Решение
02-03-2021

РЕШЕНИЕ

№ 2

гр. София , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД

в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ Членове: полк. РУМЕН Л. ПЕТКОВ

полк. ПЕТЬО С. ПЕТКОВ

при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20206000600033 по описа за 2020 година и с участието на прокурора полк. Елин Алексов образувано по въззивна жалба от редник С. И. А. от ........ – гр. П. против присъда № 6 от 02.06.2020 г. по НОХД № 40/2019 г. по описа на Военен съдП.. С обжалваната присъда подсъдимият редник С. И. А. от ........ – гр. П. бил осъден затова че, на 24.03.2019 г. около 00.42 часа в с. К., обл. П. на ул. „...“ управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка: БМВ, модел 318i с рег. № ................. с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,39 промила на хиляда установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина № 171-К/05.09.2019 г. на специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „П.“ АД – гр. П., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК във вр. чл. 57, ал. 2 във вр. чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 500.00 / петстотин / лв., вносими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд – гр. П.. Съдът признал подсъдимия за невинен и го оправдал, за разликата в установената концентрация на алкохол в кръвта от 1.39 на хиляда до 1,41 на хиляда установена по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина № 171 / 25.03.2019 г. на специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ „П.“ АД – гр. П.. 1 На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода, като определил на подсъдимия изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 3 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът лишил подсъдимия редник А. от право да управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспаднал от така определеното наказание лишаване от право да управлява МПС, времето, през което подсъдимият редник А. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 24.03.2019 г. Съставът на съда осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия да заплати по сметка на РС “ ВОЕННА ПОЛИЦИЯ“ - П. сумата от 40.00 лв. за изготвена в хода на досъдебното производство ХЕ - л. 44; а по сметка на Военен съд-П. - сумата от 55.00 лв. за явяване и защита на ХЕ в хода на съдебното следствие, както и сумите от 100.00 лв. за явяване и защита на повторно назначената ХЕ в хода на съдебното следствие и сумата от 150.00 лв. за изготвяне на СМЕ и за явяване и защита на СМЕ сумата от 110.00лв. в хода на съдебното следствие, а също така и сумата от 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Военен съд – гр. П.. В подадената въззивна жалба редник С. И. А., твърди, че постановената присъда е незаконосъобразна и направените от съда изводи за виновността му не кореспондирали със събраните по делото доказателства, като моли да бъде оправдан. В допълнението на жалбата, която е писана в трето лице /навярно от защитника на подсъдимия – адв. Стоянов, който в съдебно заседание говори за същата в първо лице, т.е., че той е автора/, подсъдимият А. твърди, че съставът на П.ски военен съд е постановил присъдата си в нарушение на процесуалния закон, която е довела до нарушаване на материалния закон поради следните съображения: На първо място се оспорва авторството на деянието описано в обвинителния акт престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. Събраните доказателства били тълкувани неправилно, дори превратно – „ буквално е подменил смисъла им“ съставът на първоинстанционния съд. Съставът на съда се позовал на свидетелски показания дадени в досъдебното производство, но същите не били приобщени съгласно нормите на НПК в съдебния процес. На следващо място съставът на съда се позовал на GPS системата на служебния автомобил, за да докажел местонахождението на последния, като към инкриминираната дата и час всъщност този автомобил бил изминал 5.626 км., което било значително повече от посочените в мотивите на съда – 150 метра и бил в движение, а не на едно място, към момента на проверката и установяване на нарушение със съставяне на АУАН на подсъдимия А.. На трето място първоинстанционният 2 съд не бил извършил очни ставки между свидетелите Х. и Ф. от една страна, и полицейските служители от друга, тъй като показанията им били противоречиви. В мотивите си съставът на съда не бил направил обективен, безпристрастен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства и липсвали ясни мотиви и законосъобразни изводи, като в подкрепа се цитират пасажи от редица решения на състави от ВКС на РБ. Прави се искане да бъде отменена изцяло постановената присъда и да се постанови оправдателна такава. В съдебно заседание подсъдимият и защитника му – адв. С.поддържат изцяло депозираната въззивна жалба и допълнението към нея. Военният прокурор в съдебно заседание пред въззивната инстанция излага становище за правилност и законосъобразност на присъдата на първоинстанционния съд, и прави искане тя да бъде потвърдена, а въззивната жалба срещу присъдата да бъде оставена без уважение. Военно-апелативният съд, като прецени допълнително събраните по делото доказателства – допълнителен разпит на подсъдимия А. и допълнителна СМЕ – П-3/21 г., доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК относно правилността му, независимо от основанията, посочени от страните, намери, че съставът на Военен съд – гр. П. е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Подсъдимият редник С. И. А. от в.ф. ..... – П. постъпил на военна служба на 24.04.2017 г. в рота контролно измервателни прибори /КИП/. По време на службата си се проявил като добър военнослужещ, познавал и изпълнявал функционалните си задължения. Бил награждаван два пъти, като не бил наказван. Със заповед № 3ЛС - 34 от 27.06.2019 г. на командир на ........-П. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, договора му за военна служба бил прекратен, бил освободен от длъжност и от военна служба, и зачислен в запаса. Бил неосъждан. От приложената справка за нарушител /водач на МПС по ЗДВП се установява, че спрямо ред. А. има издадени 8 акта, 7 наказателни постановления, 3 фиша и 4 санкционирания съгласно ЗППАМ /виж справка от ДП – стр. 47-49; стр. 100-101 от делото/. Основно нарушенията на подсъдимия са били във времевия период от 2017 г. до 2019 г. На 23.03.2019 г. след предварителна уговорка се събрали в с. К. – подсъдимият А., съученикът му и колега – св. редник П. Х. и приятелката на подсъдимия – св. А. Ф.. До дома на св. Х. тримата отишли с лекия автомобил на подсъдимия – „БМВ-318i“ с рег. № ................., който бил управляван от св. Х., защото ред. А. бил употребил през деня алкохол. За вечерята, която продължила между 19,30 и 00,10 часа тримата присъстващи си купили 6 литра бира „Пиринско“ и съответна храна. Алкохолът бил изпит, като всеки пил различни количества. Подсъдимият съгласно обясненията си дадени пред състава на П.ски военен съд и пред настоящия състав, за посоченото време 3 консумирал 2-3 водни чаши. Малко след полунощ на 24.03.2019 г. по идея на подсъдимия А., да си допиели, тримата отишли до бензиностанцията в с. Р., като лекия автомобил бил управляван от подсъдимия А.. Купили си няколко кенчета от по 0.5 литра бира и тръгнали да се прибират към с. К.. До водача /подсъдимия/ на предната седалка седял св. Х., а зад него на задната седалка седяла св. Ф.. При навлизане в с. К., движейки се по ул. „..“ подсъдимият А. и св. Х. забелязали, че на улицата пред тях има автопатрул – лек автомобил с надпис „Полиция“ и синя лампа на покрива, като пред автомобила имало излязъл униформен полицай със съответните светлоотразителни знаци и вдигната „стоп палка“. За да избегнел проверката, подс. А. рязко завил попътно вляво по улица „..“ и след няколко метра спрял колата. Служителите на МВР – полицаите Д. и Л., които се били установили преди кръстовището на ул. № .. и № .. съгласно маршрут № 1 и забелязвайки МПС, което се опитва да избегне полицейска проверка, единият – св. Л. се насочил пешком към спрелия автомобил, а водачът на автопатрула – св. Д. предприел маневра заобикаляне на карето и пресрещане на нарушителя. Така на 24.03.2019 г. към 00.30 часа автопатрул № АП-843 на Пътна полиция от РУ на МВР – с. Т. извършил проверка на управлявания л.а. „БМВ-318i“ с рег. № ................. с водач – подсъдимият А., което е в населено място – с. К., с налично осветление /за посочените улици – л. 160 от делото се установява, че имало работещо улично осветление/. Била извършена проверка на самоличността на лицата в лекия автомобил, а водачът на автомобила - подс. А., в 00.42 ч. на 24.03.2019 г. бил изпробван с техническо средство Дрегер – 7510, с фабричен № ARBA-......, от служителя Д., като устройството отчело наличие на алкохол в кръвта 1,63 промила в издишания въздух. По отношение на техническото средство по делото била приложена справка с вх. № 1387 от 02.08.2019 г. на /л. 92 от делото/ ОД на МВР - П., от която било видно, че то е технически изправно, както и от Заповед № 8121з-1186 от 23.09.2017г., че техническото средство Дрегер № 7510 с фабричен номер ARBA-......, което било използвано в конкретния случай е въведено в експлоатация и е преминало технически контрол – калибровка през шестмесечен период от време. Също така от приложеното писмо с изх. № 00-6764 от 20.09.2019 г. / на л. 135 от съдебния том/ се установява, че свидетелят младши автоконтрольор Л. Д. от Звено пътна полиция при РУ - с. Т. имал право да използва технически средства за проверка на алкохол, като същият бил назначен с длъжностна характеристика № 3286з-21 от 05.01.2016 г. съгласно чл. 30 от ЗМВР, бил преминал курс на подготовка за пътен контрол и работа с технически средства в Школа за подготовка на служители към Академията на МВР. След установяване на наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия А., над 1,2 на хиляда, последвало и сваляне на регистрационните табели на МПС, а присъстващите - свидетелите Х. и Ф. били освободени. Подсъдимият А. бил отведен в РУ - с. Т., където му бил съставен АУАН, Серия Д № 917951 от 24.03.2019 г., в който като актосъставител бил вписан свидетелят Д., а като свидетел на акта свидетелят Л.. АУАН № 917951 от 24.03.2019г. бил предявен на подсъдимия А., който в графа запознах се със съдържанието на акта, буквално и саморъчно вписал възражение - „не съм управ ля вал МПС.”, без да 4 посочва обстоятелства. В съответствие с Наредба № 1/ 19.07.2017 г. „За реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози“ – чл. 3 във вр. чл. 6 и чл. 7, на А. му бил изготвен Талон за изследване № 0021487, като при подписването му, последният подписал с възражение „ не приемам“ резултата на техническото средство „Дрегер“, като посочил, че избира да бъде повторно изследван с медицинско изследване и се подписал саморъчно. Бил отведен от полицейските служители до УМБАЛ – гр. П. за вземане на кръвна проба. В болничното заведение бил изготвен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологически проби за употреба на алкохол или наркотични вещества от д-р Людмила А. / л. 39 от ДП/ - Амбулаторен № 6283/24.03.2019 г, в който подс. А. - лично съобщил количеството алкохол, което бил изпил, а именно около 1/един/ литър, както и вида на алкохола кой е изпил – бира - 800 ml, а времето на консумация посочил „23.03.2019 г. 23 часа“. Кръвната проба му била взета в 01.45 часа. Доктор А. съставила и „Лист за преглед на пациент в КДБ/СО“ /л. 17 от ДП/ от 24.03.2019 г. в 02.20 ч. с основна диагноза „употреба на алкохол“, като в графа изследвания, същата отразила заявеното от подс. А., че „ не е съгласен с показанията на дрегера“. На 25.03.2019 г. съгласно представения приемо - предавателен протокол /л. 61 от съдебния том/ от СХЛ при УМБАЛ „.....”АД – гр. П. в 9.15 часа била предадена кръвната проба иззета от подсъдимия, а именно 2 броя вакуумни епруветки от по 4 мл. за изследване на алкохол в кръвта взета от подсъдимия С. И. А., като кръвните проби отговаряли на законовите изисквания. Тези данни били вписани в лабораторна книга, форма Отчетна форма № 48 на МЗ, като по делото е налице копие от същата на страницата, в която са вписани данните за подсъдимия А. /л. 65 от съдебния том/. В графа „ резултати от хим. изследвания и методика“, по която била проверена иззетата кръвна проба за подсъдимият А. са отразени І -ва проба - 1,39 промила, ІІ - ра проба - 1,43 промила и средна стойност - 1,41 промила. За целта била изготвена химическа експертиза № 171 от 25.03.2010 г. приложена в хода на ДП № 18- Рп/ 2019 г., в която било отразено, че след извършените проби на подсъдимия С.А. се доказва наличие на етилов алкохол в кръвта в размер на 1,41 на хиляда /промила/ извършено по газохроматографски метод. В съдебно заседание било поискано от защитата на подсъдимия и допуснато от първоинстанционния съд повторно химическо изследване на кръвната проба на подсъдимия А.. Допълнителната ХЕ с № 171-К/05.09.2019 г. / л. 122 от съдебния том/, изследвала контролната епруветка с кръв на подс. А.. От това изследване се установило, че наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия А. била 1,39 на хиляда. Този резултат бил възприет от първоинстанционния съд в присъдата, която е предмет на контрол от настоящата инстанция, като подсъдимият бил оправдан за разликата до 1.41 промила алкохол в кръвта. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, 5 подсъдимият А. използвайки правото си на защита, дал обяснения, като лансирал нова версия, а именно, че не бил осуетил проверка на полицаите, а на управлявания от него автомобил му бил загрял двигателя и решил да спре, като се отбил от централната улица, като докато чакали в колата да изстине двигателя, за около 15-20 минути /според различните му обяснения / изпил още две кенчета бира от по 500 милилитра бира; както и че когато дошли полицаите, вече не бил управлявал автомобила. Това наложило основният съд да назначи СМЕ, която да отговори на въпроса, дали твърдяното от подс. А. отговаря на обективната действителност. От заключението на експерта д-р Т.Д. – гл. адм. Асистент в Катедра по съдебна медицина при МУ – гр. П. се установило, че за времето 10-20 минути не било възможно концентрацията на алкохол в кръвта на подс. А. да стигне концентрация 1,63 на хиляда /промила/, на база току що изпитото количество бира. При тази фактическа обстановка, съставът на П.ски военен съд правилно е приел, че с описаното деяние подс. редник С.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. За да стигне до този извод, основният съд е обсъдил събраните на досъдебното производство и най-вече в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. След внимателен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, а доводите в жалбата на подсъдимия и защитника му – адв. С.за неоснователни. По делото са събрани необходимите доказателства, които са дали възможност на съда правилно да оформи вътрешното си убеждение, което е отразено в мотивите на присъдата. Мотивите са обосновани, изчерпателни и кореспондиращи с приетата фактическа обстановка. Изготвени са съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Съдът по убедителен начин е отговорил на въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК. Мотивите са аналитични и позволяват на страните и на въззивната инстанция да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. Приетата от съда фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. Фактическият състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК бил установен изцяло от първоинстанционния съд. Безспорно е доказано, че подсъдимият А. на 23.03.2019 г. в периода от време от 19.30 часа до към полунощ консумирал алкохол – бира в дома на св. Х. в с. К.. След полунощ – 00.10 ч. на 24.03.2019 г. подс. А. се качил и управлявал собствения си лек автомобил, марка - БМВ, модел 318i, с рег. № ................. до бензиностанцията в с. Р., където си купил още алкохол. В колата се возели свидетелите Х. и Ф.. Навръщане при управление по улица „ ..“ на с. К., за да избегне полицейска 6 проверка рязко завил вляво по ул. „ ..“ и след около 50 метра спрял. Полицейските служители – свидетелите Д. и Л. незабавно се насочили към вече спряното МПС и извършили проверка на водача със съответно техническо средство по надлежния ред. Техническото средство установило, че подс. А. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, след обстойно изследване писмените доказателства по делото / АУАН; талон за изследване; протокол за медицинско изследване и вземане на биологически проби за употреба на алкохол; химическа експертиза/, така и с оглед показанията на четиримата свидетели, че подс. А. е управлявал собствената си кола след употреба на алкохол, като бил в пияно състояние. В настоящото въззивно производство бе назначена допълнителна СМЕ, която да даде отговор към момента на управление на лекия автомобил каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Заключението на СМЕ П-3/21 г. установи, че ред. А. към момента на спиране на управлението на автомобила в с. К. от една страна и към момента на проверката, и изпробването му от полицаите с Дрегер 7510 е било 1.63 на хиляда алкохол в кръвта. Несъстоятелна е тезата на подсъдимия и на свидетелите Х. и Ф. в частта им, че подсъдимият изпил един литър бира, но след като бил спрял в с. К., тоест не бил управлявал лекия автомобил в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Съгласно заключението на експерта, приемането на каквото и да е количество алкохол, то се резорбира и дава отражение в измервателните уреди след около един час след последната консумация на алкохол. Представителят на държавното обвинение не се е възползвал от правомощията си по чл. 287 от НПК и не е изменил обвинението до съответния размер концентрация на алкохол в кръвта на подс. А., като настоящият състав само констатира това обстоятелство. Липсва и съответен протест. Обосновано основният съд е разграничил свидетелските показания на две групи, като е дал вяра на свидетелите Д. и Л., чиито показания са обективни, последователни и правдиви, и се подкрепят, както от писмените доказателства по делото, така и от заключенията на експертите. Същите са незаинтересовани и правомерно са си изпълнили служебните задължения. Втората група свидетели са лицата, с които подсъдимият е употребил алкохол и които са в близки отношения с него – Х. и Ф.. Техните показания варират и в голяма степен са нелогични, непоследователни, взаимно противоречиви и противоречащи на доказателствата по делото. В съответствие с доказателствата по делото правилно основният съд е отхвърлил възражението на подсъдимия и защитника му, че полицаите направили опит да спрат друг автомобил, а не този на подсъдимия. Констатациите на съда, че с. К. било с работещо улично осветление; ул. „ ..“ била права и имало голяма видимост, нямало други превозни средства; оградата не била плътна, а от мрежа и полицаите, без да са губели визуален 7 контрол, са проверили именно подсъдимия А., който направил опит да осуети полицейската проверка. Несъстоятелни са твърденията на подсъдимия и защитника му, като оспорват авторството на деянието, което има два аспекта. Първият - от показанията на двете групи свидетели се установява, че към момента на спиране и проверка с алкотест Дрегер от страна на служителите на МВР в с. К. се установява, че именно подс. А. е управлявал собствения си лек автомобил. Вторият е в светлината на тезата на подсъдимия и защитата му, че към момента на проверката от органите на МВР, подсъдимият бил спрял и не управлявал своя автомобил, като били изминали 10-20 минути до проверката, като подсъдимият и свидетелят Х. консумирали бира в колата. Това твърдение е несъстоятелно и се отхвърля от настоящата инстанция. Свидетелските показания на полицаите Л. и Д. са категорични, че са направили опит да спрат лекия автомобил управляван от подс. А., който в последния момент се отклонил в съседна улица и спрял. Полицаите в рамките на секунди и без да губят визуален контрол са достигнали до нарушителя и са извършили съответна проверка. Не е имало време подс. А. или возещият се до него св. Х. дори да си отварят кенчета с бира и още повече да я консумират. В тази насока показанията на полицейските служители са последователни и не се променят, за разлика от показанията на свидетелите Х. и Ф.. Защитата на подсъдимия А. твърди, че първоинстанционния съд основал присъдата си на свидетелски показания дадени в досъдебното производство, без да ги бил приобщил съгласно нормите на НПК. След проверка настоящият състав констатира, че това твърдение на защитата е голословно. Основният съд на основание чл. 7 от НПК - относно централното място на съдебното производство/ е провел изключително подробни разпити на свидетелите посочени от държавното обвинение /съгласно задълженията си по чл. 102; чл. 105; чл. 115 от НПК/, като е събрал, проверил и обсъдил в мотивите на присъдата на кои показания /обяснения на подсъдимия/ дава вяра, т.е. са верни и са в унисон с останалите доказателства по делото и на кои показания/обяснения/ не дава вяра и ги отхвърлил като неверни. Защитата навежда доводи, че първоинстанционният съд се бил позовал н а GPS системата на служебния автомобил, за да докажел местонахождението на последния, като към инкриминираната дата и час всъщност този автомобил бил изминал 5.626 км., което било значително повече от посочените в мотивите на съда – 150 метра и бил в движение, а не на едно място, към момента на проверката. След проверка на „Пътен лист“ – /стр. 170 от делото/ настоящият състав установи, че и това твърдение на защитата е несъстоятелно. Пътният лист на GPS системата на служебния л.а. „Киа Сийд“ с рег. № ......... показва, че служителите – Д. и Л. са си изпълнявали служебните задължения, като са патрулирали между селата Т., В., Ц., К., Б.. В инкриминираното време – 00.42 ч. на 24.03.2019 г., когато подс. А. бил изпробван за алкохол, автомобилът е бил в „престой“ в с. К. за времето от 00.37 ч. до 00.48 ч. или за времето от 11 минути, което време е 8 достатъчно, както за установяване на нарушителя, така и за извършване на съответните дейности – проверка на самоличността, изпробване с дрегер, сваляне на номерата на л.а. на подсъдимия А.. Посочените от защитата 5.626 км. е пробегът на служебния автомобил от населено място до друго населено място и в настоящия случай е правно ирелевантен. В населеното място автомобилът е изминал 0.7 км., като GPS системата не показва кога и къде точно се е намирал и кога ги е изминал. Несъстоятелни са твърденията на защитата на подсъдимия, че основният съд не бил извършил очни ставки между двете групи свидетели, тъй като показанията им били противоречиви. В НПК очната ставка е един способ за доказване – чл. 143 от НПК, но тя няма задължителен характер и се извършва по усмотрение на съда. Законосъобразно основният съд е отхвърлил твърдението на защитата на подсъдимия, че преди да извършат проверка, органите на МВР е следвало водачът на МПС да управлява същото и да бъде спрян. Текстът на чл. 343б, ал. 1 от НК изисква водачът на МПС да е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, което да е установено по надлежния ред. В конкретния случай точно това е било установено от първоинстанционния съд, както от обективна, така и от субективна страна. Несъстоятелна е и лансираната теза на подсъдимия, чрез защитника му, че подсъдимият А., след като бил спрял колата, имал намерение да я остави на място, като той и свидетелите Ф. и Х. щели да се приберат до дома на последния пешком, но междувременно си отворили и изпили съответно по кенче и повече бира. Полицейските служители не са видели подсъдимия или присъстващите в колата да са консумирали алкохол, а само са констатирали, че подсъдимият А. лъхал на алкохол. И тази позиция на подсъдимия и защитата му се опровергава, както от показанията на служителите на МВР, които са пристигнали за броени секунди до нарушителя, така и от показанията на свидетелите Ф. и Х., които подкрепяйки обясненията на подсъдимия заявяват, че А. и Х. са били изпили съответно по две кенчета с бира. Заключенията на двамата експерти опровергават техните показания, тъй като, ако подсъдимият беше изпил един литър бира малко преди да бъде изпробван с Дрегер за алкохол и е отчел 1,63 на хиляда алкохол в кръвта, то резултатът от кръвната му проба – един час по късно, би следвало да е повисок, а не по-нисък, какъвто е конкретния случай. На следващо място подсъдимият и защитника му възразяват относно начина на вземането на кръвната проба на подсъдимия, че не били поставени съответни стикери. Правилно основният съд е взел отношение, като е отхвърлил възражението им, макар и без стикери кръвната проба не била опорочена. Съдът въпреки изтеклия минимален срок на съхранение, е допуснал и е назначил експертиза за проверка на контролната проба на подс. А.. Тази експертиза е потвърдила в рамките на допустимата статистическа грешка резултата на алкохол в кръвта на подсъдимия А.. В конкретния случай липсата на стикери на кръвните проби не ги опорочава, тъй като същите са направени по указания в Наредба № 1/2017 г. ред, като са били взети по 9 посочения ред, били са съответно запечатани, отразени са в съответните журнали и своевременно са били изпратени за химически анализ. В конкретния случай е налице разпоредбата на § 25 от Наредба за изменение и допълнение на наредба № 1/2017 г./Дв.,бр. 81/02.10.2018 г./, съгласно която бланките на Талон за медицинско изследване по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Отменената „Наредба № 30/2001 г.“, отпечатани преди влизане в сила на новата наредба, се използват до изчерпване на отпечатаните количества – какъвто явно е настоящият случай. Несъстоятелно е и твърдението на защитата на подсъдимия, че основният съд не бил обсъдил обясненията на подсъдимия, които макар и средство за защита, са и годно доказателствено средство. На първо място, както настоящият състав констатира по-горе, защитникът на подс. А. – адв. Стоянов, навсякъде говори от името на подзащитния си и първоинстанционният съд като обсъжда доводите на защитата взема отношение ни по направените обяснения на подсъдимия. Де факто съставът на П.ски военен съд обсъжда обясненията на подсъдимия – л. 3-7; л. 13 – горе, л. 14 – средата от мотивите на присъдата/. Защитата на подсъдимия навежда доводи, че първоинстанционният състав е следвало да се отведе „на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, тъй като не гарантирал правото на справедлив процес – чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС“ основавайки твърдението си, че „съставът на съда имал предварително изградено убеждение по делото“. Това твърдение е голословно. Проследявайки изцяло съдебното следствие, настоящият състав стигна до извода, че всички възражения на подсъдимия и защитника му са били удовлетворени и то именно с оглед основното задължение на съда за разкриване на обективната истина, вземане на решения по вътрешно убеждение, право на защита на обвиняемия, презумпция за невиновност на същия, непосредственост и устност. Като всички посочени принципи на НПК са били спазени от първоинстанционния състав. По размера на наказанието и изтърпяването му. Съставът на П.ски военен съд е осъдил подсъдимия А. на 2 години лишаване от свобода. Правилно съдът е взел предвид смекчаващите вината и отговорността обстоятелства, като чисто му съдебно минало, добрите му характеристични данни като военнослужещ, не е личност с висока обществена опасност, обстоятелството, че за това му деяние бил дисциплинарно уволнен, недоброто материално положение на подсъдимия. Обосновано като отегчаващи обстоятелства съдът е приел предишни нарушения и наложени административни наказания по ЗДвП, но същите касаят друг вид нарушения на ЗДвП. Неправилно обаче съдът е възприел концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия като висока. Видно от заключението на съдебния лекар – д-р Г., концентрацията на подсъдимия е в началните стойности на средна степен на алкохолно опиване. Настоящият състав прие, че наложеното наказание лишаване от свобода е завишено и следва да бъде определено под средния размер, като една година и шест месеца лишаване от свобода ще 10 са достатъчни за поправяне и възпиране на подсъдимия от извършване на подобен род престъпления. Правилен е размерът на глобата в размер на 500 лева, който е съобразен с материалното положение на подсъдимия. Изпитателният срок на освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл. 66, ал. 1 от НК, също следва да бъде намален за срок от три години, тъй като четиригодишният срок е завишен от основния съд и в тази част присъдата на основния съд следва да бъде изменена. В останалата си част присъдата на състава на П.ския военен съд е правилна и законосъобразна. По настоящото дело са направени разноски в размер 466.00 /четиристотин шестдесет и шест/ лева за възнаграждение на експерт за изготвяне и за защита на така направената защита. С тази сума пари следва да бъде осъден подсъдимият А. да заплати на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в полза на държавата, по сметка на Военно-апелативен съд. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от основния съд, като следва да се потвърди присъдата в останалата й част. РЕШИ: ИЗМЕНЯ присъда № 6 /02.06.2020 г. по НОХД № 40 /2019 г. на Военен съд – гр. П., по отношение на редник С. И. А. от ........ – гр. П. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК във вр. чл. 57, ал. 2 във вр. чл. 54 от НК като намалява наказанието на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500.00 / петстотин / лв., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част ОСЪЖДА подсъдимия редник С. И. А. от в.ф. .....-П. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Военноапелативния съд направените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 466 /четиристотин шестдесет и шест/ лева. РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 11 Председател: _______________________ Членове: 1. _______________________ 2. _______________________ 12

© 2022 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg