Мотиви-1ва част
24-10-2019

МОТИВИ ПО ВНОХД № 18/2019 г. ПО ОПИСА НА ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯ СЪД:

 

С  обжалваната присъда подсъдимият ефр. Д. Д.е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че:

1. Около 04.00 ч – 04.30 ч. на .... 20...г., в с. Т., на ул. „Л.“, срещу № .., както и в двора на имот на ул. „Л.“ № .., по хулигански подбуди причинил телесни повреди на повече от едно лице – на П. Т. Г.– телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 НК и на Т. Р. Г. – телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, алт. 3 и т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода;

2. Около 05.15 – 05.30 часа на .... 20...г., в с. Т., на ул. ул. „Л.“ срещу № .., се заканил с убийство на Т. Р. Г., поради което и на основание чл. 144, ал. 3, алт. 1, вр. ал. 1, алт. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено най - тежкото наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил ефрейтор Д. да заплати по сметка на Военен съд – Пловдив направените по делото деловодни разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 2 255.15 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист при липса на доброволно изпълнение.

В протеста се изтъкват доводи за явна несправедливост на наложеното общо най - тежко наказание от 1 година и два месеца лишаване от свобода поради приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Твърди се, че обществената опасност на извършеното деяние и на извършителя ефрейтор Д. Д. е с по - висока степен спрямо престъпленията от същия вид. Изтъква се, че подсъдимият демонстративно е пренебрегнал личната физическа и психическа неприкосновеност на всички членове на семейство Г. на обществено място в двора и пред дома им, малтретирал е бащата и дъщерята и по един брутален начин е изразил открито висока степен на неуважение към обществото и към личната неприкосновеност на Т. и П. Г.. В тази насока се сочат и две образувани и водени предварителни проверки срещу него - едната по чл. 325, ал. 1 НК, а другата по чл. 194, ал. 1 НК, и три досъдебни производства, по едно от които е било постановено решение по чл. 78а НК. Цитира се ДП 37-РП/2013 г. отново за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.130, ал. 1 НК, по което Д. е бил привлечен като обвиняем /отново е удрял жена/, но поради отказ на пострадалата, наказателното производство е било прекратено по недоказаност. Предлага се първоинстанционната присъда да бъде изменена като се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът не поддържа протеста, но не го оттегля. Счита, че дадените от свидетелката П. Г. в съдебно заседание от 18.09.2019 г. пред въззивния съд показания са оборили всички доказателства, които са събрани до момента на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие, като уточнява, че има предвид четиримата полицейски служители, пред които тя се е оплакала и е заявила определени обстоятелства. Заявява, че съдът трябва да се съобрази със заключението на назначената по делото Комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и психологична експертиза на П. Г., съгласно което промяната на показанията й се дължи на психическата й зависимост от подсъдимия ефр. Д..

В жалбата и допълнителното изложение към нея се изтъкват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че при постановяването й първоинстанционният съд е направил превратен и видимо пристрастен анализ на събрания в съдебното заседание доказателствен материал, като се е позовал единствено на данните от досъдебното производство, без да съобрази доказателствата, събрани на съдебното следствие при спазване на всички предвидени в НПК принципи. Сочи се, че неоснователно са игнорирани показанията на свидетелката П. Г. пред съда; необосновано са отхвърлени заключенията на съдебно - медицинската и на тройната съдебно - медицинска експертизи, че причинените й увреждания е напълно възможно и вероятно да са получени по съобщения от нея в съдебно заседание начин; без основание са игнорирани обясненията на подсъдимия относно начина, по който е започнало и протекло физическото съприкосновение между него и свидетеля Т. Г. и какви удари са си нанесли; обективните находки от уврежданията на двамата категорично потвърждават тезата на подсъдимия /като краен резултат/, че е получил много повече и тежки увреждания от Т. Г. и че пораженията върху последния са в резултат на действията на подсъдимия по предпазване от получаване на увреждания със средство, годно да причини смъртта му. Твърди се, че деянията и на двамата следва да се квалифицират като престъпления от частен характер с приложение института на реторсията.  Твърди се, че съдът необосновано е приел подсъдимият да е извършил и престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, за доказването на което по делото липсват каквито и да са установени по безспорен начин в хода на съдебното следствие доказателства.

При определяне на наказанията съдът неправилно е отчел като отегчаващи обстоятелства „високата степен на обществена опасност на извършеното и последвалия вредоносен резултат“ и приложената справка относно приключили предходни преписки по отношение на Д., които са прекратени. Обществената опасност на деянието е елемент от състава на престъплението, обхваната от предвидената за него санкция и винаги е вън от кръга на обстоятелствата, имащи значение за определяне вида и размера на наказанието. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която ефр. Д. бъде признат за невинен и оправдан по двете повдигнати му обвинения.

В съдебно заседание адвокат Джубелиев поддържа жалбата и направените в нея доводи. Изтъква, че всички преписки срещу подзащитния му са прекратени, което сочи на липса на извършени престъпления, поради което  не следва да се вземат предвид при определяне на наказанието му.

Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. Иска да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.

Военно-апелативният съд установи следното:

Протестът и жалбата са подадени в срок, от легитимни лица и са процесуално допустими.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

„Проследявайки хронологията на събитията до датата, посочена в обвинителния  акт – .... 20...г., за която подс. Д. е предаден на съд, се установи, че подс. Д. и св. П. Г.  се познавали от преди  около 9 – 10 г. Между двамата от това познанство се породили приятелски и интимни отношения. Близо  3 – 4 години  излизали, показа св. Т. Г., но той и съпругата му не одобрявали тази връзка на дъщеря му с подс. Д., защото започнал (подсъдимият) да я тормози и притеснява, като преди 3 години показа св. Т. Г. й разцепил „устата  от лявата й страна пред дискотеката“. Разделили  се. След известно време отново започнали да се виждат тайно. Преди този инцидент, подс. Д. е посещавал дома  на св. Т. Г., без негово съгласие, като влизал през прозореца на стаята на дъщеря му, прескачайки оградата. За тези  им отношение и самата св. П. Г. потвърди, като не отрече, че  родителите й не одобрявали връзката й, но не й дали обяснение „Защо ?“. Подсъдимият Д. също обясни, че със св. П. Г. имали интимни, приятелски отношения, ходил е в дома като преди да влезе хвърлял камъчета по нейния прозорец, заставайки пред оградата на къщата. Влизал е в къщата  при нея и през оградата, и през прозореца.

Около 19:30 – 20:00 часа на 17.03.2018 г. (събота) подсъдимият се обадил по телефона на св. П. Т. Г.(и двамата живеещи в с. Т., обл. П.) и я поканил да отидат при общи познати в селото. Г. се съгласила и около 20:30 – 21:00 часа ефр. Д. я взел от дома на родителите й, на ул. „Л.“ № .., той живеел на същата улица, но на № 19.  Отишли у техен приятел на име И., от с. Т.. Там били около десетина човека, като св. П. Г. била единствено момиче. У Х., подс. Д. изпил едно питие, както показа св. П. Г.. Всички употребили алкохол, като тя пиела сок. Около 12:00  часа – 01:00 часа решили да отидат в местната дискотека на с. Т., намираща се в центъра на селото. Като предварително се били разбрали подс. Д. да изпрати св. П. Г. до дома й след дискотеката. В дискотеката подс. Д. се забавлявал с момчетата, а св. П. Г., както показа “стоях и го чаках“. В дискотеката не е имало други нейни приятелки. Тя влизала и излизала от дискотеката, защото вътре било задушно. В дискотеката подс. Д. изпил за цялата вечер „много малко алкохол, около 250 гр. – 300 гр. алкохол“, както обяснил самият той. В дискотеката подс. Д. и св. П. Г. били на различни места. В един момент св. П. Г., след като не намерила вътре в дискотеката подс. Д.,  решила да си тръгне. Така около 03:30 ч. – 04:00 ч., св. П. Г. си тръгнала сама за вкъщи, макар да я било страх. Домът й се намирал  на ул. „Л.“ № ... Преди тя да се придвижи до дома си, подс. ефр. Д., вече бил пред дома на св. П. Г.. Факт потвърден от св. Т. Г., който  възприел  „лумкане” по прозореца  на стаята на св. П. Г.. РазС.ието от прозореца на стаята на св. П. Г. на къщата до входната врата било 5 м. И, за да потропа по прозореца, той св. Т. Г. показа, че подсъдимият го възприел вътре в двора на къщата. При което св. Т. Г. докато излезе от дома, светвайки лампата в коридора, подс. Д. напуснал двора, като подпрял уличната врата на двора с камъче. Възприемайки подс. Д., св. Т. Г. казал на същия „М., лека нощ!“. От страна  на подсъдимия последвала реплика „Нямам работа със теб, чакам дъщеря ти!“. При което св. Т. Г. възприел, че подсъдимият силно лъхал на алкохол. Св. Т. Г. отместил камъчето на пътната врата и я затворил след  подс. ефр. Д.. Останал да изчака в двора на къщата  известно време, като наблюдавал през дувара на двора, който е  висок 1,60 м. – 1,70 м. и е плътен. Имал е видимост към пътя, макар уличното осветление същата вечер да не работило. Факт безспорно потвърден от приложеното по делото писмо на л. 124, съдебен том 1 издадено от Кметство - с.Т.. Така изчакал около 10 – 15 минутки. Последвало затишие. Св. Т. Г. чувал гласа на подс. ефр. Д. Д., защото провеждал разговор по телефона, някъде наблизо. Забелязал, че по улицата се приближавала сама дъщеря му – св. П. Г.. Когато приближила почти до пътната врата подс. ефр. Д. Д. се изправил пред нея и й задал  въпроса „Защо не ти е включен телефона?“, въпрос, който възприел ясно св. Т. Г..  Преди тя да отговори,  последвал  удар в лицето на св. П. Г.. От удара тя паднала на земята. Подс. Д. започнал да я рита с крака, като „парцал“,  както показа св. Т. Г..  При което св. Т. Г. отворил пътната  врата и се насочил към тях с една единствена цел, а именно да окаже помощ на дъщеря си. Като същият показа, че не можел да се „устиска“ да гледа, как някой бие дъщеря му, а надали има някой човек, който да  може да  устиска и да гледа как убиват детето му. Взел намиращият се до мивката,  която е била до пътната врата, дървен сап и ударил един път гърба на подсъдимия. Като от удара той залитнал леко настрани. Целта на св. Т. Г. била  да прекрати побоя, който подс. Д. нанасял над дъщеря му.

Подс. ефр. Д. Д. вместо да си тръгне, се обърнал и както самият той обясни, хванал св. Т. Г. и го ласнал на земята. Последвало  падане по гръб на  св. Т. Г., като подс. Д. продължил да му нанася удари с юмруци в главата, гърба и носа. В един момент св. Т. Г. успял да се измъкне, хванал за ръката св. П. Г., която се била изправила и я дръпнал в двора, за да избягат от подс. ефр. Д.Д.. Въпреки това подс. Д. ги последвал и в двора на къщата. Нахвърлил отново върху св. Т. Г.. Пак си разменили удари и се сборичкали. Като св. П. Г. стояла до тях (св. Т. Г.). Дори не е посягала, защото двамата били лице срещу лице, гуша за гуша. Викала. Като от виковете й се събудила и излязла навън св. Т. Г. – майка на св. П. Г. и съпруга на св. Т. Г.. Тя възприела случващото се, навън на двора, а именно, че подс. Д. бил върху св. Т. Г.  и го налагал. Тя се развикала на подс.  ефр. Д.Д., а той ги обиждал. Успяла да го избута извън входната врата на двора и заключила същата.  Вън на улицата подсъдимият продължил да ги обижда и да се заканва, че ще ги убие, като започнал да удря ръцете си свити в юмрук по дувара на оградата. През това време св. П. Г. се качила в къщата, включила мобилния си телефон да се зарежда. Изчакала няколко минути и се обадила на майката на подс. Д., с цел да дойдат да го приберат, защото,  както тя показа се била изплашила от него.

През това време св. Т. Г. се качила в къщата и сигнализира на телефон 112 за инцидента. Факт безспорно доказан от приложената справка на л. 54 от ДП № 21 – Сл/2018 г., с рег. № 105850 – 116  от 28.03.2018 г. От същата е видно, че на .... 20...г., в 05:03:39 часа е прието повикване от номер ……… с продължителност на аудиозаписа от 01:21 минути като подател на сигнала е св. Т. Г.. В резултат на което, видно от приложена докладна записка, на л. 16 от ДП, по  полученото обаждане на тел. 112 било уведомено РУ на МВР – с. Т.,  с  молба за съдействие от органите на  МВР при РУ – с. Т.. По тази причина  е бил изпратен полицейски патрул в състав св. мл. инспектор Й. П. и св. мл. инспектор С. А. за оказване на съдействие по възникнал сигнал за побой в двора на къщата на ул. „Л.“ № ... Като междувременно подс. Д., който бил извън двора на къщата и бил в много агресивно съС.ие, продължил да буйства, като взел намиращият се контейнер и го хвърли по входната врата, като наред с това хвърлял и камъни  по къщата. След няколко минути на място пристигнал автопатрул, изпратен от РУ на МВР – с. Т., въз основа на получения сигнал за побой. На место заварили, както показаха и св. А. – пред къщата подс. Д., св. Т. Г., както и св. П. Г., която била свита на земята пред къщата с № ... Държала се за корема. Цялата била „овъргаляна в прах“. Св. А.  -  св. П. Г. по лицето имала кръв, окото й било насинено и цялата била в прах. Дрехите й били изцапани с прах. Тя лично казала на полицейските служители, че Д. Д. й бил нанесъл побой с удари с ръце и крака по лицето и тялото.

Подс. ефр. Д. Д. бил във видимо нетрезво съС.ие, поведението му било много агресивно, като отправял обиди и псувни към двете жени. На полицаите не обръщал никакво внимание и не изпълнявал разпорежданията им. Двамата полицейски служители хванали подс. ефр. Д. за ръцете и го дръпнали настрани от двете жени. В това време от къщата излязъл св. Т. Г..

Kато го видял подс. ефр. Д. започнал да отправя, в присъствието на двамата полицейски служители закани, към него с думите „Ще те утрепя!” „Пуснете ме да го набия?“, като наред с горното е оправял и  нецензурни думи. Думи, които ясно били възприети от двамата полицейски служители, намиращи се на место св. С. А. и св. П., като продължил яростно да се дърпа, за да се отскубне от полицаите, които го държали за ръцете. Те едва го удържали, въпреки разпорежданията им да спре и да престане да се опитва да се бие със св. Т. Г.. От тези заплахи се притеснила св. Т.  Г., като тя знаела за случая от преди с дъщеря й, че подсъдимият Д. е бил агресивен и употребявал насилие. Като за тази предходна негова проява и агресивното му поведение св. П. Г. била подала жалба до РПУ – с. Т., показа св. Б., като от колеги, получил информация, че при този предходен случай,  подс. Д. й бил пукнал устата. Факт, безспорно потвърден и от св. Т. Г. и св. Т. Г.. След като пристигнали полицейските служители, с колелото пристигнал и св. Г. Д. (баща на подсъдимия) на мястото в резултат на позвъняването от на страна св. П. Г. в дома на подс. Д..

След около 10 минути полицаите успели да овладеят ситуацията. Подс. ефр. Д. се поуспокоил. Тогава качили св. П. Г. в служебния автомобил, като по пътя до полицейското управление, същата плачела, показа св. А.  и е била видимо неспокойна. Полицаите разпоредили на подс. ефр. Д. да се яви в РУ на МВР – с. Т. за изясняване на случая. В полицейското управление подс. ефр. Д. бил тестван за алкохол. Техническото средство „Дрегер“  отчело наличие на 1,26  промила алкохол в кръвта му. …

Като преди това бил повикан и екип на ЦСМП – П. На място екипът бил в 06:30 ч, който извършил преглед на подс. Д., видно от карта № ………. от .... 20...г. на л. 47 от ДП № 21-Сл/2018 г. В графа „анамнеза“ е отразено, че  по данни на подс. Д., същият е обяснил, че е бил ударен с мотика в дясната ръка. Наред с прегледа на подсъдимия бил извършен такъв и на св. П. Г.,  видно от  карта № …….. от .... 20...г. на л. 50 от ДП № 21-Сл/2018 г. В графа „анамнеза“, при прегледа на св. П. Г., било  отразено по нейни  данни, че й е нанесен побой с юмруци по лицето, бутане на земята и ритана.

Бил извършен преглед и на св. Т. Г., видно от карта  № ………. от .... 20...г., на л. 51 от ДП № 21-Сл/2018 г. В графа „анамнеза“ е отразено, че се съобщава за нанесен побой с удари, с юмруци по лицето,  събаряне на земята и удари по главата.

В РУ на МВР – с. Т. подсъдимият продължил да се държи агресивно, спрямо полицейските служители, като не изпълнявал полицейските разпореждания. Това наложило поставянето на белезници и издаването на заповед за задържане на лице рег. № ……-23/.... 20...г., на л. 27 от ДП № 21-Сл/2018 г. за 24 часа, в която било посочено основание  за задържане правната норма по реда на чл. 325, ал. 1 от НК.

След като установили в РУ на МВР - с. Т., че подс. Д. е военнослужещ била уведомена и „Военна полиция“ – П., която продължила работа по случая.

След освобождаването той посетил съдебен лекар, като било   изготвено   съдебномедицинско удостоверение  № … от …...2018 г. на л. 60 от ДП № 21-Сл/2018 г., в което са описани следните травматични  промени, а именно, че от  извършения преглед и от представената  медицинска документация  се установени контузия на лявата лакътна става, контузия на дясната ръка, контузия в областта на дясното бедро, оток по окосмената част на главата, кръвонасядане по дясната скула, охлузвана на гърба на ушната мида, кръвонасядане по шията,  кръвонасядане по гърба и кръвонасядане и охлузване по горните и долните крайници.

По отношение на причинените травматични находки у св. Т. Г.  е изготвено съдебномедицинско удостоверение  № …. от …….2018 г. като от прегледа му и от представената документация са  установени  следните травматични промени: охлузване в окосмената част на главата, кръвонасядане по горния клепач на лявото око, кръвонасядания по дясната скула, множество охлузвания по гърба и поясната област. Като е посочено, че тези тр. увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или  върху твърд, тъп предмет или неговото тангенциално  действие и е възможно да са по време и начин на съобщаване от освидетелствувания. Било му е причинено болка и страдание без разстройство на здравето.

         По отношение на св. П. Г., видно от изготвеното  съдебномедицинско удостоверение № …/2018 г. на л. 43 от ДП № 21-Сл/2018 г., изготвено на …….2018 г. били констатирани следните травматични находки: от медицинските документи и от извършения преглед  пропукване на носните костици на носа, кръвонасядания по долните клепачи,  оток на лявата скула, охлузване на лявата колянна става, кръвонасядане по дясната подбедрица. Като описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет или са в резултат от неговото тангенциално действия и е възможно по начин и време на възникване, така както е  показала освидетелстваната. Пропукването на носните костици е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдания, без разстройство  на здравето.

При тази фактическа обстановка основният съд е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпления по  чл. 131, ал. 1, т. 4, алт. 3 и т. 12, пр. 1, вр. с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК и по чл. 144, ал. 3, алт. 1, вр. ал. 1, алт. 1 НК.

За правилното изясняване на всички обстоятелства по делото и с оглед правомощията си по чл. 327 НПК, настоящият състав проведе повторен разпит на свидетелката П. Г., в който тя категорично потвърди дадените от нея показания пред първоинстанционния съд.

След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани на досъдебното производство /ДП/, пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, въззивният съд намери, че в мотивите си основният съд превратно е тълкувал редица важни доказателства, което е довело до неправилни и незаконосъобразни изводи относно съставомерността на повдигнатите с обвинителният акт на ефр. Д. обвинения.

Ето защо, настоящият състав извърши самостоятелен анализ на доказателствата, направи различна преценка на доказателствения материал по делото и въз основа на правомощията си по чл. 316 НПК, прие нови фактически положения, след което стигна до различни правни изводи досежно доказаността на обвиненията и съставомерността на деянията на подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна, а именно:

След пристигането си в дискотеката П. Г. и подсъдимият се забавлявали поотделно. Тя танцувала, влизала и излизала от дискотеката, тъй като вътре било задушно. Около 04.00 часа на .... 20...г., след като не я видял в дискотеката, Д. решил, че си е тръгнала. Затова напуснал дискотеката и се отправил към дома. Малко преди да стигне до там, той й позвънил на мобилния телефон, който обаче бил изключен, тъй като му била паднала батерията. Подсъдимият сметнал, че Г. вече се е прибрала в дома си и съгласно обичайната им практика докато били заедно като интимни приятели, за да й сигнализира че бил отвън, застанал на улицата срещу къщата и хвърлил няколко камъчета по прозореца на стаята на П. Г.. Уличното осветление не работело и участъкът пред къщата бил неосветен. Бащата на П. Г. – свидетелят Т. Г., чул шума от ударите на камъчетата по прозореца на стаята на дъщеря си, станал, светнал лампата в коридора и излязъл от къщата, за да провери какво става. На улицата видял подсъдимия, когато познавал от дългогодишната връзка с дъщеря му, и го попитал какво прави там. Д. го посъветвал да се прибира, тъй като нямал работа с него, а с дъщеря му. Тези думи ядосали Т. Г., който заедно със съпругата си Т. Г. не одобрявал връзката на дъщеря си с подсъдимия, още повече, че към този момент двамата били разделени от няколко години и Д. живеел в дома си с друга жена. Взел намиращ се в двора в близост до портата дървен сап и тръгнал към подсъдимия с думите „Ей сега ще те утрепя, да еба твойта мама“. Замахнал със сапа към Д., но той 

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg