мотиви-2ра част
24-10-2019

отбил удара с дясната си ръка. Г. замахнал със сапа втори път към Д., но последният се предпазил с лявата си ръка. Тъй като изпитал силни болки от нанесените му със сапа удари, Д. хванал Т. Г. с ръце и го блъснал назад. За момент Г. изпуснал сапа, навел се, взел го и с него нанесъл удар в областта на главата на подсъдимия - срединно-теменно. Последвали силни удари със сапа и в областта на гърба вдясно, над дясната лопатка и по външната повърхност на дясното му бедро, в средната трета. За да се защити ефр. Д. хванал Г. за ръката, избил му сапа и двамата започнали взаимно да си нанасят удари с ръце по лицето и тялото. Междувременно свидетелката П. Г. потърсила подсъдимия в дискотеката и след като не го намерила, тръгнала да се прибира сама към дома си. Приближавайки къщата им, тя видяла как баща й и Д. си разменяли удари и се втурнала да ги разтървава. Хванала подсъдимия за ръцете, за да го отдръпне от баща си, но в този момент Т. Г. нанесъл удар с юмрук в корема на подсъдимия.  Тогава Д. се обърнал и рязко издърпал двете си ръце от П. Г. и продължил да се бие с баща й. Г. продължила да прави опити да ги разтърве като заставала помежду им и викала „оставете, спрете се, престанете вече“. По време на боя Т. Г. започнал да души подсъдимия като го стискал с пръсти в областта на шията. В един момент, в процеса на разменяне на удари между двамата, докато П. Г. се опитвала да ги разтърве, получила удар от някои от тях в областта на лицето, от който паднала върху асфалта и си наранила крайниците. В процеса на сбИ.ето двамата паднали на земята и си разменяли удари. Междувременно, свидетелката Т. Г. – съпруга на Т. Г., чула от къщата виковете на дъщеря си и излязла навън, където видяла биещите се в този момент Д. и съпруга си върху асфалта на улицата. Успяла да издърпа Т. Г. и заедно с дъщеря си тримата влезли в къщата, а подсъдимият останал на улицата. Ядосан от нанесените му удари Д. започнал да вика към Г. „Ела да видим какъв мъж си“, хванал кофата за боклук и я хвърлил в двора на къщата. По подаден от Т. Г. в 05.03.39 часа сигнал на телефон 112 на мястото пристигнал полицейски патрул от РУ-МВР с. Т., в състав свидетелите полицай С. А.и полицай Й. П.. Почти едновременно с тях пристигнал и бащата на подсъдимия – св. Г. Д.. Щом видели полицаите, Т. Г. и П. Г. излезли от къщата, като втората седнала на тротоара на улицата. Докато полицейските служители разговаряли с ефр. Д. на два – три метра от нея, от входната врата на къщата излязъл и свидетелят Т. Г..

Полицейските служители наредили на всички да отидат в районното управление за снемане на обяснения. Подсъдимият и баща му Г. Д. отишли пеш до управлението, а П. Г. била откарана дотам с полицейския автомобил.

Съгласно заключението на СМЕ № …/2018 г., изготвена въз основа на СМУ № …/…..2018 г. на л. 43 ДП и листите й за преглед от .... 20...г., по П. Г. били констатирани следните травматични увреждания: пропукване на носните костици на носа; кръвонасядания по долните клепачи, съответно във вътрешния ъгъл на лявото око с размери 2/1 см. и във вътрешния ъгъл на дясното око с размери 2,5/0,8 см.; оток на лявата скула на площ с размери 3/2 см.; кръвонасядане с морав цвят и размери 0,3/0,5 см. по кожата на лявата лицева половина, на 1,5 см. вляво от устния ъгъл; охлузване с размери 7/2 см. на лявата колянна става и кръвонасядане по предната повърхност на дясната подбедрица, в средна трета с размери 6/3 см. Пропукването на носните костици й е причинило разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания са й причинили болка и страдания, без разстройство на здравето, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

Съгласно заключението на СМЕ № 96/2018 г. /л.99-105 ДП/, изготвена въз основа на СМУ № …/…..2018 г. на л. 45-46 ДП и листите му за преглед от .... 20...г., при освидетелстването на Т. Г., били констатирани следните травматични увреждания: охлузване в окосмената част на главата в дясната теменно-тилна област с размери 0,6/0,3 см.; кръвонасядане по горния клепач на лявото око с размери 1/0,5 см; кръвонасядане по дясната скула с размери 0,8/0,5 см.; множество охлузвания по гърба и поясната област, с обща площ 26/20 см. по гърба и с обща площ 12/11 см. в поясната област. Всички те са му причинили болка и страдания, без разстройство на здравето, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

Съгласно заключението на СМЕ № П-221/2018 г. /л.157-161 н.д. 66/2018 г./, изготвена въз основа на СМУ № …/…..2018 г. на л. 60 ДП и листите му за преглед от .... 20...г., при освидетелстването на подсъдимия са били установени следните травматични увреждания: оток с размери 4/3 см. в окосмената част на главата, срединно-теменно; охлузване с размери 1/0,5 см. по кожата на гърба на лявата ушна мида; кръвонасядане с размери 2,5/1 см. на дясната скула; кръвонасядане по гърба вдясно, непосредствено над дясната лопатка с размери 4/2,5 см.; кръвонасядане по предната повърхност на дясната мишница в средната трета, с размери 1,5/1 см.; охлузване по задната повърхност на дясната предмишница в горната трета с размери 6/0,3 см.; охлузване с размери 0,3/0,1 см по външната повърхност на дясната предмишница, в средна трета; охлузване с размери 5,5/2 см. със забелване на повърхностния слой на епидермиса по вътрешната повърхност на дясната предмишница, в долна трета; охлузване с размери 3/0,2 см. по гърба на дясната длан в основата на първи пръст; охлузване с размери 5/1,5 см. в основата на втори и трети пръсти на дясната ръка, по задната повърхност; две охлузвания с овална форма и размери всяка от тях 0,5/0,5 см. в основата на пети пръст на дясната ръка; кръвонасядане с размери 2/1 см. по предната повърхност на лявата мишница; охлузване с размери 5/2 см. по предната повърхност на лявата предмишница със забелване на повърхностния слой по кожата; множество охлузвания на обща площ 10/4,5 см. по гръбната повърхност на лявата длан; кръвонасядане с размери 6/2 см. в средната трета по външната повърхност на дясното бедро; охлузване с размери 1,5/1 см. по предната повърхност на дясната коленна става. Всички те са му причинили болка и страдания, без разстройство на здравето, по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

Новоприетата фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от обясненията на подсъдимия; от показанията пред първоинстанционния и пред въззивния състав на П. Г.; частично от показанията на Т. Г., Т. Г. и на полицейските служители Й. П., С. А., И. Б. и П. Д.; от приложената на лист 26 ДП докладна записка от .... 20...г. от Й. П.; от приложените по делото медицински документи за извършените освидетелствания на 18 и 19.03.2018 г. на подсъдимия, П. Г. и Т. Г., както и от заключенията на съдебно медицинските експертизи /СМЕ/ №  П-98/2108 г. на П. Г.; № П-96/2018 г. на Т. Г.; № П-221/2018 г. на подсъдимия; на тройната СМЕ на П. Г. - л.194-206, т. 2, н.д. и от комплексната съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза /КСППЕ/ на П. Г. на л. 139 – 151, т. 2, н.д., които експертизи са изготвени от специалисти в съответните области. Настоящият състав изцяло кредитира заключенията им, както и заявеното от всеки от експертите при защитата им пред основния съд, тъй като са обосновани, пълни, ясни и кореспондират с доказателствата по делото.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че преки очевидци и участници в началото на инцидента са били подсъдимият и свидетелят Т. Г., а впоследствие и П. Г.. Нейната майка - свидетелката Т. Г., е излязла от къщата в един по - късен момент, когато подсъдимият и Т. Г. взаимно са си нанасяли удари върху асфалта на улицата. Пристигналите след нейното позвъняване на тел. 112 полицейски служители А. и П., са дошли в момент, в който инцидентът между подсъдимия и Т. Г. е бил приключен. Бащата на подсъдимия – свидетеля Г. Д. е пристигнал почти едновременно с полицейските служители. Останалите двама свидетели - И. Б. и П. Д. твърдят факти, споделени им от семейство Г. след пристигането им в РУ МВР с. Т..

Настоящият състав кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, които са последователни и логични както на досъдебното производство в качеството му на обвиняем, така и на съдебното следствие пред основния съд.

В тяхна подкрепа са медицинските прегледи, извършени му на .... 20...г.; СМУ № …/….2018 г.; посочените по-горе СМЕ № П-221/2018 г., СМЕ № П-98/2018 г.; СМЕ № П-96/2018 г.; тройната СМЕ и показанията на П. Г. пред основния и въззивния съд.

В СМЕ № П-221/18 г. вещото лице д-р П. подробно и аргументирано е описал механизма на причиняване на множеството телесни повреди на подсъдимия, което съвпада с твърдяното от ефр. Д..

На л. 254 в с.з. от 16.01.2019 г., при защитата на тази експертиза д-р П. е обяснил, че получените от Д. увреждания могат да бъдат получени по съобщавания от него механизъм като време, място и начин. На стр. 255 гърба, той пояснява, че установеният травматичен оток по кожата и меките тъкани в окосмената част на главата в темето с размери ¾ см, могат да се получат от удар с дървения сап. На стр. 256 допълва, че с този предмет могат да бъдат получени и констатираните при прегледа му на …..2018 г. увреждания по външната повърхност на дясното бедро в средна трета – кръвонасядане с морав цвят с размери 6/2 см; травматичното увреждане на гърба вдясно под дясната лопатка, с размери 4/2,5 см; охлузването с размери 5,5/2 см в долната трета на дясната предмишница със забелване повърхностния слой на епидермиса, и увреждането по предната повърхност на лявата предмишница, със забелване повърхностния слой на епидермиса и размери 5/2 см. Учудващо защо, на стр. 13 от мотивите си основният съд не е коментирал това подробно обяснение на вещото лице на посочените по - горе увреждания на подсъдимия.

Съдът не кредитира показанията на Т. Г. в частта им за начина на възникване и протичане на инцидента между него и подсъдимия, броя на нанесените от него удари по ефр. Д., механизма на получаване на телесните повреди от П. Г. и отправени към него и семейството му закани от подсъдимия след излизането му от къщата в присъствието на полицаите П. и А..

Заявеното от д-р П. в съдебно заседание категорично опровергава твърдението на свидетеля Т. Г., че е нанесъл само един удар с дървения сап по раменете на Д. – л. 91 с.з. от 30.08.2018 г. „…Взех сапа… и го ударих един път по раменете. Други удари към Д. не съм нанасял...“; на л. 278, т. 2 н.д. в с.з. от 28.02.2019 г. - „….Имам един удар отзад, около плещите, със сап. Други удари не съм нанасял….“. Свидетелят Г. нищо не споменава в показанията си за причиненото от него на подсъдимия кръвонасядане с размери 1,5/1 см. по предната повърхност на шията вляво от срединната линия на нивото на щитовидния хрущял, което съгласно заключението на д-р П. е причинено от стискане с пръсти на ръка в областта на шията при опит за душене. 

По отношение травматичните увреждания на Т. Г., които са значително по - малко на брой от тези на подсъдимия, при защитата на експертизата си № П-96/2018 г., д-р П. заявява в с.з. от 30.08.2018 г., че при изготвянето и е ползвал само събраните до възлагането й на досъдебното производство доказателства. След изслушване обясненията на подсъдимия на съдебното следствие вещото лице описва възможния механизъм на получаване на всяко от уврежданията на Т. Г., което също потвърждава твърденията на ефр. Д. относно броя на нанесените удари и тяхната интензивност един към друг. Д-р П. е категоричен, че „…Травмите нанесени в областта на лицето и главата на Г. са нанесени, когато пострадалият е бил лице с лице с нападателя и е бил прав. Причината за падането се предполага, че е бутане и тогава травмите в областта на тялото като цяло гърба и поясната област, той е паднал по гръб, така той ги е получил. Те не са от ритане….“ - л. 95 гръб. н.д. № 66/18 г.

Показанията на свидетеля Т. Г. на л. 91 в с.з. от 30.08.2018 г. „….Той й каза „Защо ти е спрян телефона“, удари я с юмрук и я хвърли на улицата…започна да я рита като парцал….“ се опровергават от показанията на П. Г. пред основния съд, които тя категорично поддържа и пред настоящия състав; от обясненията на подсъдимия и от заключението на тройната СМЕ, назначена на П. Г. по искане на прокурора в с.з. Същата е изготвена от високо квалифицирани медицински специалисти и в нея участва и вещото лице д-р П., изготвил СМЕ № П-98/18г. на П. Г. на досъдебното производство. Тройната СМЕ дава точни, ясни и обосновани отговори за възможните начини на получаване на констатираните по П. Г. увреждания. В защитата си на СМЕ П-98/18 г. в с.з. от 30.08.18 г. д-р П. заявява: „…При по тежки удари се получават травматични очила, които са симетрични, но не защото удара е в тези участъци на очите, а защото след удара в носа кръвоизливът отива в меките тъкани настрани… тя е нежно момиче, с грациални кости. Констатираните при прегледа и от специалист УНГ увреждания в областта на носа и лицето се получават при по малко нанесен удар и затова тя няма тези травматични очила…..Ударът който би могъл да бъде нанесен в областта на скулата, на бузата, може да е един….Възможно е да бъдат нанесени и от един удар с отворена ръка….“ – л. 96 н.д. На л. 96 гърба продължава „…Юмрукът не бил дал такава характеристика. В боричкането тя се е намесила и е възможно от някои от тях да е получила това увреждане, по начина по който тя казва….В една такава ситуация ако тя се е намушкала между тях двамата и един от тях е замахнал с един удар би постигнал тези увреждания. При нейната физика и структура фисурата не предполага да е получена при по концентриран удар….“. На л. 97 н.д. д-р П. обяснява, че „…Кръвонасядането по дясната подбедрица в този размер може да е от ритник, може да е от падането. Охлузването в областта на коляното ….е от теренна травма. Другите удари, ако биха били нанесени и то със сила, виждаме подсъдимия я с каква структура е, трябва да има и други наранявания по тялото и крайниците, ако тя е ритана...Пострадалата е била между двамата, при тази ситуация и един удар е достатъчен да причини тези травматични увреждания /по лицето/….“.   

Показанията му относно отправени към него и семейството му заплахи и закани с убийство от ефр. Д. в присъствието на двамата полицаи категорично се опровергават от обясненията на подсъдимия и показанията на П. Г. пред основния и въззивния съд. На стр. 3 от протокола от с.з. от 18.09.2018 г. пред настоящия състав П. Г. отрече ефр. Д. да се е заканвал на баща й или на нея с убийство или с друго престъпление от момента на излизането на Т. Г. от къщата след пристигането на полицаите П. и А. до тръгването им за полицейското управление. Заяви, че не е чула Д. да изрича и думите „Ще те утрепя!“, „Пуснете ме да го пребия!“? - „…Не, никога не ги е казвал тези думи, нито ме е заплашвал. Баща ми последен излезе от къщи. От излизането на баща ми от къщи до тръгването ни за районното Д. с нищо не му се е заканвал, както и на мен, например, че ще ме трепе или че ще ме убива. Полицаите говориха с него, след което ни казаха да отидем до районното за разпит…“. В същия протокол П. Г. потвърди пред настоящия състав и че подсъдимият не се е дърпал, не е искал да бие баща й, както и че двамата полицаи не са го държали.

Настоящият състав не кредитира показанията на Т. Г. в частта им, че след излизането си от къщата е заварила съпруга си и подсъдимия да се бият в двора, както и че Д. е отправял заплахи и закани с убийство към съпруга и и семейството й след излизането му от къщата в присъствието на полицаите П. и А.. В тези им части те се опровергават от показанията на П. Г. и обясненията на подсъдимия.

Настоящият състав не даде вяра на показанията на полицаите П. и А. в частта им, че след пристигането им на мястото и излизането на Т. Г. от къщата подсъдимият е започнал да се държи агресивно, да му се заканва, че ще се  саморазправя с него, че ще го удря. Свидетелят П. дори на л. 99 нохд № 66/18 г. заявява, че Д.  е отправил към Г. думите „Ще те утрепя“.

Показанията им в тази им част се опровергават от обясненията на подсъдимия, показанията на П. Г. пред основния и въззивния съд и от приложената на л. 26 ДП Докладна записка от .... 20...г. от Й. П., която той е изготвил на същата дата и в която не се споменава такива обстоятелства.

Въззивният съд даде пълна вяра на показанията на П. Г. пред Военен съд – П., които кореспондират с обясненията на подсъдимия относно случилото се на улицата пред дома й след нейното пристигане, и които тя категорично поддържа и пред настоящия състав.

Принципно всеки пострадал от престъплението има право да защити накърнените си права и интереси в наказателния процес. П. Г. отдавна е навършила пълнолетие;  преди разпитите й пред двата съдебни състава е била предупредена за отговорността по чл. 290 НК. Дори пред основния съд е била предупредена в началото на съдебното заседание от 30.08.2018 г. и по време на самия й разпит на стр. 9 от същия протокол, като на стр. 10 от протокола тя е заявила, че знае че носи наказателна отговорност за показанията си в процесуалното си качество на свидетел. Съгласно заключението на КСППЕ тя е психично здрава, може да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. На стр. 12 от експертизата вещите лица сочат, че „…не се регистрира интензивно преживяване на страх у Г. спрямо Д., наблюдава се съпричастност, загриженост за неговия статут и авторитет, чувство на вина…“.

Пред основния и пред въззивния съд тя обяснява точно и ясно, че твърдяното от нея в разпита й пред съдия на досъдебното производство не е вярно, а го е заявила, тъй като „…Просто ме беше страх от нашите да не ме изгонят…“. На стр. 14 от протокола от с.з. от 30.08.2018 г. на въпрос на прокурора защо на досъдебното производство е наклеветила Д., тя отговаря „ ….бях ядосана и ме беше страх от нашите, тъй като се крия от толкова време. Аз не го намерих в дискотеката да ме изпрати и затова бях ядосана. Беше ме страх от нашите да не ме изгонят от къщи….. вече не съм при тях, вече живея самостоятелно …..Те не одобряват връзката с него. Аз съм вече на 27 години и имам право да съм с когото си искам….“.

Тези й показания пред основния съд напълно обясняват и защо непосредствено след инцидента на .... 20...г., тя е заявила пред полицейските служители П., А., Б. и П. Д., че подсъдимият й е нанесъл удари; защо е заявила същото при снемане на анамнезата при извършените й медицински прегледи на 18 и ….2018 г. и в разпита й пред съдия от 14.05.2018 г. на досъдебното производство.

За да даде вяра на тези й показания, настоящият състав съобрази и непоколебимата й позиция в очната ставка с баща й на л. 94 гърба в с.з. от 30.08.2018 г., че подсъдимият не и е нанасял удари, както е заявила на досъдебното производство „…Никои не ми е нанасял удари. Те се дърпаха и аз бях застанала между тях да ги разтървавам…“.

Косвено показанията й се потвърждават и от съдържанието на приложената на л. 26 ДП докладна записка от свидетеля полицай Й. П. - единият от полицейските служители, посетили местопроизшествието на .... 20...г.  В нея той не сочи за споделено пред тях на място оплакване от П. Г. за нанесени й удари от подсъдимия. Той саморъчно е записал „….се установи, че г-н Д. …Д.…. е причакал на адреса ул. Л. № ..г-ца П. …Г.… и е започнал да я псува, като е й посегнал на баща и Т. …Г.…“.

Съдът кредитира показанията на П. Г. пред основния съд и не кредитира тези на родителите й в посочените по-горе части на всеки от тях, като се съобрази и с твърдяното от нея, че родителите й не одобряват връзката с подсъдимия. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на двамата й родители. На л. 91 в с.з. от 30.08.2018 г. Т. Г. заявява „….Скараха се, мина известно време и започнаха отново тайно да се срещат. Това не го одобряваме…“. На л. 93 продължава „…Той си има приятелка, която всеки ден си е в тях…Нормално ли е, когато му е приятно на него да се обажда. Сигурно П. ми у момиче на повикване…“. На въпрос на подсъдимия към Т. Г. в очната ставка помежду им в същото с.з. – л. 93, гръб, дали друг път последният го е нападал с някакъв предмет Т. Г. отговоря „…Да, когато беше влязъл в нас…с вила те нападнах. Бяхте на втория етаж с дъщеря ми…“. На л. 101 от това съдебно заседание св. Т. Г. твърди „….Аз не го одобрявам Д. като приятел на дъщеря ми….“, а на л. 102 заявява „….Той си има приятелка в тях и я вика /П./ само на повикване. Това ме притеснява като майка…“.

С оглед крайното негативно отношение на родителите на П. Г. към подсъдимия е напълно обяснимо тяхното желание /особено на бащата Т. Г./ да дискредитират ефр. Д., дори и с цената на приписване на престъпление, с цел неговото осъждане и раздяла на дъщеря им с него.

Показанията на П. Г. пред основния съд за механизма на получаване на констатираните й увреждания се подкрепят и от заключенията на СМЕ № П-98/18 г. и на тройната СМЕ.

В тройната СМЕ вещите лица много добре нагледно са илюстрирали констатираните при извършените й прегледи на .... 20...г. и ….2018 г. увреждания в областта на лицето й, които са отразени в СМУ № …/.. г. Те са единодушни, че счупването на носните кости, кръвонасяданията на долните клепачи на двете очи, травматичният оток на лявата скула и кръвонасяданията по лявата половина по лицето е възможно да са получени от един удар, тъй като анатомичната област нос, скула, лява лицева половина на П. Г. е на участък с размери на мъжки юмрук. Този удар може да е бил случаен, без тя да види от кого е нанесен поради създалата се ситуация – дърпане, бутане, блъскане, нанасяне на хаотични удари между подсъдимия и Т. Г.. Може някой с ръка или част от тялото да е причинил тези увреждания. Експертизата е изготвена и подписана без особено мнение на някой от вещите лица. В съдебно заседание от 21.11.2018 г. вещите лица поддържат заключението си и нямат противоречия помежду си. На л. 214 гръб, т.2 н.д., вещото лице Б. пояснява, че уврежданията по лицето на П. Г. „….Може да се нанесат с лек до умерен удар. Не със силен удар…възможно е това да стане при случаен удар, при което тя да не е разбрала кой й го е нанесъл. Ударът е лек и умерен, не е силен и целенасочен. Възможно е да е с юмрук…“.

Д-р С. на л. 215, т. 2 н.д заявява „…уврежданията по краката са при падане на настилката….При тази свада, който процес е динамичен, ръце, крака, тела се движат в една или друга посока е възможно да се получат случайни наранявания от части на тялото: от лакът, глава, от ръка, от всяко нещо което може да достигне лицето….Данните, които имаме като обективно налични не съответстват на твърденията за нанесен побой с множество удари с ръце и крака….“.

На л. 215 гръб, т.2 н.д., вещото лице Б. също пояснява, че в този динамичен процес П. Г. може да е бутната и да е паднала на терена, може от получен удар да е паднала, възможно да се е спънала, но тези травми по краката най - вероятно са от падане върху терена.

На л. 215 гръб, т. 2 н.д. д-р П. подкрепя казаното от колегата си д-р Б., че поради грациалните кости на Г. и нежната й физика /по нейните показания с тегло 47 кг и височина 157 см./, с оглед ръста й, тези травматични увреждания /по лицето/ са получени от удар с по - малка сила „….защото един целенасочен удар щеше да причини травми, които биха били описани и от Спешната помощ и в СМУ….“. 

За да обоснове приетата от него фактическа обстановка, основният съд в мотивите си не е кредитирал заключението на тройната СМЕ относно механизма на причиняване на нараняванията в областта на лицето на П. Г., цитирайки превратно становището на вещото лице д-р П. при защитата й в с.з. Съдът е приел, че д-р П. е заявил „….единствено удар с по голяма сила, който е целенасочен, ще може да причини тези увреждания….“. Такова становище д-р П. не е поддържал. По - горе бяха посочени точните му думи на л. 215 гърба н.д., които са в абсолютно обратния смисъл. От неговото изявление е видно, че при извършените на П. Г. прегледи не са констатирани и съответно не са описани някакви допълнителни травми, каквито биха били предизвикани от един целенасочен удар /според твърдението на Т. Г./.

В подкрепа на извода си, че не е заставала и че не възможно по време на боя П. Г. да е заставала между двамата при опитите й да ги разтърве, както сочи баща й Т. Г., и че телесните увреждания по лицето й са получени по твърдения от нея начин при разпита й на съдебното следствие, на стр. 19 от мотивите си основният съд на две места е посочил, че вещото лице д-р П. е заявил, че подсъдимият и Т. Г. по време на боя по между им са били „….лице срещу лице, един до друг….“. Същото е отразено и в първи абзац на стр. 14 от мотивите, където съдът твърди, че в експертизата си д-р П. е заявил, че при нанасяне травмите на Г. той е бил с подсъдимия „лице в лице, един до друг“. На същата страница последен абзац отново се сочи, че при направената съпоставка на получените увреждания на Т. Г. и подсъдимия „в един момент те двамата са били ПРАВИ, били са ЕДИН ДО ДРУГ“. Това не отговаря на истината. Нито в експертизата, нито при защитата й в с.з. от 16.01.2019 г. - л. 255, т. 2 н.д., д-р П. е твърдял, че Г. и подсъдимият са били „един до друг“. Напротив, на същата страница той заявява “…Съпоставяйки травматичните увреждания на Г. с Д., това означава, че в един момент са били прави. Травматичните увреждания които са нанесени в областта на лицето на Г. са били, когато той е бил най вероятно прав…“. На последната страница от експертизата - л. 105 ДП, е записано „…те са били лице в лице един към друг…“.

За да не даде вяра на показанията на П. Г. на съдебното следствие, основният съд е кредитирал изцяло показанията й, както и тези на родителите й Т. Г. и Т. Г. - пред съдия на досъдебното производство; показанията на полицейските служители А., П., Б. и Д., а така също и заключението на комплексната психиатрична и психологическа експертиза.

Както бе посочено по – горе, преки участници в конфликта и очевидци на случилото се са единствено подсъдимият, Т. Г. и П. Г. /след пристигането си/. Полицейските служители не са присъствали на събитията и свидетелстват единствено за това какво са споделили пред тях П. Г. и родителите й. Същото важи и за нейната майка Т. Г., която потвърждава, че не е видяла удари от някого по дъщеря си след излизането си от къщата.

Без по делото да има някакви данни относно неспособност на П. Г. с оглед нейното физическо и психическо съС.ие правилно да възприема фактите, които имат значение за предмета на доказване и да дава достоверни показания за тях /чл. 144, ал. 2, т. 5 НПК/, в с.з. от 30.08.2018 г., единствено поради промяна на показанията й от досъдебното производство пред съдия, по искане на прокурора съдът й е назначил комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ – л. 139-151, т. 2 н.д. Горното съдът е посочил и на стр. 20 от мотивите си. На стр. 21 от тях е направена констатация че „….Вещите лица сочат, че смяната на показанията й се дължи на психическа  зависимост от Д., защото са налице ниво на свързаност, комуникационност, налице е т. нар. „любовен началник“…..“. Наличие на психическа зависимост на П. Г. от подсъдимия съдът обоснова и на стр. 22 от мотивите. Интересен извод за психическата зависимост на П. Г., след като в експертизата си на стр. 13, която вещите лица поддържат и в съдебно заседание, те правят заключение за наличие на „психологическа“ зависимост на П. Г. от подсъдимия.

Настоящият състав намира, че от заключението на КСППЕ по никакъв начин не може да се направи извод за оказано по какъвто и да е начин някакво въздействие от страна на подсъдимия или други лица върху П. Г. с цел промяна на показанията й, дадени пред съдия на досъдебното производство. Такива данни по делото не се съдържат, а и самата П. Г. отрича въздействие в тази насока от когото и да е било пред двата съдебни състава. 

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на П. Г. и родителите й, обясненията на подсъдимия и заключението на КСППЕ, безспорно се установи, че макар и разделени като интимни приятели към .... 20...г. и към момента на съдебното следствие пред първоинстанционният съд, П. Г. все още е изпитвала чувства към бившия си интимен приятел ефр. Д.. Ето защо съвсем нормално е тя да се притеснява какво би му се случило, ако бъде осъден по образуваното срещу него настоящето наказателно дело благодарение основно на нейните показания

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg