Решение
26-06-2020

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 14

 

гр. София,  26 юни 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  полк. СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ

                             полк. ПЕТЬО Сл. ПЕТКОВ

 

 

при секретар Емилия Стоянова

и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ

разгледа въззивно наказателно общ характер дело № 71 по описа за 2018 г. докладвано от съдията полк. Петьо Сл. Петков, образувано по ЖАЛБА от адв. Райко Илиев от АК – гр. Бургас защитник на подсъдимия ефр. Г.С.С. от в.ф. ..... – гр. С., срещу присъда № 15 от 01.08.2018 г. по НОХД № 162/2017 г. по описа на Военен съд – гр. Пловдив.

С присъда № 15/01.08.2018 година по нохд № 162/2017 година състав на Военен съд – Пловдив е признал подсъдимия ефрейтор Г.С.С. от в.ф. .....-С. за виновен в това, че на 03.04.2017 година в град Х. управлявал л.а. „Пежо“, модел „308“ с ДКН ….. с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 57, ал. 2 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години, както и на глоба в размер на двеста лева. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от една година, като е приспаднато времето, през което същият е  бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 03.04.2017 г. Съдът се е произнесъл и по отношение на разноските и веществените доказателства по делото.

В жалбата, в допълнение към нея и в съдебното заседание пред настоящата инстанция се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, че алкотест Дрегер 7410 плюс с № … е бил технически неизправен и в този смисъл е бил негоден да установи резултат за наличие на алкохол в дъха на подсъдимия. Излагат се разсъждения за неизпраността на уреда. Процесният Дрегер бил използван в нарушение на Закона за измерванията, понеже не е бил от одобрен тип. Нямал стикер, че е бил одобрен, какъвто се изисква по закон. По този въпрос първостепенният съд не е взел отношение в мотивите си. Оспорва се и идентичността на дрегера, поради разминаване на номера, под който е описан. Защитникът се позовава на чл. 95 от Инструкция № 8121з-749 ОТ 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното  движение на министъра на вътрешните работи, съгласно който за изпълнение на пътен контрол нарядът се оборудва с технически средства съобразно поставените задачи, но с не повече от един вид средство за измерване, необходим за конкретната дейност. В този смисъл не бил изяснен въпросът защо в полицейстия автомобил имало две технически средства, а не едно както по цитираната разпоредба и защо подсъдимият бил изследван и с двете технически средства. Твърди още, че не било ясно с което точно техническо средство подсъдимият е бил изследван. Оспорва се и часа на връчване на талона за медицинско изследване на подсъдимия. В тази насока се оспорва и подхода на съда да приеме за техническа грешка отразеното в протокола от съдебното заседание, относно признанието на полицейския служител досежно часа на връчването на талона. Това е станало без протоколът да е поправен по съответния ред. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение. Подсъдимият и защитата му не сочат доказателствени искания.

С решение № 15/26.08.2019 година по внохд № 54/2018 година състав на Военно-апелативния съд е потвърдил присъда № 15/01.08.2018 година по нохд № 162/2017 година на Военен съд – Пловдив.

С решение № 251/09.12.2019 година състав на Върховния касационен съд на Република България, първо наказателно отделение е отменил въззивно решение № 15/26.08.2019 година по внохд № 54/2018 година на Военно-апелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Настоящият състав на въззивния съд провери изцяло обжалваната присъда и за да са произнесе взе предвид следното:

Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 03.04.2017 г., ефрейтор Г.С. през деня употребил неизвестно количество спиртни напитки. Около 19.00 – 19.30 часа на 03.04.2017 г. ефрейтор С. управлявал личния си автомобил марка „Пежо”, модел „308” с рег.№ …. в град Х.. Около 19.50 часа на същата дата, на кръстовището на ул. „….” с ул. „…”, бил спрян за проверка от автопатрул на РУ на МВР – Х., в състав - свидетелите полицай П. В. Г. и полицай И.К.М.. Подсъдимият бил сам автомобила. Полицай И.М. извършвайки проверка на документите на автомобила се усъмнил, че водачът ефрейтор С. е употребил алкохол. Полицай П. Г. започнал проверка на водача с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен № …, но докато подсъдимият издишвал въздух в дрегера, същият изключил, като не показал никакъв резултат. Тогава свидетелят полицай П. Г. взел от патрулния автомобил втория дрегер, числящ се на РУ на МВР – Х.. С този Дрегер „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № … полицай Г. изпробвал ефрейтор С.. Пробата от първия път отчела 2,04 промила в издишания въздух. Подсъдимият бил отведен в сградата на РУ на МВР – Х., където му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ - серия Г с бланков № …. от 03.04.2017 г. На ефрейтор С. бил издаден и талон за медицинско изследване с бланков № …., на който подсъдимият собственоръчно написал заявявайки: „ Не желая да дам кръв”.

Техническото средство - Дрегер „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № ……, с което бил изпробван подсъдимият, било технически изправно и в съответствие с изискванията на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 30/27.06.2001 г.за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, действаща към момента на инкриминираното деяние. След като подсъдимият собственоръчно написал: „ Не желая да дам кръв” в талона за медицинско изследване с бланков № …. с което показал, че се съгласява с показанията на техническото средство, правилно и в съответствие с чл. 6 от горната наредба, показанието е прието за установено въз основа на отчетеното от техническото средство.

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в  съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК.

 Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Несъстоятелни са доводите, че алкотест Дрегер 7410 плюс с № …. е бил технически неизправен и в този смисъл е бил негоден да установи резултат за наличие на алкохол в дъха на подсъдимия, както и че е бил използван в нарушение на Закона за измерванията, понеже не е бил от одобрен тип. Защитата твърди още, че нямало вписване на анализатор на алкохол в дъха тип 7410+ и от това следвало, че процесното техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с № … не било валидно и годно техническо средство за измерване по смисъла на закона за измерванията, тъй като не било одобрен тип.

Видно от писмо изх. № …./14.06.2018 г. на Председателя на българският институт по метрология (л.л. 182-185 от съдебния том на нохд № 162/2017 година на Военен съд - Пловдив), в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване са вписани 10 типа анализатори за алкохол в дъха. Под № 3231 е вписан анализатор Алкотест 7410, като основен. Съгласно същото писмо анализатор за алкохол в дъха с наименование Алкотест 7410+ е с допълнително вградена статистическа функция, която не променя метрологичните характеристики на средството за измерване. Анализатор за алкохол в дъха с наименование Алкотест 7410 + RS е с вграден часовник за реално време и сериен интерфейс  RS 232, а  Алкотест 7410 + com е с вградена статистическа функция, с вграден часовник за реално време, сериен интерфейс  RS 232 и разширен дисплей. Тези средства за измерване, съгласно писмото, са модели на одобрения тип Алкотест 7410, като посочените опции не променят метрологичните характеристики на същите средства за измерване и се считат за одобрен тип под № …. Срокът на валидност на одобрения тип Алкотест 7410 е до 25.02.2005 г. След този срок не трябва да бъдат пускани на пазара нови средства за измерване. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, същите се считат за одобрен тип. Съгласно това писмо, последващата проверка е формата на контрол, която се извършва за установяване на съответствието с одобрения тип и с изискванията за максимално допустимите грешки в употребата на средствата за измерване. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, процесният  Дрегер „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № …. е произведен през месец февруари 2001 г. и се счита за одобрен тип под № 3231. Видно от писмо рег.№ …. от 02.03.2017 г. на Лаборатория за проверка на средства за измерване (л.л. 62 и 63 от досъдебния том), Дрегер „Алкотест 7410 + RS“ с фабричен № …… е   преминал техническа проверка на 28.02.2017 г. със срок на валидност от 6 месеца. Следователно и това изискване на закона е изпълнено и към инкриминираната дата – 03.04.2017 година уредът е бил технически изправен.

В допълнение към жалбата и в съдебното заседание защитата навежда доводи, че не се знаело с какъв технически уред бил изпробван подсъдимият. Това твърдение е невярно. Видно от приложения към досъдебното производство Акт за установяване на административно нарушение е, че подсъдимият е изследван с алкотест 7410+ с № …... По-горе беше отбелязано, че този модел дрегер е модел на одобрения тип Алкотест 7410. В изпълнение на указанията вв отменителноното решение на ВКС на РБ, първо наказателно отделение, № 251/09 декемврри 2019 година беше изискана справка от вносителя на използваните от МВР технически средства – „Дрегер Сейфти България“ ЕООД относно това на какъв модел устройство принадлежи посоченият фабричен номер и внасял ли е други модификации на базовия вид устройство със същия фабричен номер, за да се прецени, дали в случая става въпрос за едно и също техническо средство. Видно от отговора на фирмата (на л. 35 от настоящото дело) посоченият фабричен номер е уникален и няма други апарати със същия номер, независимо от модификацията. Това изключва всякакво съмнение относно това с какъв технически уред е бил изпробван подсъдимият. Техническото средство с номер …. е посочено в акта за установяване на административното нарушение, в обвинителния акт и в първоинстанционната присъда, следователно няма съмнение, че подсъдимият е изследван с този уред.

Неоснователен и доводът, че не е изяснен въпросът защо в полицейския автомобил е имало две технически средства, а не едно както е по цитираната инструкция. Установява се от показанията на свидетеля П. Г. (в съдебното заседание на 15.06.2020 година пред настоящата инстанция), че това е било така, понеже районът на полицейското управление включва две общини – Х. и К. и понякога се налага полицаите да посещават едновременно произшествия и в двете общини. Установено е по делото, че първоначално подсъдимият  С. е изследван с Дрегер алкотест 7510 с фабричен номер …., но поради изтощена батерия същият не отчел резултат. Това е наложило той да бъде изследван с втория дрегер с номер …, който отчел 2,04 промила в издишания въздух. Това обаче не опорочава изследването с посоченото техническо средство. Наличието на два броя надлежно регистрирани и тарирани по съответния ред и технически изправни технически средства „Дрегер алкотест“ не е и не може да бъде основание за елиминиране на показанията на едното от тях.

Защитата твърди по нататък, че талонът за медицинско изследване на подсъдимия не е издаден по надлежния ред, което е неоснователно. Установено от доказателствата, че най напред е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), а после му е даден талон за медицинско изследване, в долния ляв край на който С. собственоръчно е написал, че не желае да даде кръв. Съгласно указанията на ВКС, в посоченото отменително решение, беше извършен преразпит на свидетеля Г., с цел отстраняване на неяснотите относно часа, в който на подсъдимия е връчен талона за медицинско изследване. На Г. беше предявен талон за медицинско изследване ….. и същият заяви категорично, че тоза талон е изготвен в 20.00 часа. Проведен беше и допълнителен разпит на обвиняемия С., който твърди, че талонът му е връчен в 21.00 часа. Между двамата беше проведена очна ставка, по време на която потвърдиха твърденията си. Въззивният съд даде вяра на показанията на свидетеля полицай Г., които са последователни, логични и непротиворечиви относно часа на изготвянето на талона за медицинско изследване, а именно 20.00 часа на 03 април 2017 година. Показанията му кореспондират с отразения час в талона, текстът на който е без поправки и зачертавания. От друга страна, в долния край на талона, подсъдимият собственоръчно е написал, че не желае да даде кръв (видно от обясненията му при допълнителния разпит в настоящата инстанция). От това следва, че талонът му е бил предявен така както е съставен и той не е имал възражения относно съдържанието му. Ето защо въззивната инстанция прие, че талонът е бил съставен и предявен на подсъдимия в 20.00 часа на 03 април 2017 година.

Несъстоятелен е и доводът, че не било точно посочено лечебното заведение, в което подсъдимият да даде кръв в рамките на 120 минути. Освен, че С. е отказал даването на кръв, то установява се от показанията на полицай Г. (в съдебното заседание пред основния съд на 15.01.2018 година), че практиката в полицейското управление е била, когато резултатът е над 1,2 промила в издишания въздух, полицаите да отвеждат нарушителите до здравното заведение. В случая подсъдимият категорично е отказал да даде кръв и е без значение с каква абревиатура е било изписано здравното заведение, а и самите полицаи биха го откарали до болницата при желание от негова страна.

Наложените наказания на подсъдимия не са явно несправедливи. Първостепенният съд е отчел наличните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и е определил наказанията лишаване от свобода, глоба и лишаване от правоуправление на МПС при превес на смекчаващите такива. Доколкото извършеното от С. деяние е със завишена степен на обществена опасност, настоящата инстанция счита, че място за по-голяма снизходителност няма.

По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд

 

Р     Е     Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15/01.08.2018 година по нохд № 162/2017 година състав на Военен съд – Пловдив.

Решението може да бъде протестирано или обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:                         

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg