Решение
16-12-2019

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         № 36

 

гр. София,  16 декември 2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

          ЧЛЕНОВЕ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

 

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. НИВЕЛИН НАЧЕВ,

разгледа ВНОХД № 42 по описа за 2019 година, докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ,

образувано по жалба на подсъдимия капитан л-т И.И.С. и защитниците му – адв. В. Я. и адв. В. С., и двамата от Варненска АК, протест на прокурор от Сливенска военноокръжна прокуратура и жалба от капитан трети ранг С.П. чрез повереника си – адв. Венцислав Павлов от Варненска АК срещу Присъда № 9/13.08.2019 г. по НОХД № 30/2019 г. по описа на Военен съд – гр. Сливен.

С обжалваната присъда състав на Сливенския военен съд е признал подсъдимия капитан лейтенант И.И.С. от в.ф. ..... – гр. В., за виновен в това, че:

1. На 19.07.2017г., в 02.30 часа, на борда на учебно-спомагателен кораб ..... на военно формирование .....-В., в Пункт за базиране - В., при условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповеди на началниците си, капитан-лейтенант С. С. П. - командир на електромеханична бойна част, той и старши офицер по размагнитване на ..... ..... при в.ф. ..... – В. и на капитан III ранг Г.Г.Г. - командир на ..... ..... при в.ф. ..... – В., поради което и на основание чл. 372, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 и чл. 54 от НК и го осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

         2. По същото време и място, заплашил с убийство началника си капитан-лейтенант С. С. П. - командир на електромеханична бойна част, той и старши офицер по размагнитване на ..... ..... при в.ф. ..... –В., поради което и на основание чл. 375 вр. чл. 54 от НК и го осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

         3. По същото време и място, извършил насилствени действия по отношение на началника си капитан-лейтенант С. С. П. - командир на електромеханична бойна част, той и старши офицер по размагнитване на ..... ..... при в.ф. ..... – В., поради което и на основание чл. 377, ал. 1 вр. чл. 54 от НК и го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

         4. По същото време и място, извършил насилствени действия по отношение на началника си капитан III ранг Г.Г.Г. – командир на ..... ..... при в.ф. ..... – В., поради което и на основание чл. 377, ал. 1 вр. чл. 54 от НК и го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

         На основание чл. 23 ал. 1 НК съдът определил по съвкупност общо наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.

         На основание чл. 66 ал. 1 НК съдът отложил изпълнението на така определеното общо наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

         Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец С. С. П. сумата от 1 500.00 (хиляда и петстотин) лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.07.2017 година до окончателно изплащане на сумата, като иска в останалата му част го отхвърлил като неоснователен.

         Съдът осъдил подсъдимия да заплати на гражданският ищец С. С. П. сумата 163.63 (сто шестдесет и три лева и шестдесет и три ст.), представляваща част от направените от него разноски, пропорционална на уважената част от иска, като в останалата част отхвърля претенцията за разноски като неоснователна.

         Съдът осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата сумата 60.00 (шестдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

         Съдът осъдил подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд-Сливен сумата от 287.30 (двеста осемдесет и седем лева и тридесет стотинки) деловодни разноски.

Отделно съдът признал подсъдимия за невинен в това, че

         на 19.07.2017г., в 02.30 часа, на борда на учебно-спомагателен кораб ..... на военно формирование .....-В., в Пункт за базиране - В., да е извършил насилствени действия, грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към воинската чест и достойнство на военнослужещ - старшина I степен С.Л.П., курсант ….., стажант на ..... ....., поради което и на основание чл. 304 НПК и го оправдал за обвинението по чл. 379а от НК.

В протеста си военният прокурор атакува оправдателния диспозитив на присъдата на Сливенски военен съд, само по отношение на чл. 379а от НК, като счита, че е неправилен и предлага на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК подсъдимият да бъде осъден на една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години, след което да се приложи и чл. 23, ал. 1 от НК.

Гражданският ищец капитан ІІІ ранг С.П. чрез повереника си – адв. П. обжалват присъдата по отношение размера на присъденото обезщетение за нанесените му неимуществени вреди до пълния размер на предявения граждански иск.

В жалбата на подсъдимия и защитниците му са изложени доводи за неправилност на постановената присъда, постановена в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Оспорва се квалификацията на всяко едно от четирите осъждания с оглед на противоречията в гласните доказателства по делото, които били противоречиви. Защитата по отделно развива доводи за всяко едно обвинение, като моли подзащитният й да бъде оправдан по всички обвинения.

В съдебно заседание военният прокурор поддържа протеста по изложените съображения на ВОП – гр. Сливен, а в останалата си част присъдата на състав на Сливенски военен съд била законосъобразна, обоснована и справедлива.

Адв. П. - повереник на гражданския ищец П., моли предявения граждански иск да бъде уважен в пълния му размер от 5500 лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета му като командир – за 1000 лв.; за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в преживяното чувство на страх, породено от действията на подсъдимия, че ще осъществи заканата за убийство – в размер на 1500 лв.; за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяното чувство на болка и страдание вследствие на получените телесни повреди – в размер на 3000 лв. Адв. П. навежда доводи свързани обичайната съдебна практика за подобен род дела в гражданските съдилища.

В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа молбата, като я доразвива в смисъл, че е налице незаконен състав, тъй като бил нарушен принципа на случайното разпределение на делото. В Сливенски военен съд състоящ се от двама съдии, единият вече бил участвал при решаване на делото и оставал само един съдия, тоест нямало случаен избор – нарушен бил чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и по конкретно на независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Нарушена била и нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ, че бил нарушен принципа за случайно електронно разпределение на делата, а също така не бил приложен чл. 100 от ЗСВ – за командироване на съдия от друг военен съд. Защитата пледира за оправдаването на подс. С. по всички обвинения, като твърди, че бил нарушен материалния закон. Превратно била дадена вяра на показанията на свидетелите П., Б., Г. и П.. Липсвал прекия субективен умисъл на подс. С. към извършването на престъпленията. По отношение на гражданския иск, защитата на подсъдимия пледира, че следва да се гледа от гражданските съдилища, отделно, че бил завишен и на последно място да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

Делото е второ по ред гледано от първоинстанционния съд. С присъда № 7/20.03.2018 г. по НОХД № 120/2017 г. по описа на съда, подс. С. е бил признат за виновен по всички обвинения. Прокурорът и гражданският ищец не са атакували присъдата, а в съдебно заседание пред въззивната инстанция са пледирали за потвърждаването ?. С решение № 40/19.11.2018 г. по ВНОХД № 31/2018 г., състав на Военно-апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда само в гражданската част. Отново само по жалба на подсъдимия е било образувано касационно наказателно дело № 170 по описа на ВКС за 2019 година, като в съдебно заседание защитата на С. е поискала отмяна на решението на Военно-апелативния съд и присъдата на Сливенски военен съд, поради незаконен състав. С решение № 66/09.04.2019 г., състав на ВКС е отменил решение № 40/19.11.2018 г. на Военно-апелативен съд и присъда № 7/20.03.2018 г. на Сливенски военен съд, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

 

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата, по която от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

През юли 2017 година подс. С. е заемал длъжността "….." на … (.....) ..... във в.ф. ..... - В.. По същото време свидетелят кап. лейт. С.П. е заемал длъжността "…." на ..... ....., а свидетелят капитан трети ранг Г.Г. е заемал длъжността "Командир" на ..... ...... Свидетелката старшина първа степен С.П. е била курсант във ….. и е провеждала стаж на ..... ....., като по собствено желание нощувала в каюта на кораба.

Съобразно заеманите към 19.07.2017 година длъжности, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВС/ и Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България /УВСВС/, св. Г. е бил непосредствен началник на св. П. и пряк началник на него и на подс. С.. От своя страна свидетелят П. е бил пряк и непосредствен началник на подс. С. (& 1 т. 16 и 17 от допълнителните разпоредби на ЗОВС, чл. 105, ал. 2 и ал. 5 от УВСВСРБ и писмо л. 2, том 2 от ДП). Учебно-спомагателен кораб /...../ №  ..... е бил Български военен кораб по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Корабния устав на Военноморските сили на Република България, предназначението му е било да изпълнява задачите посочени в същия устав, а членовете на екипажа му съгласно чл. 7, ал. 1 са били задължени да спазват Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Република България.

От началото на кадровата си военна служба на ..... ..... и до инкриминираната дата, подс. С. бил в една каюта със св. П., като двамата били в близки и приятелски отношения. От първата половина на 2017 година между подс. С. и св. П. се установили близки, интимни отношения, които не били достояние на други лица. Между св. П. и св. П. също били налице по-близки отношения, но не и интимни, поради обстоятелството, че двамата били в отбора на формированието по бягане и двамата, заедно с останалите членове на отбора съвместно провеждали тренировки.

На 19.07.2017 година корабът, на който служили подсъдимият и свидетелите Г., П., Б. и П., трябвало да вземе участие в международно учение "….", поради което в 04.00 часа целият личен състав е следвало да бъде на борда на кораба и да започне подготовката на плавателния съд за участие в учението. Тъй като часа за явяване на кораба бил много ранен, повечето от членовете на екипажа, между които и подсъдимият, както и свидетелите Г. и П. се качили на кораба вечерта на 18.07.2017 година. На борда била и св. П., която нощувала там, а св. Б. застъпил наряд на 18.07.2017 година като "Дежурен по дивизион", с оглед на което по време на наряда имал качеството на военно-длъжностно лице.

Вечерта на 18 срещу 19 юли 2017 година, на борда на ..... ..... св. П. и св. П. се намирали в каюткомпанията и разговаряли. П. изпратила по телефона си електронно съобщение на подс. С. къде се намира и го поканила да отиде при тях. С., който бил в каютата си, отишъл в каюткомпанията при П. и П.. Малко след 01.30 часа на 19.07.2017 година в каюткомпанията отишъл и св. Б., който бил наряд, но бил във времето за почивка на дежурния по дивизион. Тъй като разговорът между С. и П. придобил по-личен характер с оглед на техните отношения, двамата излезли от помещението и се качили на горната палуба, където се намирали каютите на офицерския състав. Разговорът им продължил на малка площадка до димохода на кораба, отдалечена на около 10 метра от най-близката офицерска каюта. Непосредствено след подсъдимия и П., свидетелите П. и Б. също напуснали каюткомпанията и се прибрали в каютите си. В своята каюта бил и командирът на кораба - св. Г.. Тъй като климатичната инсталация на кораба не работела, а температурите били високи, вратите и прозорците на всички каюти били отворени.

По време на разговора между С. и П., подсъдимият изразил неудовлетворение /ревност/ от по-близките отношения на П. със св. П., което не било прието добре от свидетелката и разговорът им продължил на висок тон. Раздразнена от поведението на С., П. го бутнала и подсъдимият се спънал. В отговор на това С. бутнал силно П. и тя политнала назад, като се ударила в метална стена. След това подсъдимият хванал с ръка косата на П., която била вързана на "опашка" и натиснал главата ? надолу. П. започнала да вика и да настоява С. да я пусне. Виковете ? били чути от намиращите се в каютите свидетели. Пръв на палубата излязъл командирът на кораба - св. Г., който видял как подсъдимият държи косата на П. и притиска главата ? надолу. Осъзнавайки, че поведението на С. е в разрез с уставните изисквания и реда на кораба, той се върнал да се облече, с намерение отново да излезе и да прекрати действията на С.. Виковете на П. били чути и от св. Б., който излязъл от каютата си и се насочил към каютата на св. П., при което видял първоначалното излизане на палубата от страна на св. Г.. Св. П. също се събудил от виковете на П. и започнал да се облича, като в този момент в каютата му влязъл Б. и му казал, че командирът също е излязъл на палубата. П. се насочил към палубата и се разминал със св. Г., който се връщал към каютата си за да се облече. Тъй като двамата се познавали от дълго време, при разменените погледи между тях, П. възприел погледа на командира си като укорителен. Излизайки на палубата П. видял двата силуета и разпознал гласовете като мъжки и женски, като видял как по-високият и според него мъжки силует, държи за косата по-ниския силует и притиска главата надолу. Приближавайки, свидетелят разпознал подсъдимия и св. П. и заповядал на С. да пусне косата на свидетелката. По същото време на палубата се намирали и св. Б. и Г., които чули отправената заповед. Тъй като С. не изпълнил заповедта и продължил да държи косата на П., П. докладвал на командира си св. Г., че С. не изпълнява заповед и отново я повторил, но този път се обърнал към подсъдимия по звание и фамилия и му говорил в официална форма. Подсъдимият отново не изпълнил отдадената заповед, което наложило и командирът на кораба да му заповяда да пусне П.. С. не изпълнил и неговата заповед, след което П. отчитайки обстоятелството, че С. няма намерение да преустанови насилственото си действие спрямо П., го предупредил, че ако след пет секунди не я пусне, ще го удари. С. отново не пуснал П., като не отреагирал по никакъв начин. С цел да го респектира и да защити курсант П. от физическото посегателство, св. П. нанесъл удар с ръка в тялото на С. в поясната област. Респектиран от удара, С. пуснал косата на П., като П. застанал пред него и започнал да го избутва назад, за да го отдалечи от П.. С. казал на П. да не го избутва, след което му се заканил, като казал: „Ще те убия“, хванал П. в областта на гърлото и притиснал гръкляна. Със сила П. успял да се освободи от захвата и започнал да говори на подсъдимия, че това което върши е нередно и дори подсъдно. С. започнал да отправя обидни реплики и псувни конкретно към П. и Г., както и общо към присъстващите и започнал да замахва с юмруци към П., като го ударил в лицето. В резултат на проявената агресия от страна на С. двамата с П. паднали на палубата, като С. бил върху и малко в страни от П.. Свидетелите Г. и Б. се опитали да задържат С., но не успели. Подсъдимият се изправил, обърнал се към Г. и му нанесъл удар в лицето, след което отново се обърнал към изправилия се П., който от своя страна, успял да приложи задушаваща техника спрямо подсъдимия. С. се опитал да се освободи, но не успял и тъй като от задушаването започнал да губи сили, преустановил агресивните си действия, с което бил прекратен и инцидента.

Въззивната инстанция възприема изцяло приетите от първоинстанционния съд фактически положения, които се основават на доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка, деянията на подсъдимия капитан лейтенант С. правилно са квалифицирани в посочените по-горе престъпления.

Обосновано основният съд е разграничил по обвиненията спорните от безспорните факти. Не се оспорват отдадените заповеди от страна на св. Г. и П. и тяхното неизпълнение – престъпление чл. 372, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Без значение, че са отдадени през времето на почивка, но на военен кораб. Свидетелите Г. и П. се явяват началници на подсъдимия С.. Същите не случайно са отишли и са си облекли униформите. От страна на подсъдимия, който е подчинен на отдалите заповедите е налице неизпълнение на правомерно отдадени заповеди. Правилни са изводите на съда, че дори да се е била оплела ръката на подсъдимия в косата на св. П., той е следвало да реагира по устав и да доложи за причината за неизпълнението на заповедите. Противно на това, противоправното поведение на подсъдимия ескалира, като наред със заплахи с убийство по отношение на св. П. – престъпление чл. 375 от НК, се нахвърлил и упражнил физическо насилие по отношение на началниците си – св. П. и св. Г. – престъпление по чл. 377, ал. 1 от НК за всеки от двамата. Неправдоподобни и нелогични са твърденията на подсъдимия и св. П., които са били в близки и интимни отношения /като това обстоятелство не се е знаело от началниците на подс. С./, че подсъдимият си бил поставил ръката върху косата й като ласка. Липсват обяснения от тяхна страна, защо П. е викала, явно за помощ, защо е била наведена и държана насила така дълго време от подсъдимия. Безспорен принцип в правото е, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение, каквито са доводите на подсъдимия и защитата му, че ескалацията в поведението на С. била провокирана от нанесения удар от страна на началника му – св. П.. Тъкмо обратното, св. П. е действал правомерно, при условията на неизбежна отбрана / чл. 12, ал. 1 от НК/, за да защити личността на св. П., срещу която определено е имало физическо насилие от подсъдимия – непосредствено противоправно нападение, като е причинил вреди на нападателя/подсъдимия С./ в рамките на необходимите предели. Правилно първоинстанционният съд е дискутирал, че в конкретния случай не може да намери приложение нормата на чл. 130, ал. 3 от НК – реторсия, тъй като местоизвършването /военен кораб/, извършител/субект/ и пострадал/обект/ са военнослужещи, които са в пряка и непосредствена зависимост на единоначалие, заповедоизпълнение и подчиненост, и по отношение на тях важат нормите на глава ХІІІ от НК.

Законосъобразно съдът е констатирал две групи твърдения: на подсъдимия и св. П. и групата на свидетелите Г., П. и Б., като е дал вяра на тях. Според тази група свидетелски показания, подсъдимият е държал за косата П., притискал е главата ? надолу и не е имало никакви признаци на ласки. Твърденията на групата – обясненията на подсъдимия и св. П., са непоследователни и се нагаждат във времето, което се обосновава с наличието на лична връзка помежду им. Тъкмо обратното - свидетелите Г., П. и Б. дават логични и правдиви показания и твърдяното от тях не се е променило във времето.

Във връзка с обвинението по чл. 375 от НК правилно съставът на Сливенски военен съд е дал вяра на казаното от св. П., който категорично заявява, че подс. С., след като е пуснал косата на П., го е хванал за врата, а палците му оказали натиск върху гръкляна /хватка за задушаване/ и едновременно с това тихо и яростно просъскал "Ще те убия!". Освен насилие по отношение на началника си, е налице и вербална заплаха с убийство, която закана напълно възможно да не е била чута от другите свидетели, поради обстоятелството на възникналия шум и създалата се суматоха, на борбата между подсъдимия и св. П..

Насилствените действия от страна на подсъдимия по отношение на началниците му – св. П. и св. Г. / чл. 377 от НК, законосъобразно основният съд е приел, че се доказват, както от показанията на двамата свидетели - пострадали, така и от свидетелите Б., П. и Богданов. Наред с тях и в унисон с тях е и заключението на съдебно-медицинската експертиза – експерт д-р Д. Г. от Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „ ….“ АД., която констатира кръвонасядания в областта на лявото око на св. Г., а по отношение на св. П.: травматични отоци в лява теменнослепоочна област, в областта на лявата скула, кръвонасядания по лигавицата на горната устна, дясната повърхност на шията, страничната дясна повърхност на гръдния кош на ниво 7-8 десни ребра, контузия на гръкляна, контузия на гръдния кош. Правилно Сливенски военен съд кредитира показанията на св. П., тъй като те се подкрепят от цялостния доказателствен материал по делото. Обосновано съдът е приел, че позицията на подсъдимия С., да отрича гореустановеното, е защитна и не се подкрепя от доказателствата по делото.

 

Обосновано първоинстанционният съд е определил състава на престъпленията, като обект, субект, обективна и субективна страна. Четирите деяния извършени от подс. С., за които е осъден, правилно съдът ги характеризира като умишлени и то с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че не изпълнява заповеди на началниците си, заплашва единия с убийство и извършва насилствени действия спрямо началниците си - свидетелите П. и Г.. Действително УВСВСРБ не предвижда право на началник да нанася удар на подчинен, но както беше посочено по-горе, НК /чл. 12, ал. 1/ предвижда спрямо извършителя на престъпление да се извършват действия причиняващи му вреди в рамките на необходимите предели, които в случая са правомерни /съразмерни/ и не касаят предмета на обвинението.

Съставът на Военен съд – гр. Сливен правилно е приложил закона в наказателно осъдителната част на присъдата. Определените наказания поотделно за всяко престъпление и наложеното общо наказание от една година лишаване от свобода в рамките на съвкупността са определени в справедлив размер и съответстват на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Законосъобразен е изводът на съда, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода.

По отношение на предявените граждански искове от страна на конституирания граждански ищец – св. С.П. за нанесените му неимуществени вреди съдът правилно е констатирал, че същите са доказани по основание. Налице е пострадал и същият търпи болки и страдания от неправомерните насилствени действия и неизпълнението на заповед от страна на подсъдимия. Правилно съставът на съда е взел предвид и отражението всред личния състав на подразделението във връзка с извършените престъпления. Гражданският ищец е пострадал от извършените срещу него престъпления по чл. 372, чл. 375 и чл. 377 от НК. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен от основния съд по справедливост, като са отчетени действителния размер на причинените болки и страдания, които в случая са незначителни. Въззивната инстанция констатира, че неправилно съставът на основния съд е приел принос от страна на пострадалия при настъпване на вредоносния резултат. Действията на св. П. не са в противоречие със законите и военните устави, както бе констатирано по-горе. Не е от значение и близостта между подсъдимия и св. П., тъй като уставите в БА не се интересуват от тази морална страна между военнослужещите при изпълнение или при нарушаване на служебните им задължения. От значение в конкретния случай е обстоятелството, че пострадалият не е бил сам, а с помощта на командира – св. Г. и св. Б. са неутрализирали незаконните действия на подсъдимия. Първоинстанционният съд въпреки неправилните констатации, правилно е определил размерите на предявените по отделно граждански искове за неимуществени вреди, като по справедливост е присъдил съответно общо обезщетение в размер на 1500 лева ведно със законните последици, считано от датата на деянието, както и направените по делото разноски в размер на 163.63 лв., и съответната държавна такса в размер на 60 лв. – 4% от стойността на присъденото обезщетение. Правилно съдът е отхвърлил исковете до размера на предявяването им, като неоснователни и оттам като недоказани.

Съставът на Сливенски военен съд е оправдал подсъдимия капитан лейтенант И.С. да е извършил престъплението по чл. 379а от НК, а по конкретно на 19.07.2017г., в 02.30 часа, на борда на учебно-спомагателен кораб ..... на военно формирование .....-В., в Пункт за базиране - В., да е извършил насилствени действия, грубо нарушаващи войсковия ред и изразяващи явно неуважение към воинската чест и достойнство на военнослужещ - старшина I степен С.Л.П., курсант във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, стажант на ..... ......

Въззивната инстанция възприема изложените мотиви на присъдата в тази й оправдателна част и не счита за нужно да ги преповтаря. Действията на подсъдимия по отношение на св. П. погледнати формално граничат с хулигански действия в частта. Но погледнато в светлината на доказателствения материал по делото, както е прието и от основния съд, между подсъдимия и св. П. от няколко месеца преди инцидента възникнали приятелски и интимни отношения. Възникналото спречкване между двамата на военния кораб се дължало на ревността от страна на подсъдимия по отношение на св. П., което не му дава никакво право да се държи по този начин. Налице е обаче личен мотив от страна на подс. С. по отношение на св. П., а практиката на съдилищата е праволинейна, която не приема действията да са по хулигански подбуди, когато има личен мотив, какъвто е настоящият казус.

 

Защитата на подсъдимия в съдебно заседание навежда доводи, че съставът на съда постановил присъдата бил незаконен, тъй като имало само един съдия в Сливенски военен съд, който можел да гледа делото, т.е. нямало случаен избор. Защитата навярно прави предложение „de lege ferenda“, как да бъде изменен законът за в бъдеще. Това възражение въззивната инстанция счита, че е неоснователно. Законът е спазен. Съставът е определен както изисква НПК – чл. 28 и следващите и ЗСВ – чл. 9, ал. 1 и най вече ал. 2, а именно „ Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите и отделенията, видно от щатното разпределение съдиите/Протокол от избор на съдия от 19.04.19г./ в сливенски военен съд са двама. Единият е участвал при решаване на делото, поради което остава вторият съдия да го решава. Посоченият чл. 100 от ЗСВ от защитата касае възпрепятстване на съдия да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, какъвто не е настоящият случай. Неоснователни в тази връзка са и доводите на защитата, че били нарушени чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, да има право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок. Сроковете на разглеждане на делото не са нарушени и са в законовите рамки за разглеждането му, като делото е гледано публично съгласно НПК.

Правилно съдът и органите на досъдебното производство не са назначили съдебномедицинска експертиза за вида и характера на телесната повреда, която е причинена на подсъдимия С., въпреки представеното от него съдебномедицинско удостоверение и допълнението към него, приложени на л. 59 и л. 60, т. 1 от ДП. Тези медицински удостоверения като писмени доказателства са включени в доказателствената съвкупност по делото, но не касаят предмета на доказване. Подсъдимият С. и свидетелят капитан л-т П. не отричат, че между тях е осъществен физически контакт с размяна на удари, в резултат на които са настъпили и телесните увреждания, като за характера на телесните повреди настоящият състав се е произнесъл по-горе.

С оглед на гореизложеното, Военно-апелативният съд намира, че са налице основанията, предвидени в закона, присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а протестът на военния прокурор и жалбите на гражданския ищец и на подсъдимия следва да бъдат оставени без уважение.

По изложените съображения Военно-апелативният съд и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК,

 

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9/13.08.2019 г., постановена по НОХД № 30/2019 г. на Военен съд – гр. Сливен.

РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и/или обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg