Определение по чл. 327 от НПК
27-11-2019

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

67

 

гр. София,  25.11.2019 година

 

         Военно-апелативният съд на Република България, в закрито заседание на  двадесет и пети ноември, две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

                   

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

               ЧЛЕНОВЕ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                      полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                           

 

разгледа ВНОХД № 64, по описа за 2019 година, докладвано от съдията полк. ДИМИТЪР ФИКИИН, образувано по протест от лейтенант Х. М.  – прокурор във Военно-окръжна прокуратура, гр. С., и жалба от Н. М. чрез повереника си адвокат А. К., срещу Присъда № 31/16.08.2019 г., постановена по НОХД № 47 по описа за 2019 г. на Военен съд – С..

 

 

Производството е по реда на чл. 327 от НПК.

 

С обжалваната присъда състав на Военен съд – С. е признал подсъдимия капитан М. Г. К., с ЕГН …………, за невиновен в това, че на ……….2019 г., около 17,00 – 17,30 ч. в гр. П., да е направил опит умишлено, по хулигански подбуди, по особено мъчителен начин и с особена жестокост да умъртви Н. К. М.-К., като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 и т. 11, предл. 1, във вр. с чл. 18, ал. 2 от НК.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения граждански иск от Н. М. срещу подс. К.  за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на непозволеното увреждане – 03.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като недоказан.

На основание чл. 190 ал. 1 от НПК съдебно-деловодните разноски по делото в размер на 2700,80 лв. съдът е разпоредил да останат за сметка на държавата.

 

          В срока по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпил протест от лейтенант Х. М.  – прокурор във Военно-окръжна прокуратура, гр. С., срещу атакуваната присъда.

 

В протеста се прави възражение, че присъдата е необоснована и немотивирана и в този смисъл е неправилна, тъй като приетите за установени от съда фактически положения не се подкрепят от събраните по делото доказателства и при водене на съдебното следствие съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до засягане и ограничаване на процесуалните права на страните, свързани с провеждане на недопустим разпит на свидетел и очна ставка между този свидетел и подсъдимия.

Към протеста са постъпили и допълнителни, подробно изложени  съображения, касаещи твърдението за неправилността на обжалваната присъда, а именно:

Сочи се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като производството като съдебно следствие се развило и приключило по същество без да се е провело нито по правилата на чл. 371, т. 1 НПК и следващите – чл.372 ал. 3 и чл. 373 ал. 1 от НПК, нито по общия ред, предвиден от чл. 276 до чл. 286 от НПК и подобна смесена процедура била недопустима и противоречаща на изискванията на ТР № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, и по-конкретно на тези по т. 3, т. 6 и т. 8 от въпросното решение. Изложени са подробни съображения, че допускането на твърдяното съществено процесуално нарушение има за пряк резултат създаване на допълнителни доказателствени източници – събраните нови гласни доказателства чрез разпита на свид. С. и проведената очна ставка между него и подсъдимия. Наред с това се прави и възражението, че първоинстанционният съд е извършил неточно обсъждане и анализ на същите доказателства и по неправилни съображения била приета за установена некоректна спрямо наличните по делото доказателства фактическа обстановка и погрешни доводи, въз основа на които подсъдимият бил оправдан. Сочи се, че при наличието на многобройни, непротиворечиви и категорични доказателства за извършена масирана, показна, животозастрашаваща, жестока и мъчителна атака с нож над пострадалата, на тази атака първоинстанционният съд е дал квалификация, различна от престъпно деяние. Показанията на двама свидетели несъмнено доказвали наличието на умисъл у дееца за умъртвяване на пострадалата и изключвали същият да е действал при условията на доброволен отказ. Отново от показанията на свидетеля С. се установявало, че същият е извършил ключова намеса, независима от волята на подсъдимия, която е блокирала животозастрашаващото му нападение с ножа. Изолирана и опровергана от събраните доказателства се явявала развитата едва в съдебния стадий защитна теза от страна на подсъдимия. Необоснован се явявал и изводът на съдебния състав, че пострадалата била намушкана осем пъти, но само повърхностно. Многобройните доказателства според прокуратурата сочели на повече от осем на брой прониквания и прорези в жизненоважни и животозастрашаващи области от тялото на пострадалата. Прави се възражението, че без значение е степента на проникване като мерни единици, а ключова роля имала възможността за засягане на жизненоважни органи на пострадалата.

Излагат се и съображения за неправилна присъда с оглед липсата на изчерпателни мотиви досежно хулиганския акт на подсъдимия, доказващ се от редица обстоятелства, налагащи квалификацията му по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК.  

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 334 т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2, чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3 от НПК се иска алтернативно или първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова осъдителна присъда за подсъдимият к-н К.  по повдигнатото пред първата инстанция обвинение, като при определяне на  наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК или обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

В протеста е посочено, че не се прави искане за събиране и проверка на нови доказателства.

 

           В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу същата присъда е постъпила и въззивна жалба от конституираната като граждански ищец и частен обвинител Н. К. М. чрез повереника й адв. А. К., от АК – П.

В жалбата се прави оплакване за допуснати нарушения на материалния закон, за съществени процесуални нарушения и за необоснованост на постановения съдебен акт.

В депозирано от адв. А. К. допълнение към въззивната жалба се посочват подробни съображения към изложените в първоначално депозираната жалба доводи, като се посочва, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на доверителката й, като са били нарушени съществено процесуалните правила относно съпоставката и преценката на всички събрани по делото доказателства, тяхната достоверност, безпротиворечивост и обективност. Било допуснато, според повереника, също така и нарушение на материалния закон.

Прави се възражението, че първоинстанционният съд неправилно е декларирал, че е стигнал до невиновността на подсъдимия след оценка на доказателствения материал, тъй като по делото липсва цялостен и обективен анализ на доказателствените средства. Разсъжденията на съда разкривали очевидно нарушение на чл. 107, ал. 5, вр. чл. 14 НПК. Показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия е следвало да бъдат подложени на внимателна проверка и анализ и въз основа на тях да се изградят съответните правни изводи. Възпроизвеждането в мотивите на част от свидетелските показания и игнорирането без обсъждане на останалите такива, противоречащи очевидно на обясненията на подсъдимия, според повереника на пострадалата, не биха могли да заместят дейността на съда по оценката на доказателствените източници. На следващо място се заостря вниманието, че в мотивите на обжалваната присъда липсвали цялостна възприета фактическа обстановка, доказателствен анализ и съответни изводи по приложението на материалния закон. Сочи се също така, че мотивите на обжалваната присъда не били структурирани и систематизирани по прецизен начин и първоинстанционният съд не изпълнил задължението си да очертае цялостната фактическа обстановка по казуса, изводима от доказателствената съвкупност, даваща възможност да бъдат направени категорични правни изводи, което е императивно задължение на съда. Проведената диференцирана процедура по ред на чл. 371, т. 1 НПК не освобождавала съда от задължението му да извърши съвкупна оценка на доказателствената маса, още повече при наличието на противоречиви по своето съдържание доказателства. Излагат се съображения, че съдът се е мотивирал единствено със заключението на съдебно-медицинската експертиза и с част от обясненията на подсъдимия като е игнорирал и не е взел предвид останалите доказателства, сочещи както активната отбрана на жертвата, така и намесата на намиращия се случайно в заведението служител на полицията. Прави се извода, че в конкретния случай подсъдимият е направил всичко необходимо за причиняване на смъртоносни увреждания на пострадалата, като отказът от довършване на престъплението не бил доброволен, тъй като единствено съпротивата на пострадалата и действията на трети лица са отклонили извършителя от умъртвяването на жертвата. Адв. К. се позовава и на посочена в жалбата съдебна практика – Решение № 249/27.05.2009 г. на ВКС по н.д. № 242/2009 г., III н.о. и на Решение  № 591/28.06.2007 г. на ВКС по н.д. № 291/2007 г., III н.о. Излага и съображения защо счита, че е налице пряк умисъл в действията на подсъдимия за лишаване от живот на доверителката й. Сочи се още, че съдът е допуснал и нарушение на чл. 19 от НК, приемайки, че след като прокурорът и частният обвинител не са поискали деецът да бъде осъден по чл. 130, ал. 1 НК, затова той не бил и осъден.

Поради изложените в жалбата съображения се моли атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият к-н К.  да бъде признат за виновен в извършване на деянието по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено справедливо наказание, като се уважи и предявения от доверителката й граждански иск, ведно с присъждане и на разноски за пред двете инстанции. Алтернативно се посочва, че ако въззивният съд счете, че не може да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, атакуваната присъда да бъде отменена и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Във въззивната жалба не се прави искане за събиране на нови доказателства.

СЪДЪТ, като взе предвид, че в протеста и във въззивната жалба не се прави искане за събиране на нови доказателства и като съобрази събраните до момента доказателства по делото намира, че на този етап за изясняване на обстоятелствата не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за събиране на нови доказателства и делото може да бъде насрочено за разглеждане по реда на въззивното производство.

Водим от гореизложеното, съдът счита, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2019 г. от 10,00 часа, в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Съдебна палата, Зала № 4, партер, за която дата и час да се призоват страните.

 

Предвид горното и на основание чл. 327 НПК, СЪДЪТ

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на        11.12.2019 г. от 10,00 часа, в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Съдебна палата, Зала № 4, партер, за която дата да се призоват страните, като в призовката до подсъдимия да се посочи, че явяването му е задължително.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:                   

© 2019 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg