Решение
30-12-2019

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 43

                                

гр. София,  30.12.2019 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

        ЧЛЕНОВЕ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                       полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ

                                                         

при участието на секретар Веселина Христова

и с участието на прокурора ГЕНЕРАЛ МАЙОР КРУМ МАНОВ

разгледа въззивно административен характер дело № 59 по описа за 2019 година, докладвано от председателя полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по жалба от бивш редник 3-ти клас М. И., чрез адвокат М. Б. и жалба от гр.л. Д. С. чрез адвокат М. А. срещу Решение № 15/03.09.2019 г. по АНД № 59 по описа за 2019 г. на Военен съд – Сливен.

 

 

С обжалваното решение състав на Военен съд – Сливен е признал обвиняемите б. р-к III-ти клас М. В. И., от в. ф. …. – С. З., и гр. лице Д. П.С., от гр. Я., за виновни в това, че на …2017 г., в 05,17 ч., в гр. Я., ул. „Т.“, в нощен клуб „....“, в съучастие като съизвършители, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като нанесли побой над Р. Д. Р., от гр. Я., причинявайки му временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 78а от НК ги е освободил от наказателна отговорност, като им е наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 (хиляда) лева за всеки от тях.

Обвиняемите са осъдени да заплатят по сметка на Военна полиция – Сливен направените на досъдебното производство разноски в размер общо на 597,08 лв., като всеки от двамата следва да заплати по 298,54 лв.

Първоинстанционният съд се е разпоредил и след влизане на решението в сила, вещественото доказателство – 1 бр. CD - марка „....“, съдържащ записи от охранителни камери на клуб „.... – Я., от 26.11.2017 г. да остане към делото.

Във въззивната жалба, постъпила в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, от обв. И., чрез представляващия го адв. М. Б., от АК – Я., се прави възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събиране на доказателствата, които били събрани в противоречие с разпоредбата на чл. 107, ал. 3 НПК, тъй като били само в насока на разобличаване на обвиняемия, а не за реално изясняване на фактическата обстановка. Излагат се съображения за установена различна фактическа обстановка на инкриминирано събитие, сравнена с изложената в обвинителния акт. Посочва се, че извън свидетелските показания, дадени от близките на пострадалия, по никакъв начин не се доказва участие на жалбоподателя И. в описаното престъпление, както и че изготвената експертиза въз основа на събраните по делото писмени доказателства и диск са в нарушение на предвидените в чл. 163, ал. 7 от НПК процесуални правила. Въз основа на гореизложеното се прави предложение да се постанови ново решение, с което жалбоподателят И. да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания, като адв. Б. е развил подробни съображения, имащи за предмет противоречията в показанията на пострадалия Р. и близките му както помежду им, така и с тези на останалите свидетели, а така също и обстоятелствата при които е бил иззет въпросния диск с видеозаписа от охранителните камери на заведението.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпила въззивна жалба и от обв. Д. П. С., от гр. Я., чрез защитника му адв. М. А., от АК – Я..

В жалбата се посочва, че така постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано и несправедливо и е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяна на решението и постановяване ново такова, с което обв. С. да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение.

В депозирано от адв. М. А. допълнение към въззивната жалба се допълват доводите към първоначално депозираната жалба като се посочва, че първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие с разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК, че съдебният акт е основан на непроверени доказателства при неспазване правата на обвиняемите и защитниците да участват пълноценно в наказателното производство, при пълно игнориране на разпоредбата на чл. 107, ал. 4 НПК и при непълнота на доказателствата. Коментира се и отказа на направени от защитата искания за събиране на доказателства. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението, че е направен превратен анализ на събраните по делото доказателства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Възразява се и срещу приобщаването към делото и преценката на ВД - запис от видеонаблюдение. Излагат се съображения и относно основателно съмнение относно нараняването на свид. Р., механизма на получаването му, заключението на назначената в тази насока експертиза и мотивите на съда в тази насока, като се посочва, че съдът е приел нещо съвсем различно от заключението на експерта. В жалбата се сочи, че по делото не са събрани доказателства относно „грубо нарушаване на обществения ред", което е част от правната квалификация на деянието и че тази празнота съдът е запълнил с разсъждения за това, какво е видяно от видеозаписа. Предвид всички изложени съображения се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която подс. С. е признат за виновен и да бъде постановено ново решение, с което да бъде признат за невинен и да бъде оправдан за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК. Сочи се, че в съдебно заседание ще бъдат изложени допълнителни аргументи, обосноваващи искането на защитата и сочещи на необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания като се акцентира, че решаващият съд е игнорирал доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, които очертавали различна от обвинителния акт фактическа обстановка.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на решението, по което от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият бивш редник 3-ти клас М. В. И. от военно формирование ..... - С.З. е завършил средно образование. На кадрова военна служба постъпил на 13.01.20… година. Проявявал се като дисциплиниран и изпълнителен военнослужещ. Познавал функционалните си задължения и ги изпълнявал в пълен обем, като отдадените му заповеди и разпореждания изпълнявал в срок. Работил добре с колегите си и се ползвал с добро име в колектива. Веднъж е бил поощряван с „благодарност“, като не са му налагани дисциплинарни наказания. Със заповеди № …-3/….2018 година и № …-4/…..2018 година на командира на военно формирование ..... - С.З., договорът за военна служба на редник И. е бил прекратен, а той освободен от военна служба, отчислен от списъчния състав и зачислен в запаса, считано от ….2018 година.

Обвиняемият гражданското лице Д. П. С. е завършил средно образование. Работил като офис-мениджър във „.... - ...“ ЕООД - Я.. По местоживеене се проявявал като потаен и затворен в себе си. При поискване на съдействие на органите на МВР, в повечето от случаите отказвал такова. Не е имал регистрирани криминални прояви.

На 26 ноември 2017 година около 03.00 часа, св. Р. Д. Р. заедно със съпругата си – св. В. В. Р. и техните приятели - свидетелите М. А. Г. и К. В. В. се намирали в питейно заведение - клуб „....“ в град Я.. Компанията била настанена на второто ниво на заведението. По-късно към тях се присъединили свидетелите Д. Р. Р. и Н. Я. Г..  Към 05.00 часа св. Д. Р. посетила тоалетната, намираща се на първото ниво на заведението. В предверието пред тоалетните се намирали обв. С. и свид. Д. Й. М.. При влизането си в дамската тоалетна, св. Р. затворила вратата, при което обв. С. я попитал защо блъска вратата и я нарекъл „курва“. Свидетелката напуснала тоалетното помещение, върнала се при родителите си и разказала на майка си за случилото се, като разговора им станал достояние и на бащата – свид. Р. Р.. Подразнена от поведението на  свидетеля Д. М., с когото Д. М. Р. се познавала от дълги години и който знаел, че Д. ? е дъщеря, майката отишла при него за да му поиска обяснение за случилото се в тоалетната и с надеждата да получи извинение. По същото време св. Р. Р. се насочил към обвиняемия С., за да разговарят по същия повод. След първите разменени между двамата реплики, обв. С. се ядосал блъснал с ръце Р. Р., след което му нанесъл няколко удара с юмруци в дясната половина на гръдния кош и на врата вдясно. В резултат на това бил нарушен реда в заведението, случващото се станало достояние на намиращите се на това ниво хора, при което св. Маринов също се насочил към Р. и се опитал да му нанесе удар, но не успял. Виждайки случващото се, обвиняемия И. притичал до мястото, където се намирал Р. и също му нанесъл удари в лицето. По време на инцидента в непосредствена близост се намирали охранители от заведението - свидетелите И. А. К. и Ю. Г. И.. Двамата охранители, както и посетители се намесили за да прекратят нарушението на обществения ред, като се стараели да застанат между обв. С. и свид. Р. и да предпазят последния от агресивното поведение на обв. С., но не успели да предотвратят нанасянето на удари и намесата на обв. И.. Едва след като още един охранител - свид. М. Г. М. се притекъл на помощ на двамата си колеги, свид. Р. бил изведен навън. Обвиняемите С. и И., както и свидетелят Д. М. продължили да отправят обидни думи и закани към свидетелите Д. М. Р. и дъщеря ? Д. Р., наричайки ги „курви“ и „уличници“. Случилото се нарушило обществения ред в заведението и посетителите го напуснали.

На база така приетата фактическа обстановка съдът е приел, че двамата обвиняеми са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Първостепенният съд е изяснил обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Приетите за установени фактически положения, свързани с времето, начина и мястото на извършване на деянията на двамата обвиняеми, очертаващи фактическия състав на престъплението и неговата правна квалификация, са в съответствие с доказателствата по делото, подкрепят се от тях и въззивната инстанция ги възприема изцяло. Извършвайки необходимата проверка на доказателствената съвкупност,  първоинстанционният съд е направил съответната преценка и анализ на доказателствената стойност на отделните факти. Посочил е също така и въз основа на кои доказателствени материали е приел за установени фактическите обстоятелства по делото. Изследвайки същите обективно, всестранно и пълно и давайки адекватна оценка на доказателствата според действителното им съдържание, съдът е изградил правилно вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт, който се явява обоснован и законосъобразен. Ето защо въззивната инстанция намира за несъстоятелни възраженията на защитата на двамата обвиняеми, че решаващият съд бил допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, извършвайки превратен анализ на събраните по делото доказателства и обсъждайки и релевирайки само тези, които разобличават обвиняемите.

Неоснователно е също и възражението на защитата на обвиняемия С., че решаващият съд допуснал нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК като отказал да проведе пълно съдебно следствие и се лишил от възможността в условията на непосредственост и пълнота да провери събраните в хода на досъдебното производство доказателства, което довело до постановяването на съдебен акт при непълнота на доказателствата. Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие като по искане на защитата е разпитал повторно четирима от основните свидетели в съдебно заседание, като изрично в мотивите на протоколното определение от 03.09.2019 г. и на обжалваното решение е взел отношение, защо не е допуснал до разпит останалите свидетели. Последните са били разпитвани на досъдебното производство, а повторният им разпит е бил искан за обстоятелства, за които те вече са били дали показания. Обилният доказателствен материал, събран до момента на отправеното от защитата искане, и приложеният по делото видеозапис на инцидента от камерите в заведението са мотивирали решаващият съд обосновано да остави без уважение същото. Свидетелите-очевидци са били разпитани на досъдебното производство пред съдия, а останалите свидетели или не са присъствали на инцидента, или заради него са напуснали заведението, без изобщо да проследят неговото развитие. Освен това съдът изрично, както в определението си, така и в мотивите на решението си, законосъобразно е посочил, че според разпоредбата на чл. 378, ал. 2 и ал. 3 НПК при разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства, като съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, с което делото е внесено за разглеждане в съда.

         Основното възражение на защитата на двамата обвиняеми, че в хода на съдебното следствие била установена различна фактическа обстановка от тази, изложена в обвинителния акт, какъвто всъщност не е и налице, не следва да бъде кредитирано. Съдът прецизно в мотивите си е обсъдил позицията на различните групи свидетели и е направил съответната преценка за тяхната достоверност както с оглед на цялостния доказателствен материал, така и с оглед развитието и хронологията на събитията. Правилно решаващият съд е приел за незначителни разминаванията в показанията на основните свидетели Р. Р., Д. Р. и Д. М. Р. относно детайлите при възприеването на създалата се ситуация, съобразявайки нейната динамика, създалата се суматоха, придружена с агресия, активни действия, насочени срещу тях в момента на инцидента. Следва да се има предвид също така, че случващото се е било в обстановка на слабо осветление и цветомузика.

         Лишено от основание е и възражението на защитата на обвиняемия С., че не било установено в производството някой от гостите на заведението, извън обвиняемите и извън семейството и приятелите на пострадалия, да са разбрали, че на второто ниво на заведението е имало инцидент и че не било доказано обвиняемите да са взели участие в инцидента и да са създали някакъв дискомфорт, неудобство или страх у другите посетители в заведението. Изрично в мотивите си съдът е посочил, че установените и доказани по делото възлови моменти от инцидента относно това, кой е нанасял удари и кой е посягал да нанесе такива посочват и конкретизират именно обвиняемите като двете лица, нанесли увреждащите удари на пострадалия и предизвикали с действията си намесата на охранителите, като довели и до нарушаване на обществения ред в заведението. Именно охранителите М. М. и Ю. И. са категорични в показанията си, че след случилото се хората в заведението са се притеснили и са напуснали същото. Правилно съдът е приел, че в основата на конфликта са били действията на обвиняемия С. и свидетеля Д. М., а впоследствие обвиняемият И. се е намесил в подкрепа на агресивните действия на приятелите си. Причина за инцидента е бил личен мотив, но впоследствие са били осъществени хулигански действия на публично място, в присъствието на много хора в нарушение на правилата за поведение в обществото.

Следва да се остави без уважение и възражението на защитата на двамата обвиняеми, че видеозаписът и изготвените по повод на него експертизи и протоколи били в нарушение на чл. 163, ал. 7 НПК. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай се касае за действия по чл. 159, ал. 1 НПК и с протокол за доброволно предаване въпросният диск със записите на охранителните камери на заведението е бил приобщен към материалите по делото. Хронологията на изземването и предаването на диска е проследена в хода на производството, бил е описан, огледан и подложен на техническа експертиза дали е бил манипулиран. От данните по делото е видно, че в случая се касае за материален носител с намираща се на него информация от видео-регистратор, а не за компютърни информационни данни по смисъла на чл. 163, ал. 7 НПК. Освен това изрично съдът е посочил, че е взел решението си въз основа на свидетелските показания и цялостния доказателствен материал, а не единствено и въз основа на иззетия видеозапис, който съдът е ползвал само за яснота досежно обстоятелството коя група свидетелски показания най-достоверно отразява случилото се въпросната вечер в заведението.

         Неоснователни са и възраженията на защитата на двамата обвиняеми, че показанията на близките на пострадалия са изолирани и в противоречие с всички останали гласни доказателства по делото. Правилно съдът е приел, че показанията на Р. Р., Д. Р. и Д. М. Р. се подкрепят от показанията на Н. Г., К. В. и М. Г., които са видели агресивното поведение на обвиняемите и нанасянето на удари от тяхна страна, както и наличието на кръв около устата на пострадалия Р.. Свидетелят Д. М. потвърждава, че е срещнал Д. Р. в дамската тоалетна, което е било и повода Д. М. Р. да поиска от него обяснения. Същият потвърждава още, че е имало „сдърпване“ и че е настанала „суматоха“, че са се намесили охранителите и че той също се намесил да разтървава хората, участващи в инцидента.  В показанията си останалите свидетели  И. К., М. М. и Ю. И., които са имали пряко задължение да следят за реда в заведението и да не допускат такива инциденти, също свидетелстват за „спречкване“, „сбутване“, „сдърпване“ и „налитане на бой“, като никой от тях не сочи да е видял нанасяне на удари, но и никой от тях не твърди, че такива не е имало. Последното налага извода, че в създалата се суматоха и динамика на ситуацията напълно е възможно те да не са възприели нанесените удари и кръвта по устата на пострадалия, на който въпросната вечер безспорно са били причинени увреждания, установени на следващия ден със съдебномедицинско удостоверение. Събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщените писмени такива и приложения по делото видеозапис по безспорен начин опровергават и изключват твърдените от защитата на обвиняемия С. съмнения относно нараняванията на пострадалия и механизма на тяхното причиняване.

Водим от всичко гореизложено настоящият състав намира, че възраженията, изложени от  защитата на двамата обвиняеми в настоящето производство, са лишени от състоятелност. Те са насочени основно срещу доказателствената обезпеченост на обвинителната теза, с поставен акцент върху липсата на данни, обосноваващи механизма на деянието и неговото авторство. Вън от вниманието на защитата обаче са останали всички посочени по-горе обстоятелства и факти, установени по изискуемия процесуален ред и играещи ролята на доказателства, които проследени хронологично и в тяхната съвкупност и взаимовръзка очертават една доказателствена верига, налагаща единствения извод за авторството на деянието от страна на двамата обвиняеми и неговата съставомерност.

Водим от гореизложените съображения настоящият състав намира, че жалбите на двамата обвиняеми следва да бъдат оставени като неоснователни без уважение.

Въззивната инстанция намира, че не са налице основания за изменяване или отменяване на атакуваното решение, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 338  НПК Военно-апелативният съд

                 

                                        Р   Е   Ш   И   :

                  

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 15/03.09.2019 г. по АНД № 59/2019 г. по описа на Сливенския военен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протестиране и обжалване.

 

 

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                     

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg