Определение по чл.327 от НПК
02-02-2021

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

3

 

гр. София, 02.02.2021 година

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Военно-апелативният съд на Република България, в закрито съдебно заседание на втори февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  полк.  СВИЛЕН АЛЕКСАНДРОВ

 ЧЛЕНОВЕ:  полк. РУМЕН ПЕТКОВ

                             полк.  ЮЛИЯН БАНКОВ

 

разгледа въззивно н. о. х. дело № 2 по описа за 2021 година,

докладвано от съдията полк. Александров,

образувано по протест на прокурор от Военно-окръжна прокуратура С., срещу присъда № 12/22.12.2020 г. по нохд № 69/2020 г. по описа на Военен съд С..

 

С горната присъда подсъдимият …….. М.А.Й. от в.ф. ...... – Ш., е признат за НЕВИНЕН в това, на 30.05.2014 г. в гр. Ш., да е придобил и държал в помещение на музей на Ш.ския гарнизон към факултет „.......“ – Ш. до 30.05.2014 г. огнестрелно оръжие – пушка „.....“, калибър …. мм, без да има за това надлежно разрешение, и е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 339,  ал. 1 НК.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е постановил направените по делото деловодни разноски ДА ОСТАНАТ за сметка на Държавата.

В протеста и допълнителното изложение към него се твърди, че присъдата е неправилна, поради което следва да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за виновен и на основание чл. 339, ал. 1 НК му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години, чието изпълнение бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Твърди се, че: 1. Подсъдимият е имал представа, че предаващите оръжието свидетели М. и И. са нямали разрешително за държане и за извършване на сделки с него, не ги е питал, нито е искал от тях такова, а от друга страна и самият той е нямал разрешително; 2. Свидетелството за дарение не е основание за придобиване и държане на оръжие. Такова би представлявал договорът за дарение, но едва след  издаване на съответното разрешение на дарителя от МВР по реда на ЗОБВВПТИ; 3. Съдът неправилно е приел, че подсъдимият не е придобил оръжието, а по - скоро е съучастник чрез даване на съвети на свидетелите М. и И. и разяснение към свидетеля А.; 4. Съдът неправилно не е приел, че свидетелят А. е действал в изпълнение указанията на подсъдимия относно оръжието, без да е имал представа относно обективните и субективните признаци на противоправното му поведение към момента на предаването му, и фактически се явявал само оръдие на посредствено  извършителство от страна на Й.. Подсъдимият се е ползвал с авторитет и доверие във формированието и у свидетеля А. не е възникнало съмнение относно правомерността на това, което му е било наредено по телефона от него; 5. Съдът не е отчел обстоятелството, че подсъдимият е осуетил вземането на решение за заприходяване на оръжието или за връщането му или за предаване на МВР чрез твърдението си пред свидетеля И., че за него е имало документ. От друга страна свидетелят И. не би могъл да заприходи оръжието само въз основа на свидетелството за дарение, изготвено от подсъдимия Й., защото би извършил престъпление; 6. Съдът не е дал оценка на съществуването на двата варианта на свидетелство за дарение с една и съща дата, едното подписано от подсъдимия, а другото - от декана свидетеля Е.. И двете нямали вид на издадени от факултета документи и не били заведени в регистратурата; 7. По делото е безспорно установено, че подсъдимият е имал неограничена възможност за достъп до музея, каквато е нямало дори и МОЛ свидетелят И.; включително и през периода от няколко месеца, когато е работил във военен клуб Ш. и продължавал да играе ролята на „уредник“. По този начин той е имал фактическа власт над оръжието и факултетът никога не го е придобивал. Поставяйки пушката във витрина на музея, Й. очевидно е упражнявал правото на владение и ползване върху нея и във всеки един момент е разполагал с възможност да се разпореди с нея, за което нямало кой да му се противопостави; 8.  Обстоятелствата, че подсъдимият е държал оръжието в района на военно формирование с пропускателен режим; в оборудвано със СОТ заключено помещение; че то е дадено от свидетеля М. с намерение за дарение за музейната експозиция и за оръжието са знаели и други лица във формированието, са илеревантни и биха могли да имат значение само като отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.   

Срещу протеста и допълнителното изложение към него не са постъпили писмени възражения от защитника на подсъдимия и от самия подсъдим.

Настоящият състав на Военно-апелативния съд, след като се запозна с въззивния протест и допълнителното изложение към него; с мотивите на атакувания съдебен акт и със събраните по делото доказателства, намира че на този етап не се налага разпит на подсъдимия и събирането на нови доказателства.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане по реда на въззивното производство по гл. ХХІ НПК с призоваване на подсъдимия; защитника му му адв. Ж.Ж. от АК – Ш. и прокурор от Военно-апелативна прокуратура, като подсъдимият бъде уведомен, че присъствието му в съдебно заседание е задължително.

Поради изложеното и на основание чл. 327 НПК, Военно-апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.03.2021 година от 10.00 часа в гр. София, Съдебна палата, Партер, зала № 4, за която дата да се призоват подсъдимият …….. М.А.Й.; защитникът  му адв. Ж.Ж. от АК - Ш. и прокурор от Военно-апелативна прокуратура.

Подсъдимият да бъде уведомен, че присъствието му в съдебно заседание е задължително.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

                                                         

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

                                                                               

                                                                                                1.

 

ЧЛЕНОВЕ:

                         2.

© 2021 Военно-апелативен съд
Хостинг и дизайн от Journey.bg