Решение -2 ра част
20-04-2021

водопровода във формированието. Съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият мс Е.е осъществил от обективна и субективна страна инкриминираното деяние. Основен предмет на доказване на обвинението за извършено престъпление по чл.372, ал.2, алт.2 и алт.3 вр. с ал.1, алт.1 от НК са отдадената заповед, нейното възприемане от адресата, отношението на дееца към заповедта и обективираната форма на нейното неизпълнение. От обективна страна, за да бъде осъществен съставът на престъплението е необходимо да има отдадена заповед - изрично волеизявление от началник спрямо подчинен и тя да е възприета от подчинения. От субективна страна подсъдимият следва да е възприел отдадената заповед, да е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и въпреки това да не е изпълнил заповедта или да е отказал изпълнението й. Изпълнителното деяние се изразява в две форми

 

неизпълнение на заповед или отказ да се изпълни заповедта. В конкретния случай е налице първата форма, а именно неизпълнение на заповед трикратно.

Правните изводи на основния съд са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона и напълно се възприемат от въззивния съд. Правилно основният съд на тяхна основа не е възприел и отхвърлил защитната теза.

Основанията на въззивният съд да отхвърли доводите на защитата са следните:

Независимо от служебни, лични и каквито и да е други взаимоотношения, подчинения военнослужещ е длъжен да изпълни безпрекословно заповедта на началника си. В тази насока основният съд и настоящият въззивен състав са посочили правните си доводи за това. Защитната теза няма опора в доказателствата по делото и установената фактическа обстановка.

Родов обект на военните престъпления по Г лава XIII от НК е редът за носене на военната служба във Въоръжените сили на Република България. Подродовият обект на тези престъпления са главно отношенията на власт и подчинение във въоръжените сили, визирани в конкретния случай в чл. 372 от НК, който гласи: „(1) Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до две години. (2) Ако това е извършено от група лица или пред строя, или по демонстративен начин, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години. (3) За престъпления по предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до десет години“. Съгласно разпоредбите на УВСВС на РБ, военната служба се основава на принципа на единоначалието. Този принцип се реализира чрез вземане на еднолично решение, носене на отговорност и извършване на контрол от началника. Това лично решение може да бъде обявено устно или писмено, чрез отдаване на директива, заповед или разпореждане. Съгласно разпоредбите на УВСВС на РБ заповед е всяко писмено или устно нареждане, отдадено от пряк началник към военнослужещи, което е свързано с военната служба и е в съответствие с неговите права и задължения. В тази връзка основен предмет на доказване на обвинението за извършено престъпление по този текст са отдадената заповед, нейното възприемане от подсъдимия, отношението на последния към заповедта и обективираните форми на нейното неизпълнение. От събраните по делото доказателства съдът категорично прие, че е била налице издадена заповед по смисъла на ЗОВС и УВСВС на РБ, отправена от к-н К. към подсъдимия и същата е била възприета от последния. Същият отказал да я изпълни и след отказите си не предприел каквито и да е действия по изпълнението й. Но дори хипотетично да се приеме, /което основният съд и въззивният съд категорично не споделят/, че тази заповед е незаконосъобразна, то тя задължително е подлежала на изпълнение от подсъдимия. Той е бил длъжен да изпълни всяка заповед на своя началник безпрекословно, точно и в срок, освен тази, която независимо, че е отдадена по съответния ред, води към извършването на очевидно престъпление, което в настоящия случай не е така. Възражението на подсъдимия относно законосъобразността на отдадената

21

 

Актът е постановен на 20.04.2021

заповед е без значение за съставомерността на деянието. Подсъдимият, ако счита, че същата е неправилна, той следва да предприеме незабавно изпълнение и едва след това да защити правата си, като съгласно от УВСВС на РБ, подаде рапорт до горестоящия командир. Обект на престъпление е отношението на власт и подчинение във въоръжените сили. От обективна страна е била налице издадена заповед, съгласно ЗОВС и УВСВС на РБ, която е издадена от компетентно лице, тъй като капитан К. се е явява пряк началник на подсъдимия. Подсъдимият, който е субект на престъплението, е пълнолетно, вменяемо физическо лице на служба в Българската армия. От субективна страна подсъдимият извършва е трите си деяния под формата на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Той е съзнавал общественоопасния характер на извършените три деяния, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал настъпването им. С това той е въздействал неблагоприятно върху обекта на престъплението, като са били нарушени отношенията на власт и подчинение във въоръжените сили. Основен предмет на доказване по обвинението за извършено престъпление по чл. 372, ал. 2 НК са: отдадената заповед, нейното възприемане от адресата, отношението на дееца към заповедта и обективираните форми на нейното неизпълнение. Тези обстоятелства са установени по несъмнен начин и за трите случая на неизпълнение, за които е осъден подсъдимият. Началникът също отговаря за правомерността на всяка своя заповед. В разглеждания случай, обаче, въобще не може да става въпрос за неправилност или за неправомерност на заповедите, отдадени на подсъдимия. От събраните писмени и гласни доказателства, установената фактическа обстановка и правни съображения и изводи, е установено, че заповедта е законна и уставна, касае се за извънредна ситуация за отстраняване на авария, която е много важна за функциониране на формированието. Подсъдимият е следвало изпълни тази заповед и не може да се оправдава с влошени лични и служебни отношения с началника си, с предходни заповеди от началника си и горестоящия командир. Ако всеки един военнослужещ, по свои съображения и основания, решава дали да изпълнява или да не изпълнява заповедите на началника си, се разрушава единоначалието и дисциплината в БА. Подсъдимият, след като приет в редовете на БА, е годен за военна служба и дължи изпълнение на задълженията си по военната служба в пълен обем. Въззивният съд възприема заключението на експертизата, което също опровергава защитната теза. Подсъдимият, осигурен във военното формирование на новата си длъжност и с нови функционални задължения, не е правил възражения, основани на травмите му и здравословното си състояние. При трите заповеди на капитан К. не е възразявал и не е посочвал, че физическото му състояние към момента и травмите му, не му позволяват да изпълни задачата.

Предвид гореизложеното въззивният съд отхвърля защитната теза и жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт потвърден като обоснован и законосъобразен.

Във въззивното производство беше назначена и извършена комплексна съдебно-медицинска експертиза и на двете вещи лица беше заплатено възнаграждение общо в размер на 685.60 /шестстотин осемдесет и пет и 0.60 ст./ лева. С въззивното решение се потвърждава

22

 

Актът е постановен на 20.04.2021

осъдителната присъда срещу подсъдимия и на основание чл.189 ал.3 от НПК въззивният съд следва да осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАпСъд на Република България, съдебно-деловодните разноски в размер на 685.60 /шестстотин осемдесет и пет и 0.60 ст./ лева.

Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд на Република България

РЕШИ:

Потвърждава присъда № 10/27.08.2020 г. по НОХД № 52/2020 г. по описа на Военен съд - град Сливен.

На основание чл.189 ал.3 от НПК осъжда подсъдимия да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАпСъд на Република България, съдебно-деловодните разноски в размер на 685.60 /шестотин осемдесет и пет и 0.60 ст./ лева.

Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Председател:

Членове:

1.

2.

23

 

© 2022 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg