Решение
02-09-2019

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 27

 

гр. София, 02 септември 2019 година

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

            ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                            полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора бригаден генерал ВЕСЕЛИН СТОЕВ,

разгледа административно наказателно дело № 27 по описа за 2019г., докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, образувано по жалба на адвокат С. К. от АК – П., защитник на обвиняемия сержант С.Н.Ш. от военно формирование ...... – П., срещу решение № 5/20.05.2019 г. по АНД № 31/2019 г. на П.ския военен съд.

 

С обжалваното решение състав на П.ския военен съд е признал обвиняемия сержант С.Н.Ш. за това, че на 26.09.2018 г. в гр. С., в маловажен случай, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК – „командир на инженерно-техническо отделение в щабен взвод на ...-ма бригада „.......“ във военно формирование ...... – П., присвоил чужди вещи – 203,400 (двеста и три литра и четиристотин милилитра) литра дизелово гориво на стойност 526,81 (петстотин двадесет и шест лева и осемдесет и една стотинки) лева, собственост на военно формирование ...... – П. и МО, връчени му в това му качество да ги пази и управлява – престъпление по чл. 204, б. „а“, вр. чл. 201 от НК, като на основание чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание глоба в размер на 1000 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд – П., както и разноски в полза на РС „Военна полиция” П. в размер на 4083,00 лева, както и 136,83 лева разноски по делото по сметка на РС „Военна полиция” – В.. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

В жалбата на адвокат К. се сочат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и съществени процесуални нарушения на постановеното решение, а така също и за неправилно приложение на закона.

Навеждат се доводи от защитата, че предметът на престъплението бил възстановен и извършеното от обвиняемия престъпление по чл. 204, б. „а“ във вр. чл. 201 от НК следвало да се редуцира, като се приложи разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК. Защитата, също така, не споделяла мотивите на първоинстанционния съд, който с протоколно определение бил отказал да приложени чл. 218б от НК. Защитата също така, без да конкретизира, твърди, че за пълнота правната квалификация била неточна. В крайна сметка защитата на обвиняемия иска да бъде приложен чл. 424 от НК, тъй като извършеното от обв. Ш. било административно нарушение и следвало делото да се изпрати на компетентния административно-наказващ орган.

Прокурорът заявява, че жалбата е неоснователна и следва де се остави без уважение.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Производството било по глава 28 - чл. 375 и сл. от НПК.

С постановление от 28.03.2019 г. ВОП-П. е направила предложение обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 204, б. „а“, вр. чл. 201 от НК.

Обвиняемият серж. С.Н.Ш. до 2018 г. бил на служба във военно формирование ...... – П. на длъжност „Командир на инженерно-техническо отделение“ в щабен взвод на ...-ма бригада „.......“. Със заповед № ЗРД-…. г. командирът на военно формирование ...... – П. прекратил договора му за кадрова военна служба и го зачислил в запаса, считано от 31.10.2018 г. По време на службата си изпълнявал задълженията си в поставените срокове. Бил колегиален  и отзивчив. Не бил конфликтен. По време на службата си бил награждаван и наказван

Не е осъждан до момента и спрямо него не е бил прилаган чл.78а НК.

Със заповед № ….. г. на командира на формированието, военен автобус „Сетра“ ДК № ……, бил зачислен на обв. серж. С.Ш. от 26.04.2018 г. Видно от приложения по делото формуляр на машината, на страница „Сведение за шофьора“, обв. Ш. бил вписан и като „шофьор“ на автобуса от същата дата, за което положил подпис/л.65-70, т.4 ДП/.

От приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността „командир на инженерно-техническо отделение в щабен взвод на ...-ма бригада „.......“, на която бил обвиняемият от 01.07.2014 г., било изрично отразено в т. 6 „Функционални задължения в мирно и военно време“, че заемащият тази длъжност, в случая обв. Ш., има основни задължения по нея – да познава единните разходни норми, процентните надбавки и основните зарядки на гориво-смазочните материали и експлоатационни течности на числящата се техника на отделението, да ги пази и разходва правилно, да участва активно в периодичното техническо обслужване на отбранителните продукти, числящи се на отделението; да участва в ремонта и отстраняването на дефектирали агрегати и възли на техниката, числяща се на отделението, да познава в пълен обем устройството, правилата за експлоатация, начините за използване и техническото обслужване на техниката, числяща се на отделението, да познава и попълва документацията за съхранение и отчитане работата на числящата се на отделението автомобилна техника и специално оборудване.

На 26.09.2018 г., к-н И. К. – пряк началник на обвиняемия, му възложил да се заеме с обслужването на зачисления му автобус – „Сетра“ с ДК № …., като го подготви за предстоящото пътуване до границата – района на гр. М. Т., на следващия ден. Било му възложено да гресира автобуса, да го прегледа и да го зареди с дизелово гориво. К-н К. не бил разписал пътната книжка на автобуса за месец септември с контролен номер …./27.08.2018 г. и не дал разрешение на обв. Ш. да напуска район № 1 на военното формирование и да се отправи към район 2, където се помещавал ГСМ – склада на формированието.

На 26.09.2018 г. около 10.00ч., без да иска разрешение, обвиняемият Ш. напуснал района на поделението, управлявайки зачисления му автобус. Бил сам и се насочил към гр. С.. Целта му била да стигне до местното предприятие „….“ АД – гр. С., където да източи дизелово гориво, което било налично в резервоарите на автобуса. Когато пристигнал в гр. С., с автобуса влязъл в двора на предприятието през централния вход. Паркирал автобуса пред едно от халетата, намиращо се в дъното, странично, като автобусът бил така спрян, че от двора на предприятието да няма видимост към капака на резервоара. Там на място Ш. видял свой познат – св. В. К., когото познавал от по-рано, тъй като и друг път идвал в това предприятие. Обвиняемият взел осем туби – седем пластмасови и една метална, които намерил на място, както и един маркуч и собственоръчно източил 203,4 л. дизелово гориво от резервоара на автобуса. След като приключил, казал на К. да прибере с мотокара тубите в халето, което последният направил без да знае и предполага, че военнослужещият присвоява натрупан излишък. Ш. се качил на автобуса и потеглил обратно към гр. П.. По обяд стигнал до район № 2 на военно формирование ...... – П., влязъл вътре, за да зареди отново автобуса с гориво за предстоящото пътуване. На място заварил завеждащия хранилище склад ГСМ серж. М.С., който лично заредил автобуса с нови 260 л. дизелово гориво. Зареждането било извършено от дизелова колонка, която била обозначена с № 4 на приложената по делото схема. Извършеното зареждане не било отразено в пътната книжка на автобуса, тъй като обв. серж. Ш. не я представил на серж. С. под претекст, че я бил забравил. Зареждането било отразено в книгата за отчитане на материалните средства, отпуснати за временно ползване и даване за ремонт от склад ГСМ, започната на 12.02.2018 г., която била надлежно прошнурована и прономерована, в която обв. серж. Ш. се разписал срещу полученото количество гориво.

Свидетелите М. К. и баща му Г. К., които били наематели на помещение в „….. АД гр. С., случайно станали свидетели на влизането на автобуса в двора на предприятието и на съмнителния му престой там. Св. М. К. направил две снимки с мобилния си телефон на военния автобус и сигнализирал органите на РС“Военна полиция“ - П.. Двамата се усъмнили, че става нещо нередно, тъй като автобусът бил с военен номер и престоял без видима причина в двора на предприятието близо двадесет минути. Непосредствено след потеглянето му, на мястото, където бил паркиран автобуса, свидетелите видели тубите, които били качени на мотокар от св. В. К. и прибрани в халето, пред което бил спрял автобуса. Горното се случило непосредствено след като военното превозно средство напуснало двора на предприятието. Двамата свидетели останали на място до идването на полицейските органи. Последвал оглед на местопроизшествието, тубите били иззети, като се установило, че били пълни с дизелово гориво.

Впоследствие тубите, ведно с горивото, в пълен размер, били върнати в патримониума на формированието.

От заключението на назначените и изготвени физико-химични експертизи е видно, че източеното гориво и оставено лично от обв. серж. Ш. в двора на „…“ АД гр. С., било гориво за дизелови двигатели по стандарт EN 590, а по стандарт БДС EN116:2015 дизел за ниски температури, клас Е до „Минус 35 градуса, Минус 34 градуса“, което било идентично с получаваното от военно формирование ...... – П..

В хода на разследването било установено, че направените от св. М. К. два броя снимки на автобуса в двора на предприятието били автентични и че не били манипулирани, видно от протокол 139/2018г. от извършената видео-техническа експертиза.

Пътят на военния автобус бил записан от две камери- собственост на Община С., записите от които били предоставени за нуждите на досъдебното производство. Видно от протокол № 140/2018г. от извършената видео-техническа експертиза е, че записите от камерите били автентични, без следи от манипулации.

От заключението на комплексната техническа и стоково-оценителна експертиза е видно, че количеството източено гориво било в размер на 203,4 /двеста и три литра и четиристотин милилитра/ литра на стойност към датата на деянието 526,81 лв.

Било установено, че към 26.09.2018 г. минималната работна заплата за страната била 510 лева, определена с ПМС № 316/20.12.2017г.

По този начин обв. Ш., на 26.09.2018 г. в  гр. С., в маловажен случай, като длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК – „командир на инженерно-техническо отделение в щабен взвод на ...-ма бригада „.......“ във военно формирование ...... – П., присвоил чужди вещи – 203,400 (двеста и три литра и четиристотин милилитра) литра дизелово гориво на стойност 526,81 (петстотин двадесет и шест лева и осемдесет и една стотинки) лева, собственост на военно формирование ...... – П. и МО, връчени му в това му качество да ги пази и управлява.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че от обективна и субективна страна обв. Ш. е осъществил състава на престъплението по чл. 204, б. „а“, вр. чл. 201 от НК, каквото е и обвинението от Военна прокуратура – П..

Тази фактическа обстановка се подкрепя безспорно от доказателствата по делото - гласни, като обясненията на обвиняемия, който чистосърдечно прави самопризнания и непротиворечивите свидетелски показания по делото: К., К., К., С., Г., К., Д.-К., С., Д., както и от писмените такива – протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, разпечатки от мобилни разговори, както и от веществените доказателства по делото – два броя маркучи. Не на последно място са и заключенията на експертите по делото, изготвили и защитили своите експертизи по делото.

Правилно основният съд е определил извършеното от обвиняемия, като умишлено деяние, а именно деецът е съзнавал обществено опасния му характер и искал настъпването на обществено опасните последици.

Законосъобразно съдът е определил длъжностното качество на обвиняемия / чл. 93, т. 1 от НК/ и че деянието е довършено от момента на източването на съответното гориво в съответните туби, които са извън територията на поделението и съответното превозно средство. Обв. Ш. е бил наясно, че като е източил горивото от автобуса, се разпорежда с чуждото имущество като със свое, но това не го е възпряло в осъществяването на намеренията му.

Законосъобразно съставът на съда е отхвърлил искането още в съдебно заседание относно приложението на чл. 424 от НК, за изпращане на преписката на командира на обвиняемия и налагането му на административно наказание по реда на ЗАНН. По тези въпроси съдът е взел отношение със свое мотивирано протоколно определение в съдебно заседание на 25.04.2019 г. и тук не е нужно отново да бъдат преповтаряни същите аргументи за това.

Обосновано при така определената правна квалификация съдът е приложил чл. 78а от НК, като мотивирано е посочил фактическия състав на този текст, редуцирайки обвинението по чл. 204 , б. а, вр.чл. 201 от НК.

Правилно съставът на съда е приложил и наказанието индивидуализирайки го с оглед както на генералната, така и на индивидуалната превенция. Алтернативните наказания са явно недостатъчни да поправят и превъзпитат обвиняемия с оглед квалификацията на деянието, основният съд законосъобразно е освободил обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Наложеното административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 (ХИЛЯДА) лева е в минимален размер.

Липсата на имуществени вреди не се дължат нито на възстановяване, нито на заместване от страна на обвиняемия, а са резултат на оперативните действия на Военна полиция и са върнати на поделението от тях. Практиката на Върховния съд е константна и претенциите на защитата в тази насока, че прокуратурата била приела, че щетите са възстановени не отговарят на фактическото положение.

Законосъобразно съдът се е произнесъл и за веществените доказателства по делото – 2 бр. маркучи, представляващи ВД № 1, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 26.09.2018 г., след влизане в сила на решението да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Обосновано и на основание чл. 187 и сл. от НПК съдът е осъдил обвиняемият да заплати в полза на РС „Военна полиция” П. направените по делото разноски в размер на 4083,00 лева, както и 136,83 лева разноски по делото по сметка на РС „Военна полиция” – В..

Решението е обосновано, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Несъстоятелни са доводите за противоречие на решението със закона и за необоснованост, като по отношение на тях настоящият състав е отговорил по-горе.

При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

            Предвид изложеното обжалваната присъда е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд,

 

        Р   Е   Ш   И   :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/20.05.2019 г. по АНД № 31/2019 г. на П.ския военен съд.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

                                                            

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                      

 

ЧЛЕНОВЕ:

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg