Решение
27-08-2020

                                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                                           № 22

 

                              гр. София, 27 август 2020 година

 

 

                                    В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

                                   ЧЛЕНОВЕ:  полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

                                                       полк. ПЕТЬО ПЕТКОВ

   

при секретар Веселина Христова

и с участието на прокурора полк. Нивелин Начев

разгледа въззивно наказателно от общ характер дело № 8 по описа за 2020 година, докладвано от съдията полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ, 

образувано по въззивна жалба от старшина Н. П. И. от …., чрез пълномощника си адв. А. У. от Софийска АК, против присъда № 6 от 17.02.2020 г. по НОХД № 182/2019 г. по описа на Военен съд-София.

С обжалваната присъда № 6/17.02.20 г. по НОХД № 182/2019 г. състав на Софийски военен съд е признал за виновен бивш старшина Н. П. И. – от …., затова че на 28.10.2018 г. около 00.30 ч. в гр. София, ж.к. ....., ул. „.....“ управлявал МПС – собствен лек автомобил марка „.....“, модел „626“ с рег. № …… с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 2,44 промила, установено по надлежния ред: с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 1008/29.10.2018 г. на УМБАЛ „….“ АД – гр. София и съдебно – медицинска експертиза № …./19 г. на Началник отделение „СМЕ“ при ВМА – гр. София, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /ЕДНА/ година и ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ лв. 

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /ТРИ/ години.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК първоинстанционният съд лишил подсъдимия от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 /ТРИ/ години, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК приспаднал от наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ времето, през което за същото деяние подсъдимият И. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право, а именно считано от 28.10.2018 г., когато с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от същата дата му е иззето свидетелството за управление на МПС.

Съдът осъдил подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата към бюджета на съдебната власт направените съдебно – деловодни разноски в размер на 234.40 лв. /двеста тридесет и четири лева и четиридесет стотинки/, като 100 /сто/ лв. от тази сума да заплати по сметка на Софийски военен съд, а останалите 134.40 лв. /сто тридесет и четири лева и четиридесет стотинки/ да заплати по сметка на Военно – окръжна прокуратура – гр. София.

 

В подадената въззивна жалба от подсъдимия И., чрез пълномощника адв. А. У. от АК-София, се иска отмяна на първоинстанционната присъда, тъй като бил нарушен материалния закон. Моли въззивния съд да признаел подсъдимия за невиновен и съответно оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно защитника моли, ако не са били налице основанията за отмяна, то наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което е в размер на три години, да се приеме, че е завишено и обжалваната присъда да се измени в тази й част, като се намали това наказание. Защитата сочи, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е интерпретирал фактите и това довело до постановяване на осъдителна присъда. По-конкретно съдът неправилно приел, че подсъдимият бил предприел неправилно изпреварване на мотопед на ул. „.....“ в ж.к. ..... на гр. София, който мотопед в нарушение на правилата за движение бил спрял по средата на уличното платно. Неправилна била преценката на съда и по отношение даването вяра на показанията на свидетелите – С. и Д., които били в противоречие с показанията на св.св. Б., Г., В. и Т. – всички служители на МВР. Неправилно основният съд дал вяра на АУАН, талона за изследване, заповедта за налагане на ПАМ, рапорт на подсъдимия до началника на ... по повод инцидента. Не следвало да се цени и т.нар. „признание“ на подсъдимия пред д-р П., отразено в протокола за медицинско изследване, че бил изпил 50 мл. уиски, както и в рапорта му до началника на ..., тъй като тези документи не били събрани по реда на НПК, както изисквал раздел ІV, глава ХІІІ от НПК, като там били изброени лимитативно съответно писмените доказателствени средства. Неправилно били интерпретирани от основния съд показанията на четиримата свидетели-служители на МВР, които не констатирали подсъдимия да е употребил алкохол. Защитата на подсъдимия атакува съдебния акт на първоинстанционния съд, тъй като била нарушена действащата Наредба № 1/2017г. за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като епруветките били запечатани по реда на старата наредба № 30, а липсвали стикери съгласно новата наредба, като се посочват решение № 46/16.02.1999 г. и решение № 143/23.03.2011г. на ВКС. Защитата навежда доводи за противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт, което констатирал основният съд, но го отхвърлил като несъстоятелно, а именно установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия – 2,44 промила установена по надлежния ред с протокол за химическо изследване № …../29.10.2019 г. и СМЕ № ….. г. В протокола било установено всъщност 1,99 промила етилов алкохол, а СМЕ установявала концентрацията на алкохол към момента проверката от органите на МВР. Неподкрепен с доказателства бил и приетия от съда извод, че подсъдимият управлявал МПС след употреба на алкохол „смятайки, че ще избегне санкции, тъй като е служител на ...“ и това било предположение на съда. Изводът на защитата на подсъдимия бил, че е нарушен чл. 304 от НПК, тъй като първоинстанционният съдебен акт почивал на предположения и обвинението не било доказано по несъмнен начин. На последно място защитата сочи, че бил нарушен и чл. 102 от НПК, тъй като не бил допуснал до разпит при условията на довеждане лицето И. Д., който щял да свидетелства, че подсъдимият бил употребил алкохол след инцидента, което било от съществено значение дали е осъществен състава на чл. 343б, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция военният прокурор пледира за потвърждаване на осъдителната присъда, която е законосъобразна, обоснована и справедлива, а жалбата на подсъдимия и защитника му да се остави без уважение.

Защитникът адвокат И.а поддържа депозираната въззивна жалба. Прави искане за допускане като свидетели дъщерята на подсъдимия Р. и гр.л. И. Г. Д., като с протоколно определение настоящият състав допусна събирането на нови доказателства и проведе съдебно следствие с разпит на исканите свидетели при довеждане. След проведения разпит се наложи назначаването на допълнителна съдебномедицинска експертиза.

В пледоарията си, след проведено съдебно следствие, адвокат И.а поддържа въззивната жалба, като моли подсъдимия да бъде оправдан по изложените във въззивната жалба съображения. Същата заявява, че с оглед на събраните по делото доказателства, не можело с точност да се установи каква е концентрацията на алкохол в кръвта на подзащитния й към момента на проверката и на изследването. Същата заявява, че не били осъществени всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Налице било само доказателство, че подзащитният към момента на вземане на кръвната проба бил с концентрация на алкохол в кръвта – 1.99 на хиляда, но нямало безспорни доказателства, че към момента на проверката от органите на МВР подсъдимият да е бил в пияно състояние.

Подсъдимият в съдебно заседание пред въззивната инстанция се присъединява към становището на защитника си и моли „за по-справедлива и оправдателна присъда“.

Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намери за установено следното.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: 

Подсъдимият бивш старшина Н. П. И. е приет на действителна военна служба в ... …. на 09.10.1995 г. на длъжност „шофьор“ в сектор „Автотранспорт“. По време на службата си преминавал на различни длъжности, като последно от 01.07.2016 г. е назначен на длъжност „старши шофьор на специализиран автомобил“ във втори сектор „Транспортно осигуряване“ на .... По време на службата си е изпълнявал задачи по транспортното осигуряване на различни длъжностни лица. Способен да понася високи натоварвания, справя се със задълженията си и може да се разчита на самоконтрол от негова страна. През годините е наказван многократно по дисциплинарен ред. Наказван е по ЗДвП няколко пъти – три пъти с акт, един път с фиш и приложени две ПАМ /л. 26 от ДП/ Със заповед на Началник – ... от 25.03.2019 г. /лист 97, от ДП/ е прекратено служебното правоотношение с подсъдимия, считано от 01.04.2019 г. по негово желание. Подсъдимият е със средно образование, разведен, неосъждан.

На 20.06.2014 г. подсъдимият закупил лек автомобил „.....“, модел 626, цвят бордо /л. 73 – 74 от ДП/. Подсъдимият го регистрирал на свое име и регистрационният номер на автомобила е ….. 

На 28.10.2018 г. около 00.30 ч. подсъдимият И. управлявал собствения си лек автомобил „.....“, модел …, рег. № …. в гр. София, ж.к. ....., ул. „.....“, след като преди това бил употребил неизвестно количество алкохол. Подсъдимият предприел изпреварване отляво на мотопед „…“, модел „…“ с рег. № …, управляван от свидетеля Е. С., а зад него се возел приятелят му – свидетеля В. Д.. При изпреварването подсъдимият И. не преценил добре страничната дистанция между него и мотопеда и леко закачил левия крак на свидетеля Д. с предната дясна броня на автомобила. Водачът на мотопеда, св. С. се ядосал, свалил от мотопеда приятеля си св. Д. и настигнал с мотопеда си подсъдимия в близост до бл. … в ж.к. ....., като го засякъл и го принудил да спре. При тях дошъл и свидетелят Д.. Свидетелят И двамата младежи възприели подсъдимия като видимо повлиян от алкохол, тъй като миришел на спирт, залитал и неадекватно започнал да отключва и заключва автомобила си. По време на разправията при тях дошли служителите на … РУ – СДВР – свидетелите инспектор В. Б. и инспектор Д. Т., които през въпросната вечер – 27 срещу 28.10.2018 г. изпълнявали задача по охрана на обществения ред във връзка с боксов мач в зала „Арена армеец“. Полицейските служители, като разбрали, че става въпрос за евентуално ПТП се обадили на дежурната част на 7 РУ и от там изпратили на място свидетелите мл. автоконтрольор Г. Г. и мл. автоконтрольор Е. В., които били дежурни като автопатрул към СДВР по обработка на ПТП. Свидетелите Г. и В. изпробвали с тест „дрегер“ за наличие на алкохол водача на мотопеда – св. С., като пробата се оказала отрицателна – 0.00 промила. Подсъдимият, като водач на лекия автомобил отказал да се тества с дрегер, поради което св. Г. попълнил талон за изследване № … от 28.10.2018 г. /л. 24 от ДП/, връчил го срещу подпис на подсъдимия в 02.45 ч., като в талона било указано, че следва да се яви в УМБАЛ „…“ – гр. София в срок от 45 мин. от връчването на талона за даване на кръвна проба с оглед проверка дали е употребил алкохол. Преди връчването на този талон св. В. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение № … от 28.10.2018 г. /л. 18 от ДП/ за това, че на 28.10.2018 г., около 00.30 ч. управлявайки автомобила си по ул. „.....“ в ж.к. ..... извършил рязка маневра, с която застрашил живота и здравето на водача и пътника, возещи се с мотопед „…“. Свидетелят В. също така свалил регистрационните табели на .....та, а свидетелят Г. със заповед наложил на подсъдимия принудителна административна мярка /ПАМ/, като иззел свидетелството му за управление на МПС /л. 23 от ДП/. Подсъдимият се явил в УМБАЛ „…“ за даване на кръвна проба, която му била взета на 28.10.2018 г. в 03.25 ч. от д-р И. П., за което бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол /л. 25 от ДП/. Кръвта била взета в два броя епруветки, които били запечатани чрез парафин и облепени с лейкопласт, като на тях били написани имената на подсъдимия и датата и часа на вземането на пробата. В протокола, съставен от д-р П., който бил подписан и от подсъдимия било отразено, че по данни на подсъдимия бил употребил алкохол – едно малко уиски на 27.10.2018 г. около 21.00 ч. На следващия ден след взимане на кръвните проби – 29.10.2018 г. свидетелката М. М. – химик в специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „…“ извършила химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, взета от подсъдимия и се доказал етилов алкохол в количество 1,99 промила, което изследване било отразено в съответния протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 1008 от 29.10.2018 г. /л. 20 от ДП/. Свидетелката М. отразила в протокола, че кръвните проби на подсъдимия в двете епруветки били без стикери, поради което не отговаряли на изискванията на Наредба № 1 от 2017 г. На същата дата – 29.10.2018 г. подсъдимият подал рапорт до началника на ... – … Д. Д., където посочил, че на 28.10.2018 г. около 01.00 ч. е управлявал автомобила си след употреба на „малко количество алкохол“ и описал инцидента /л. 81 от ДП/. 

Видно от заключението на съдебно – медицинска експертиза № …/2019 г. /л. 45- 48 от ДП/ е, че към момента на деянието /около 00.30 ч. на 28.10.2018 г./ подсъдимият е имал в кръвта си около 2,44 промила алкохол. Това е така, тъй като към този час приетия алкохол от подсъдимия е бил във фаза на елиминация, която продължила и до момента на вземане на кръвната проба около три часа по-късно – 03.25 ч. на 28.10.2018 г. И тъй като средно статистически човешкият организъм се освобождава от по 0.15 промила алкохол на час, елиминираният алкохол за тези близо 3 часа е около 0.45 промила. На тази база и експертът е направил извода си за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия около 2.44 промила към момента на управление на автомобила от него – 00.30 ч. на 28.10.2018 г.

 

Тази фактическа обстановка законосъобразно е била установена от първоинстанционния съд, на базата на събраните съгласно нормите на НПК доказателства, а именно: свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, СМЕ, протоколи за медицинско и химическо изследване, АУАН, талон за изследване, заповед за налагане на ПАМ, рапорт на подсъдимия до началника на ..., длъжностна характеристика, свидетелство за съдимост и всички други огласени в съдебно заседание от първоинстанционния съд – л. 68 от делото на основание чл. 283 от НПК. Всички тези писмени доказателства са законосъобразно приобщени съгласно нормите на НПК, противно на голословното твърдение на защитата на подсъдимия, че не били събрани по законов ред. 

Правилно основният съд е приел изложената фактическа обстановка, като тя се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите: С. и Д., които са констатирали, че подсъдимият се държал неадекватно и лъхал на алкохол, тоест към момента на проверката от органите на МВР подсъдимият е бил употребил алкохол. На второ място подсъдимият като се явил в МБАЛ „…“, при съставянето на протокола за медицинско изследване, който е свързан с прегледа и вземането кръвна проба от д-р П. заявил, че бил употребил алкохол до към 21.00 часа. На трето място в рапорта си до началника на .../ от 29.10. 2018 г. когато вече е бил в спокойно състояние и трезвен/, подсъдимият е заявил, че на 28.10.2018 г. към 01,00 часа е управлявал личното си МПС след употреба на „малко количество алкохол“, без да е знаел резултата от кръвната проба. На четвърто място е взетата кръвна проба в МБАЛ „…“, която установява, че към 03.25 часа подсъдимият е имал 1,99 на хиляда етилов алкохол в кръвта / видно от протокол за медицинско изследване и Протокол за химическо изследване – извършено от св. М./. На пето място е назначената СМЕ, която установява, че към момента на проверката от органите на МВР – 00.30 часа на 28.10.2018 г. подсъдимият е бил алкохолно повлиян – 2.44 на хиляда алкохол в кръвта или „средна степен“ на алкохолно опиване. Всички описани документи и експертното заключение са приобщени към делото съгласно нормите на НПК, което опровергава тезата на защитата на подсъдимия, че не били приобщени съгласно нормите на НПК.

Законосъобразен е правният извод на състава на Софийски военен съд, че при установената фактическа обстановка подсъдимият бивш старшина Н. П. И. от ... при Президента на РБ е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Подсъдимият е действал умишлено – като е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването им.

В съдебно заседание пред настоящия състав, подсъдимият даде ново обяснение по отношение инцидента, различно от това, което е дал пред състава на Софийски военен съд и това наложи назначаването на допълнителна експертиза, която да провери твърденията му и научно да отговори бил ли е повлиян от алкохола, който е изпил в домът си – 150-200 милилитра петнадесет минути преди да даде кръвната проба, при положение, че преди проверката на служители от МВР не бил консумирал алкохол. Съгласно експертното заключение № …/2020 г. обстоятелствено експертът д-р Г. е направил анализ на всички доказателства по делото - свидетелски показания, включително и на посочения от защитата на подсъдимия свидетел И. Д., дата и час на вземане на кръвна проба, дата и час на изпращане на подсъдимия за даване на кръвна проба. От заключението на експерта, което безспорно се споделя от настоящия състав се установява, че подсъдимият И., дори да е употребил 150-200 мл. алкохол - уиски, петнадесет минути по-късно не би се получила концентрация на алкохол в кръвта – 1.99 промила, ако не е употребил преди това алкохол. Изводът е, че тази версия на подсъдимия И. е защитна и настоящия състав я отхвърли като несъстоятелна.

Правилен е извода на основния съд за причините и мотивите на извършване на деянието от подсъдимия. Налице е занижено правосъзнание, незачитане на законите и подзаконовите нормативни актове, като наред с извършеното престъпление, подсъдимият управлявал МПС без съответна застраховка „гражданска отговорност“ и без контролен талон, което е и отегчаващо вината и отговорността обстоятелство.

На базата на гореизложеното обосновано съставът на Софийски военен съд, съблюдавайки правилата на чл. 36 от НК е наложил наказание при условията на чл. 54 от НК с превес на смекчаващите обстоятелства, като е приложил и института на условното осъждане – чл. 66, ал. 1 от НК. Действително подсъдимият не е осъждан и деянието му е изолирано. По отношение на второто наказание по чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съставът на съда правилно е счел да наложи максимума от три години лишаване от право да управлява МПС, като е отчел че този вид наказание е кумулативно с първото. Налице е висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, като е създал опасност за живота и здравето на други участници в движението по пътищата, а също така не е без значение и нередовността на подсъдимия по отношение на ЗДвП – л.а. с който се е движил е бил дерегистриран по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за което му е наложено наказание по ЗАНН. Ето защо основният съд е приложил правилно и обосновано това наказание в максималния му размер.

Законосъобразно първоинстанционния съд на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал времето с начална дата - датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление – 28.10.2018 г.

Подсъдимият е бил осъден от Софийски военен съд да заплати направените по делото разноски, което е законосъобразно. По настоящото дело беше назначена допълнителна СМЕ и бяха заплатени на изготвянето й и защитата пред съда разноски в размер на 183.00 лева възнаграждение на експерт. Тези разноски следва подсъдимият И. да бъде осъден да заплати в полза на държавата към бюджета на съдебната власт по сметка на Военно - апелативен съд с оглед настоящото решение на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

По жалбата на подсъдимия И..

Възраженията на защитата не се отличават съществено от направените такива в пледоарията пред първоинстанционния съд. Последният мотивирано и законосъобразно ги е отхвърлил, като е приел, че становището на подсъдимия е защитна теза и се опровергава от доказателствата по делото. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на съда, тъй като са обосновани и мотивирани.

Адвокат У. моли за отмяна на първоинстанционната присъда, тъй като бил нарушен материалния закон. Не било доказано, че подсъдимият бил употребил алкохол към датата и часа на проверката от органите на МВР, а в промеждутъка след връчване на талона за изследване – 02.45 часа на 28.10.2018 г. и преди да му бъде взета кръвна проба – 03.25 часа на същата дата. В тази връзка беше допуснат и проведен разпит на посочен от защитата свидетел, беше назначена допълнителна експертиза за установяване и проверка на твърденията, както на свидетеля, така и на версията на подсъдимия И.. Настоящият състав констатира, че тази позиция на подсъдимия и адвоката му е защитна. По горе настоящият състав е посочил пет основания, които опровергават тази позиция на подсъдимия. Видно от допълнителната СМЕ базирана на показанията на свидетеля И. Д. и всички обяснения на подсъдимия И. дадени пред двете инстанции, както и от безспорните доказателства по делото – дата и час на взимане на кръвната проба, безспорно се установява, че подс. И. към момента на проверката от органите на МВР е бил повлиян от алкохол. Версията на подсъдимия, че бил употребил алкохол в промеждутъка след проверката от органите на МВР и преди даване на кръвната проба е защитна и се опровергава от фактите по делото.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че подс. И. неправилно е предприел опасна маневра изпреварване/заобикаляне/ на мотопеда на свидетелите Д. и С., като ги е застрашил и по случайност не са последвали телесни повреди на последните. Това действие на подсъдимия явно е било предприето под въздействието на алкохолното му повлияване. Няма противоречие и между показанията на свидетелите Д. и С. и служителите на МВР, които пристигат в един по-късен момент и които не са влизали в пререкание с подсъдимия, а са си изпълнявали служебните задължения по констатиране на нарушение на ЗДвП и са предприели съответните действия по служба предписани им от закона.

Защитата на подсъдимия атакува съдебния акт на първоинстанционния съд, тъй като била нарушена действащата Наредба № 1/2017г. за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като епруветките били запечатани по реда на старата наредба № 30, а липсвали стикери съгласно новата наредба. Правилно първоинстанционния съд е основал присъдата си както на свидетелските показания, така и на СМЕ, че самата кръвна проба не е повлияна/компрометирана/ от обстоятелството, че липсвали стикери със съответен номер, а посочените решения на ВКС не касаят настоящия казус. Няма противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт, тъй като реалната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия може да се установи само и единствено със СМЕ, което е и сторено, тъй като в настоящия казус е налице разлика във времето на проверката за управление на МПС, след употреба на алкохол и вземането на кръвна проба, което прави твърдението на защитата на подсъдимия несъстоятелно. Необоснован е и изводът на защитата, че е нарушен чл. 304 от НПК, тъй като първоинстанционният съдебен акт почивал на предположения и обвинението не било доказано по несъмнен начин. Тъкмо обратното, първоинстанционният съдебен акт почива на факти-доказателства и доказателствени средства, които по един категоричен начин установяват извършеното от подс. И. престъпление.

По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отменяване или изменяване на присъдата.

Военно-апелативният съд намира, че са налице основанията, предвидени в закона, присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Военно-апелативният съд и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/17.02.2020 г. по НОХД № 182/2019 г. на Военен съд – гр. София.

ОСЪЖДА подсъдимия бивш старшина Н. П. И. от ... при … да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Военно-апелативния съд направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 183.00 /сто осемдесет и три/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

 

 

  

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                          ЧЛЕНОВЕ:

 

© 2021 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg