Определение по чл. 327 от НПК
13-10-2020

 

                          

                        ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                          Номер 134   

                   13.10.2020 г.       

               Град София

Военно-апелативен съд

На 12.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: полк. Димитър А. Фикиин

Членове:          полк. Свилен Р. Александров

полк. Румен Л. Петков

като разгледа докладваното от полк. Димитър А. Фикиин Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20206000600036 по описа за 2020
година

образувано по въззивна жалба вх. № 833/25.06.2020 г. от адв. Д.
Д., от АК - гр. П. - защитник на подсъдимия бивш старшина
К. Г. П. от в.ф. …. – П. и Допълнение към жалбата
с вх. № 1187/01.09.2020 г. и въззивна жалба вх. № 891/03.07.2020 г. от адв.
Г. В. от АК – П., в качеството му на процесуален
представител на пострадалия Д. К., против Присъда № 8/22.06.2020
г., постановена по НОХД № 100 по описа за 2019 г. на Военен съд - Пловдив.

Производството е по реда на чл. 327 от НПК.

С обжалваната присъда състав на Военен съд — Пловдив е признал
подсъдимия старшина К. Г. П., от в.ф. …. – П.,
сега освободен от военна служба, за ВИНОВЕН в това, че през периода от
…..2018 г. до …...2018 г., в гр. П., при условията на
продължавано престъпление на пет пъти, се заканил с убийство на гр.л.
Д. И. К. от гр. П., отправяйки към него думите: „Ще те
ликвидирам!“, „Ще те убия!“, „Ще те насоча два метра под земята!“, „Дядо
ще ти отреже главата как си прав!“, „Ще ти изкарам гръкляна!“, „Ще те
заровя при жена ти!“, както и с действия - удар с юмрук в областта на
гърдите и размахване на чук, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх у пострадалия за осъществяването му, както следва:

- На …..2018 г. в гр. П., пред МБАЛ П., се заканил с
убийство на Д. И. К. от гр. П. с думите: „Ще те
ликвидирам!“;

1

-   Ha …..2018 г., към 11:00 часа на …. в гр. П., се
заканил с убийство на Д. И. К. от гр. П. с думите: „Ще
те ликвидирам!“, „Ще те убия!“ и с действия - удар с юмрук в областта на
гърдите на пострадалия и размахване на чук;

-  На …...2018 г., около 11:30 часа в гр. П., в телефонен
разговор, се е заканил с убийство на Д. И. К. от гр. П. с
думите: „Ще те насоча два метра под земята!“, „Дядо ще ти отреже главата
как си прав!“;

-  На …..2018 г. в гр. П., на ул. „…….“ се е заканил с
убийство на Д. И. К. от гр. П. с думите: „Ще те
ликвидирам!“;

-   На ……2018 г. в гр. П., в телефонен разговор, се е заканил с
убийство на Д. И. К. от гр. П. с думите: „Ще ти изкарам
гръкляна!“, „Ще те заровя при жена ти!“

поради което и на основание чл. 144, ал. 3, алт. 1, във вр. ал. 1, алт. 1,
вр.чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е ОСЪЖДИЛ на наказание
ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА в размер на ЕДНА ЕОДИНА.

На основание чл. 66, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е отложил
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.

На основание чл. 74, ал. 1, алт. 2 от НПК, с-на К. Г. П. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. И. К. с
обезщетение за причинени неимуществени вреди за претърпени
психологична болка и стрес в размер на 5000 (пет хиляди) лева, а в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт да заплати сумата от 200 лева ДТ
върху уважената част от иска, като искът до пълния предявен размер от
10 000 лева, е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен.

Първоинстанционният съд е постановил след влизане на присъдата в
сила, приложеното по делото веществено доказателство - един брой оптичен
носител CD-R, марка …… с per. № ….. от …..20.. г. да се
върне на Д. И. К., като негов собственик.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил старшина П.
да заплати в полза на РУП гр. П. направените по досъдебното

2

производство разноски в размер на 586,16 (петстотин осемдесет и шест лева и
шестнадесет стотинки) за възнаграждения на вещи лица, както и да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд
- Пловдив направени разноски по съдебното следствие в размер на 342,80
(триста четиридесет и два лева и осемдесет стотинки) за възнаграждения на
вещи лица, както и при липса на доброволно изпълнение сумата от 5 лева
(пет) за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Военен съд -
Пловдив.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу така постановената присъда са
постъпили две въззивни жалби - от адв. Д. - защитник на поде.
П. и от адв. В. - повереник на пострадалия и конституиран
като граждански ищец и частен обвинител Д. К.

В постъпилата от адв. Д. въззивна жалба и допълнението към
нея се сочи, че при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е
направил превратен, повърхностен и в същото време видимо пристрастен
анализ на събрания в съдебно заседание доказателствен материал и така е
достигнал до неправилен и незаконосъборазен извод за вината на
подсъдимия, безкритично се е позовал на данните от ДП без да се съобрази с
доказателствата, събрани в съдебно заседание в съотвествие с предвидените в
НПК изисквания, с което са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В подкрепа на това си твърдение посочва, че
неоснователно и тенденциозно са игнорирани показанията на свид. Л.
М. П., както и че при постановяване на присъдата съдът, в
нарушение на НПК, се е позовал на назначената по ДП Съдебно-техническа
експертиза, като в подкрепа на това твърдение е посочена и практика на ВКС.

На второ място, са развити съображения, че при определяне вида и
размера на наказанието първоинстанционният съд необосновано е отказал да
приеме, че пострадалият е допринесъл съществено за настъпване на
резултата, като излага аргументите си и в тази насока. Посочва, че в мотивите
си правилно и обективно съдът е изброил множеството смекчаващи вината
обстоятелства, но неоснователно не е отчел като такова характеровите
особености на подсъдимия. Посочва, че правилно и обективно съдът е
постановил присъдата си при изброените множество смекчаващи
обстоятелства и не сочи нито едно отегчаващо вината обстоятелство и смята,
че съдът е следвало да определи друго по вид - по-леко наказание, а именно -
пробация.

По изложените съображения, се прави искане въззивният съд, на
основание чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК, да отмени обажалваната присъда и да
постанови нова, с която да оправдае подсъдимия.

3

На второ място, ако съдът приеме, че подсъдимият е извършил
инкриминираното деяние, моли, на основание чл. 337 ал. 1 т. 1 от НПК,
въззивният съд да наложи друго, по-леко по вид наказание или да намали
определеното наказание.

В жалбата и допълнението към нея, не се правят искания за събиране на
нови доказателства от въззивния съд. Сочи се, че няма неизяснени
обстоятелства и доказателства и не се налага тяхното събиране или проверка.

В законоустановения срок пред ВС-Пловдив срещу така постановената
присъда е депозирана жалба от адв. В. - процесуален представител на
пострадалия Д. К., както срещу наказателната, така и в гражданско-
осъдителната част на присъдата, като се твърди, че в тези части съдебният акт
е незаконосъобразен и явно несправледлив.

Твърдят, че в наказателната си част считат присъдата за неправилна и
явно несправдлива, предвид определения размер на наказанието и по
отношение размера на изпитателния срок, за който е отложено изпълнението
на наказанието и че съдът не е отчел в достатъчна степен личността на
подсъдимия, степента на вината му, обстоятелствата, при които е извършено
деянието, както и проявената от него престъпна упоритост при
осъществяването му. По тези съображения молят, на основание чл. 334 т. 3
вр. с чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК въззивният съд да измени първоинстанционната
присъда като увеличи размера на наложеното на подс. П. наказание,
както и размера на изпитателния срок, за който то е отложено за изпълнение.

В жалбата се сочи, че присъдата е незаконосъобразна и в гражданско-
осъдителната й част. Вземат отношение и развиват съображения, че и в тази
си част постановеният съдебен акт страда от порок, тъй като в недостатъчна
степен е съобразена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и константната съдебна
практика по този род претенции за обезщетение за претърпени морални болки
и страдания от такива престъпни прояви. Поради това, молят въззивния съд
да уважи жалбата им и в тази й част, като на основание чл. 337 ал. 3 НПК
измени първоинстанционната присъда, отменяйки отхвърлителния
диспозитив за разликата до пълния размер на тази претенция и да осъди
подсъдимия да заплати изцяло размера от 10 000 лв. в полза на пострадалия
Коцев като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на извършеното престъпление.

В жалбата си адв. В. сочи, че намира присъдата в останалата й
част за законосъобразна, обоснована и постановена при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения и следва да се потвърди.

Претендира и присъждане на направените разноски по делото за двете
инстанции общо в размер на 2100 лв.

4

Съдът, като взе предвид, че във въззивната жалба не се прави искане за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция и като съобрази
събраните до момента доказателства по делото, намира, че на настоящия етап
във въззивното производство не се налага извършването на процесуално-
следствени действия с оглед събиране на нови доказателства.

Водим от гореизложеното, съдът счита, че делото следва да бъде
насрочено за разглеждане по реда на въззивното производство с призоваване
на страните по делото и прокурор от Военно-апелативна прокуратура.

Предвид горното и на основание чл. 327 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.11.2020 г., от 9,00 часа, в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Съдебна палата,
Зала № 4, партер.

За която дата да се призоват: подсъдимият - бивш старшина К.
Г. П., като в призовката му се укаже, че явяването му е
задължително, защитникът му - адв. Д. Ж. от АК – П.,
гражданският ищец и частен обвинител Д. К., и повереника му - адв.
Г. В., от АК — П., както и прокурор от Военно-
апелативна прокуратура.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:

Членове:

1.

2.

5

 

© 2020 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg