатени и допълнително месечно възнаграждение за изпълнение на задачи на място по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗОВС, за участие по охрана на държавната граница, както и по наредба Н-18/19.10.2012г. за часове на изпълнение на службата през почивни дни (вж. копия от заповеди приложени в том 13 от досъдебното производство). Общо изплатените суми на военнослужещите, командировани като водачи на спрения от движение автомобил, по време когато същият не е бил в движение, възлиза на 9 225.50 (девет хиляди двеста двадесет и пет и 50 ст.) лева, което представлява и размера на вредните последици от деянието на подсъдимия м-р Я..

В качеството си на зам. командир по … м-р Я., не изпълнил задълженията си по служба, визирани в точка VI от длъжностната му характеристика, злоупотребил с властта и служебното си положение, нарушавайки разпоредбите на чл. 160, т.т.13, 14, 15 и 19 от УВСВСРБ, от което настъпили вредни последици за Сухопътни войски,  изразяваща се в причинена имуществена щета в размер на 9 225.50 лева. Съгласно чл. 160, т. 13 от УВСВСРБ, той е имал задължение да организира и контролира експлоатацията, съхранението, ремонта и снабдяването с отбранителни продукти, както и воденето на отчета и отчетността им. Съгласно т. 14 подсъдимият бил длъжен да организира разпределението и съхранението на заповяданите запаси от различните класове, материални средства, а съгласно т. 15 от УВСВСРБ - да анализира причините за допуснатите инциденти с автомобилната техника, да организира своевременното им възстановяване и да провежда мероприятия за тяхното предотвратяване. Според т. 19 подс. Я. бил длъжен да контролира правилното използване на отбранителните продукти, съхранението и ремонта на въоръжението и техниката. В нарушение на тези свои задължения, м-р Я. не изпълнил задълженията си да организира своевременното възстановяване на спрения от движение автомобил с повишена проходимост, да контролира правилното използване, съхранението и ремонта на техниката, да организира разпределението и съхранението на заповяданите запаси от автомобилни гуми. Разпореждайки документалното изписване и отчитане като вложени на наличните автомобилни гуми, без това реално да е направено, той злоупотребил със служебното си положение, а злоупотребявайки с властта си, разпоредил на ст-на С. и свидетеля М., да изнесат от склад АБТИ и да укрият наличните нови гуми. Въпреки, че имало нови гуми в наличност и документално гумите на спрения от движение автомобил са били фиктивно „сменени” само два дни преди да бъде спрян от движение, подсъдимият м-р Я. не направил необходимото за да изпълни служебните си задължения и гумите на автомобила реално да бъдат сменени. Той знаел за съществуващия проблем, видно от показанията на свидетелите, заемащи длъжности по логистиката във висшестоящото военно формирование или назначени за координатор на операция „..” – Т., Ж., Н., Ц., С. Майор Я. укрил обстоятелството, че във формированието разполагат с нови гуми, необходими за оборудването на спрения от движение автомобил и в резултат на това автомобилът бил спрян от движение за срок над два месеца. През този период били командировани военнослужещи като шофьори на автомобила, за да бъде осигурена възможността при доставка на гумите, автомобилът да започне незабавно изпълнение на възложените му служебни задачи. Майор Я. във връзка със служебното си положение знаел, че периодично се командироват военнослужещи, които в резултат на неговото престъпно поведение, не могат да изпълняват възложените им задачи, като самият той, замествайки командира на формированието лично командировал такива военнослужещи непосредствено след спиране на автомобила от движение (л. 11-18; 26-32, т.13 от ДП). Същият знаел и обстоятелството, че на военнослужещите се изплащат полагащите им се финансови средства, макар че те не могат да изпълняват възложените им задачи и по този начин се ощетява бюджета на сухопътни войски.

© 2019 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg