Определение по чл. 327 от НПК
08-10-2019

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

50

 гр. София, 08.10.2019 година

 

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк.  СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ

         ЧЛЕНОВЕ:  полк. СТОЙКО СПАСОВ

                                         подп.  ВЕЛИЧКА ВЛАШЕВА

 

при секретар Т. Димчева,

разгледа въззивно н. о. х. дело № 39 по описа за 2019 година,

докладвано от съдията полк. Александров,

образувано по жалби на подсъдимия ... Р.Ц.Ц. чрез защитника му адвокат Х.К.; на подсъдимия гр.л. М.В.Б. чрез защитниците му адвокат В.П. и адвокат М.М.; на частните обвинители Е.С.Г., И.Н.Г. и М.Н.М. чрез повереника им адвокат М.Й.; на частния обвинител Ц.К.И. чрез повереника й адвокат П.Е.; на частните обвинители Д.П.Н., П.Д.Н., Д.Д.Д., Н.Н.Ц., М.М.Р. и Ц.М.Ц. чрез повереника им адвокат Н.М., срещу присъда № 29/04.06.2018г. по наказателно общ характер дело № 207/2017г. по описа на Софийския военен съд.

        

С горната присъда състав на Софийския военен съд е признал подсъдимия старшина Р.Ц.Ц. от Комендантство на МО – гр. С., за виновен в това, че около 13.30 часа на 14.09.2015 година, на изхода от гр. П., на надлеза над ж.п. линии при село Г., при управляване на МПС – служебен микробус „.........“, с рег. № ........, собственост на МО, нарушил правилата за движение по пътищата и при независимо съпричиняване с гр.л. М.В.Б. от гр. С., причинил по непредпазливост смъртта на шест лица – В.П.П. от гр. С.,  П.К.Н. от с. Р., Д.Й.Д. от гр. Я., М.Ц.Ц. от гр. С., Н.Х.К. от гр. С., Н.Т.Г. от гр. С., и средна телесна повреда на М.В.Б. от гр. С., като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 б. „б“ пр. 2, вр. чл. 342 ал.1, алт.3 НК и чл. 54 НК го е осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, и на основание чл. 343 г, вр. чл. 343 НК го е лишил от „Право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ години.

Подсъдимият ..... Ц. е признат за невинен да е причинил по непредпазливост лека телесна повреда на Ц.К.И. от с. Г., П.ска област и значителни имуществени вреди на обща стойност 16 232 /шестнадесет хиляди двеста тридесет и два/ лева и е оправдан в тази част на обвинението.

С присъдата съдът е признал подсъдимия гр.лице М.В.Б. от гр. С. за виновен в това, че  по същото време и на същото място, при управляване на МПС – собствения си лек автомобил „.......“, с рег. № ........, нарушил правилата за движение по пътищата и при независимо съпричиняване с подсъдимия ... Р.Ц.Ц. от Комендантство – МО – гр. С., причинил по непредпазливост смъртта на шест лица – В.П.П. от гр. С., П.К.Н.от с. Р., Д.Й.Д. от гр. Я., М.Ц.Ц. от гр. С., Н.Х.К. от гр. С., Н.Т.Г. от гр. С., и средна телесна повреда на ... Р.Ц.Ц. от Комендантство – МО – гр. С., като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 б. „б“ пр. 2, вр. чл. 342 ал. 1, алт. 3 НК и чл. 54 НК го е осъдил на „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /пет/ години при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и на основание чл. 343 г, вр. чл. 343 НК го е лишил от „Право да управлява МПС“ за срок от 8 /осем/ години.

Подсъдимият Б. е признат за невинен да е причинил по непредпазливост лека телесна повреда на Ц.К.И. от с. Г., П.ска област и значителни имуществени вреди на обща стойност 16 232 /шестнадесет хиляди двеста тридесет и два/ лева и е оправдан в тази част на обвинението.

Първоинстанционния съд се е произнесъл по направените по делото съдебни разноски и се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

        

В жалбата на подсъдимия Р. Ц. чрез защитника му адв. К. се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в осъдителната й част. Иска се същата да бъде отменена в тази й част, той признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В допълнително писмено изложение към жалбата се излагат доводи, че в хода на наказателното производство категорично е доказана липсата на правомерно изградена и въведена временна организация на движението в процесния пътен участък, поради което основният съд неправилно е приел, че Ц. е можел да възприеме и е бил длъжен да спази неправомерно изградена сигнализация на пътя. Твърди се, че Ц. неправилно е признат за виновен за три нарушения на правилата за движение, тъй като по делото не са събрани доказателства, че към момента на ПТП управляваният от него автомобил се е намирал в лявата пътна лента в посоката му на движение. Неправилно е признат за виновен и за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като дори и да се приеме, че е управлявал автомобила с вменената му скорост, тя не е в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Оспорват се заключенията на комплексната съдебно авто-техническа –физическа експертиза и на допълнителната такава, които не са дали отговор на поставени им задачи; изключили са част от установените на местопроизшествието следи без обяснения и липсват мотиви относно избирателният подход на експертите при оценката на доказателствата.

Прави се искане за назначаване на повторна съдебно авто-техническа –физическа експертиза, която да бъде възложена на други вещи лица, с поставените на досегашните експертизи задачи.

Към жалбата е постъпило допълнение и от другия защитник на подсъдимия Ц. – адв. С.П.. В него се твърди, че в мотивите си първоинстанционният съд не се е произнесъл по част от неговите и на адв. К. възражения в пледоариите им. Оспорва се също заключението на съдебно авто-техническа–физическа експертиза и на допълнителната такава, тъй като експертите са използвали метода „Momentum 360“, които практически не се използва при челно и задно блъскане. Твърди се, че анализирайки заключенията на вещите лица по двете авто-технически експертизи съдът е достигнал до противоречиви заключения, които както и в обвинителния акт, са двусмислени – от една страна е прието, че не са налице знаци, указващи за преминаване в платното за насрещно движение и ограничаване на скоростта, а в същото време е повдигнато обвинение за нарушаване на същите тези знаци. В мотивите си съдът не е отчел и не е подложил на внимателен анализ противоречията в показанията на разпитаните свидетели и не е дал отговор дали приема или не отделни техни изявления. Съдът обстойно е коментирал заключенията на авто-техническите експертизи, без да ги анализира и формира изводи, относими към предмета на делото.

            В жалбите и в допълнителните изложения към тях на подсъдимия М.В.Б. чрез защитниците му адвокат В.П. и адвокат М.М. се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована, незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

            Съществените процесуални нарушения се състоят в допускане от съда изменение на обвинението спрямо Б. от прокурора в съдебно заседание на основание чл. 287 НПК, което е недопустимо, тъй като това е повторно разглеждане на делото пред първа инстанция, и по което съдът не се е произнесъл с определение дали го приема или не. Освен това, за такова изменение на обвинението са липсвали и предпоставки по същество, тъй като в хода на съдебното следствие не са били установени нови доказателства и нова фактическа обстановка, различна от изложената в обвинителния акт.

Сочи се, че съдът неправилно е приложил материалния закон с осъждането на Б. за нарушение правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като експертите по делото не са определили каква е съобразената скорост, с която той е следвало да управлява автомобила си. Задачи в тази насока не са поставяни от обвинението към вещите лица и горното е довело до съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване правото на подсъдимия Б. да узнае ясно и точно в какво е обвинен. Излагат се съображения, че основният съд неправилно е приел, че подсъдимият Б. е извършил инкриминираното престъпление, тъй като в хода на първоинстанционното съдебно следствие безспорно се е доказало виновното поведение на подсъдимия Ц., който неправомерно е навлязъл в лентата за движение на Б.. Твърди се, че Б. не е нарушил нито една от хипотезите визирани в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Той е признат за виновен за нарушаване на тази разпоредба, която съдържа няколко хипотези, но в мотивите съдът не е конкретизирал коя хипотеза точно е нарушена.

Заявява се, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като в мотивите си не е направил собствени самостоятелни изводи относно обвинението, а се е позовал на обвинителния акт, на мотивите на друг състав на Софийския военен съд по делото и на авто-техническите експертизи. В мотивите си съдът не е дал  отговор на въпросите по чл. 301 НПК и на направените от защитата на Б. възражения в хода на съдебните прения. Всичко това е равнозначно на липса на мотиви. Иска се отмяна на първоинстанционната присъда, признаване подсъдимият Б. за невиновен и оправдаването му по обвинението, за което е предаден на съд и за повдигнатото му по реда на чл. 287 НПК в съдебно заседание ново обвинение.

Алтернативно се сочат доводи за явно несправедливост на наложеното наказание  „лишаване от свобода“, като се иска намаляване на неговия размер и отлагане изпълнението му на основание чл. 66, ал. 1 НК.  В жалбите не се правят доказателствени искания.

В жалбата си и в допълнителното изложение към нея чрез повереника си адвокат М.Й., частните обвинители Е.С.Г., И.Н.Г. и М.Н.М., твърдят че наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да се управлява МПС“ на подсъдимите Ц. и Б. са несправедливи и не съответстват на вида, характера и тежестта на престъплението, тъй като са занижени. Искат тяхното увеличаване по размер, съответно на 12 /дванадесет/ години „лишаване от свобода“ за Ц. и на 8 /осем/ години „лишаване от свобода“ за Б., и по на 12 /дванадесет/ години „лишаване от право да се управлява МПС“ за всеки. В жалбата не се правят доказателствени искания.

         В жалбата на частните обвинители Д.П.Н., П.Д.Н., Д.Д.Д., М.М.Р., Ц.М.Ц. чрез повереника им адвокат Н.М., се правят същите възражения и искания за увеличаване размера на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да се управлява МПС“ на подсъдимите. Не се правят доказателствени искания.

         Частната обвинителка Ц.И.К. чрез повереника си адвокат П.Е., твърди в жалбата си, че присъдата в оправдателната й част е неправилна, необоснована, постановена в нарушение на процесуалните правила и в явно противоречие с материалния закон. Иска същата да бъде отменена и подсъдимите Ц. и Б. да бъдат признати за виновни и в частта, с която са оправдани по предявеното им обвинение. В жалбата не се правят доказателствени искания.

         Настоящият състав на Военно-апелативния съд, след като се запозна с въззивните жалби, с мотивите на атакувания съдебен акт, с Решение № 100/31.07.2019 г. по н.д. № 432/2019 г. по описа на ВКС, I н.о. и със събраните по делото доказателства, намира, че за изясняване на въпросите във връзка с жалбите се налага разпит на подсъдимите.

По отношение искането в жалбата на подсъдимия ..... Р. Ц. чрез защитника му адвокат К. за назначаване на повторна съдебно авто-техническа –физическа експертиза, която да бъде възложена на други вещи лица, с поставените на досегашните експертизи задачи, съдът ще се произнесе след разпита на двамата подсъдими и след изслушването становищата на всички страни.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане по реда на въззивното производство по гл. ХХІ НПК с призоваване на подсъдимите, защитниците им, частните обвинители и техните повереници и прокурор от Военно-апелативна прокуратура, като подсъдимите бъдат уведомени, че присъствието им в съдебно заседание е задължително.

 

Поради изложеното и на основание чл. 327 НПК, Военно-апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА  делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2019 година от 10.30 часа в гр. София, Съдебна палата, Партер, зала № 4, за която дата да се призоват подсъдимият ... Р.Ц.Ц., защитниците му адв. Х.К. К. от АК – Б. и адв. С.П. от САК; подсъдимият М.В.Б. и защитниците му адв. В.П. и М.М. от САК; частните обвинители Е.С.Г., И.Н.Г.и М.Н.М. и повереника им адв. М.Й. от САК; частните обвинители Д.П.Н., П.Д.Н., Д.Д.Д., Н.Н.Ц., М.М.Р. и Ц.М.Ц. и повереника им адв. Н.М. от САК; частният обвинител Ц.К.И. и повереника и адв. П.Е. от АК - П.  и прокурор от Военно-апелативна прокуратура.

Подсъдимите да бъдат уведомени, че присъствието им в съдебно заседание е задължително.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протестиране пред Върховния касационен съд.

                                                        

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

                                                               

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                                   

    2.

© 2019 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg