Решение
01-07-2020

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            № 13/01.07.2020 година

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в съдебно  заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк.ДИМИТЪР ФИКИИН

ЧЛЕНОВЕ: полк. ЦАНЬО АНГЕЛОВ

полк.СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при секретар Т. Димчева,

разгледа въззивно н. о. х. дело № 9 по описа за 2020 година,

докладвано от съдията полк. Александров,

образувано по протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура П., срещу присъда № 12/24.09.2019 г. по наказателно общ характер дело № 96/2018 г. по описа на Военен съд П..

 

 

С горната присъда състав на Военен съд П. е признал подсъдимия …. ..... Д.А.Ш. от в.ф. ..... – К., за НЕВИНЕН в това че, в качеството си на длъжностно лице - командир на в. ф.  ..... – К. /„......... - К.“/, в периода от 15.02.2013 г. до 08.04.2015 г., в гр. К., при условията на продължавано престъпление злоупотребил с властта си; не изпълнил задълженията си по служба и превишил властта си, с цел да набави за другиго /военнослужещи от в.ф. ..... – К., Община К., Община К., Община К., община П. и община С./ имотна облага на обща стойност 21 980,11 лева, и от деянието са настъпили вредни последици - имуществени вредни последици за Сухопътни войски на обща стойност 21 980,11 лева и  неимуществени вредни последици за Сухопътни войски, изразяващи се в нарушаване на ежедневния ритъм на дейността на бригадата; реда на разпределение на служебното време на военнослужещите от състава й; нарушаване на изискването за осигуряване на сигурна и непрекъсната свръзка в подчинените му структури; неподдържане на войсковия ред в бригадата в съответствие с Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и неефективно управление на предоставените му ресурси, и е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 387,  ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съд е постановил на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото деловодни разноски в общ размер от 6090,43 лева ДА ОСТАНАТ за сметка на Държавата.

В протеста и допълнителния протест се твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че в хода на съдебното следствие са представени категорични доказателства, които потвърждават изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и доказват, че подсъдимият .. ..... Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд. Изтъква се, че съдебният състав е мотивирал оправдателната присъда с аргументи, които не могат да споделени. В хода на съдебното следствие съдът неаргументирано не е приел заключенията на назначените в хода на досъдебното производство експертизи, което е довело до отпадане от доказателствения материал на приобщени по надлежния процесуален ред доказателства. Следвало е да приеме заключенията на тези експертизи и след това в мотивите си да се аргументира защо не приема тях, а изготвените в хода на съдебното следствие заключения от вещото лице Д.. 

за спечеленото първо място подсъдимият е наградил участниците в първенството по футбол с по пет, три или седем дни компенсация за положен извънреден труд и постигнати отлични резултати /отново без да се сочи точно кои военнослужещи и с колко дни компенсация са наградени/.

Прави се искане въззивният съд да изслуша отново заключенията на назначените на досъдебното производство вещи лица, да ги приеме и след това да ги обсъди като част от доказателствения материал.

Прокурорът счита, че са налице и основания за отвод на председателя на състава по см. на чл. 29, ал. 2 НПК - той е признал за невинен и е оправдал подсъдимия и с присъда по НОХД № 313/2015 г. по описа на Военен съд П., по което дело част от обвиненията са аналогични като конструкция на обвиненията, предмет на настоящото дело и по този начин е вече е изразил становището си по правни въпроси, касаещи настоящия процес; провел е тенденциозно съдебното следствие като безкритично е удоволетворявал всякакви искания на защитата на подсъдимия и е нарушавал равнопоставеността на страните в процеса.

Предлага се първоинстанционната присъда да бъде отменена и бъде постановена нова такава, с която подсъдимият бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.

При възприемане на довода за наличие на основания за отвод на съдията – докладчик, алтернативно се иска първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото върнато за разглеждане от нов състав на Военен съд П..

В съдебно заседание прокурорът от Военно-апелативна прокуратура поддържа протеста. Прави допълнително искане за назначаване на повторна тройна комплексна арбитражна експертиза, със задачи, поставени от съда с Разпореждания №№ 25 и 26/04.04.2019 год., на които са отговорили съдебно -счетоводната и съдебно - финансовата експертизи, изготвени от вещото лице А. Д.. Предлага същата да се възложи на експерти, които не са участвали в изготвянето на приложените по делото съдебно-счетоводни-финансови експертизи.

Защитникът на подсъдимия адвокат Г. изразява становище, че първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а протестът и исканията на прокуратурата следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Поддържа изцяло становището си в пледоарията пред основния съд.

Подсъдимият се присъединява към казаното от защитника си и иска атакуваната присъда да бъде потвърдена.

За да се произнесе, настоящият състав на Военно-апелативния  съд, съобрази следното:

Протестът е подаден в срок и е допустим.

С мотивирано определение в съдебно заседание от 10.06.2020 г. съдът остави без уважение искането на прокуратурата за изслушване отново на заключенията на назначените на досъдебното производство вещи лица и за назначаване на повторна тройна комплексна арбитражна експертиза.

След като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на протестираната присъда съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 НПК, въззивният състав намира, че присъдата е постановена при съществено процесуално нарушение по см. на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр. 1 НПК.

Внимателният прочит на мотивите към нея сочи, че те не са изготвени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, която разпоредба е императивна и задължава съда да посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и след анализ на фактите по делото да изложи правните си съображения за взетото решение по въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК. В мотивите на атакуваната присъда липсва изложение какво е приел като фактическа обстановка основният съд по всяко от обвиненията по пунктовете за участието на военнослужещи от в.ф. ..... – К. в инкриминираните мероприятия от местно и национално значение, което сочи на непълнота на фактите и на практика се отъждествява с „липса на мотиви“.

Съдебната практика е последователна и непротиворечива, че мотивираността на съдебния акт е основно задължение както по отношение на фактите, така и досежно поставените за разрешаване по делото правни въпроси. В присъдата е необходимо по ясен и недвусмислен начин да бъдат посочени приетите за установени от основния съд факти, което обуславя възможност на въззивния съд да извърши проверка на оценъчната дейност на съда. Въззивната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на основния съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания по формирането му. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на събраните и проверени по надлежния ред доказателствени материали, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Единствено наличието на такава дейност от страна на основния съд дава възможност на въззивната инстанция да упражни правомощията си за правилното приложение на материалния закон.

Структурата на мотивите към атакуваната присъда е следната:

От стр. 3 до края на трети абзац на стр. 40 в мотивите е преписан диапозитивът на обвинителния акт.

В четвъртия абзац на стр. 40 е отбелязано: „…Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: …“ Приетата „Фактическа обстановка…“ започва от стр. 41 шести абзац.

От последния абзац на стр. 41 до края на стр. 45 са коментирани четирите обвинения, касаещи участието на военнослужещи от представителните отбори на в.ф. ..... – К. в държавните военни първенства по футбол за 2013 и 2014 г – мъже и жени.

От втори абзац на стр. 46 до края на първи абзац на стр. 59 съдът е анализирал показанията на свидетелите военнослужещи, участвали в подготовката и провеждането на тези военни първенства.

От втори абзац на стр. 59 до края на стр. 66 са анализирани показанията на свидетелите военнослужещи, участвали в подготовката и провеждане на инкриминираните мероприятия с местно и национално значение, „дадени по време на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие“.

От втори абзац на стр. 67 до края на трети абзац на стр. 79 от мотивите съдът е описал какво е приел за установено във „Връзка с реда за участие на военнослужещи от в. ф. ..... – К. в мероприятия с национално и местно значение и отдадените отделни заповеди на ..... Ш.“.

От стр. 79 трети абзац до края на четвърти абзац на стр. 86 са коментирали изготвените по делото експертизи.

На стр. 86 пети абзац е отбелязано „…Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена от …“. Не става ясно за коя фактическа обстановка се отнася този извод, тъй като както бе посочено по – горе, относно участието на военнослужещи в инкриминираните мероприятия от местно и национално значение не е налице приета от съда фактическа обстановка, а единствено излагане съдържанието на всяка от издадените от подсъдимия инкриминирана заповед.

От стр. 87 втори абзац, до края на първи абзац на стр. 90, отново е изложено накратко за какво е обвинен ..... Ш. с внесения в съда обвинителен акт.

От стр. 90 до втори абзац на стр. 105 съдът е отразил пледоариите на прокурора, адв. Г. и подсъдимия по време на съдебните прения.

От трети абзац на стр. 105 до края на първи абзац на стр. 121 следва „Анализ“.

От втория абзац на стр. 121 мотивите продължават със „Заключение“, в което се излагат теоретични постановки на тема „Военно длъжностни престъпления“.

Третият абзац на стр. 127 е озаглавен „Правен извод“, след което е преписан отново диспозитивът на присъдата.

Приетата от съда фактическа обстановка по пунктовете на обвинението, касаещи участието на воеуннослужещи в подготовката и провеждане на инкриминираните мероприятия с местно и национално значение, на практика се изразява само до цитиране номера на отдадената от подсъдимия заповед и излагане на нейното съдържание - във връзка с кое мероприятие се издава; какво следва да се извърши; на кого е възложено нейното изпълнение, контролът по изпълнението и с кого е била съгласувана.

Никъде в мотивите по всеки от тези пунктове на обвинението съдът не е посочил какво е приел за установено след проведеното съдебно следствие относно изпълнението на всяка конкретна заповед, а именно: приел ли е, че конкретното заповядано от подсъдимия мероприятие е проведено или не; ако да – кога и с чие участие; посочените в заповедта длъжностни лица изпълнили ли са вменените им с нея задължения; кои са определените от тях военнослужещи и всички ли посочени в съответната заповед като бройка военнослужещи са участвали в мероприятието; ако не всички, колко военнослужещи, кои и от кое военно формирование са участвали; имало ли е сключен договор за участието с всяка една община; заплатени ли са някакви разходи от общината на военното формирование за участието на военнослужещите; направени ли са и какви разходи от страна на в. ф. ..... – К. за участие в съответното мероприятие; получили ли са за участието си някаква награда или материална облага участвалите във всяко мероприятие военнослужещи от командването на съответното формирование и ако да – кои военнослужещи, какво и от кого.

Единствено на стр. 79, трети абзац съдът е отбелязал: „…В определени случай, на участващите военнослужещи в мероприятието, е било разрешено от командира на съответното военно формирование, в което са служели, да ползвал компенсации в размер на два дни…“. 

Съдът е следвало да посочи какви обстоятелства е счел за установени по всеки конкретен пункт от обвинението и въз основа на кои доказателствени материали,  да извърши анализ на фактите по делото и да изложи правните си съображения за взетото решение по въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК.

Въззивният състав установи също, че е налице вътрешно противоречие и в правните изводи в мотивите на основния съд, от което не става ясно какво е точно основанието по чл. 304 НПК за оправдаването на подсъдимия. В диспозитива и в мотивите текстово само е отбелязан чл. 304 НПК, без да се сочи за кое предложение от този текст става въпрос. От четвърти абзац на стр. 126 от мотивите съдът твърди следното: „…В хода на съдебното следствие бяха изчерпани всички легални доказателствени средства, визирани  в чл. 14 от НПК за установяване на доказателства. Осъдителна присъда, съгласно чл. 301, ал. 1 от НПК, може да бъде поставена само, ако обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин. Тя не може да почива на предположения и съмнения. ….В случая обвинението е противопоставило доказателствени източници, които са внесли само съмнения, без обвинението да е доказано по несъмнен  начин…“. Няколко изречения по-нататък в мотивите, на стр. 127, след „Правен извод“, съдът обаче прави друго заключение, че - „Предвид всичко казано и с оглед на така събраните по делото доказателства, съдът стигна до извода, че деянията на подсъдимия ..... Д. Ш. обективирани по чл. 387, ал. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 26, ал.1 от НК не съставляват престъпление, поради което същия следва да бъде признат за невинен и оправдан по вменените му обвинения, по пунктовете на обвинителния акт…“.

Налице е също така непълнота на мотивите, макар и не в същата степен, и относно това какво съдът е приел за установено по първите четири пункта от обвинението, касаещи участието на военнослужещи в подготовката и провеждането на държавни военни първенства по футбол за мъже и жени за 2013 и 2014 година. По всеки от тези пунктове в мотивите са цитирани издадените от ..... Ш. заповеди, в които обаче е посочено какво е „следвало да бъде извършено“. Никъде не се сочи дали съответното първенство е проведено и колко и кои военнослужещи са взели участие в него. 

Единствено от отбелязването по отделните пунктове на това обвинение, че  отборите са спечелили първо място и че за това подсъдимият е наградил участниците в първенството по футбол с по пет, три или седем дни компенсация за положен извънреден труд и постигнати отлични резултати /отново без да се сочи точно кои военнослужещи и с колко дни компенсация са наградени/, става ясно че военнослужещи от в.ф. ..... - К. са участвали в съответното първенство. 

В случая, макар и формално да е налице съдебен акт по смисъла на чл. 34 НПК, в мотивната си част той съдържа непълнота и противоречия, които като краен резултат водят до невъзможност да се разбере действителната воля на съда по въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.

Горното не дава възможност на въззивната инстанция да разбере действителната воля на съда по отношение на най - съществените обстоятелства и да проследи дали вътрешното  му убеждение е формирано при спазване принципа на чл. 14, ал. 1 НПК. Както вече бе посочено по-горе, по естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и  обстоятелства по делото, но следва да е и обективирано по несъмнен начин в мотивите на съдебния акт. Така това би дало възможност на страните и на всяка следваща инстанция да проследи начина на формирането му и да упражни контрол върху този процес. Това не може да бъде изпълнено ако мотивите съдържат съществени непълноти.

Неяснотата досежно волята на съда прави невъзможна проверката и преценката на обосноваността на тази воля, справедливостта и законосъобразността на присъдата.

По естеството си допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила /липса на мотиви/ може да бъде отстранено само чрез провеждането на ново първоинстанционно производство. За да упражни правомощията си за решаване на делото въззивната инстанция трябва да има за база годен съдебен акт, какъвто в случая липсва. Вярно е, че въззивната инстанция поначало действа като контролно-решаваща и разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически положения (чл. 315 и 316 НПК). Това обаче не означава, че въззивното производство може да замести първоинстанционното, нито че въззивният съд всякога има правомощията на „втора първа инстанция“. Той процедира като такъв, само когато е налице надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с валиден съдебен акт.

В предвидените в чл. 335 НПК хипотези въззивната инстанция задължително връща делото за ново разглеждане, защото има отстраними процесуални нарушения, които тя не може да поправи самостоятелно.

При постановяване на въззивен акт, а не отмяна и връщане делото на първата инстанция, биха се игнорирали законовите правомощия на въззивната инстанция по чл. 334, ал. 1 НПК в хипотезата на чл. 335, ал. 2 НПК, а на практика страните биха останали лишени от една инстанция при разглеждане на делото.

По естеството си процесуалното нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 пр. 1 НПК може да бъде отстранено само чрез провеждане на ново първоинстанционно производство.

Гореизложеното налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Военен съд П., при което бъдат отстранени допуснатите процесуални нарушения.

С оглед това е безпредметно обсъждането на доводите в протеста дали е налице основание за отвод на съдията, постановил атакуваната присъда.

Водим от горното и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл.  348, ал. 3, т. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Военно-апелативният съд

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ присъда  12/24.09.2019 г. по наказателно общ характер дело № 96/2018 г. по описа на Военен съд П. и  ВРЪЩА  делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

1.

ЧЛЕНОВЕ:

                  2.

 

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg