Решение
19-10-2020

                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

25/19.10.2020 година

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Военно-апелативният съд на Република България, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. ДИМИТЪР ФИКИИН

ЧЛЕНОВЕ: полк. ГЕНКО ДРАГИЕВ

  полк. РУМЕН ПЕТКОВ

 

при секретар Емилия Стоянова,

разгледа ВНЧХД № 26 по описа за 2020 година,

докладвано от съдията полк. Драгиев,

образувано по жалби от подсъдимите: редник З.Н.В. – от в.ф. ...... – гр. А.; гр. л. Х. В. Б. и гр. л. И.З.И., чрез защитника им адв. Ц. К. от Пловдивска АК, срещу присъда № 5/11.03.2020 г. по наказателно частен характер дело № 77/2019 г. по описа на Военен съд – гр. П..

Частният тъжител – К.В.К., чрез защитника си адв. О. Д. от П.ска АК също обжалва в срок гражданско осъдителната част и по отношение на разноските от присъдата, като се претендира за осъждане до максималния предявен граждански иск срещу всеки подсъдим и присъждане на направените разноски от гражданския ищец по делото.

С горната присъда състав на Военен съд П. е признал подсъдимите:

1.     редник З.Н.В., от в.ф. ...... – А., роден на 13.11.1979 г. в гр. П., живеещ в гр. П., ул. “Ч.”, № …, ет. …, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, с ЕГН ……..

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 14.02.2019 г., в гр. А., в ….. по време на провеждане на заседание на Управителния съвет на Ловно-рибарско дружество (ЛРД) „С. А.“ – А. е разгласил позорни обстоятелства, заявявайки пред присъстващите лица, че К.В.К. е „бракониер“, факт вписан и в протокола, изготвен по време на проведеното заседание на Управителният съвет на ЛРС “С. А.“ - А., като  му е преписал  и  извършване на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. (хиляда лева).

2. гр. л. Х. В. Б., роден на 16.03.1967 г. в гр. П., живеещ в гр. П., ул. “З.“ № ., ет. ., ап. . със средно образование, женен, неосъждан, българин, български гражданин с ЕГН ……

ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ:

На 14.02.2019 г., в гр. А., в Клуба на ловеца и риболовеца по време на провеждане на заседание на Управителния съвет на ЛРД „С. А.“ – А. е разгласил позорни обстоятелства, заявявайки  пред присъстващите лица, че К.  В. К.  е  „най-големия бракониер в Републиката и крадец“,  факт вписан и в протокола, изготвен по време на  проведеното заседание на Управителният съвет на ЛРС “С. А.“ – А., като е  преписал  и  извършване на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. (хиляда лева).

3. гр. л. И.З.И., роден на 12.05.1978 г. в гр. А., живеещ в гр. П., бул. „….” № .., ет. …, ап. …, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, с ЕГН …..

ЗА ВИНОВЕН  В ТОВА, ЧЕ:

На 14.02.2019 г., в гр. А., в Клуба на ловеца и риболовеца по време на провеждане на заседание на Управителния съвет на ЛРД „С. А.“ – А. е разгласил позорни обстоятелства, заявявайки  пред присъстващите лица, че К.В.К. „е бракониер“, факт вписан и в протокола, изготвен по време на проведеното заседание на Управителният съвет на ЛРС “С. А.“ - А., като е  преписал  и  извършване на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. (хиляда лева).

Съдът също така осъдил всеки от подсъдимите по предявените срещу всеки граждански иск от пострадалия и частен тъжител К.К. както следва:

Подсъдимия редник З.Н.В., със снета по делото самоличност да заплати на К.В.К. с ЕГН …. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000.00 лв. (хиляда лева), ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения от К.В.К. граждански иск срещу редник З.Н.В. до 10 000 лв. претендирана като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието по чл. 147, ал. 1 от НК.

Подсъдимия Х. В. Б. със снета по делото самоличност да заплати на К.В.К. с ЕГН …..  обезщетение за  претърпени неимуществени вреди  в размер  на 1 000.00 (хиляда) лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата , като отхвърлил предявения от К.В.К. граждански иск срещу Х. В. Б. до 10 000 лв. претендирана  като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието по чл.147 ал.1 от НК.

Подсъдимия И.З.И. със снета по делото самоличност да заплати на К.В.К. с ЕГН  ….. обезщетение   за претърпени  неимуществени  вреди  в   размер   на 1000.00 (хиляда) лв., ведно със законната лихва считано от датата на деянието 14.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявения от К.  В. К. граждански иск срещу И.З.И.  до 10 000 лв. претендирана като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието по чл. 147, ал. 1 от НК.

Пловдивският съд осъдил тримата подсъдими на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплатят всеки от тях държавна такса в размер на 40.00 лв., съобразно уважената част на гражданският иск и сумата от 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист при липса на доброволно заплащане.

Първоинстанционният осъдил подсъдимите на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение подсъдимите да заплатят на адв. О. Д. от АК – П., с адрес на дейност гр. П., ул. „….“ № … солидарно сумата от 830 лв. за оказана правна помощ на частния тъжител по НЧХД № 77/2019 г. по описа на ВС-П..

В жалбата и допълнението й защитникът на тримата подсъдими изтъква доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена и вместо нея да се постанови от настоящия съд нова оправдателна присъда, както и да се отхвърли предявения граждански иск срещу тримата подсъдими като неоснователен. Изтъкват се доводи за неправилно установена фактическа обстановка с конкретен анализ на свидетелските показания по делото и конкретно, кой от подсъдимите какво точно е заявил и различава ли се от записаното от протоколчика на събранието на ловната дружина на 14.02.2019 г. в гр. А., което води до неразкриване на обективната истина по делото – чл. 303 от НПК, а са налице само предположения, кой какво е заявил и изпълва ли заявеното от всеки съдържанието на хипотезата по чл. 147, ал. 1 от НК. Защитата на подсъдимите изтъква и доводи за процесуални нарушения: Нарушен бил процесуалният закон – чл. 396, ал. 1, т. 1 от НПК от състава на Военен съд – гр. П., тъй като две от лицата са цивилни/граждански лица/. Липсвала квалификацията съучастие, а всеки подсъдим самостоятелно е извършил деянието, в което обвинен и делото следвало да се раздели. Защитата навежда доводи, че в случая е неприложим чл. 41, ал. 1 от НПК, тъй като връзка между изпълнителните деяния на всеки от подсъдимите няма. Защитата на подсъдимите посочва константна съдебна практика в тази насока. Отделно защитата на подсъдимите навежда доводи за липсата на елементи от състава на престъплението в което са обвинени от частния тъжител по чл. 147, ал. 1 от НК, както и за наличието на доказателства обосноваващи приложението на чл. 147, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимите поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея, като изразява становище, че първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна и следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав и то само по отношение на военнослужещия, а алтернативно да бъдели оправдани тримата подсъдими поради липса на извършено на всеки от тях престъпление.

Подсъдимите се присъединяват към казаното от защитника им и искат да бъдат оправдани.

Частният тъжител и защитникът му не се явяват, редовно призовани.

Частният тъжител – К.В.К., чрез защитника си адв. О. Д. от П.ска АК в писмената си жалба претендира, че присъдените граждански искове в размер на по хиляда лева от всеки подсъдим са силно занижени, поради което присъдата в тази й част е неоснователна. Присъдата не била съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост, тъй като това понятие имало конкретно съдържание за всеки отделен случай, за всеки подсъдим и се претендира пълният размер, а именно от по 10 000 лева неимуществени вреди срещу всеки подсъдим. Отделно се претендират пълният размер на разноските, тъй като по делото имало писмени доказателства за направени разноски от частния тъжител – договор за правна помощ за сумата от 5100 лева, която частният тъжител К. е заплатил на адв. Д. да бъде защитаван срещу всеки от тримата подсъдими за сумата от по 1700 лева, а не както е постановено в присъдата на Пловдивски военен съд на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за адвокатурата и във вр. чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

За да се произнесе, настоящият състав на Военно-апелативния съд, съобрази следното:

Жалбите са подадени в срок, допустими са и са основателни.

След като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният състав намира, че присъдата е постановена при съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 334, ал. 1, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, във вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК.

Наказателно частен характер дело № 77/2019 г. по описа на П.ски военен съд е било образувано на 29.07.2019 г., след като е било изпратено по компетентност от Районен съд – гр. А. – по подсъдност НЧХД № 314/2019 г.

С разпореждане № 62/31.07.2019 г. съдия – докладчик в разпоредително заседание, след като се запознава с депозирана тъжба от гр.л. К.К. срещу редник З. В. от в.ф. ...... – гр. А. и цивилните лица Х. Б. и И.И. за извършено престъпление от последните трима по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК за всеки от тях.

В т. 1 от разпореждането съдия-докладкикът е описал движението на НЧХД № 314/2019 г. по описа на А.ски районен съд, което дело с определение № 181/24.07.2019 г. ІІ н.с. е било прекратено на основание чл. 396, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и изпратено на Военен съд – гр. П.. Мотивът на районния съдия бил, че „на военните съдилища са подсъдни дела за престъпления в осъществяването на които са участвали военнослужещи и граждански лица“. Това определение е неправилно.

Настоящият състав констатира, че е налице неправилно приложение на нормата на чл. 396, ал. 2 от НПК от съдия-докладчика. Тази норма изисква в осъществяването на престъплението – чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, във вр. чл. 147, ал. 1 от НК, да участват като съучастници и тримата подсъдими, тоест да са налице предпоставките на чл. 20, от ал. 1 - ва до ал. 4-та от НК. Ако съставът на съда своевременно бе констатирал, че липсва съучастие на подсъдимите по между им, то би следвало да повдигне спор за подсъдност – чл. 44, ал. 1 от НПК. Касае се за решаване на делото от незаконен състав, тъй като състав на Военен съд- гр. П. се е произнесъл с осъдителна присъда № 5/11.03.2020 г. и по отношение на граждански /цивилни/ лица, които не са съучастници с военнослужещия редник В.. Това, че не са съучастници тримата подсъдими се установява, не само от съдебния акт – присъдата и мотивите към нея, но и от събраните по делото доказателства. В този смисъл са правилни и обосновани възраженията на защитата на подсъдимите, че всеки подсъдим е действал самостоятелно и липсва връзка между изпълнителните деяния на тримата подсъдими. Липсва която и да е от формите на съучастие – извършител, подбудител или помагач.

За да упражни правомощията си за решаване на делото въззивната инстанция трябва да има за база годен съдебен акт, какъвто в случая липсва. Ето защо настоящият състав счита, че не следва да се занимава конкретно с предмета на обвинението и доказателствата по него, тъй като е налице едно съществено и в този си смисъл абсолютно процесуално нарушение – незаконен състав – чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, поради което присъда № 5/11.03.2020 г. следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд, за решаване на делото съгласно нормите на НПК – чл. 40 и чл. 396, ал. 2 от НПК от нов състав на Военен съд – гр. П. от стадия на разпоредителното заседание – чл. 247, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 247а, във вр. чл. 44 от НПК. При възникнал спор за подсъдност между съдилищата, то той се решава от Върховния касационен съд – чл. 44, ал. 1 от НПК.

Гореизложеното налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Военен съд – гр. П., при което да бъде отстранено допуснатото процесуално нарушение.

С оглед изложеното въззивната жалба на защитата на подсъдимите е правилна, обоснована и следва да бъде уважена. Новият състав на първоинстанционния съд следва да обсъди и направените възражения на повереника на частния тъжител относно гражданско-осъдителната част на присъдата и направените разноски по делото на кого следва да бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 334, ал. 1, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, във вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, Военно-апелативният съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ присъда № 5/11.03.2020 г. по НЧХД № 77/2019 г. по описа на Военен съд - гр. П. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg